Какво става с Богдан Русев? А с Ина Григорова?




Снимка: View Sofia

Богдан Русев, смятам всички, които го познават ще се съгласят, е една от иконите на българският културен живот през деветдесетте. Писател на книги-игри, с които преминаха ранните ми тийнейджърски години, преводач, емблематичен писач в Егоист (единствено той можеше да пише филмови ревюта, другите бяха ебаси чекиджиите), автор на страхотни фантастични разкази.

Напоследък обаче от него ни вест, ни кост…

Богдан

Няма как да не си спомняте Богдан Русев, ако сте купували книги игри като малки – капитан Маргарит Кобрети неслучайно е утрепал майка си с ковашки чук (ако си спомням добре), то и аз щях да утрепя моята, ако ме беше кръстила така (а е щяла, не се ебавам). И да не сте купували, пак се налага да го познавате – много филми е превел, много яки статии за Егоист е написал, че и едни особени разкази, които именува кибер-пънк и много ме кефят. Властелина на пръстените, филма, той го бил превеждал, представете си (то не, че и аз нямаше да мога, ама тва отделен въпрос…).

Отгоре на всичкото, когато електронната клубна култура бе на върха си, той беше във вихъра й. Затова е толкоз хърбав, завалията, щото не пропускаше парти на Метрополис (тва години преди Балтазар да почне да прави шибана естрада), на което да осъмне интоксикиран и лудо танцуващ, че после и пишещ за това. Книжките, които е написал,че и издал са няколко и все готини, като се започне от Електрочакра, която нито една книжарница вече няма в наличност, а аз неистово търся да си закупя, мине се през 12 приказки от Белегаст, където приказните герои дишат газообразни амфети и се стигне Ела при мен, за която очевидно го е фанала музата като е гледал Бягай Лола.

Всъщност, точно затова нещата на Богдан Русев толкова ме радват – щото като ги чета, все едно аз съм ги написал, ама по-яко, отколкото бих могъл…

Сега, разбира се, Русев се е продал на продажните капиталистически империалисти и работи в някаква рекламна агенция или нещо такова, което никак, ама никак не мо го вдига, защото не пише никакви статии, а и книги доста нарядко. А аз искам да чета негови неща – ако си направи блог, ше го чета и на сън, честно.

Радостина

Ина Григорова е друга култова за мен фигура от покойното вече списание Егоист, на която не прилагам снимка, защото си падаше леко грозна, горката (поне според мен). Пишеше супер готино обаче, и много ми е интересно къде се загуби и какво стана с нея? Пише ли още?

То, да си го кажа направо, само това е целта на това писание – да питам дали някой има някаква информация какво става с тия двамата. Къде пропиляват таланта си в момента и дали има някакъв шанс да прочета някакви техни изяви в интернета, каквито, според мен са задължителни за технологични хора като тях.

Подарявам следните книжки…
Водата на Земята НЯМА как да свърши!

Коментари

  1. Дончо
    20/03/2008 - 08:38

    на която не прилагам снимка, защото си падаше леко грозна, горката (поне според мен).

    Значи ли това, по метода на обратната индукция (“обратна” неслучайно :P), че според теб Богдан е красавец 🙂 ?

    Заяждам се само, иначе и на мен ми липсват материалите от ЕГОИСТ. Но от добрите му времена, защото към края вулгарните изстъпления на Карбовски можеха да ме докарат до загуба на прясно погълнатата храна.

  2. А на кого му пука какво става с тях? Ебати и уонабитата.

    Да не говорим, че изобщо не са такива мегаталантливи дизайнери като мен. Иначе в папката ми изрезки от вестници и списания с осмиващи статии за бг-звездите май имам и раздел за тях.

  3. Магдалина
    20/03/2008 - 10:09

    Ранният Егоист е най-доброто до момента при българските списания. Петре, най-сетне да напишеш нещо, което да ме заинтригува 🙂

  4. E, то за ранния Егоист всеки знае, а и тогава бяхме на по-впечатлителна възраст… Въпросът е какво става с хората от него.

  5. Бевихил
    20/03/2008 - 10:34

    И аз тъкмо се питах къде зачезна Ина Григорова? Да не би да си ми подслушвал разговорите?

