Не “корпорациите” са виновни за ACTA


ACTA изобщо не е първият опит за тотален контрол върху интернет и неговото съдържание с мотива за борба с пиратството на интелектуална собственост, който се приема тихомълком под лобиски натиск и после се отхвърля след граждански протести.

Енея:
… всички въртим очи като ги чуем колко са били глупави и нагли за тези опити, особено в ретроспекция … Това… постоянно се случва и … не се отказват. Едни и същи отрасли, използват едни и същи стратегии и дори едни и същи аргументи отново и отново и отново… и всеки път минаваме през един и същи процес….

Кой обаче не се отказва, кой продължава с тия опити и защо? Обичайното обяснение е, че големите продуцентски компании имат интерес да държат авторите и изпълнителите в подчинение и да издояват потребителите – и че те са най-заинтересовани от подобни драконови мерки, с цел да имат максимална печалба от остарелия си бизнес модел.

Само че всички бизнеси поставят печалбата над всичко, а пък далеч не всички правят такива работи. Да не говорим, че печалбата винаги е била в новите бизнес модели и обичайно бизнесите охотно захвърлят старите, за да успеят да прецакат и изпреварят конкуренцията, първи вземайки парите на потребителя по най-удобния за него начин.

Не са компаниите

Ще забележите, че настоящата битка не се води от продуцентските компании, от музикалния или филмов бизнес – води се “от тяхно име”, от техни “представители”, организации “за защита правата на продуценти и разпространители” – като известния български ПРОФОН. Такива организации са тези, които подкупват, лобират, натискат за прокарването на такива закони.

Разбира се, те са финансирани от съответните фирми, продуцентски компании и т.н. но ако човек е дори повърхностно запознат с начина на управление на големите бизнеси му става ясно, че именно тия лобистки фирми са активната страна в цялата работа, те лобират първо пред компаниите за да им отпуснат пари… за “борба с пиратството” и после използват същите лобистки методи пред правителствата, за да приемат законите. Защото само те печелят от това.

Особено показателно е как те отчаяно и по всякакъв начин се опитват да се наместят между компанията (или изпълнителя) и потребителя – искат приходите от концерти и продажби автоматично минават през тях и те да отчисляват такси от продаденото – уж за уреждане на авторски права. Т.е. опитват се да имат независимо, постоянно финансиране, за да не се налага непрестанно да врънкат продуцентските фирми за пари за “борба”. В Русия тамошната паразитна организация “за защита на права” обвини Deep Purple, които сами продуцират и издават песните си, че не са й платили… за собствения си концерт.

Стар феномен

Гореописаното е много подобно на синдрома, който изключително много организации за защита на някакви права или  борба за нещо или с нещо развиват с времето. Те осъзнават, че докато има проблем, ще има и пари за тях, а изчезне ли проблемът, ще станат излишни.

Такива са безбройните организации за кастриране на бездомни кучета, които знаят, че ако наистина премахнат бездомните кучета ще трябва да се саморазпуснат. Такива са огромната част от фалшивите “ромски” организации, които не ги ебе за интеграцията на ромите, защото ако ромите се интегрират успешно, кранчето на парите ще спре. Такива са палестинските терористи от Хамас и Фатах, чийто най-голям кошмар е свободна Палестина – защото тогава няма да има срещу кого да се борят и съществуването им ще е безсмислено.

Не компаниите, а “представителите”

В стремежа си да преследват парите на потребителя, компаниите се променят непрекъснато, променят и сменят драстично цялостния си имидж, облик, бизнес модел. За тях това не е проблем да го направят и в случая с търговията с музика и филми. Но е голям проблем за лобистките организации.

Защото, всъщност именно те са печелившите от цялата работа и никой друг – те са просто паразити на гърба на музикалните и филмовите компании, и на гърба на потребителите. Те с всички сили се опитват да попречат на прогреса, който би ощастливил и бизнеса и потребителите – защото при тоя прогрес, те самите ще станат излишни и никой няма да им дава пари да се борят с нищо.

