Идеалистите – в лудницата


Когато в ежедневния живот някой има трудности да разграничи фантазиите си от реалността, наричаме го луд (а психиатрите си имат разнообразни медицински термини). Когато обаче фантазиите му са относно нещо по-абстрактно (политика или “духовност” например) – наричат го “идеалист”. Винаги ми е било странно, когато някакво идиотско поведение у някого или негово изказване, бива извинявано с това, че въпросният човек “е идеалист” или “се бори за светъл идеал”…

Според стария виц, когато попитали един физик дали е открил отговора на изначалния въпрос “Защо пилето пресича пътя?”, той казал че има теория, но засега тя обяснява само поведението на сферични пилета във вакуум. Но за това  – после.

Всъщност, нека да поразсъждаваме върху това какво точно означава да си идеалист. 

От една страна, това било (в момента научавам) някакво доста широко философско течение, според което “духовното начало е по-значимо от материята”. Това звучи доста налудничаво и изобщо не се изненадвам, че негови привърженици са идиотите Кант и Хегел. Повече от ясно е, че ако нашият мозък е резултат от еволюцията (т.е. постепенно се е развил от организми, които нямат мозък), той е резултат от все по-сложната организация на материята (която е способ на еволюцията). Така че дори да вярваш в бабини деветини като “духовна реалност“, няма как нашите мисли, съзнание и т.н. да са първични, след като те се зараждат в мозъка – а той е резултат от материята, а не нейна първопричина.

Звучи малко философски отвлечено, но всъщност е доста просто – идеалистите смятат, че това, което си мислим, е по-важно и по-истинско от реалността.

Погрешността на това твърдение е очевидна за всеки обикновен човек, който приютява под шапката си нещо по-различно от бръмбари – разликата между мисли и реалност е нещо, което човек открива още в ранно детство, обикновено след като изостави въображаемите си приятели. И не се връща към тях, освен ако не открие някой от многобройните богове или малки разноцветни хапченца.


Реалния идеалист

В ежедневието обаче, идеалист наричаме по-скоро човек, който се старае да промени света така, че да постигне някакво идеално състояние, както той си го представя. Подобно на физика със сферичните пилета от горния виц, той свежда света до някаква простичка схема и от нея успява да си избере това, което му се струва най-добро, нарича го свой идеал и почва да се бори за него. Само че докато физикът е наясно, че пилетата всъщност не са сферични и не живеят във вакуум, идеалистът пропуска да забележи, че идеалът му не се вмества в реалността както на него му се иска. Изненада, светът не е простичка схема. Даже е доста сложен. И в него има други хора. На които въпросният идеал може да не им се струва толкова идеален…

За идеалиста обаче това има малко значение – за него много по-важни са неговите фантазии, а не реалността, в която живее и в която живеят другите хора. Нали помните – духът е над материята, щом той е замислил нещо като идеално, то ще бъде идеално. Трябва да е така и аз желая да е така, следователно Е така. Неговият идеал е светъл и идеален и постигането му е висша цел – а както знаем, целта оправдава средствата.

Именно защото идеалът е толкова идеален, никакви средства не са прекалени за постигането му. Идеалистът би пожертвал всичко, в името на идеала си – за него нямат значение желанията на другите хора – а в края на краищата и животът им. Всяка тирания в съвременния свят и близката история е започната и подхранвана от някакъв светъл идеал – комунизъм, нацизъм, ислям… Идеал толкова светъл, че стои над хората и желанията им… и даже живота им.

Дори в своите не толкова крайни форми, идеалистите са изключително склонни към насилие (или ако на тях не им стиска лично – към оправдаване на насилието). Забележете жарта, с която в момента по улиците на Гърция социалистите подкрепят отнемането на пари от хората, които ги изкарват. Убедеността, с която ултранационалисти скандират за правенето на едни хора на сапун у нас. Видимото удоволствие и блеснал поглед, с които митрополита-психар обяви, че потъналия в Охридското езеро кораб бил божието наказание за концерта на Мадона. Злостта, с която защитниците на бездомните кучета пожелават на други хора децата им да се отровят или да бъдат застреляни… Това не е чудно – за идеалиста, с голямата Идея в ума, хората не са важни, реалността не е важна – той има своята Идея и тя е неговия свят и реалност.

Много хора приемат това да си идеалист нещо хубаво. Защо?!? Идеалистът не е човек, на който трябва да се възхищаваме или да одобряваме. Идеалистът е просто човек с много нетрезва преценка.  Той е типа човек, който (ако позволите да поразтегля метафората си отвъд границите на приличното) би завил едно пиле на топка, за да е сферично, и би го пуснал във вакуум, очаквайки, че така ще го накара да пресече пътя. И когато това не стане, той няма да се откаже от идеала си – идеалът е идеален, а виновно ще е пилето или някой друг. Идеалистът е луд, за който светът в главата му е по-важен от реалността. За такива хора са предназначени лудниците и светът много щеше да спечели, ако те бяха вкарвани навреме там – но за съжаление те по-често се разполагат на политическата и/или обществената сцена.

Следващата неделя ме гледайте…
Не е глупава Меркел, не е ….

Коментари

  1. Защо хубаво – ами приема се, че идеалистът освен Фърчащ из облачните кули е и честен по дефиниция.
    А метафората със загъването на пилетата на топка кърти.

  2. А, и още нещо – при идеите лудият (също и глупавият) се отграничава от нормалния мнооооого по-трудно, отколкото в ежедневния живот. Не знам защо. 🙂

  3. Единственото лошо нещо в цялата схема е, че лудниците не биха стигнали за всички идеалисти. А и остатъкът от човечеството едва ли би могъл да ги изхрани.

  4. Изявления от типа “идиотите Кант и Хегел” говорят за доста високо самомнение или за други неща. Здравословно е от време на време да се замисляш, че нещо може и да си пропуснал, недооценил…, че се получава като вживяване в ролята на господ по всяка тема. Отделно цялата статия звучи като на надъхан идеалист.

    “че това, което си мислим, е по-важно и по-истинско от реалността” – тука най-малкото е доста объркано. За нас хората мисленето е много по-важно, иначе да си бяхме седяли по дърветата и да разчитаме на реалността във вид на банани. С нас без нас на реалността не и пука. Като цяло съм доволен, че сме развили мисленето и можем да контролираме реалността, дори за цели да се правим на много умни пред мониторите.
    Ако имаш в предвид, че част от философите са мислили, че всичко е създадено от бог, дух и т.н. това вече друга тема.

