Обичам българския футбол


Българският футбол бил слаб и безинтересен? Глупости – нима не виждате “каква поредна футболна драма” се развихря “на зеления килим“?

Нашият футбол си има всичко, за което един истински фен може да мечтае…

За какво мечтае един истински футболен фен? За емоции, ето за какво мечтае. Именно затова футболът е най-популярната игра в света – защото е непредвидим, наситен с напрежение и експлозивни емоции за зрителите. За самите играчи, поне у нас, той е наситен главно с аудита А6, безсънни нощи по дискотеките и малолетни, но разкрепостени и любвеобилни фенки, но за това после. Мисълта ми е, че емоциите са основата на футбола, а в нашия (ще ми се да кажа “чисто български, ама и в мнооооого други страни е така) вариант на тази игра, емоциите изобилстват.

Нека започнем с футболните клубове

Най-отдолу на хранителната пирамида са Щ-регионалните футболни групи, където усърдни селскостопански работници, трактористи и бръснари за по 90 минути на седмица се превъплъщават в гладиатори на терена, опитващи се с еднакво усърдие да нанесат животозастрашаващи наранявания на топката, на противниковия отбор и на съдията. Тук драмата е истинска, а мъжеството – неподправено, небръснато, некъпано и при нужда подплатено с мотики, лопати, колове и друг подръчен инвентар, който влиза в употреба ако резултатът не отговаря на предварителните очаквания/уговорки.

Интересната фактология от уникалния свят на дълбокопровинциалния футбол включват прекратени мачове заради изгубена топка (щото е единствената на отбора домакин), масови сбивания на играчи заради … каквото се сетиш, използване на стада крави за окосяване на стадиона преди среща, както и завидни спринтьорски умения, нужни на всеки съдия, дръзнал да … абе нужни на всеки съдия.

На върха, разбира се, е митичната А-група, в която законите на логиката рядко важат, затова тя е още по-интересна и непредвидима. Законите на логиката не важат при финансирането на клубовете и доста голяма рядкост е един отбор да е на печалба за сезона – почти толкова голяма рядкост, колкото да се знае кой е собственикът му и от къде идват парите му. Законите на логиката не важат при тренировките на футболните звезди и не е изненада, че нощи по дискотеките, изпълнени с празни чаши, силиконови бамбини, ритане на чаши и хвърляне на салфетки (това било новото чупене на чинии) очевидно се отплащат на терена много повече от това да бягаш като идиот кросчета в 5 сутринта (освен ако кросчетата не са около спалнята, в преследване на някоя по-неизвестна, но пък амбициозна фолк-певица).

Общо взето – всичко е наред

Като човек, който не се интересува от футбол, смятам, че на българското първенство всичко си му е наред – и не само това, ами то е доволно забавлително. Независимо от това дали решиш да отидеш на мач в голям или в малък град, да гледате шампиона или изпадащ от последната група отбор, винаги има голям шанс да станеш свидетел на нещо интересно.

Момчетата играят сърцато и се раздават на терена, ритат се, плонжират, чешат се по топките и се секнат в движение до момента, в който започват продължително масово сбиване, в което, ако имаш късмет, с особено настървение се включват резервните скамейки, помощният персонал и дори висшият мениджмънт на отборите.

Гоненията на съдията са винаги интригуващи, особено моментите в който той панически се опитва да се покатери по телената ограда, но бива смъкван за краката от играчите (в редки случаи собствениците) на двата отбора.

За плавния преход от терена към трибуните ни помагат блюстителите на реда, полицаите, които прекарват еднакво време да разтървават футболистите и да попречат на феновете да ги докопат. Независимо дали са шкембести чичковци в сини ризки с къси ръкави, накривили фуражката след неколко малки пърцуци, или тежко екипирани като средновековни рицари с брони, каски и щитове специални части за борба с масовите безредици, винаги може да се разчита на тях да извлекат за дрехите някой поолял се в ентусиазма хулиган и да го наложат здраво. Или да бъдат принудени да бягат като зайци, ако прекалят с ентусиазираната употреба на палката и се приближат повече, отколкото е здравословно, до групата тираджии-гладиатори със боядисани лица.

А говорейки за тираджиите-гладиатори, неусетно стигнахме и до неизброимата хулиганска фенска маса на българския футбол, която не пропуска случай да покрещи на воля, да ни попее мелодични песни, да поскандира за съдията и неговите роднини от женски пол по права и съребрена линия, както и да заформи вълнуваща батална сцена, пред вида на което Ридли Скот би си сдал режисьорското свидетелство. Щото не знам за вас, ама за мен винаги е особено интересно да наблюдавам как разбеснели се, опиянени от победата/загубата/кило водка тийнейждъри и чичари палят седалки и се млатят захлас с подръчни и специално донесени за целта пособия.

