Паулу Коелю



Ето какво каза за Коелю и неговите литературни напъни Gollum по време на една дискусия във форума на Бойна слава и с което съм абсолютно съгласен доколкото съм добил впечатление от Алхимикът и 3/4 от Войнът на светлината:

От въпросният автор съм чел няколко книжици (това е точната дума за такъв род резултати на упражняването на умението да се нижат думи в изречения) и впечатлението ми е, че писането му е средна работа, впрочем достатъчно простичко и постно, за да не затруднява възприемането и същевременно, не дай си боже, да отправя към нещо по-дълбоко. Съдържанието на въпросните романчета бяха едни банални истини, които могат да бъдат откровение за човек, намиращ се в началото на смисления си живот и дори биха могли да бъдат интелектуално приключение за човек, неизкушен от срещи с размишления и въпроси около същността на битието.

Едно време имаше един хубав термин, “детско-юношеска литература“, в която впрочем този автор влиза не откъм приключенско-познавателната страна, а по-скоро откъм морално-дидактичната, с опасност да стане и леко досаден в зле прикритите поучения. Та с една дума, плоски и почти едноизмерни притчообразни романи за хора, които нямат интереси да навлизат в света на литературата по – далеч от прага или хайде, за де не прекаляваме, по-далеч отколкото протегната им ръка може да докопа нещо от най-близката лавица, защото май навлизането между прашните рафтове ги плаши, а и вероятно ги смущава фактът, че не са намерили ключа за включване на осветлението.

СПОДЕЛИ
Дясното се спомина, да живее… дясното(?)
Комунизмът е жив

Коментари

  1. Абе Коелю си е книга в “поп-чок” формат. Демек – хем не си напрягаш мозъка много, хем като кажеш, че си чел еди-коя си книга пред хора от твоята среда (говоря за средата на нечетящите) звучи тежко и важно!

  2. А, да си имаме уважението – моята среда е всичко друго, ама не и “средата на нечетящите”.

  3. Антон
    31/05/2007 - 11:11

    литература за манекенки. истини, които хората искат да чуят. глупости на квадрати. кастанеда и той влиза в тази категория.

  4. момчил
    31/05/2007 - 13:29

    напълно съгласен

  5. violentlyhappy
    09/10/2007 - 05:15

    гледах,гледах как бившата ми съквартирантка рони сълзи над “11 минути” втренчва се задълбочено в стената,като само отвреме на време изпуска некоя и друга многозначителна въздиша и си рекох, че тва по всяка вероятност е някаква нечовешка книга!!! и въпреки че от край време си знам, че книгите на конвейр не струват, взех и прочетох 2-3 от бозавите романчета (те романчета ли са всъщност?) и реших, че няма смисъл да си развалям очите, да си губя времето и да си обременявам съзнанието с тая чалга-литература.

  6. violentlyhappy
    09/10/2007 - 05:18

    ехеее…доста закъснял коментар а 🙂

  7. E, тя и баба ми рони сълзи на Дързост и красота…

  8. несправедливо.

  9. Аз съм прочела доста от Паулу Коелю и за разлика от вас съм на друго мнение.В статията си казвате,че това са “банални истини”,затова ще си позволя да попитам защо истините,според вас,трябва да се поднасят зад високопарни изрази и сложни размишления,когато могат да бъдат казани просто и да са достъпни за всички?

  10. Виж сега, за някои хора 10 лв за кило салам е много, за други не е – зависи с колко пари разполагаш, нали. Същото е и с истините – за някои са банални, за други – истинско откровение. Зависи с какво разполагаш под шапката…

  11. колкото и да не ми е приятно да споря с теб longanlon(ха-ха-ха,всъщност знаеш,че обожавам да го правя с теб), не съм съгласна с мнението ти за тези книги.
    Четенето е строго личен и много специален процес, при който връзката е двуяка-от книгата(автора)към читателя и обратно. Целта-взаимна изгода.
    След като има такава-четенето е оправдано, дори ако тя е само, за да кажеш, че това дето си го изчел е пълна глупост.
    а сега за точно определения писател:)аз имам добри спомени от него, даже много добри. Дори с риска да ме анатемосаш-простичкият му начин да казва нещата, ме радва изключително много. А съм филолог!!!!
    Чета постоянно и най-различни неща…и въпреки това пак ме кефи. И ако това е начинът да стигнеш до хората и да им кажеш, че те определят живота си и могат да следват мечтите си…добре.
    Което не означава, че го слагам над Достоевски,примерно.