    Добро описание на идеалистите, но погледната от друг ъгъл, може да се признае за факт, че без тях нямаше да го има прогреса и тука темата става дълга…

  5. сам си отговорил на въпроса си и след като много добре си разбрал за какво е статията, не знам защо се правиш на ударен 🙂

  6. Мисля че имаш малко погрешен подход спрямо идеализма. Това не е абсолютно състояние, то подлежи на градация. Ако наистина беше абсолютно състояние, на света щяха да живеят два вида хора – идеалисти-социопати и апатични зомбита. В едно количество идеализмът е здравословен и полезен за социума, но когато надвиши определени граници, се превръща в това което ти описваш. Именно затова прогресът на цивилизациите се носи от (умерени) идеалисти, а не от хейтъри 😉

  7. “Това не е абсолютно състояние, то подлежи на градация.”
    Има си хас – има различни степени фанатици, а има и просто честни хора, фенове на дадени идеи, с едно наум, че може и да не е възможно абсолютното 😉 им осъществяване.

  8. А, и защо е това заглавие “Идеалистите – в лудницата”? Че те в ежедневния живот си се справят добре, а с идеите си обикновено не пречат.

  9. Зелен Бетон
    25/10/2011 - 12:32

    Вярно е всичко, което си написал, и е добре казано.

    Имам едно-единствено (но пък за сметка на това сериозно) възражение: ти удряш един голям черен печат въобще върху понятието “идеалист”, въпреки че през цялото време говориш само за екстремни казуси.

    То е все едно да говориш за всички религиозни като за фундаменталисти; напротив, има хора, които си вярват в разни божества кротко, без да тормозят никого, и не само няма да тръгнат да покръстват с огън и меч или да блъскат самолети в небостъргачи, а биха се потресли искрено от самата мисъл за такова нещо.

    Същата работа е с идеализма. Едно е да “градиш комунистическото бъдеще”, газейки труповете на несъгласните, друго е всеки уикенд да ходиш на Витоша и да слизаш оттам с няколко торби боклуци, които да изхвърляш прилежно в разноцветните контейнери. Примерно.

    Защо, ще попиташ, толкова ми пука за понятието. Ами защото е полезно. Полезно е да го има. Полезно е да съществува разбирането (заедно със съответния му понятиен апарат), че има всевъзможни ситуации, аспекти и контексти, в които да покажеш среден пръст на материалното/прагматичното/рационалното/ефективното/логичното и да започнеш да мислиш и действаш в разрез с него и въпреки него не само че не е вредно, не само че не е лошо, а може да бъде и достойно за уважение.

    Единственото условие е да се спазва простото правило, че личната ти свобода свършва там, откъдето започват правата на другите. Което, между впрочем, се отнася за всяко човешко действие.

    Така че не оспорвам тезите ти; само реабилитирам понятието, пояснявайки, че говориш за частни случаи.

    А относно това дали духът или материята били “начало всех начал” (и какво точно е това животно “дух”, и има ли такова нещо въобще) – честно казано, въобще не ми дреме. Оптимумът е материалното и нематериалното (така да го кажа, по-общо) да бъдат в хармония и симбиоза. Издигането на което и да е от двете в приоритет (както и заклеймяването му като безстойностно или низшо) е само по себе си латентна форма на екстремизъм.

    Последна добавка: материалист може да бъде всеки; идеалист обаче може да бъде само този, който може да си го позволи. Ако някой, който не може да си го позволи, тръгне да става идеалист, мре. Просто и ясно. Било в материален, било в духовен смисъл; било насилствено, пометен от справедливото негодувание на потърпевшите, било угасвайки незабелязано в изолация.

    И това правило всъщност е един много ефективен закон на баба Еволюция. На която идеалисти са й необходими – но само такива, които й вършат работа. Другите мераклии ги отсява.

  10. @nik666
    Правиш много интересна връзка между идеалистите и хейтърите.
    Като се замисля, май не откривам съществена разлика.
    Ако в статията заменим “идеалист” с “хейтър” логиката ще се запази. И пак стигаме до философски въпрос – първо си хейтър и след това ставаш идеалист или обратното 🙂
    Какъв е Хитлер – идеалист или хейтър?
    Какъв е Сталин – идеалист или хейтър?
    какъв е Пол Пот – идеалист или хейтър?

  11. Тези не са идеалисти, макар че не е изключено да са луди – те само използват чуждия идеализъм.

  12. Алекс
    25/10/2011 - 12:51

    Човечеството още страда от резултатите на тази логика. Много хора са били затваряни, обезглавявани, горени на клада, измъчвани и убивани по какви ли не начини, защото са се считали за “просто човек с много нетрезва преценка” според “реалността” на времето, в което са живеели.

  13. messire Woland
    25/10/2011 - 12:59

    “идеалистите смятат, че това, което си мислим, е по-важно и по-истинско от реалността” – в известен смисъл, имат право и това се доказва сравнително лесно – например с национализма, който също е идея, или комунизма, също идея, която обаче дава конкретни резултати, а пък съдбите на не един милион души са променени от тези идеи и то често – с летален изход 😉

  14. Не заради нетерезва преценка – тя не е първопричина да затрият някого, а най-вече несъгласието с идеалите на този който плаща заплатата на екзекутора.
    Нетрезвата преценка само помага разминаването да бъде забелязано по-лесно

  15. polihronov
    25/10/2011 - 13:25

    В идеалния свят всички идеалсти в лудницата!

  16. Маркуча
    25/10/2011 - 17:54

    Ако всички идеалисти бяха в лудницата, в началото на третата седмица щеше да се гръмнеш. А га измислиш повече от Кант и Хегел, éла ми кáжи 🙂 идеалист такъв…

  17. Ангел Грънчаров
    25/10/2011 - 19:16

    Нямам какво да кажа 🙂 Пред такива текстове човекът, който що-годе разбира от философия, онемява… да се спори с авторите на подобни текстове е чиста загуба на време…

  18. Радвам се на неодобрението ти, Ангеле – това показва, че съм в правилната философска посока 🙂

  19. Разбира се в крайността си, си прав. Има не толкова крайни случаи, макари количественно под 1%, когато неща считани за невъзможни се реализират и тогава лудите стават гении. В неточни сфери, където няма ясно изградими доказателства на теза и аргументите са условни и неопределено количественно влияние, доказването на правота на теза е още по-трудно. Пример за провалила се такава е комунизма, мултикултурният модел в европа и т.н.(за мулти-култи пак незнам).

  20. хехехе не много хора коментират тази статия, но определено съм доволен от себе си заради нещо, което не виждате – а именно коментарите които изтривам 🙂

    за моя изненада, тоя непретенциозен и леко недообмислен текст който натраках за 15 мин., явно е бръкнал дълбоко в задника на всякакви “духовни”, религиозни и други като цяло дървени философи. същите се скъсват да ми обясняват за бог, духовността, как целия свят произтичал от тях и т.н. идеалистични простотии, за които говоря в статията, да ми цитират библията, да недоволстват относно мнението ми за кант и хегел и изобщо да се опитват да се държат сякаш знаят за духовността и бог нещо, което аз не зная.