Как живея със синузит
в Пътепис.ком

Коментари

  1. от кога стана фен на конспирациите

  2. не виждам никакви конспирации тук. гореописаният процес за организациите, които се борят с нещо или за нещо го гледам вече 10 години, отколкото работя в сферата. 90% от фондовете на ЕС финансират главно подобен род изсмукани от пръстите “инициативи” и “проекти” и решават “проблеми” за които знаят само тия дето усвояват парите.

    същото е видно в политиката, където всякакви политици си умират да ни спасяват от разни кризи, като ги замерят с нашите пари. софия 20 години се “бори” с боклука си, макар че за 3 г. максимум можеше да се построи завод с 1/4 от парите изхарчени до сега.

    не виждам защо при лобистките организации да е по-различно

  3. Изобщо знаеш ли какво означва това словосъчетание?

  4. не си прав, тия организации не са нещо напълно отделно от корпорациите продуценти. просто за да не им се трупа негативен ПиАр са създали тези организации, а всъщност са същите хора.
    я виж кой управлява РИАА:
    http://www.riaa.com/aboutus.ph....._are_board

  5. Разбира се – по какъв друг начин лобистите ще си придадат кредабилност? Съвсем не казвам, че фирмите са въвлечени против волята си в това – но поддържам тезата, че не те, а лобистите са активната страна.

    Една голяма компания не е монолитна централизирана структура с една воля и едно мнение – в нея има различни центрове на влияние, концентрирани в борда й, който се съобразява с различни интереси и балансира личното покриване на задника, лични финансови интереси и т.н.

    Различни хора, в и извън фирмата, предлагат на борда, на директора и на общото събрание да се правят някакви неща – креативните екипи предлагат промени в имиджа, маркетинговите – в стратегията и т.н.

    Защо мислиш Фейсбук напоследък сменя интерфейса си през 5 дена? Това е супер досадно, но… явно съответния отдел от компанията иска да изглежда активен и успява да убеди ръководството, че всеки нов дизайн е супер наложителен, куул, нов, модерен и т.н.

    Мисълта ми е, че се получава същото като с групите за политически натиск – най-гласовития и най-опитния в тия дела успява да промени мнението на вземащия решения. Колко % от българите, ако има референдум, ще сметнат кастрация-пускане за най-добър метод за отърваване от бездомните кучета? И въпреки това, този метод се използва – защото “еко” организациите са най-гласовити и най-заинтересовани от тая работа, защото те ще вземат парите…

  6. Николай Цветков
    15/02/2012 - 11:47

    Я, Лонги откри топлата вода. 🙂

  7. Лъчезар Богданов
    15/02/2012 - 12:17

    В момента например всеки може да се “самопубликува” в Киндл, като амазонците плащат от 30 до 70% от прихода от всяка продажба на автора. Издателствата в повечето случаи плащат 5-15% на автора. Разбира се, те “добавят стойност” към продукта “книга”. Но интернет предлага възможност да заобиколиш посредника и да печелиш повече от интелектуалния си продукт, намалявайки цената за краен потребител.
    ПП. Наясно съм, че аудиторията тук вероятно и 1 цент не смята за нужно да плаща, за сваля книги, филми и музика.

  8. Kiril Varbanov
    15/02/2012 - 12:19

    За мен истината е проста: продукцията в последно време е на конвейр, изключително долнокачествена, и няма да дам и една стотинка за нея.
    Няма и да я сваля.
    Докато не смъкнат малко цените, никой няма да даде 15 евро за албум, пълен с пълнеж, в който я има две песни, я не. Сингъл – 5 евро.

    Освен това, за каква точно кражба говорим? Ако някой ми открадне колата, това със сигурност е кражба. Но ако ми клонира колата – нека да я вземе, дреме ми. Барабар с модификациите, които софийските улиците са причинили на окачването.
    В същото време бедната Бийонсе купува детска люлка на бебето си за 300,000 долара, инкрустирана с кристали Сваровски. Жено … с тия пари ще храниш една седмица цяла държава от Африка.