  6. хвана ме… 😉

  7. Pippilota Mentolka
    20/03/2008 - 10:49

    В едно предаване “Библиотеката”, по Канала, скоро го интервюираха Богдан Русев по повод излизането на книга, която той е превел. А Ина май отиде в Америката и не се върна вече.

  8. Хриси
    20/03/2008 - 11:05

    Доколкото знам, Ина Григорова си би шута накъм Америка и бях чула от общи познати, се била хванала с някакво хипи, изживявала “По пътя” и била щастлива.

  9. Абе малко е дъртичка за По пътя, но все пак и тая информация е нещо 🙂

  10. От непотвърден източник, които пребиваваше в Америка знаех, че Ина Григорова живее в щата Айова със съпруга си, но дали продължава да пише, това остава загадка…

  11. За Ина Григорова е достатъчно да пуснеш едно търсене в Google и ти излизат следните информации, макар и не особено актуални:

    http://media.www.dailyiowan.co.....8053.shtml

    http://eliterature.org/2003/04.....eview-web/

    http://www.deaddisc.com/songs/Swampy_Waters.htm

    Гледам, че поне допреди пет години все още се е занимавала с писнане на текстове и пиеси.

  12. АМи и аз съм се замисляла доста по въпроса, но никога достатъчно, за да попитам гласно или да пусна сърч в нета.

    Харесвах Богдан Русев доста, даже наскоро прочетох “Ела при мен” и ми хареса, обаче Ина Григорова никога не съм можела да я трая. Просто не е от моята кръвна група.

    Едва ли има едновремешен читател на Е, на който списанието да не му липсва днес.

  13. Ина Григорова е щастливо омъжена в Амери4ко. За Русев знам, 4е работи в рекламна агенция и явно писането на книжки е останало на заден ред. Бездруго не го харесвам. На скоро открих блогът на sovichka и там от време на време има свежи неща. Не знам кой/коя е?

  14. ина беше писала една статия за йога в един есенен брой на егоист от 1999 г. и тогава това ме накара да се захвана с йога. сега ако прочета статията (макар, че броя го нямам), може и да не се въодушевя. искрено се надявам да не се е забъркала с хората на махариши махеш, щото той май имаше голяма база в айова. повече ми харесва варианта с хипито.

    да, филмовите ревюта на богдан русев ме кефиха.

  15. поправка, броя беше есенен, но годината може би беше 2000.

  16. Бенихил
    20/03/2008 - 13:30

    Имаше нещо руско в нея.

  17. Този Русев под псевдонима Робърт Блонд ли се подвизаваше при книгите игри? Леко ми е изветряла паметта с годините…

  18. Бенихил
    20/03/2008 - 13:56

    Ти русофил ли си?

  19. Читател
    20/03/2008 - 14:32

    Чети книжки, пич!

    Ела при мен
    Автор: Богдан Русев
    Издател: Обсидиан
    Издадена: 2007
    Meкa корица, 160 страници, цена 9.00 лв.

    Вълшебна нощ
    Автор: Богдан Русев
    Издател: Симолини
    Издадена: 2005
    Meкa корица, 136 страници, цена 8.00 лв.

    12 приказки от Белегаст
    Автор: Богдан Русев
    Издател: Сиела
    Издадена: 2005
    Meкa корица, 244 страници, цена 10.00 лв.

  20. Читател,
    Всички тия ги имам, пич 🙂 Както казах, търся само Електрочакра, която съм чел, но нямам.

    tl_,
    да.

  21. тая Ина беше писала текста в брошурата на една(та) хубава сграда на бул. България – Jostine илиот сорта се казва сградата, значи още е жива 🙂

    па крокодила богдан много не го свързвам с “ранния” егоист, бяха му дали да е редактор на “средния” и задно с г. лозанов успешно го убиха това списание 🙂

  22. Той когато стана редактор, Егоист беше вече умрял. Само че като автор преди това се изявяваше няколко години много успешно.

  23. Жилов
    20/03/2008 - 17:59

    Аз имам Електрочакра. Колко даваш за нея?