    само че те не знаят за духовността и бог нищо, което аз не зная. само си го мислят. но светът в главата ти не е източник на знания и колкото и да мислиш, ако не свържеш мислите си с реалния свят, няма как да измислиш нищо достойно да се нарича мисъл. именно затова смятам кант и хегел за идиоти. така че мислете си колкото искате за духовния свят и за богове всякакви, само че докато не намерите някакви доказателства, че те съществуват наистина, не ми претендирайте, че това са нещо повече от фантасмагории 🙂

  21. Така че дори да вярваш в бабини деветини като “духовна реалност“, няма как нашите мисли, съзнание и т.н. да са първични, след като те се зараждат в мозъка – а той е резултат от материята, а не нейна първопричина.

    Би ли обяснил как става това зараждане, че нещо не ми стана ясно?

  22. Георги Генков
    26/10/2011 - 10:20

    Хайде, хайде, накрая на статията става ясно, че си се сетил, че идеалист идва не само от идеал, но и от идея, без идеи щели да го има този блог или теб дори?, просто нещо не бива да се измества към крайност в този живот.

  23. JJ а ти би ли ми обяснил как става обратното, че нещо не ми стана ясно?

    Георги, няма нищо общо между идеалистите и хората с идеи. Хората с идеи са строителите на света, те го променят съобразно идеите си, откриват, изобретяват.

  24. Longanlon, не зная как става. Но и не мисля, че това доказва нещо.

  25. именно.

  26. Виерко
    26/10/2011 - 10:55

    С тези си постове се приближаваш все по-близо. Вече си на две крачки и половина от това да станеш идеалист. 🙂 Все пак, реалността е въпрос на гледна точка. 😛

  27. Калин Стефанов
    26/10/2011 - 12:30

    @Виерко
    Последните постове на Лонг не се различават идейно от първите му. Именно за това продължавам да ги чета. Не ми побира ума обаче това твърдение, че реалността била въпрос на гледна точка? Моля, обяснете.

  28. ами това е просто друг израз за мотото на битиви новините – “Истината е въпрос на гледна точка”… още от същия булшит

  29. Виерко
    26/10/2011 - 13:54

    Постовете му не се различават, да, ала стават все по-наситени, като говеждо консоме.

    Не, това не е друг израз на мотото на btv. Истината не е въпрос на гледна точка и няма как да бъде, те действително се насраха с този прословут клип. Докато реалността е – различни хора, различна перцепция. И, ако това ти звучи отвлечено и твърде философско, ще ти го кажа по биологичен начин: има разлики в това какво “вижда” мозъкът и как го интерпретира.

  30. има разлика и във видяното и в интерпретираното от различните хора, но това не променя реалността.

  31. Виерко
    26/10/2011 - 14:33

    Коя реалност не променя и какво е реалност?

  32. Gradskata Samodiva
    26/10/2011 - 14:44

    Човек има правото и отговорността да се самоопределя- генерира идеи и живее според тях. Не сме решили, не сме заживели в общество, където публичната голота е разрешена, а вместо погребение готвим и изяждаме роднините си. Всъщност и това го е имало, може и в момента да го има.

    Идиотското е, че повечето идеалисти приемат идеи, които са много несъвместими дори с базовото биологично достойнство на човека. Затова още няма общество с пълно целомъдрие, но сме пробвали живеене по цици и всякакви видове канибализъм.

  33. Виерко:

    Уикипедия:
    In philosophy, reality is the state of things as they actually exist, rather than as they may appear or might be imagined.[1] In a wider definition, reality includes everything that is and has been.

    Reality is often contrasted with what is imaginary, delusional, in the mind, dreams, what is abstract, what is false, or what is fictional.

    Градската самодива:
    Идеалистите биха пробвали и общество в което не се яде изобщо, ако са убедени че такова ще е идеално…

  34. Виерко
    26/10/2011 - 15:07

    Хм, цитат от Уикипедия, добре. Това е философската дефиниция на реалност. Да разбирам тогава, че ти си обективист, а именно зле прикрит материалист?

  35. никак не съм прикрит даже

  36. Прочее
    26/10/2011 - 16:54

    Или ако трябва да обобщим, целта не оправдава средствата.

  37. Мариана Евлогиева
    26/10/2011 - 20:50

    Лудите, лудите – те да са живи! (Глава XV. Новата молитва на Марка, от романа “Под игото”) 🙂

  38. Лонганлон написа една статия за 15-на минути, както той каза (тук-таме с идеи взети от философията на Айн Ранд, бих добавил аз). Като цяло съм съгласен съм с това, което казва, но не съм много съгласен с разграничаването от идеалисти и хора с идеи – конкретно, че в миналото някои хора с идеи за тогава са били смятани за идеалисти. Някои права и свободи, които сега ги имаме за даденост – в миналото са се смятали за идеализъм. Някои идеалистки виждания в днешно време може след два века също да са реалност. Говоря конкретно за хубави идеалистки виждания като това всички хора да сме добри. Днес никой разумен човек не смята това за виновно. Само че преди пет века пък хората упорито сме се деляли на наши и ваши, нали? Днес в България се смята за идеализъм да се избере циганин за мениджър на голяма българска компания, докато в САЩ идеята (идеал за голяма част от нас, българите) е, че ако заслужаваш и имаш качествата на мениджър – ако ще и зеленокож да си, ти трябва да станеш мениджър.

    И така изглежда, че някаква част от идеализма също има място на този свят. Ако абсолютно всичко, което днес смятаме за идеализъм си остане в графата идеализъм – няма да напредваме със същото темпо, с което бихме могли.

  39. Валерия
    27/10/2011 - 00:59

    Радвам се че не живея в черно-бял свят като твоя, където идеалист е равно на фанатик, а съвременния, интелигентен и модерен човек е 100% реалист. Само ще ти кажа, че не е бил реалист човека, който е повярвал че може да полети. И идеалисти са били хората, които са се борили за 8-часов работен ден и платен годишен отпуск. Между идеала и реалността, много често пътя не е много дълъг и колкото по-бързо се сдобриш с идеалистите толкова по-добре.
    Колкото до социалистите в Гърция къде видя идеала? Някакви хора, които с десетки години са ползвали незаслужени придобивки, протестират защото им ги отнемат.

  40. Д.Н. да назначиш някой циганин (или българин всъщност) хванат от улицата за мениджър само защото вярваш че човек с тоя цвят на кожата трябва да управлява компания си е идиотско и точно пример за идеализма, за който говоря. Квотите за малцинства и жени в управлението са практически разновидност на тази идиотия. Същото важи и в обратната посока за расизма. Назначаването на база доказани лични качества е реализъм, защото се съобразява с реални факти за човека, а не с идеите на някого за идеалното общество.