    Около 10% от приходите в развлекателната индустрия отивали при изпълнителите – явно им стигат. Какво остава за лейбълите и студиата.

  9. Лъчезар Богданов
    15/02/2012 - 12:33

    Е така де – ако изпълнителите продават директно през сайт тип “ebay”, вероятно ще струва центове. Самиздатът в Киндл предлага книги по 1-2 долара – а не по 14 долара примерно.
    Но ако смяташ, че имаш “правото” да четеш всичко и да гледаш всичко “безплатно” – няма такъв сценарий.

  10. Към автора: Отдавна не съм бил толкова съгласен с всички аспекти в целия ти постинг!

    Към: “Но ако смяташ, че имаш “правото” да четеш всичко и да гледаш всичко “безплатно” – няма такъв сценарий.”

    Доста повърхностно! “Пиратите” често си плащат 30-40-50 лв. за Интернет месечно, въпреки че могат да пробият WiFi рутера на съседа и да крадат Интернет. Следователно реално са готови да заплатят за услугата. НЕ са готови да платят 30-40-50 лв. за диск, който буквално няма къде да пъхнат. НЕ са готови и да платят 10 пъти за да имат песента по всичките си джаджи.

    Докато принципите на авторските права и заплащането им не станат толкова прости, че да можеш да ги обясниш на първокласник, пиратството ще запази мащабите си независимо от използваните технологии.

  11. А като се замисля че един социопат искаше да прокара закон за лобизма в България …

  12. Лъчезар, с голямо удоволствие ще давам пари за книги, ако се появи и български самиздат. Работата е там, че в момента ми е по-лесно да намеря конкретно интересуваща ме книга в читанката или по торентите, отколкото да намеря място, от което да я закупя, особено пък когато говорим за книги, издадени по-отдавна. А качеството на новите издания пък въобще да не коментираме, защото кориците и илюстрациите май също са права.

  13. Лъчезар Богданов
    15/02/2012 - 14:13

    Всеки български автор може да публикува в Киндл. Няма пречка за това. Но не всеки може да бъде задължен да го прави. Трябва да уважавате решението и избора. Ако някой е написал книга и е прехвърлил правата за разпространение на издател, който е решил да продава само хартия за 14 лева, или купуваш книгата, или нарушаваш закона, като я свалят от торент.
    Аз обаче очаквам с времето все повече автори да издават директно онлайн, с развитие на механизмите за защита на правата и възможността да се получава приход. Затова ви посочих примера със самоиздаването на Киндл.

  14. Комитата
    15/02/2012 - 14:24

    Много добро улавяне на нюанса. Представителите са много по-мотивирани от самите корпорации да лобират за ACTA, така е, но има и други мотивации.

    Една огромна компания трудно се реформира, особено ако става дума за преподписване на много договори – средствата и трудът, който трябва да се хвърлят в преподписване са космически. Адвокатите са ящни хора.

    Наблюдавам и местните представители на тези индустрии. Обикновено те са получили някакви монополни права за българската територия срещу драконовски условия, т.е. прегризали са вратовете на много конкуренция и са дефакто монопол, но понеже сериозно са затънали точно в тия схеми (бизнес модели) не могат да излязат от системата.

    Нещо като да станеш митничар се набутваш с едни големи суми за поста, а после дори и да станеш честен, пак трябва да си цакаш периодични вноски на покровителите ти, т.е. измъкване няма.

    Най-лесно е да насочиш атаката към потребителите, а те нали са в монополна хватка, нямат къде да избягат.

  15. Григор
    15/02/2012 - 14:32

    @Лъчезар Богданов: Съгласен съм, че изборът на автора трябва да бъде уважаван. Най-малкото за да си понесат последствията авторите, направили грешния избор. Но не бих публикувал в Киндъла. Ако ще ми продават книгата, ще я омотаят в разни DRM-и, а това е гавра с купувача. Не съм съгласен от мое име да му се предлага подобно менте.