  12. как да те анатемосам, като толкова те обичам? 🙂

  13. ми…появи се в скаипа тогава,щото почна да ми липсваш…
    И като се има предвид,че днес отивам да варя ракия с приятели,довечера се събираме в нас на филми, в събота и неделя съм на мониторинг по езерата, а в неделя вечер заминавам за софия…кога ще те засека:(

  14. стаска
    16/12/2007 - 16:39

    Тука някои хора май се имат за велики умове и майстори на словото.Нека покажат нещо написано от тях,за да видим как трябва да се пише.Сигурно всичко така трябва да бъде написано,че да се чудиш,какво му е било на автора ,в момента,когато е писал и какво точно е искал да каже.
    Аз лично много харесвам Пауло Коелю и според мен той успява да нарече нещата с истинските им имена.Успява дори да ти вдъхне надежда.Поне на мен ми вдъхва такава-че живота може да бъде доста по-сладък и вълнуващ.

  15. @Стаска
    Както казах, има си хора, за които Коелю е върхът на литературата и в това няма нищо лошо. Хората с различни интелектуални възможности имат нужда от различни книги.

  16. Да ви се чуди човек!:)
    Произведенията на Коелю са много приятни за четене и съдържат истини , които са дълбоко скрити в нас – неща , които всички знаем , но рядко осъзнаваме.Обожавам литературата и съмчела страшно много книги на много известни и безизтвени писатели.Не винаги огромните томове те карат да мечтаеш и да се замислиш дълбоко..!Не винаги те обогатяват и ти дават надежда и вдъхновение..
    Според мен си струва човек да се докосне до произведенията на този бразилец.Колкото и да се отрича има нещо , което се харесва на всички .. има нещо толкова човешко и истинско в книжките му..нещо което живее във всеки от нас!
    Добре , 4е съществуват и различни мнения – така човек по ясно поставя оценката си!

    PS:Да добавя само , че може да се научи толкова много за света и тайните мудори само с прочитането на поредица детски книжки!

  17. Преслав Ганев
    29/01/2008 - 15:56

    Тъй като обективна истина няма, значи във всяка една литературна творба има прикрити нещица, които са валидни най-малко за автора. Качеството на едно произведение не би трябвало да се извежда от това, че, видиш ли, не само манекенки го четат или пък че авторът “нарича нещата с истинските им имена”.
    Боравенето с клишета в прозата (а още повече в поезията) незабавно сваля качеството на творбата. Моето мнение, че Коелю прави това. Човек, който чете приблизително много, лесно би видял, че бразилецът нито блести с оригиналност, нито крие в творчеството си кой знае колко ключове към “правилния живот”… А и да ви кажа, че не е случайно, когато на конкурсите за красота момичетата казват “Ами, аз мечтая за световен мир и свобода на делфините! Дали чета? Разбира се, и то сериозна литература, в момента се занимавам с Паулу Коелю!”

  18. 45
    “…….
    Голямата правота изглежда изкривена.
    Големият ум изглежда глупав.
    Голямото красноречие изглежда неловко.
    …….”

    道 德 经
    Dào Dé Jīng

  19. всички, които смятат, че притежават много сиво вещество в тиквата си и затова не четат Коелю, имат серозен проблем. но вероятно и това ще мине, някой ден ще го надраснете и тогава ще разберете много неща 🙂 или пък не.

  20. интересно ще ми е да науча от къде черпиш информацията, която раздаваш с тъй щедра ръка. имали сме проблем… с кого е тоя проблем? кой казва, че има проблем? защо смяташ, че си достатъчно умен, за да казваш дали ние имаме проблем с интелигентността си?

    щото не знам за тебе, ама практиката е показала, че човекът, когото цитирам е изключително умен, а и аз за доста умен се имам…

  21. a ти защо смяташ, че си достатъчно умен, за да казваш дали ние имаме проблем с интелигентността си?