    Валерия, човека който се хвърлил от айфеловата кула вярвайки че може да полети е бил идеалист. Братята Монголфие, които са установили, че ако напълнят достатъчно голям балон с топъл въздух ще полетят, са реалисти. Съжалявам, че те разочаровам, но осемчасовия работен ден и платения отпуск не са резултат от “борба”, а от конкуренцията между работодателите за качествени работници. А идеала в Гърция го виждам в идеите на социалистическото общество “работи според възможностите си, получавай според нуждите си”. Нуждите на гърците са доста по-големи отколкото производителността, но идеалът си е идеал и те се “борят” за него http://kaka-cuuka.com/2365

  41. Ти не ме разбра. Аз не говоря да го хванеш от улицата. Тази простотия на либерализма никак не я одобрявам. Аз ти говоря за заслужил човек. В България дискриминация спрямо малцинствата има. “Абе как ще ме управлява циганин” е редовна реплика – и тук не става въпрос само за държавния, но и за частния сектор. Ние сме все още на принципа “абе нямам нищо против малцинствата, ама да не ми се бутат в моята сфера, да мишуват там.”

  42. “Съжалявам, че те разочаровам, но осемчасовия работен ден и платения отпуск не са резултат от “борба”, а от конкуренцията между работодателите за качествени работници.”
    Ей това се вика да си десен – дори нещо, което има традиционно прието от всички “ляво” обяснение, да го обясниш по друг начин. 😉

  43. Майя М
    27/10/2011 - 09:36

    Д.Н., щом България според теб гъмжи от заслужили цигани и те не стават мениджъри само защото ние, белите българи, сме расисти, как си обясняваш факта, че (доколкото знам) досега ни един от многобройните американски и други чужди инвеститори не е назначил циганин за мениджър на българския клон на фирмата си?
    Впрочем много е вероятно да има редица мениджъри от цигански произход, но те да не се определят като цигани и да не бъдат възприемани от околните като такива.

  44. Мира, това което е “традиционно прието от всички” нерядко се разминава с истината и науката (в случая – с икономиката).

    Майа М: всъщност, може и да е назначил – ти от къде знаеш? те може да се самоопределят като цигани, ама това не значи че го тръбят наляво и надясно. американските компании принципно имат вътрешни правила, според които дори е забранено да се питат за етнос и религия по време на интервю или за каквото и да е, свързано с работата.

  45. дайте да се върнем на основния и изначален въпрос на всички въпроси.
    Истината обективно или субективно понятие е ?
    Въпрос на гледна точка ли е или е независима от човешкото мнение истина ?

  46. статията в уикипедия е доста изчерпателна, не мисля че има какво да добавим

  47. Gradskata Samodiva
    27/10/2011 - 14:11

    Любимият ми микс между практичност и идеализъм е в писанията на йезуита Балтазар Грациян. Всичко е практично, даже идеализма, който има главно за цел да запази психиката ни, докато причиняваме гадни неща на другарчето в опитите си да се издигнем в обществото.

  48. Зелен Бетон
    27/10/2011 - 16:35

    Лонги, диагнозата при оня, дето скочил от Айфеловата кула, не е никакъв идеализъм, а чиста глупост. При много сходни случаи обаче – братя Монголфие, Ото Лилиентал, братя Райт, Чарлз Линдберг (а в наши дни – Ричард Брансън, ако щеш) – не е глупост, а идеализъм. От оня, полезния и достойния за уважение, дето тика нещата напред. Без него не може.

    По-точно казано – не можеМ.

    Именно заради него още се преразказват легендите за Икар и за майстор Манол.

    Разбира се, има идиоти, които виждат в тези легенди не притчата, а практическа рецепта за жизнена философия. Такива по правило свършват размазани в подножието на някоя Айфелова кула (било реална, било имагинерна). И така е правилно. Еволюцията периодично се прочиства от резултатите на неуспешните си експерименти.

    Аналогично: да хванеш някого от улицата и да го сложиш за мениджър си е чиста глупост. Дори въпросният да е бял, висок, в костюм на Армани и с очилца с тънки златни рамки. Виж, да си позволяваш да не се влияеш от раса, етнос, пол, социален статус и т.н., когато търсиш кадърен човек за определена работа – това вече е (днес, в БГ) идеализъм. (Другаде отдавна вече се смята за чист прагматизъм – но това е друга тема.)

    Та – глупостта си е глупост; неадекватността си е неадекватност; психиатричните отклонения са си психиатрични отклонения. Идеализмът не е синоним на нито едно от трите.

    Отделен въпрос е, че етикетът “идеализъм” отвратително често се използва за оправдание на глупост, неадекватност и дори психиатрични отклонения. А още по-отвратително е, че това масово върши работа – и като инструмент за заблуда, и като механизъм за самозаблуда. В резултат на което се случват големи поразии. Хитлер и Гьобелс, примерно, са смятали себе си за истински идеалисти.

    Което не означава, че идеализмът трябва да се забрани, низвергне или провъзгласи за мръсна дума.

    Виж, ако имаше как да се забрани глупостта… 🙂

  49. Виерко
    27/10/2011 - 19:25

    Благодаря за поста. Надявам се обаче написаното да попие в главата на Кака Сийка.

  50. ти гледай в твоята да попие поне нещо, щото явно има нужда от това 🙂

  51. Валерия
    28/10/2011 - 00:04

    Понеже обичаш, да се аргументираш със статии от уикипедия, ето ти едно”дооказателство” (не съм търсила с часове):
    http://en.wikipedia.org/wiki/Eight-hour_day
    Толкова за работодателите, конкуренцията и качествените работници.
    Сигурно си чувал анекдота за жабата, която потопена във вряла вода скача и се спасява, но оставена да се адаптира с температурата дотатъчно дълго време, бива сварена жива.
    Ако имаше единици жаби, които усещаха че водата става непоносимо гореща, сигурно щяха да бъдат смятани за луди от мнозинството, което плува в прекрасната топла вода.

  52. “Съжалявам, че те разочаровам, но осемчасовия работен ден и платения отпуск не са резултат от “борба”, а от конкуренцията между работодателите за качествени работници.” (цитирам)
    Добре де, а забраната (ограничаването) на детския труд? И тя ли е резултат от нечия конкуренция? Правата на жените? Революционните идеи, че симонията не е хубаво нещо, а земята се върти около Слънцето? Ако човек бъде изгорен на клада заради някакви си звезди, какво е това освен идеализъм. Само дето се оказва, че същата тази идея става полезна след сто-двеста години.
    Някои идеалисти са опасни луди, някои откриват нови неща. И двата вида вярват в неща, които не са приети официално. Но това не значи, че всички трябва да бъдат дамгосани. Поне е хубаво да се разграничават.
    Някога са си мислели, че Аристотел е изяснил всичко за света. Тогавашните материалисти сигурно са се смеели на идеите, че Земята е кръгла. Нали хората отдолу ще изпадат :). Понякога реалността не е точно каквото “всички знаят”, така че аз не бих била толкова крайна в оценките си.
    Поздрави, и поздравления за увлекателния стил на блога ти 🙂

  53. Валерия, тази статия е за организираното движение за намаление на работното време – тя описва самото движение, а не доказва причините за това защо работодателите са намалили работния ден. В момента в много професии работния ден е по-дълъг от стандартните 8 часа и хората си ги работят с желание, защото искат да изкарват повече пари – полицаи и лекари дават дежурства по 24 часа, много хора работят на 12 часови смени с ден почивка после, адвокати и финансисти работят редовно по повече от 8 часа всеки ден.