    Големият проблем в картинката е, че “интелектуалните права” са изначално монополни като същност. Ако аз притежавам събраните съчинения на Валери Петров, това не спира никой друг също да ги притежава. Ако обаче аз притежавам правата върху тях, никой друг не може да ги притежава… А пък монополът е несъвместим със свободния пазар, от който пък идват всичко свястно в капитализма. Капитализъм без свободен пазар е феодализъм.

    Иначе казано, интелектуалните права трябва да бъдат разглеждани както всяка друга форма на монопол – иначе казано, трябва да бъдат в голямата си част забранени, а в жизнено необходимата безмилостно регулирани. Да, не е съвсем честно към труда на творците. Точно както забраната на всеки друг монопол не е съвсем честна към труда на постигналите го. Просто разрешаването му е още по-нечестно към цялото общество.

  16. Лъчезар Богданов
    15/02/2012 - 14:43

    Без да влизам в защита на правата на интелектуална собственост (имам повече аргументи срещу, отколкото в подкрепа), бих искал само да отбележа, че ексклузивност (монопол) по договор не противоречи на свободния пазар. “Свободата” предполага избор, а може доброволно да направиш избор например да се снабдяваш само с кафе на капсули от един доставчик, или да зареждаш пицарията само с една марка бира.
    Всеки се ражда с “правото” да говори, пише, пее, свири, но не се ражда с правото да слуша, чете, гледа, изпълнението на съседа.

  17. да бе, айде че не се ражда човек с “правото” да гледа и слуша… кви ги плещиш

  18. Лъчезар Богданов
    15/02/2012 - 16:46

    добре, има ли наистина смисъл да влизаме в този спор? ако съседката Кина напише песен и я изпълни пред балкона ти – да, имаш “право” да я слушаш. Ако я запише на диск тайно в мазето си, и след това я даде за слушане на Гицка от третия етаж, при изричната уговорка, че само Гицка ще я слуша, ти нямаш “право” да я чуеш, налага се Гицка да ти даде диска. Обаче Гицка в случая нарушава договора, т.е. осъществява измама. Тогава Кина има пълното “право” да преследва Гицка за измама. Ако ти не си знаел, че Гицка е обещала – теб не е редно да преследват. Но ако знаеш, че Кина е дала диска само на Гицка при условие, че Гицка не го дава на друг, то ти съзнателно ставаш съучастник в измамата на Гицка.
    Нещо от горното струва ли ти се нелогично?

  19. Кирил Кирилов
    15/02/2012 - 18:03

    Някои корпорации безпорно са за тотален контрол върху интернет и неговото съдържание с мотива за борба с пиратството на интелектуална собственост. Други корпорации са твърдо против.

    Ето пример: При спора за законопроектът SOPA (Stop Online Piracy Act) в САЩ, корпорации като Google, Facebook, Twitter, Zynga, eBay, Mozilla, Yahoo, AOL, LinkedIn и много други се обевиха твърдо против.

    http://dq99alanzv66m.cloudfron.....letter.pdf

    Защо слагате всички корпорации под общ показател.

  20. Зелен Бетон
    15/02/2012 - 19:07

    Вярно е, че обикновено вилнеем срещу груповото понятие „корпорации“, под което в случая – не особено коректно – се подразбират организациите-праводържатели, и то като някакъв цялостен субект.

    Те не са цялостен субект. Напротив, доста са нехомогенни – най-вече поради особеностите на различните браншове (музика, филмопроизводство, фармация, военна промишленост…), предопределящи структурни и функционални различия.

    Общото за всички обаче е, че са подвластни на някои закони, валидни за всяка организация: това, че концентрацията на финансова и пазарна мощ ги прави все по-привлекателни за клиентите им (авторите) – което пък ги тласка към по-нататъшна експанзия; и това, че колкото по-голяма и сложна става една организация, толкова повече се бюрократизира.

