Обичам българския футбол

16/11/2009Longanlon

---

Българският футбол бил слаб и безинтересен? Глупости – нима не виждате “каква поредна футболна драма” се развихря “на зеления килим“?

Нашият футбол си има всичко, за което един истински фен може да мечтае…

За какво мечтае един истински футболен фен? За емоции, ето за какво мечтае. Именно затова футболът е най-популярната игра в света – защото е непредвидим, наситен с напрежение и експлозивни емоции за зрителите. За самите играчи, поне у нас, той е наситен главно с аудита А6, безсънни нощи по дискотеките и малолетни, но разкрепостени и любвеобилни фенки, но за това после. Мисълта ми е, че емоциите са основата на футбола, а в нашия (ще ми се да кажа “чисто български, ама и в мнооооого други страни е така) вариант на тази игра, емоциите изобилстват.

Нека започнем с футболните клубове

Най-отдолу на хранителната пирамида са Щ-регионалните футболни групи, където усърдни селскостопански работници, трактористи и бръснари за по 90 минути на седмица се превъплъщават в гладиатори на терена, опитващи се с еднакво усърдие да нанесат животозастрашаващи наранявания на топката, на противниковия отбор и на съдията. Тук драмата е истинска, а мъжеството – неподправено, небръснато, некъпано и при нужда подплатено с мотики, лопати, колове и друг подръчен инвентар, който влиза в употреба ако резултатът не отговаря на предварителните очаквания/уговорки.

Интересната фактология от уникалния свят на дълбокопровинциалния футбол включват прекратени мачове заради изгубена топка (щото е единствената на отбора домакин), масови сбивания на играчи заради … каквото се сетиш, използване на стада крави за окосяване на стадиона преди среща, както и завидни спринтьорски умения, нужни на всеки съдия, дръзнал да … абе нужни на всеки съдия.

На върха, разбира се, е митичната А-група, в която законите на логиката рядко важат, затова тя е още по-интересна и непредвидима. Законите на логиката не важат при финансирането на клубовете и доста голяма рядкост е един отбор да е на печалба за сезона – почти толкова голяма рядкост, колкото да се знае кой е собственикът му и от къде идват парите му. Законите на логиката не важат при тренировките на футболните звезди и не е изненада, че нощи по дискотеките, изпълнени с празни чаши, силиконови бамбини, ритане на чаши и хвърляне на салфетки (това било новото чупене на чинии) очевидно се отплащат на терена много повече от това да бягаш като идиот кросчета в 5 сутринта (освен ако кросчетата не са около спалнята, в преследване на някоя по-неизвестна, но пък амбициозна фолк-певица).

Общо взето – всичко е наред

Като човек, който не се интересува от футбол, смятам, че на българското първенство всичко си му е наред – и не само това, ами то е доволно забавлително. Независимо от това дали решиш да отидеш на мач в голям или в малък град, да гледате шампиона или изпадащ от последната група отбор, винаги има голям шанс да станеш свидетел на нещо интересно.

Момчетата играят сърцато и се раздават на терена, ритат се, плонжират, чешат се по топките и се секнат в движение до момента, в който започват продължително масово сбиване, в което, ако имаш късмет, с особено настървение се включват резервните скамейки, помощният персонал и дори висшият мениджмънт на отборите.

Гоненията на съдията са винаги интригуващи, особено моментите в който той панически се опитва да се покатери по телената ограда, но бива смъкван за краката от играчите (в редки случаи собствениците) на двата отбора.

За плавния преход от терена към трибуните ни помагат блюстителите на реда, полицаите, които прекарват еднакво време да разтървават футболистите и да попречат на феновете да ги докопат. Независимо дали са шкембести чичковци в сини ризки с къси ръкави, накривили фуражката след неколко малки пърцуци, или тежко екипирани като средновековни рицари с брони, каски и щитове специални части за борба с масовите безредици, винаги може да се разчита на тях да извлекат за дрехите някой поолял се в ентусиазма хулиган и да го наложат здраво. Или да бъдат принудени да бягат като зайци, ако прекалят с ентусиазираната употреба на палката и се приближат повече, отколкото е здравословно, до групата тираджии-гладиатори със боядисани лица.

А говорейки за тираджиите-гладиатори, неусетно стигнахме и до неизброимата хулиганска фенска маса на българския футбол, която не пропуска случай да покрещи на воля, да ни попее мелодични песни, да поскандира за съдията и неговите роднини от женски пол по права и съребрена линия, както и да заформи вълнуваща батална сцена, пред вида на което Ридли Скот би си сдал режисьорското свидетелство. Щото не знам за вас, ама за мен винаги е особено интересно да наблюдавам как разбеснели се, опиянени от победата/загубата/кило водка тийнейждъри и чичари палят седалки и се млатят захлас с подръчни и специално донесени за целта пособия.

Освен да се нараняват умишлено и с ентусиазъм, колоритните фенове от време на време се посдърпват с полицията, подгонват футболистите, а веднъж под одобрителния ми и даже бих казал възхитен поглед, накараха достолепния собственик на един клуб в малък град да поддържа скорост, на която би завидял и Юсеин Болт, от ложата на трибуните, чак до чакащата го, за негово щастие, кола.

Изобщо, екшън и забава отвсякъде. Как да не го харесва човек?!?

#български футбол#спорт#футбол#футболно хулиганство