    Същото, Ани, дори в още по-голяма степен, важи за детския труд. Исторически погледнато, децата винаги са работели. Нашите прабаби на село са имали по много деца, за даима кой да помага в селскостопанската работа.

    Практиката деца да работят е престанала много преди законите против детския труд да бъдат въведени. Тя е престанала в момента, в който стандартът на живот на хората, благодарение на индустриалната революция, се е повишил толкова, че децата не е имало нужда да работят.

    Като следствие от това, децата престават да работят първо именно в големите градове по света, където са концентрирани фабриките през индустриалната революция – в началото децата работят, каквато е традицията още от село, но в големите градове доходът на родителите е най-висок и съответно те постепенно спират децата си от работа и ги пращат на училище. В селата не е така още много години. Моята прабаба в началото на 20 в. е имала 11 деца и всички са помагали на нивата, баба ми ни е разказвала че помни кърската работа още от 6 годишна.

    Както знае всеки родител, никой не би пуснал детето си да работи, освен ако няма истинска крайна нужда от това. Ако детето ти работи, значи си беден и без спечеленото от него няма да можеш да осигуриш на семейството си храна, елементарни медицински грижи и подслон. В момента в Индонезия и разни други разсипани страни деца работят във фабрики. Смята се, че това е лошо… Тогава защо родителите им ги пращат там? Защото са глупави? Едва ли. По-скоро защото по-добре във фабриката на закрито и да му плащат, отколкото цял ден на полето при маларията. И никой закон няма да накара родителите да изберат по-лошия за децата им вариант. Те ще спрат децата си от работа в момента, в който могат да си го позволят.

  54. Лонги, идеята е, че като е забранено, работодателите ще наемат родителите. Които иначе не наемат не защото не работят добре, а защото се смята за по-скъпо.

  55. Лонганлон, прав си за децата, но не съм сигурен дали си прав за работния ден. Това, с което контрираш Валерия са или частни практици, или хора, които могат да правят повече пари заради благоприятни стечения на обстоятелствата (пример: 50 процента заплащане отгоре на това, което би ти се плащало на час, да речем, за всеки допълнителен час, който работиш или така наречения overtime pay; или изобщо някакво печелене на пари отгоре). На мен китайци са ми казвали, че в Китай работиш по 60-70 часа на седмица без да ти плащат допълнително. Имаш си фиксирана месечна заплата и това е. Дали ще работиш 40 или 70 часа няма значение. Проблемът е, че ако работиш 40 часа, работодателят ти ще те уволни (губиш работата си), а ако работиш 70 часа просто получаваш толкова, колкото винаги си получаваш. Това, че казах, че не съм сигурен (по-горе) е, защото не съм разследвал дали без тези “извоювани” 8-часови стандарти работният пазар е работил на почасовия принцип – изобщо как работодателят е плащал, как се е договарял със служителите си. Защото, както знаеш от икономиката, една цена се определя и на базата на информацията на единия спрямо другия. Аз ако съм ти работодател и знам, че ти нямаш алтернатива къде да работиш (да приемем, че за да смениш тази работа трябва да се местиш и да приемем, че няма как да си го позволиш това местене) ще направя всичко възможно да ти плащам възможно най-малко, а ти да ми работиш със същото качество. (Просто това е моят интерес – да плащам възможно най-малко – докато твоят интерес е да получаваш възможно най-много и който има повече влияние заплащането (по-високо или по-ниско) ще е повече в негова полза.) И след като ти нямаш алтернативи – разбира се няма да искаш да си загубиш работата и за да не те уволня няма да ми работиш калпаво, задето съм решил да ти плащам евтино за труда ти. Това е просто хипотетичен пример, който и в днешното глобализирано време все още е възможен. С това, разбира се, нямам за идея да оплювам капитализма – ни най-малко. Просто хората сме такива – егоисти – в което няма нищо лошо.

  56. Мира, този аргумент никога не е стоял на дневен ред, защото никое дете не може да върши работата, която може да върши голям човек. Децата са наемани преди (и сега в някои страни) за помощни дейности при производството – работят много по-малко и получават по-малко.

    Ясно ти е, че не можеш да повериш тежка, опасна или отговорна работа на дете – то не може да носи, защото не е силно, не може да шие на машина, защото ще си зашие пръстите а и ще шие накриво, не може да стои на поточната линия да прави нещо защото му липсва умствената дисциплина да прави часове едно и също нещо правилно. Същото е било по времето на бабите ни на полето – децата не жънат и не орат – те носят вода, събират падналите класове и т.н. леки работи.

  57. Не само за работно време, подобрени са условията на труд, работодателите плащат застраховки осигуровки, платени отпуски, подобряват хигиената на работното място.
    Всяка група гледа от своята камбанария, и смята, че те са направили всичко сами, и бизнесът, и синдикати и социалисти 🙂 даже.
    Истината обикновено е по-различна, 99% от работодателите няма и пръста си да мръднат, докато някой не ги принуди – било синдикати, било конкуренцията. Аз мисля, че всичко е от било от значение, включително промените в обществото като цяло – секуларизацията, движението за хуманизъм, научно-технологичният напредък, дори когато не касае даден бизнес

  58. Съгласен съм с тебе!

  59. Ето един много интересен филм, продукция на Ал Джазира, за дълговото заробване в Пакистан. Релевантен е, защото цели семейства, вкл. и децата, ги карат да правят тухли с години, за да платят дълг (примерно от заема който бащата е взел за сватбата).

    http://english.aljazeera.net/p.....erm=tweets

    Ясно се вижда какви са условията за детския труд – въпреки, че има закони срещу него, това не е пречка. Феодална система, липса на индустриализация… 1 машина за тухли може да прави по 100 000 тухли на ден, но там нямат машина за тухли, затова нормата на цяло семейство е 1000 на ден…

  60. “Децата са наемани преди (и сега в някои страни) за помощни дейности при производството – работят много по-малко и получават по-малко.”
    Да, разбира се – но и за леката работа можеш да наемеш безработни възрастни и пак ми се струва, че обикновено на възрастен за същата лека работа би се плащало повече. Или може би просто възрастен би я вършил по-бързо, но едва ли.
    А може и само така да ми се струва. 😉

  61. Ами просто вместо 10 деца се наемат 2 възрастни за същата работа и разходите са същите.

