Зайчета и дупета
Блогърски,Разни неща — 08:18, 25 February 2008
Миналият месец, в първите слънчеви дни от годината, си позволих да направя един скромен фото-поход, на който имах за цел да заснемам само сладки и миловидни неща.
Резултатът е повече от скромен, предвид отсъстващите ми фотографски умения, но смятам, обектите си заслужават…
Ако се налага да започна отначало, може би трябва да спомена, че на Силвия някакъв чичо заминал на майната си за уикенда и на нея се паднала тежката задача да отърве зайците му от гладна смърт, като за целта ги нахрани и напои в събота. Задача, която може да ви се стори не чак толкова трудоемка и съвсем не непосилна, но само ако не познавате Силвия – дребно, нежно момиченце, като че избягало от някой аниме-сериал. Та тя, макар и навикнала да общува с добитъка в местната дискотека, където обичайно стои гримирана и лъсната и си придава вид на недостъпна, не се чувства в свои води извършвайки изнурителен селскостопански труд. В интерес на истината, Силвия до този момент жив заек не бе виждала, освен по телевизията.
Поради тия причини, на мен и общата ни приятелка Лора, след изключително тежка вечер на игра на покер, при която обрахме до шушка местния американец, ни се наложи да станем безбожно рано (едва бе наближило пладне) и да дойдем ако не за друго (понеже опитът ни със зайците се доближава до тоя на Силвия), то поне за кураж и морална подкрепа. А аз и за да снимам.
Кликай снимките, за да станат големи
Приключенията, освен достигане до въпросната къща със зайците, която бе отдалечена от центъра на около три дена път с камили, включваха прескачане на оградата (което за мен бе лесно, ама я пробвай, ако си момиченце, високо метър и половина, което внимава да не си счупи нокът…), избягване на изключително любвеобилно куче, газене през няколко преспи и други екстремни занимания от селския бит и култура. Все пак, накрая достигнахме до зайците.
Храненето на пухкавите гадинки се оказа доволно лесно и дори Силвия, която, честно казано, е твърде далеч от всякакви висини в аграрната професия, успя да се справи с него без особена наша помощ, при това предоставяйки на жадното око на надървения ми фотоапарат доста приятни гледки.
Всъщност, за наш късмет, в едната клетка имаше малки зайчета, които, макар и миризливи като всички останали зайци, бяха доволно сладички. Имаше и един огромен заек, доста буен и агресивен, който беше отделен от останалите: предположих, че е мъжки, но нямаше кой да ми каже, дали съм прав – двете придружаващи ме дами, макар и доста вещи що се отнася до мъжете, нямаха твърде голям опит със зайци. Буйството на горкия отшелник според мен бе напълно оправдано, затворен до толкова женски зайци, без да има възможност да упражни прословутата заешка бързина в едното от двете неща, в които зайците са известни като много бързи (и нямам пред вид тичането).
Така походът завърши успешно, а ние се прибрахме бързичко, с единствената цел да поотмием от себе си здравословната миризма на оборски тор, съпровождаща всяко селскостопанско начинание и така характерна за китните родни селца (и градове).
Гласувай, ако харесваш дупета (или зайци):
February 25th, 2008 at 10:42
И дупетата и зайците ги обичам… пълнени! Хохохохохоо, както казва една блогърка.
February 25th, 2008 at 11:18
Ну заяц! :>
February 25th, 2008 at 11:24
що си мисля че зайците останаха много, много встрани
February 25th, 2008 at 11:38
Зайците бяха надлежно нахранени и напоени – не са останали встрани нито за минутка
February 25th, 2008 at 11:40
Абе къде ги видяхте тия зайци. 30 мин. вече гледам снимките и зайци НЕ ВИЖДАМ
February 25th, 2008 at 11:46
Тва е то селективното възприятие на мъжкото око
February 25th, 2008 at 12:35
Хм, хм, зайците са симпатичн същества. Преди време леля ми и калек ми гледаха на селото си и когато им ходех нагости за Георгьов ден винаги ми връчваха един заек да го мачкам докато на горкото животно не му станеше лошо. Някъде в този период спрях да ям зайци.
February 25th, 2008 at 12:44
хубаво дупе
February 25th, 2008 at 12:46
и зайчетата са хубави разбира се
, ма неодобрявам като защитник на правата им виждам че са затворени в неподходящи условия, нямат климатик, топлоизолация, къде да си ровят….
February 25th, 2008 at 12:56
А, не се притеснявай – после във фурната и климатик ще си имат, и топлоизолация хехехе
February 25th, 2008 at 14:38
Девойките знаят ли, че си ги изтипосал в инернет?
И браво за това, че сте обрали американеца?Малко му е било.
February 25th, 2008 at 16:47
И зайчетата и дупетата са готини
Да са живи и здрави и двете! 
February 25th, 2008 at 17:09
Нещо не мога да оценя чувството ти за хумор. Тия момичета знаят ли къде си ги качил?
February 25th, 2008 at 18:03
Ебаси, само 12 души от всички 910, които до тоя момент са прочели статията ли харесват дупета, та само те са гласували???
February 25th, 2008 at 18:21
Еми да не си гласувал ти 12 пъти?
February 25th, 2008 at 18:46
Ама таковата…аз харесах разказа. И гласувах. Пък после прочетох, че се гласувало само за дупета и зайци. Проблем ли е?
February 25th, 2008 at 20:35
Е, да, аз си знаех, че покрай снимките малко хора ще обърнат внимание на историята, затова така подходих. Щастлив съм, че си я забелязала
February 25th, 2008 at 21:15
“Най-сексапилното СЕО дупе”, “Зайчета и дупета”… тенденция ли забелязвам?
February 25th, 2008 at 21:22
Ами не знам, аз СЕО-то го смятам за измислица-премислица
February 25th, 2008 at 22:28
Внимавай, защото Руми може да чете
February 25th, 2008 at 23:16
Отдавна не съм ровил из блоговете.Днес ми остана малко свободно време и ето как ме посрещате – с дупета.Супер
А зайците ги обичам, когато не са ме захапали с тея два здрави големи зъба отпред (един зайо ми откъсна част от ръкава преди време, представям си какво щеше да е ако бе успял да се докопа до месо.)
March 1st, 2008 at 19:43
При такива фотосесии,накрая се декларира, че няма пострадали зайци и дупета.
March 1st, 2008 at 20:09
За дупетата не мога да гарантирам хъхъхъ
April 22nd, 2010 at 20:54
mnogo hubavi zayci negi li prodavas