Освен да се нараняват умишлено и с ентусиазъм, колоритните фенове от време на време се посдърпват с полицията, подгонват футболистите, а веднъж под одобрителния ми и даже бих казал възхитен поглед, накараха достолепния собственик на един клуб в малък град да поддържа скорост, на която би завидял и Юсеин Болт, от ложата на трибуните, чак до чакащата го, за негово щастие, кола.

Изобщо, екшън и забава отвсякъде. Как да не го харесва човек?!?

СПОДЕЛИ
Интервю за Every.bg
Какво да ги правим?

Коментари

  1. “Как да не го харесва човек?” – ами с мерак, има по интересни неща от това да гледам как стадо разбеснели бикове биват пуснати в помощ на селския отбор домакин, или пък да отида в центъра на събитията в мач между левски и цска, където може да се почувстваш като по време на бомбардировките над Белград, преди няколко години.
    Мен, честно, много повече от футбола ми е интересно какво става с техните данъци, и в крайна сметка ще ли стигнат Аудитата за покриване на начислените данъци или нема?
    Не за друго, а щото ако се окаже, че трябва да им приберат и друг имущество, фолк дивите ще изчезнат от теУевизора и няма да мога да гледам еротични танси, слушайки Таря, например 😀

  2. Мисълта ми е, че футболът е супер интересен, само да не получава държавни пари. Да се бият, да се трепят – хич не ми дреме, шоуто става, който иска да си плаща и да гледа.

  3. Келанвед
    16/11/2009 - 12:09

    Веселко 🙂
    Чисто информативно, някой да знае каква част от държавните пари отиват за футбола? Или не е обявено?

  4. Абре, като пишеш за БГ футбол, що си сложил фенче на Фейенорд? 😛

  5. Българското първенство и английското (респ. италианското)първенство са като цирка и театъра – и двете ги харесвам, но по-различен начин 🙂
    Обичам да гледам английски футбол заради красивата и качествена игра, но също така от време на време гледам и по някой мач от българското първенство ей така от чисто сеирджийство 😀

  6. Българският футбол си е екстра, проблемът е, че запалянковците се опитваме да го сравняваме с английския, испанския или поне с турския. Разликата в парите – респективно в професионализма на играчите, треньорите, лекари-масажисти-чистачи-стюарди е меко казано драстична. За собствениците не говоря – те са представителна извадка на “българския национален капитал”, кой както желае да го тълкува.
    На мен абонаментната карта за сектор А на “Георги Аспарухов” ми е 80 лева на сезон и срещу това получавам около 20 мача + списание. Е какво мога да очаквам от мач, струващ ми 4 (четири) лева в “скъп” сектор?!? Поне този сезон драмите не липсват, ако почнат и по малко да тичат по терена ще е съвсем добре. Тъжното е, че дори от малкото хора, ходещи все още по мачове, половината са там не за да гледат играта и да се забавляват колкот могат, а за да си избият комплексите за малоценност.

  7. Моята мечта: Стадион. Крещяща публика.Телена мрежа. На терена Ботев и Локо Пд.

    Не футболистите, а агитките.

    Бой без правила.
    🙂

  8. @Tarbo, че това си се случва на кажи-речи всеки мач.. 😀

  9. Определено много весело 🙂

    Също така и вярно 🙂

  10. Tarbo, от една страна, прилагайки простите пазарни принципи можем да установим, че билетът струва колкото струва първенството – като идват да играят известни отбори, билетите са по 20 лв и нагоре и стадионът се пълни.

    Но мисълта ми е, че като човек, който нищо не разбира от футбол, аз пак се кефя на първенството, защото има екшън, макар и не футболен 🙂

  11. Аз да съм казал, че искам и футболисти да има?! Агитките на терена и нека по-добрият /в боя/ победи!

  12. Всичко написано е абсолютна истина.Хляб и зрелища – е въкликнал някой.Но футболът е и трагедия – като гледах как погребаха в Германия националния вратар Енке,нещо ме стегна в гърлото.Разбира се,това няма как да се случи в България.Точно обратното – ще продължат побоите над футболисти нережимлии.Историята в Горубляне е показателна.

  13. Longi,тази статия да не я препечета от някъде? Някак повърхностна ми се вижда. Не прилича на твоя. Разочарована съм.

  14. Emms McCary
    16/11/2009 - 21:22

    Очудващо е как,един такъв-груб спорт,превръща играчите си в гейове,според мен де…Но не всички са такива,личен опит! 😉 :$

  15. Emms McCary
    16/11/2009 - 21:23

    *Учудващо…съжелявам,днеска спЪ! 😉

  16. че те и гейовете могат да са груби… предполагам…

  17. Понякога дори има и качествен футбол. Спомнете си 1994 година и не само, но по-често е както го описва авторът.
    Това за кравите, на мен лично много ми допада 🙂