  24. Хех, продавачката в технополис пита ли те “Колко даваш за тва TFT?” 😉

  25. Жилов
    20/03/2008 - 18:09

    А работодателят те пита “Колко искаш да взимаш за тая работа”, нищо, че той ти я дава.

  26. На работодатели, които задават този въпрос винаги съм гледал с насмешка.

  27. Жилов
    20/03/2008 - 18:16

    С насмешка? И защо? Сериозни фирми, които дават много пари, са ми задавали този въпрос.

    За книгата, давам ти я безплатно. Ако я изкопая, ще ти я пратя по куриер. На sizyfus@gmail.com можеш да ми пратиш пощенския адрес.

  28. Абе на кого му дреме за наакания Егоист бе, Робърт Блонд РУЛИРАШЕ!!!!!!!!!!11111oneeleven

    след като спряха (беше тандем с още някой, името ми бяга) да си пишат игрите, винаги съм се чудел защо е станало така, но тъй като не знаех, че е българин (ех, наивитет), никога не съм се и питал де. 🙂 Когато след години чак научих истината, вече не ми пукаше толкова, че да проверя какво му е било истинското име….бил редактор на Егоист, какво пропиляване на талант за тъпа медия…..ама на кого му пука за Егоист, Робърт Блонд РУЛИРАШЕ! 🙂

  29. Media Buyer
    20/03/2008 - 19:47

    Рекламите на Мтел са изобретявани от Богдан. Ина е посветена на любовта си – никой не може да я съди за това. Да се надяваме, че ще завърне триумфално с книга или филм!

  30. Рекламите на емтел толкова слабо ме интересуват, че няма на къде повече просто – в тоя смисъл някак ми се ще Богдан да спре да ги прави и да се заеме с писане 🙂

    Колкото до Ина, забелязал бях по времето, когато пишеше за Егоист, че когато я нападне самотата и нещастната любов, много хубави неща излизаха от клавиатурата й…

  31. Да, бе, и на мене супер много ми лиспват тези двамата. Как се сети да подхванеш подобна тема? Браво! За ранния егоист няма какво да говорим. И за ранните партита на Метрополис също. Стрийт парадите…Тогава еуфорията беше истинска. За мен Богдан и Ина са икони на младежката култура в бе ге от последното десетилетие на 20 век. Нищо не може да ги замени. Иска ми се да ги видя “на сцената” и през 21 век, обаче…

  32. Богдан превежда Брет Истън-Елис и Буковски, а Ина последно беше представена под селекцията на Тома Марков във февруарския брой на “Жената днес”. Нямах нерви да и изчета стихчетата, но пък се питам и Тома защо така се продава.

  33. Сефте ги чувам тия ама щом имат нещо общо с егоист сметам че са цървули големи. :>

  34. И тук чутовно грешиш 🙂

    Между другото, обикновено като имам нова статия получавам от Блогосферата по около 100-120 хита за деня. Явно обаче Богдан Русев и Ина Григорова яко интересуват аудиторията на Дневник, щото тия цифри за вчера бяха двейни.

  35. Бенихил
    21/03/2008 - 10:41

    Сигурно са били двойни хитовете – твоите и моите.

  36. Робьрт Блонд и Ейдриьн Уейн, някой беше писал по горе че не помни сайдкика на Русев от времето на книгите игри :Д :Д :Д

  37. Ех, ранният Егоист… Ех, Богдан Русев и Ина Григорова…

    Това бяха други времена.

    И не, не е бил много добър ранният Егоист, защото сме били на по-впечатлителна възраст, грешиш, Лонганлоне 😀

    От първия му брой през 1996 го купувам (помните ли бруталната корица с бръснарското ножче?) и го купувах години наред – може би към 1999-2000 плавно спрях, защото и Егоист започна да се променя. Но първите 4-5 години бяха егати силните.

    Факт е, че като извадя стар брой от тогава, мога все така да го изчета от-до с несекващ интерес – нещо, с което не може да се похвали нито едно списание, което бих купила.

    Качеството на писанията вътре беше на съвсем друго ниво. Жалко, че се промени и жалко, че няма заместител (и не, нито едно от следващите ‘лайф-стайл’ списания или самият Егоист от по-късни години не може да се сравни).