    Типичният праводържател обикновено е продуцент – било то на изкуство или на технологични иновации. Неговата функция поначало е полезна: авторът му е предоставил copyright върху продуктите си (т.е. правото на възпроизвеждане – което е само едно от авторските права, прехвърляемо е и по правило е доста скъпо да го упражняваш самостоятелно), срещу което продуцентът осигурява на автора условия да твори спокойно, заемайки се с цялата бъркотия по реализацията (техническа и пазарна) на продуктите му.

    Част от тази бъркотия обаче е натоварваща – и неприсъща – дори за продуцента: следенето кой е нарушил копирайта, без да си плати. И продуцентът си назначава за целта „куче“. По-едрите продуценти си отглеждат собствени „кучета“, които са част от корпоративната им структура; по-малките поверяват задачата на волнонаемни такива – които са се появили като субекти защото е възникнала потребност и има търсене. Към последните се обръщат и онези автори, които не се нуждаят от външен продуцент. Волнонаемните „кучета“ могат да възникнат като бизнеси, или пък използвайки някой от моделите за организации с общественополезна цел (най-общо казано). Най-често са мелез между двете: управляват се като бизнес, а в mission statement-а (и PR-a) им особено се акцентира върху полезността на целите.

    Основният проблем в цялата картинка е бюрокрацията. Едната част от нея са бюрократичните механизми, с които едрите продуценти неизбежно са обраснали, а другата са „кучетата“, които по дефиниция са бюрократични образувания. И цялата тая бюрокрация, първо, трябва да се храни, и второ, по същността си е консервативен фактор, противодействащ на опитите за модернизация на механизмите, въз основа на които съществува.

    В резултат, както е писал Кирил Върбанов горе, до автора стигат 10% от приходите. Не знам дали е точно толкова, но ми се струва реално, едва ли е много повече. Това е очевидно в разрез с представата за справедливо възнаграждение на труда според стойността на неговия резултат. Излиза, че този, които създава (човешко действие от висша категория), го прави основно за да хрантути паразитни структури. На всичкото отгоре тези структури, като всеки паразит, имат удивителната способност да се самовъзпроизвеждат, самообосновавайки се със собствените си потребности.

    Вследствие на това алогично разпределение на приходите се натрупва напрежение. Авторите казват – добре бе, защо тоя, дето само се грижи за правата ми, взема толкова много. „Кучетата“ отговарят – ей там има едни, дето не си плащат, и трябва непрекъснато да ги следим и гоним, затова.

    Интернет катализира много интензивно този процес, предоставяйки отведнъж огромни възможности за заобикаляне на бюрокрацията. Същевременно предостави и милиарди удобни „виновни“. И „кучетата“ лавнаха.

    У нас вече сме ги чували да лаят така: беше през 90-те, когато се настаняваха на новата (за тях) територия. Тогава месеци наред дрънкаха едни белезници от страниците на периодичния печат. Е, сега би трябвало да са наясно, че тези белезници се помнят. Колкото и да подчертават високата моралност и полезност на функциите си, няма да срещнат друго освен неприязън. Казано е: каквото си постелеш, на това ще легнеш.

    Апропо, прелистих текста на ACTA: понятието rights holder се споменава по няколко пъти на страница; author/s го има само 5 (пет) пъти в целия документ; creator го няма въобще. Не че е кой знае какъв аргумент, но навежда на определени мисли.

    Не мога да преценя доколко опитите за прокарване на ACTA са по интифа от (и с лобирането на) едрите продуценти-праводържатели с монополни позиции, или пък основно от „кучетата“. Но е очевидно, че една корпоративна бюрокрация агресивно се стреми да осигури бъдещото си благосъстояние – и за целта иска да върже с белезници създаването и ползването на интелектуален продукт към бизнес модели от времената на нямото кино.