  18. Не знам, само аз ли бих се кефил повече на истински футболни двубои, а не уговорени срещи на някакви мухльовци :/ Иначе идеята на тарбо ме възхити, но това вече не би било футбол и не знам до колко е приемливо за страна-членка на ЕС лол : )

  19. Тодор Христов
    17/11/2009 - 16:50

    Хареса ми статията. Футболът ни е наистина много интересен и аз ходя на всеки домакински мач на Черно Море. Голяма тръпка е и се разтоварвам страхотно 🙂

    Качеството на нашия футбол не винаги е високо, даже напротив, но има телевизия за истинските ценители. Аз ходя на мач за да се разтоваря – голяма терапия е и мачове по телевизията гледам много рядко. Залагам почти единствено на българската марка 😉

  20. Генади
    17/11/2009 - 18:27

    Браво Лонги, добра статия, поздрави от примерната публика на Стара Загора и БЕРОЕ ШАМПИОН! 🙂

  21. Румен Вълков
    17/11/2009 - 19:47

    футбола…е ЛИЦЕТО…на обществото !!!

  22. Към автора на статията-нещо си се объркал,меко казано.Правиш невероятни опити да пишеш за различни неща,но….Сам казваш,че не разбираш нищо от футбол,а правиш някакви нескопосани коментари.Разбирам,млад човек си,искаш да се докажеш/покажеш/-пред кого ли?,но обикновено статиите ти са пропити с демагогщина,чувство на превъзходство към другите и непоносим /за мен/ менторски тон.Влизам в блога ти да чета мненията за виното,понеже съм технолог и малко или много прочетох и някои други теми.Не се впрягай,но наблегни на неща,които поне малко познаваш и няма да изпадаш в конфузни и смешни ситуации с коментарите си.Нищо лично,написах си мнението,нали е демократичен блогът ти?

  23. блогът ми не е демократичен, а абсУлютна монархия 🙂

    ако менторският ми тон ти идва в повече – други блогове има колкото щеш. подозирам обаче, че всъщност ти харесва повече, отколкото признаваш и ще се пристрастиш към него 😛

  24. Лъчезар Томов
    17/11/2009 - 23:06

    Това е мъжка постъпка – някой да си признае, че не разбира от футбол. Авторът не се плаши от социално изключване и други подобни групови репресии 😀

  25. Александър Куртев
    18/11/2009 - 12:10

    Хахахах, интересно написано, напълно вярно. Трябва да погледам някои от следващите мачове, че съм забравил какво веселие пада.

  26. Константин
    19/11/2009 - 02:22

    А вие знаете ли откъде произлиза думата “спорт”?
    Ами получила се е, като се разместят буквите в “прост”
    Само че прости са не спортистите, а всички, които припадат по тях. Аз тренирам за собствено удоволствие и за да се поддържам във форма, не обичам футбола и ако наистина част от бюджета на република Тъпанария /да ме прощават псевдо – патриотите/ отива за него, това е още едно доказателство, че тази държава няма право на съществуване.
    Веднъж, един кретен ми обясняваше, че който не харесва футбол е педераст – много странно – според мен педераст е този, който не харесва жени /и който вместо тях предпочита да гледа как на някакъв кър се гонят 22 олигофрена/
    Напълно подкрепям мнението на автора за този спорт и не смятам, че човек трябва да разбира много, за да види картинката такава, каквато е описана.

  27. Описанието е достойно за перото на Чудомир. Не се бях смял така от много време — дотам, че жена ми дохвърча от съседната стая, притеснена да не хлипам и ридая заради някаква лична трагедия.

  28. e, разгеле, най-после някой от читателите на блога да знае кой е чудомир 😛

  29. aa, Лонги, недей така 🙂
    някои от нас са чели Чудомир още в трети клас 😉

  30. Без да се засягаш Лонг, но Пентаграма е доста по-близо до ЧУдомир. 😉

  31. па щом те влече… 🙂

  32. Хаха Лонганлон развесели ме.
    Футбола ни наистина е уникално зрелище, не че не ми е мъка че падаме от скиори, трактористи и т.н. туземци (говоря от позицията на потомствен левскар). Ама човек в един момент почва да приема нещата на майтап.
    Преди време се хилих дълго време след като попаднах на следната статия:

    “Юри Галев си събува джапанките, нахлува на терена и удря глава на главния рефер. В този момент делегатът на мача се притичва на помощ на съдията и също бива ударен с глава от Галев.”

    http://dariknews.bg/view_artic....._id=287408

  33. Точно заради мнението, че българският футбол е меле и боза, хората не ходят да гледат истински качествените български футболни двубои. Например отбори като Локомотив София играят на завидно европейско ниво. Проблемът е, че всички се съсредоточават върху Левски и ЦСКА, които откровено са боза и си вадят грешно мнение за нашенското първенство. нищо чудно, че при все това няма пари за спорта. Българският фен не иска футбол, а цирк.

Leave a Reply

Задължителните полета имат *