  22. ами примерно защото имейлът ми не започва със spensi-e-gei… 😉

  23. моят също не започва със spensi-e-gei, а със spensi_e_gei. но признавам, почти не затапи. иначе, не е хубаво да обиждаш хората.

  24. който се чувства обиден е свободен да натисне малкия Х в горния десен ъгъл на страницата и никога повече да не чете моя блог – за да не го обидя пак, случайно

    който не се чувства обиден, може да продължи да чете и даже да се абонира 🙂

  25. чак да се абонирам няма, но мерси за поканата =)

  26. Манията ‘анти-Коелю’ вече е задминала тази по него и това е почти тъжно и почти разбираемо.

    Да, излезе му лошо име на човека заради манекенките. Убийте го с камъни, че пише стегнато, ясно и разбираемо (някой ми разправя по-горе, че такъв стил бил леснотията на леснотиите; сериозна грешка) и е накарал дори простовати момичета с ‘модерни’ ценности и морал да прочетат книга.
    Това ли е огромният му минус?

    Или фактът, че проповядавал ‘истини’, които, виждаш ли, всеки с малко акъл под капата си, би трябвало сам да знае? Кой от вас знае всичко за избора, израстването, разклоненията на живота, опрощението? Ако има такъв човек, ясно ми е защо тази или онази книга не му харесва. Съветвам го да започне да пише, пък да видим.

    Аз съм чел само Алхимикът и Петата Планина докрай. Харесаха ми, а аз не чета нито, за да се приспивам с текста, нито за да изпъкна пред журито на поредния ‘конкурс’.
    Не успях да довършва, защото не ми харесаха 11 минути и Воинът на светлината, която впрочем въобще не трябва да се чете от до. Това обаче не го прави лош автор.

  27. oldseawolf
    05/02/2009 - 11:36

    Прочетох една книга от въпросния автор благодарение на шумната реклама около него , прочетох и втора за да не бъркам това , че на рядко четящите биха се харесали …………но на четящите , това е все едно да седнат от кон на магаре !!
    По нагоре беше казано -“защо истините,според вас,трябва да се поднасят зад високопарни изрази и сложни размишления,когато могат да бъдат казани просто и да са достъпни за всички? ” ,това се отнася в най голяма степен за Достоевски също споменат по горе .

  28. Лъчезар Томов
    26/02/2009 - 22:00

    Голъм наистина е изключително начетен човек, но самият форум е пример на едно провалено общество. Ето нещо по темата:

    Добре подготвени идиоти

    Не бих искал да съм един от хората, допринесли за нарастващата неизбродимост на гората от съкращения, в която ни минава животът, но – тъй като почти всичко може да се прихване неволно (с изключение на красотата, както гласи народната мъдрост) – онзи ден и аз измислих нова тройка инициали: Д.П.И. С един приятел разговаряхме за обезсърчителните резултати от едно международно изследване на средната студентска подготвеност. Моят събеседник се възмущаваше от липсата на познания в областта на науките, историята, географията и литературата. А аз, макар по принцип да споделям опасенията му, в случая не се притеснявах толкова от школската неподготвеност на днешните младежи.

    Това, което истински ме плаши, е, че напоследък се срещат все повече умерено компетентни от професионална гледна точка личности, които обаче са съвършено некомпетентни от социална. Онези, които бихме могли да определим като “добре подготвени идиоти”. Или, за краткост, “Д.П.И.”, нищо, че само по себе си звучи малко идиотски. Ползвам термина “идиот” в най-близкия до гръцката му етимология смисъл на “лишен от граждански интерес човек, неспособен да прилага гражданските си атрибути”.

    В една от последните си книги уважаемият Джон Кенет Галбрайт уверява, бидейки твърде запознат с въпроса, че “всички настоящи демокрации живеят в постоянен ужас от влиянието на невежите”. Убеден съм, че под “невежи” той не разбира хората, които не се сещат за местоположението на Тегусигалпа или не знаят кой е таткото на вестготския крал Киндсвинд, защото в този смисъл всички сме по-скоро невежи (ето за такъв сорт липси в културата има енциклопедии и прочие бази от данни).