    Гледай филмчето което съм пуснал. От него става повече от ясно, че крайната бедност е причина за детския труд. Когато тя изчезне, изчезва и той.

  62. Преди седмица наех човек. Кодекса на труда не сме обсъждали, пазарихме се за работното време. Не му хареса и реши да се откаже. Помислих малко, прецених, че човека си заслужава и направих компромис с крайния час. Този път се съгласи. Преди 100 години вероятно избора му щеше да е между глада и първата ми оферта, така че щеше да се съгласи и на нея.

  63. В свободна страна със свободна икономика, избор винаги има – и човекът решава дали работата му харесва или не. Това е хубаво, защото свободата е хубава и води до просперитет.

    Говорейки за работното законодателство, много хубав пример за него е Испания. В нея работниците и служителите са защитени невероятно много – законът определя голям платен отпуск, болнични, късо работно време с големи почивки, да се уволнят рабтници е трудно и се минава през съд и т.н.

    Резултатът – 40% младежка безработица. Защо? Ами защото работодателите постепенно спират да назначават хора на постоянни договори – защото ако са негодни, после не могат да ги уволнят. По-възрастните работници са неувилняеми, но младите които търсят работа срещат големи трудности. Принуждават се да работят на временни договори, изпитателен срок или просто не биват вземани на работа.

  64. @Longanlon

    Май не си забелязал, че потвърждава твоята теза 🙂 Примера ми беше, че без да ни интересува какво пише в някакъв измислен кодекс, днес при конкурентен пазар на труда, свободно договаряне и висока производителност, резултата е че се спазарихме за 8 часа работен ден, вместо 9. Преди 100 години и 100 кодекса и синдикати да имаше, пак щеше да опъва на нивата на чорбаджията от зори до здрач барабар с дъщеря си, за да има какво да яде.

  65. Забелязах, що си мислиш, че не съм забелязал. Дообяснявам просто 🙂

  66. Щото си мислех, че си мислиш, че си мисля,че … 🙂

  67. Надявам се не е много грубо да ти кажа, че не си прав. Наемането на деца в мините или като коминочистачи не ми изглежда безопасна лека работа, съобразена с възрастта им. Нещо повече, тогава са го правили съвсем пазарно икономически – не наемат бащите, защото искат прекалено големи заплати, наемат деца на 16 часов ден. Виж движението на чартистите. И става омагьосан кръг – как по-точно да се замогнат семействата, при положение че възрастните не могат да си намерят работа?
    И да кажем, че измислиш друг контрааргумент за детската работа. Все още ли твърдиш, че хора като Бруно са за лудницата? Очевидно е идеалист, и очевидно без такива като него все още щяхме да сме на нивото на Аристотел и Библията. Не искам да кажа нещо лошо за Аристотел, де :).

  68. @Ани,

    ъъъъ, искаш да кажеш, че идва работодателя, наема детето от безработния баща, а той се бара по мъдете и вика – “ми хубаво, нека бачка малкия, аз за толкова пари от леглото не ставам”? За да работи дете, значи няма избор, било защото е сирак, било защото родителите не могат да изхранят семейството сами и го пращат да работи. А за да се стигне дотам, пак опираме до примитивни неиндустриализирани общества с ниска производителност на труда.

  69. Не точно, деца са се конкурирали с татковците на други деца, не със своите собствени 🙂

    http://en.wikipedia.org/wiki/M.....s_Act_1842
    но със сигурност и след това са работили незаконно

  70. Ани, тва дето го каза, може да го каже само някой, дето си няма идея за понятието пазар на труда и формирането на цените в него.

    Хех родителите ще стоят в къщи и пускат детето на работа с мисълта “Ех, ако можех да спра детето си да не ходи на работа, за да вземат мен вместо него… само ако имах властта аз да определям дали детето ми да работи или не…” 😛 Обсъждайки как “лошите екслоататори” “ВЗЕМАТ” детето на работа, някак забравяте, че децата не са били роби – този, който решава дали детето му да работи е родителят.

    Когато някой може да върши същата работа за по-малко пари, това поражда общо падане на цените на работната ръка. Т.е. не работодателите ще наемат деца “щото са по-евтини”, а възрастните ще се съгласяват да работят за по-малко пари. Всъщност, няма никакво значение кой на колко години е, за да си действа този процес – той действа и сега и се нарича пазарно ценообразуване. Именно заради него продавачките вземат по-малко пари от адвокатите.

    Всъщност, спорът който водим и аргументите, които дават много от участниците в него, са идеален пример за описаното в статията горе. Отстояват някаква теза и дават някакви аргументи породени от идеите им (за експлоатиращия работодател и доброто социално законодателство), без да се опитат дори да си представят елементарни житейски ситуации относно това дали те самите биха пуснали детето си да работи, или по-скоро те биха работили за същите пари.

  71. Ово-Оно
    29/10/2011 - 14:03

    Longanlon, бих ти препоръчал да почетеш малко за теория на игрите и дилемата на затворника. Въпросната дилема на затворника е прост пример, че в някои случаи равновесното (и оттам стабилно) положение, при което всички играчи действат в свой интерес не винаги е оптимално.

    За това, ако всички бяха 100% материалисти (разбирай крайни прагматици и егоисти) и 0% идеалисти, човешката цивилизация нямаше да съществува.

  72. “Когато някой може да върши същата работа за по-малко пари, това поражда общо падане на цените на работната ръка. Т.е. не работодателите ще наемат деца “щото са по-евтини”, а възрастните ще се съгласяват да работят за по-малко пари. Всъщност, няма никакво значение кой на колко години е, за да си действа този процес – той действа и сега и се нарича пазарно ценообразуване. Именно заради него продавачките вземат по-малко пари от адвокатите.”

    Много точно казано! Ако разбираш кривите на търсенето и предлагането – как се местят и как да се интерпретират (а пазара на работници е на същия принцип с малки изключения) – окончателно ще ти стане ясно за какво става въпрос.

  73. Oво-Оно, това е интересен въпрос – по чисто съвпадения 10 мин след като прочетох коментара ти, гледах тази лекция:
    http://www.youtube.com/watch?v.....grec_index

    Доста е интересна, и след десетата минута се разисква този въпрос известно време.