    Нямам какво да кажа по питанката, всъщност. Четох скоро ревю за последната книга на Русев, но и ти знаеш, че я има, така че…

    Ина на моменти пишеше леко блудкаво, после изявите й в Полета на(д?) нощта бяха малко хм, поезията й не ме влече (като цяло нямам вкус за поезия), но въпреки това имаше много силни моменти и тя навремето.

    Довечера ще листя стари броеве 🙂

  38. Баба Коконица
    22/03/2008 - 19:03

    Видяхти ли сига кво стана, видяхти ли! Кат ни слушати Царя, кат нищети да си сминити чипа тъй ши й то. Каза ви Царя да ни фърляти боклуци от балконити, каза ви да садити борчита, а вий кво направишхти! Вместу да садити борчита, вий изтръгнахти фиданкити, дету самият Цар ги беши засадил.

    Царят ви поструи чишмички, за да пийти бистра вода до насита, а вий кво напраихти, а, кво напраихти? Фърлихти си там изцапанити гащи и бутилькити от мастикатъ, дет я изпихти, докату хулихти своя Цар. Ей туй напраихти, а посли са почнахти да съ жалвати, чи ви било мръсну и искати Царя да ви почисти мръсотийти. Ей заради таквиз простофунгьелли ши са стопат ледницити и сичката помийа, деть сти я създали, ши ва залей! Ши ва залей!

    И тъй ши й, щоту обругахти нашия Цар, Господ да го поживи! Покайти са, дяца, покайти са, дордету не й късно!

  39. Бабо, нещо съвсем ми се губи както смисъла на казаното от теб, така и причината, поради която то стои като коментар в тая тема.

    Все още съм в състояние на любопитно изумление, затова няма да те трия… 😉 Ама няма да е задълго.

  40. Баба Коконица
    22/03/2008 - 22:56

    Чедо, стой си в любопитну изумленийе, стой си. И ни мъ трий! Ни мъ трий, щоту аку мъ изтрийш гулям грях ши сториш и ши идиш право в ада. И ако обругайш своя Цар пак гулям грях ши сториш и ши идиш право в ада.

    А в ада никак не й хубаво, чедо, ама никак. Ше та ръчкат дяволлити, на шиш ша та въртът и ши ти викат: “Ей туй ти са пада, задьету ни слушаш Баба Коконица!” А ти ши са каиш, ама ши й късно!

    Ангилчу ма изтри и ши иди в ада, туй му й в кърпа вързану, няма дье да съ дени! Гледай, мило чедо на баба, гледай да ни са подлъжиш кат негу…

  41. Баба Коконица
    22/03/2008 - 23:12

    А смисъла ши ти го изясня. Сичко започна оттамъ, че получих йдно просвитлений и написах мойту Йсе! Ама вий сти гольемми сирсеми и нищети да вникнити!

    А най-гульемийа сирсемин й Ангелчу, дет са й изучил в ленинградскийа университетъ имини Жданава, изучил съ й на диаликтический матириализм и емпериокритицизм. Знай “Капиталът” наизуст и можи да гу изпей отпрьед назади и отзади напрьед. (Между нас да си остани, и Путинг са й изучил там, па специальнасти “Права чиловьека в СССР”. Ама затуй на никой да ни казваш!)

    А сига Ангилчо й идин Великъ Антикамуннист, обича Костув безмерно, и Ленчиту дажи обича, щоту й била антикамунистка и партийна сикритарка на ДьеСьеБье. И освень това Ангилчо хули своя Цар день и нощъ, нощъ и день, щоту Царя поструйл чишмички, ама ни му почистил подь балконя във Филибету.

    Та туй й идна малка частъ от мойта историйа… Аз ши ти разкажа и ощи, охоо колку многу знам и как хубуу ши си хортувами…

    Ама само да ни ма трийш, чи многу ши сгришиш, многу!

  42. Хахаха, вижте на какви откровения попадам от мастите български литературоведи:

    “В “Егоист” от пролетта насетне все по-често започна да се появява името на Радостина Григорова, която завзе подстъпите между факта и измислицата. В нейните есета-изповеди-полуразкази-полуоткровения най-сетне на българска почва стъпи и т.н. лезбийска литература. Макар и изцяло показно, симулативно, тази авторка доста умело калкира всичко, което бе научила от MTV.”

