Политическото говорене по талавизора

19/11/2008Longanlon

---

Не е като да нямаме умни хора в България – съгласете се, дори чисто статистически е невъзможно всеки, който го показват по телевизията и който се изказва по някакъв политически или социален въпрос, да е или празнословник или лумпен. Но факт е, че именно гласовете на такива хора се чуват, а интелигентните мнения като че ли остават на заден план. Дебатите по важни за страната и хората въпроси се водят на изключително примитивно ниво.

И къде останаха умните хора, които имат какво да кажат…

Ако разгледаме политиците и изобщо тия, които се борят за общественото внимание по разни медии, ще можем да разпознаем сред тях две основни породи бели искърски говеда.

Животински видове:

Обикновеният политик се среща често и е основната част от основните партии (БСП, НДСВ, ДПС, СДС). Той е изтупан, костюмиран, добър актьор (усмихва се или изглежда строг или сериозен според случая). Говори добре, гладко, с хубави думи като “партньорство“, “загриженост за бъдещето“, “политическата ситуация“. Неговият основен недостатък е, че практически нищо не казва. Политици от тоя тип говорят някакъв свой си език, който остава у слушащия ги впечатлението, че казват нещо, което звучи интелигентно, но някак човек не може да си спомни какво точно са казали и какво му е толкова умното. Всички тия хубави, лъскави думички политикът може да ги реди до безкрайност на всяка пресконференция или телевизионно участие, без всъщност да КАЖЕ нещо, без да заеме позиция, без да изрази ясно идеята си.

Радикалният политик пък е точната противоположност на обикновения. Телевизия скат я знаете всички, а хората от Атака и БНС сте ги слушали. За разлика от обикновените политици, те знаят много добре какво искат да кажат и го казват ясно, така, че всеки да ги разбере.

Волен Сидеров всъщност е знаменателна фигура в българската политика – разбира се, позициите му са абсурдни, езикът му е обиден, идеите – фашистки (и икономическите, и социалните), но той бе първият политик, който започна да нарича нещата с истинските им имена. Точно затова партията му бързо получи такава популярност сред гласоподавателите и такова медийно внимание – хората толкова бяха свикнали, че политиците си мрънкат на техния собствен, практически неразбираем език, че Атака бе единственото нещо, което разбират и което поставя пред тях ясни идеи.

Проблемът

Има естествено и трети вид политико-говорещи. Това са умните хора, тия, които, за разлика от политиците, разбират от нещо друго, освен от говорене – икономика примерно, социални отношения и т.н. Техните гласове обаче рядко се чуват, а попаднали в словесна престрелка те биват надприказвани от политици с неандерталски разбирания по обсъжданата материя –  интелектуалният им език не стои никак добре на телевизионния екран, с късия формат на предаванията, където няма време за много обяснения, с често дебилните (милен цветков?!?) и неинформирани водещи , задаващи неадекватни въпроси, с агресивни опоненти. И най-вече с негово величество зрителя, чийто период на устойчиво внимание е средно 14 сек., след което превключва канала.

Струва ми се, че има нужда от бързо ошлайфане на защитаващите либерални позиции хора у нас. Ясно е, че ретроградните лумпени такива ще си останат, но образът на модерния, интелигентен човек, защитаващ позицията си публично не може да продължи да е образът на словесно разточителния интелектуалец, който се стреми да покаже колко е умен. Защото този образ се доближава до образа на вечно намръщения келнер тип “аз съм роден за велики дела и не ми е тук мястото“, но както каза МК в тоя случай “Ами тогава стани шеф на Газпром бе, да ти еба майката, що си станал сервитьор?“

Демек, ако ще говориш по обществени въпроси, ако ще отстоява политически позиции, трябва да се научиш да говориш така, че да те чуват. Като обясняваш нещо, обясни го така, че гледащите да те разберат – и то не гледащите, които така или иначе са съгласни с тебе, а ония, другите, дето се чудят дали да метнат бирата по телевизора. Говори не с витиевати обяснения, а със силни думи, с мощни аргументи (гледай малко американски филми за адвокати, ако не друго, мамка му). Не се поддавай на провокации и обиди, а погледни камерата и спокойно обясни защо ти си прав, а това, дето го приказва лумпенът срещу тебе са глупости.