  74. Коментар
    30/10/2011 - 22:09

    Защо не пишеш по злободневни теми? Ще ми е много интересно да прочета коментара ти относно изборите. : )

  75. Ще допълня Пепи… В Англия през 18 век започват да прилагат детски труд и 15-часови работни дни срещу минимални заплати в индустрията поради абсолютното пазарно господство на работодателите. Още преди това се изчерпва капацитета за традиционно земеделие, а бездомните и дребните крадци т.е. безработните, се изпращат в Тасмания. Покрай механизацията трудът като цяло става по-сложен и по-маловажен като процент от разходите, а безработицата расте и започват бунтове (лудитите). Тогава работодателите се сещат, че можеш да “изцедиш” работник и за 8 часа, но пък след десетия час започва да греши. Същото важи и за почивните дни в седмицата: 14 работника по 5 дни в седмицата е по-добре, по-свежи са, а заетостта нараства, отколкото ако 10 работника идват по 7 дни. Децата пък се явяват излишни като работници – има достатъчно възрастни, а и се налага да придобият някаква минимална квалификация. Следват забраната на детския труд и задължителното училище.
    Вече в края на 19 век Бисмарк измисля ново решение, за да бори безработицата, най-възрастните (ок. 5% от населението) също няма да работят, а работещите ще заделят за тях.

  76. някой ден, като имаш син и го кръстиш Петър, на него ще викаш пепи 😛

  77. Затвърждаваш убеждението ми, че умееш да пишеш провокативно и, че това е важно за рейтинга на един блог/сайт, както и противопоставянето срещу популярни личности/идеи, но невинаги тези неща са гаранция за качеството на текстовете в този блог/сайт, и за идеите на автора, който стои зад тях…

    Да се върнем на идеалистите, обаче. Според класацията на Dr. David M. Keirsey в категорията “идеалисти” попадат личности като: Джеймс Джойс, Лев Толстой, Оливър Стоун, Ганди, Рузвелт, Ейбрахам Маслоу, Карл Юнг, Платон и, забележи, Буда. Значи, според тебе, те са за лудницата.

    Има известна логика, защото в класацията попадат още Лев Троцки и Владимир Ленин, но пиша всичко това, за да ти кажа само едно – в дългия си опит на блогър-идеалист-материалист съм научил едно нещо със сигурност: такива “сочни” генерализации и заемането на такива крайни позиции по даден въпрос водят до силен, но временен интерес от страна на читателите.

    Те са като бъркането в рани. Винаги боли и човек изкрещява, а писъкът му се чува надалеч, но после му минава и забравя. Ако помогнеш да се превърже една рана, обаче, този човек никога няма да те забрави.

    Ти какво предпочиташ? Да бъркаш в раните или да превързваш рани? Защото и двете са форма на идеализъм. Въпросът е: на какъв идеал служат? Едната служи на авторското ти его, а другата – на хора, които те обичат и уважават като автор. На твоите читатели. Без тях дори авторското ти его е невъзможно. Сред тези хора попадам и аз. Ние сме много, но въпросът е само един: да ни бъркаш в раните ли искаш или да ги превържеш?

    Говоря за конкретната публикация, а не за творчеството ти по принцип, където има доста ценни/смислени неща. Говоря като фен, а не като враг. не на последно място – говоря като “колега”, ако мога така да се изразя.

    Реално във времето остават и дългосрочно се помнят само нещата, които носят някакво благо, някаква добавена стойност за читателя. Реално във времето остават само качествените неща.

    Твърдението, че Кант и Хегел са идиоти е доста некачествено твърдение и то от страна на човек, който е чел толкова много, който редовно пише ревюта за книги и дори подарява романи.

    Заяжданията с читателите / коментаторите също са некачествена практика. Но, аз не те съдя, защото минавам през тези неща всеки ден – като човек, който редовно споделя онлайн. Просто искам да ти обърна внимание, че това е некачествен “формат” на изразяване с краткотрайна, съмнителна стойност. Това е всичко.

  78. Иисус Христос
    04/11/2011 - 23:54

    По отношение на това, че Кант и Хегел са идиоти. Абе хора, роднини да ви бяха нямаше да се сърдите толкова :ДД Честно казано споделям неприязънта на автора към споменатите философи, и не виждам причина да го крия. Кант, светилото на просвещението, например твърди, че най-страшното престъпление е да се пипаш между краката (според него това е по-страшно дори от самоубийството – ето че християнската култура го е осакатила по този пункт, може и да е до характера му).

    Не смятам и, че да кажеш че някой философ или еди-кой си е идиот е престъпление или кощунство. Шопенхауер е наричал Хегел идиот, имбецил и какво ли не без да се притеснява. Хераклит пък е казал, че Омир трябва да бъде бит с пръчка. Всеки си има право на мнение и критика съответно. А безсмисленото автоматично възвеличаване на Хегел-Кант- Платон във авторитети, най-малкото съмнение в които е акт на богохулство, е меко казано неприятен факт за мен, още повече че това е и официализирано в учебните планове. Тоест това е глупост с традиция. Така че една свръх голяма доза цинизъм и скептицизъм възстановява баланса.

  79. Georgi Stoilov
    07/11/2011 - 18:37

    С удоволствие чета този блог по няколко причини:

    – Силно провокативния стил на автора
    – непризнаването на авторитети, по-скоро несъобразя

  80. Georgi Stoilov
    07/11/2011 - 19:14

    С удоволствие чета този блог по няколко причини:

    – Силно провокативния стил на автора
    – непризнаването на авторитети, по-скоро несъобразяването с тях
    – гледна точка много различна от така наречените общоприети

    Аз лично споделям много от идеите, които автора защитава – например срещу Набедените защитници на животни, вегетарианците, фанатиците – независимо какви – нацисти, ислямски фундаменталисти, християнски фундаменталисти или просто идиоти.

    Но има нещо, което дълбоко ме смущава и това е абсолютната липса на толерантност спрямо инакомислещите. Да приемеш, че изповядваш Абсолютната истина е типично за религиозните дейци и тоталитарните пропагандисти.

    Да наречеш някой идиот, само защото вярва в Бог е общо взето същото като да го качиш на кладата само защото е изказал мнението, че Земята. По тази логика Блез Паскал и Декарт са идиоти само, защото са вярващи. Нещо няма логика.

    А иначе блога е страхотен и с удовоствие ще продължавам да го следвам.

  81. Светослав Антонов
    08/11/2011 - 10:35

    @Longanlon
    Колкото повече мисля по статията ти, толкова повече се съгласявам с нея. Тоест в началото бях до голяма степен несъгласен с теб, и като почнах да си мисля защо съм несъгласен стигнах до извода че до голяма степен се съгласявам с теб 🙂
    Явно има някакво изначално “романтизиране” на термина идеалист, което ме е карало да подскачам като видя някой да го хули. Но ако дефинираш “идеалист” като човек, защитаващ идеи, нямащи обосновка в материалния свят, и най-вече като разграничиш този термин от “визионер” – нещата почват да си идват на мястото.

  82. Всъщност, даже да не дефинираме думата “идеалист” така, а просто като човек искрено вярващ в някаква идея, пак няма никаква причина да романтизираме подобен човек. Идете биват добри и лоши, морални и неморални – и дори добрите намерения изобщо не са гаранция за добри резултати.