    Невежите на Галбрайт, които аз наричам “идиоти”, не са толкова академично неадекватни, колкото граждански увредени: не умеят да заемат уместна позиция по социални теми; не разбират нуждите на другите, колкото и понятен израз да са намерили; в политическия дискурс са неспособни да отличат съдържателното и смисленото от чистата демагогическа говорилня; нечувствителни са към ценностите, които следва да бъдат тачени, и към онези, спрямо които бунтът понякога е не само позволена, но и задължителна реакция. Интелектуално те винаги остават паразити или – още по-зле – хищници.

    В няколко испански вестника видях една реклама, която дълбоко ме впечатли. Рекламата е на училище и представлява голяма снимка на Бин Ладен с надпис: “Осама Бин Ладен, инженер”. По-долу се чете: “Изграждането на професионалисти е лесно, трудното е да изградиш граждани”. Като се замислим, техническото образование в днешни дни не е по-лошо, отколкото в миналото, даже е и по-добро. Проблемът обаче е, че образованието не прекрачва техническите си граници. От училищата и университетите излизат дипломирани асоциални типове, които не се вълнуват от нищо друго, освен от своите права (от задълженията никога), или фанатици със склонност към нетърпимостта и демагогията. Няма изграждане на граждани.

    Вземете голобрадите хакерчета, отдадени на забавното занимание да изобретяват вируси, които рушат плодовете на труда на непознати хора. Те съвсем не са неподготвени, напротив – повече от подготвени са. Но са социални и морални идиоти, невежи за значението на живота в по-широка общност със свободи и гаранции. Хората, които в САЩ или другаде днес поощряват унищожаването на тези свободи и гаранции в името на някаква спорна сигурност, спадат към същия род невежи, за които говори Галбрайт. Точно както и онези, които крещят лозунги срещу янките и питаят някаква неописуема симпатия към извършителите на престъпленията в Ню Йорк и Вашингтон, вместо да се заемат с аргументирана политическа критика. Не е работата в нещата, които не умеят да правят, а в онова, което не умеят да бъдат: хора сред хората; свободни, но отговорни; критични, но не маниакални. Нито пък неуравновесени следовници на жреците на апокалиптичното суеверие. Те са просто идиоти, независимо от факта, че са добре подготвени. Така че или ще почнем да образоваме по-добре, или е време да затреперим от ужас.

    Ла Стампа, 23 януари 2002 г.
    Фернандо Саватер

    Превод Нева Мичева

    Автор на текста е Фернандо Саватер –
    един от най-големите съвременни испански интелектуалци, есеист, романист, драматург, университетски преподавател по философия. Роден е през 1947 г. в Сан Себастиан. Известен е с многобройните си книги в областта на етиката и е носител на наградата на Европейската общност “Сахаров” за ангажимента си против акциите на баската терористична организация ЕТА.

    http://divini.blog.bg/viewpost.php?id=119520

  29. Стефка
    09/03/2009 - 14:02

    Това Лято се пробвах с “Войнът на светлината”, до 20-30стр. реших, че ми е твърде неадекватна и я зарязах. Наистина прилича на четиво за хора, които тепърва почват да четат повечко книжки или просто се приспиват преди лягане.

  30. А аз искам всички почитатели на Коелю да прочетат “Името на розата” на Умберто Еко и след това да ми кажат защо харесват Коелю 🙂 Пффф, както Лонганлон вече писа – за всеки влак си има пътници, а аз не искам да се возя във влак заедно с феновете на “…и съдържа истини…”. Всяка една книга съдържа истини, а някои дори бъкат от тях поради липса на друго:
    “Слънцето се беше възкачило на небосклона и прежуряше, а Иван каза на Марийка “Добър ден Марийке””… Ставам за Коелю-имитатор, нали?

  31. Марина
    22/12/2009 - 20:56

    Е, и на мен ми се иска прочелите Умберто Еко да не се мислят за обладатели на някаква вселенска тайна. Умберто Еко е Пауло Коелю за по-умни хора. Дан Браун е Пауло Коелю за още по-тъпи. Лошото е, че тренда е надолу.

  32. ех, колко си права…

  33. Келанвед
    23/01/2010 - 00:57

    @лонганлон – трай си сега, че твойта, видях, се радва на “алхимикът” и ша та бии зад врато 🙂

Leave a Reply

Задължителните полета имат *