    При това си е намерила съюзник лика-прилика: политическите властови кръгове, търсещи всякакви доводи, за да оправдаят колкото може по-масово и детайлно следене с колкото може по-малко обществен контрол. Дето се вика – гръмнало, че ги събрало. И се плодят: SOPA, PIPA, ACTA, TPP…

    И то в момент, в който започва да виси въпросът дали самата концепция за авторско право не трябва да се преразгледа в контекста и на ограничаването на спекулативните печалби, и на реалностите на дигиталната ера. Все пак споразумението TRIPS е подписано преди 17 години – когато телефонът ми беше с кабел и шайба, а цифров фотоапарат 1,3 Mpx струваше над 10 000 $; а основополагащият документ на концепцията, Бернската конвенция, е от 1886 г.

    Както е писал/а по-горе Стената: „Докато принципите на авторските права и заплащането им не станат толкова прости, че да можеш да ги обясниш на първокласник, пиратството ще запази мащабите си независимо от използваните технологии.“

    Абсолютно точно. Бих добавил: и авторите няма да получават справедливо възнаграждение, независимо колко усъвършенствани са механизмите за защита на правата им.

  21. Генади
    15/02/2012 - 21:07

    Донякъде си прав лонги, но все пак уча и се подготвям за такава индустрия- към издателства и филмови къщи и мога да ти кажа, че бизнес моделите им са сбъркани и че хората които ги управляват са просто от друго време. Тях ги е страх от интернет, те не знаят, че той може да им е приятел. Мога да дам за пример един офис на сериозно английско студио, в което снимат големи имена в което нямаше никакъв интернет… И беше абсолютно нарочно, зорлем, да не пусне някой служител последния филм в торентите…

  22. Стойчо
    15/02/2012 - 22:32

    Точно

  23. Ivan.Cekov
    15/02/2012 - 23:52

    коментар от Свежо: (thumb up) (thumb up) (thumb up)

  24. Пешко, умишлено ли като изброявяше подмолните организации изпусна правозащитниците на гей-дружинките?
    Щото както е тръгнало, скоро освен данък ‘слушане’ и данък ‘гледане’ ще ни втрапят и данък ‘политкоректност’ 🙂

  25. Пламен
    16/02/2012 - 03:09

    Авторът взима много по-малка сума от 5-15% в 92.3% от случаите.
    За песните това са композиторът, текстописецът и мъничко изпълнителят (ако не е буфосинхронист), за филмите сценаристът, мъничко режисьорът (а той взима много повече) и още по-мъничко актьорите.
    Програмистите и изобретателите взимат почти винаги фиксирани суми еднократно,а в България и много от авторите.

    Най-ясни са правата на свободния софтуер. С някои модификации те могат да се приложат за всички произведения. Свободните програми имат едно много важно бутонче, на което пише „дарение“, обаче трябва да се разбира „плати, колкото искаш“. Просто до всяко копие трябва да има бутонче за композитора, поета, еди кой си актьор и т.н.

    Това работи и за питейни заведения в някои страни.

    Аз съм хамалин и също съм го изпробвал – колкото по-потен съм толкова повече ми дават.

  26. simsupport.eu
    16/02/2012 - 09:49

    коментар от Свежо: (thumb up) (thumb up) (thumb up)

  27. Чух че правата от песните носили годишно на ABBA толкова приходи, колкото на концерна VOLVO. Не че не харесвам ABBA или Volvo са ми любимци – напротив, но не мога да разбера защо трябва да е така. Едните творили 5 години, пели край огъня и записали песните, а другите правили разработки и инвестиции и виждаш ли били с равни приходи. Ако обаче можеш да си свалиш, изпееш или пресъздадеш лесно някоя песен, айде направи си лесно Volvo.

  28. Такива са и фармацевтичните компании…

  29. животно
    04/04/2012 - 12:36

    Kendov ми имаш пазар, търсене ..предлагане..печели този, който се ориентира правилно и си предлага стоката/услугата.

  30. Пламен
    19/06/2012 - 00:32

    Да, Кендов. А същинските изобретатели вземат много по-малко.

  31. Всичкият зор е за борба и контрол над единствената, останала свободна медия – интернет. Нали трябва хората да се манипулират

Leave a Reply

Задължителните полета имат *