    Хитлер също е бил идеалист, дълбоко убеден че се бори за добро дело. Идеалисти са мюсюлманите, които се самоубиват в бомбени атентати – те дълбоко вярват, че действат правилно и морално. Едно време християните са горили вещици – идеята им е била, че така спасяват душите им и вършат върховното добро…

    Не виждам защо трябва да гледаме с възхищение на човек, само защото е запленен от някаква идея. Идеите могат да са всякакви.

  83. http://www.youtube.com/watch?v=do0x-Egc6oA

    Лонги, когато в този откъс Рейган говори за бащата с дъщерите, смяташ лш че е луд? Вързва ли ти се с образа на Рейгън?

  84. Аз съм Бийст от форума на уъркшопа. Не ме питай как попаднах тука (като цяло ми е приятен блога ти), но просто много ме засърбя да похейтвам, като моето единствено оправдание в случая, е че намирам твоето мнение за поне малко хейтърско.

    Защо? На първо време, защото отричайки правото на хората да изразяват крайни и не напълно съответстващи с общоприетото мнение идеи, правиш точно същото. Този твой пост в голяма степен противоречи сам на себе си. Какво е мерилото, което отличава теб от тези които хулиш? Може на пръв поглед да ти се струва или да си напълно убеден, че има здраво такова мерило, но ако го поставим на внимателен анализ, бих се учудил ако издържи. Ти в случая играеш ролята на идеалист, който се крие зад идеята, че е реалист. Какво те прави теб реалист? Какво ти дава правото да съдиш идеите на другите? Какъв е този пиедестал на реализма, на който си се поставил, който ти дава правото да съдиш кои идеи са читави и кои не?

    Сега.. Ако спра дотук, мнението ми няма да е съвсем обективно, а ще е предимно хейтърско. Да, имаш пълното право да изразяваш мнението си и да критикуваш другите. И по закон (донякъде обаче) и по социален консенсус.

    Обаче.. Ти играеш много грубо. Първото, което намирам за грубо е да натякваш твоята дефиниция на идеалист, като “луд човек”.

    Тука става грозно, щото едва ли не – всички мнения и виждания са равни, но някои са по-равни от другите. Има причина за свободата на словото. Както за твоето, така и за това на другите. Популярна идея в съвременното общество е, когато човек не е съгласен с някой друг да изтъкне противниковата позиция и да вложи значителна енергия в това да покаже наяве, какво е погрешно в нея. Ти какво правиш? “Всички идеалисти са луди, които не разбират реалния свят и пречат на обществото. Трябва да бъдат затваряни, за да не натрапват невъзможните си фантазии върху реалния свят.” С какво си по-различен от Църквата по времето на Галилей?

    Моето лично мнение, е че всеки човек е в някаква степен идеалист, но не всеки получава необходимата власт или подкрепа от обществото за да реализира идеалите си. Твоят идеал за свят без идеалисти ми се струва не по-малко опасен, отколкото всеки друг.

    Също така смятам, че идеализма твърде често е в полза на обществото и когато бива реализиран (напук на всякакви препятствия) обикновено се оказва справедлив.

    Ще копирам нещо, което бях писал в колежа в САЩ (от който си тръгнах твърде бързо), защото в него добре бях описал положителната страна на идеализма – героизма. Не ми беше това целта; не съм някакъв страшен идеалист; това ми дадоха да пиша и това написах. Аз съм по-скоро фен на философския дискурс и търсенето на истината, отколкото на други крайни идеи (ако това също така е донякъде крайна идея).

    The purpose of this paper is to analyze Odysseus’ heroic character. For starters I will try to make the question as clear as possible. What does ‘heroic character’ mean? A man’s character is that significant part of his persona that distinguishes him from others. What does ‘hero’ mean? This is a little more difficult to answer, as we are presented with several points of view that, at least at first glance, seem somewhat difficult to reconcile. The first meaning of the word ‘hero’ that comes to mind is ‘someone that stands out among his peers’. I believe that we can all agree that this is a definite part of what’s generally accepted as heroic. How could it be otherwise? If there was no way to distinguish who is heroic and who isn’t, then the word would lose its meaning; it would become completely arbitrary. I guess we might say that in a sense we are all heroes – we are all walking our unique paths in life and we all stand out in one way or another. Even so, the word ‘hero’ would still carry a meaning of distinction, as long as unique individualities remain in existence. It seems we’re back at where we started. In order for the term ‘heroic’ to carry a significant meaning, it must denote the magnitude of individuality that a certain character exhibits. A hero must be someone that is especially individualistic. Therefore I hold that to accomplish my purpose I must ask the question ‘What is it in Odysseus’ character that makes him stand out the most?’

    Alas, it is not as simple as that. A hero is not just someone who stands out, but someone who stands out in an admirable way. If this were not true, then there would be no distinction between a hero and a villain. I feel that if we were to gain an insight into heroism it’d be only logical to ask the question ‘Who are the biggest heroes?’ However, we are immediately confronted with a huge problem (No doubt to test our heroism!). Different cultures throughout history admire, or have admired, different types of distinguished individuals. It would be quite a Herculean task to try and look from all perspectives, but to make my point clear it would suffice to examine just two. Let’s start by focusing on the Christian paradigm that has arguably shaped much of our contemporary western world. I dare not claim to provide a satisfactory treatise of the topic, but I feel that I can safely say that the ideals of Christianity revolve around compassion, selflessness and equality; in other words – a sacrifice of one’s own individuality for the sake of the collective. There is no difficulty in discerning Christianity’s biggest hero – it’s Christ himself. From a Christian point of view he is seen as the perfect embodiment of all that is good. Yet, here we stumble into what seems to be a huge paradox. If Christ is the embodiment of sacrificing one’s individuality, how come he is a hero at all? It seems like we’ve stumbled upon a contradiction; let’s see if there is a way out. The key here, I believe, is that one sacrifices his individuality when he chooses to follow a preconceived notion of proper behavior and morality. Christ himself did no such thing. He lived in a world that seemingly had no concept of compassion at all, and yet, as it turns out, it was compassion that it needed the most. In a very important sense the individualism of Christ was the guiding light for all those who were unsatisfied with the world, but were unable to find a way out on their own. This brings us to a profoundly different definition of heroism. ‘A hero is the personal embodiment of society’s will for change.’ In this sense, it matters not whether the hero actually walked the world in flesh and bone.

    Тук героя е индивидуалист в позитивната му светлина за обществото. Такива е имало и ще има и занапред и те са твърдо в полза на обществото. Е.. може би е имало и злодеи.. сигурно ще има и занапред. В крайна сметка твърде често май историята се пише от победителите.

Leave a Reply

Задължителните полета имат *