    Йордан Евтимов (давам кеша, за да намерите лесно името на Ина, щото писанието му е бая дългичко и маса скучно)

    “Лезбийска култура” ли ма майко? Леле… и емтиви…

  43. Димитър
    23/03/2008 - 00:09

    Наистина и аз като Бу, бавно и полека спрях да го купувам, и сигурно 6 месеца след като си взех последния брой/07-2006/, се сетих за Егоист и се оказа че вече го няма?

    Иначе не беше лошо списанието, но стигнах до извода че просто съм пораснал и че 2006 година вече всичко е различно.

    Сега вече имам други източници на информация и развлечение/ Интернет например/, джазът е заместил електрониката, ползвам далеч по слаби наркотици/ бутилка бяло вино/, и си мисля не кога ще е следващото електронно парти, а как да си купя по мощен двигател за лодката и кога ще закриват риболовния сезон 🙂

    Иначе списанието и авторите наистина си бяха добри за времето си.

  44. На Егоист съм чел 3-4 броя, та не ми е направило впечатление името му, но като Робърт Блонд беше голяма работа. Невероятни идеи, хумор, епика и изобщо само суперлативи могат да се изброят за гореспоменатия пич. Ама и той трябва гадже да храни , бъдеще някакво да гради, така че не упреквай толкоз противния нам комерс. Той може да убива идеи , но пък компенсира материално изгубеното време.
    То и Александър Бакалов едно време пишеше добре, ама откак стана редактор на Уъркшоп-а стилът му доста дразни

  45. Бакалов е добър писател, ако трябва да оплюе нещо, това няма кой да му го отрече. Текстовете му за тая или оная смотана игра са ме разсмивали дотолкова, че да не мога да си поема дъх няколко минути.

    Като редактор не знам как се е справял – спрях да чета списанието след като Диан го продаде.

  46. Жилов
    24/03/2008 - 19:39

    Недобра новина. Оказа се, че “Електрочакра” вече съм я подарил.

    Съществува вариант да я сканирам и да ти изпратя скановете по e-mail.
    Ако имаш желание, мога и да разпечатам скановете и да ги пратя по обикновена поща.

  47. Направо ми е неудобно да те моля за такава услуга… Но все пак, ако имаш доброто желание, много ще се радвам да ми пратиш скановете – аз ще си ги разпечатам 🙂

  48. A може ли и на мен да ми пратиш скановете! PLS turuncu1985@gmail.com

  49. Жилов
    24/03/2008 - 20:52

    ОК.

    Впрочем, вътре в самата книжка има няколко страници, които са бели (т.е. върху тях не е печатано, пропуснати са), което беше типично за евтино издадените книги по онова време. Това много ме дразни, но…

  50. Ще го преживея 🙂

  51. Жилов
    28/03/2008 - 12:00

    Поради усложнения може да остане за следващата седмица.

  52. Жилов
    09/04/2008 - 02:24

    Изпратено. ENJOY.

  53. Хм, хм, днес разпознах Богдан Русев в едно заведение. Определено изглеждаше в добро здраве. Все пак някой питаше какво става с него и ето отговора- ами жив си е човека. Здрав е.

  54. the black cat
    27/05/2008 - 23:52

    Жилов, страниците нарочно бяха бели. Имаше ги само на сайта на книгата, който май вече не съществува (или поне аз не мога да го намеря).

  55. the black cat
    28/05/2008 - 00:05

    longanlon, избрани цитати от 15.02 2008 http://www.factor-bs.com/news-2425.html

    “Симпатичен, комуникативен, с младежка нахаканост, Богдан Русев обяви, че петимата, които първи се наредят за автографи, ще получат подарък първата му книга “Електрочакра”.
    “Това е сборник с разкази, отпечатан през 2000 г. Дълго време се чудех какво да го правя тоя тираж, докато изненадващо получих предложение от “Хеликон” да ми го продават. Оттогава поддържаме такива топли чувства… Бях издал книгата с мои пари и сложих “скромната” за онова време цена от 12 лева. Помня, че се продадоха 48 бройки, другите си ги държа вкъщи и имам от тях, колкото искате. Затова съм толкова щедър и подарявам”, не без чувство за хумор разказа авторът.”

    “Въпреки това разбрахме още, че Богдан Русев има все пак време и пише следващата си книга. Това е детективски роман, казва се “Къщата” и там става дума за разследване на убийство в тв шоу. “

  56. Случайно попаднах на блога ти и по една невероятна случайност днес си поръчах книгата на Богдан Русев “Електрочакра”. Потърси я в Хеликон, на мен ми казаха до 1 седмица ще ми се обадят. Успех!

  57. Mickey Mouse
    29/08/2008 - 18:01

    Това е едно впечатляващо текстче от Ина: http://iwp.uiowa.edu/91st/vol2.....OROVA.html

  58. здравейте 🙂
    също съм фен на Богдан и също ми липсва единствено “елктрочакра”-та … днес попаднах на блога, четох, минах и през Хеликон, но се е изчерпала, за сметка на което се наградих с въпросната “Къщата” :))) … молбата ми е, ако е възможно и не създава неудобство на някой, да ми пратите споменатите сканове на vo_dao@abv.bg

  59. Доста се позабавлявах на коментарите тук….Ще вметна само, че Егоист беше това, което е, не толкова зарад Ина и Богдан, който се включиха от един момент натам като автори, а Богдан след това и като Гл.Ред., а преди всичко заради Нойзи, Жеков, Мариета Ценова и Емилиян Събев. Те са идейните създатели на тази медия, която за съжаление не намери благодатна почва да разцъфне за по-дълго у нас…Много ние е тясна таргет групата, а простотията, чалгата и плъзгането по повърхността на псевдокултурата бързо ни се удава…Such things Иначе Ина пише нова книжка – фантастика нейна си, но в интервюто звучи като че ли е решила да създаде нова философия и религия за света, а Богдан вече е новият главен на Капитал Light – често сменя сцени и продължава упорито да пише сутрин преди работа. Забавно е да ги четеш и е тъжно да четеш нелепи коментари за тях. BTW за феновете – Вж Милен Русков “Захвърлен насред природата” и Джобната Енциклопедия – него вече никой не може да го хване неподготвен да съчинителства повърхностно, убедена съм в тома, но пък не е толкова популярен, колкото малките гении от Егоист. Не ме разбирайте погрешно – Ина и Богдан са ми безкрайно симпатични, но човек някак се настройва да очаква все повече и повече от любимците си!

  60. Биляна Русева
    27/01/2009 - 13:51

    Радостина (Ина) Григорова и на мен ми липсва ужасно, макар че първите й неща като излизаха бях сигурно на 12-13 години едва. Наскоро предприех мащабно търсене на “творчеството” й в нета, но открих втърде малко и то не най-хубавите неща. Надявам се да прочете този блог или някои от няколкото подобни “Къде са Богдан и Ина?!” блогове и да пусне свой сайт, където да качи нещата си. Щатите са през океаните, верно, но таман т’ва е идеята на интернет. :)))

    Иначе и аз виждам положителното на кризата в Щатите с това, че може да се завърне някой -друг качествен имигрант. Макар че абсолютно споделям мнението, че човек трябва да е там, където е любовта и щастието в личния живот.

  61. ЕГОИСТ е най-якото нещо, което ми се е случвало онези години (пред вид възрастта ми), а пък и доста след това си остава едно от нещата, които те карат да си спомниш, че може и да ти е хубаво. Поне за мен е така, да. Още питая топли чуства към Нойзи ( дето баща му една вечер една вечер викал на майка му : lets make some noise!). Още ми е платоничната тръпка… А ревютата на Русев бяха жестоки!!!
    За Ина също – или добро или нищо. Статията и за скокове с бънджи не ме накара да скоча, но имам чуство, че съм скачала.

  62. Мая Георгиева
    25/05/2009 - 10:23

    За най-новата книга на Богдан Русев:
    http://chitalnia.wordpress.com.....tal-roman/

  63. Ангел
    31/10/2013 - 10:39

    И 5 години по-късно все още има хора де се питат къде са Ина/Богдан и какво правят..

Leave a Reply

Задължителните полета имат *