Тежкотоварната класа


Докато здравословно окръглените ми приятели/ки се реят през живота си (а в случая с Брашното – като същи акробати се катерят по покривите, да слагат интернет на хората) без да им пука твърде, че не изглеждат точно като избягалите от клиниката за анорексици манекени/ки, другата порода хора, които попрекаляват с насъщния – но вече до степен на болестна пристрастеност, се хвърлят със същата ярост, с която нападат съдържанието на относително невинния си хладилник, да защитават тезата, че всички дължат ако не уважение, то поне съчувствие за теглото (и в двата смисъла) им.

Интересен диалог се разгоря по повод едно мое наблюдение и си позволявам, поради изключителната му идейно-познавателна и литературно-здравословна стойност, да приведа мнението на един бивш дебелак по въпроса…

———————————

Apostol Apostolov каза:

Дебел съм по рождение, имам снимки от детството си които доказват това. Но преди две години взех твърдото решение или да сложа край или да променя живота си. Избрах втория път и преминах през две кошмарни години на волски инат, безкомпромисна самоненавист и смазваща депресия. Сега, макар да не мога да се нарека тънък (по-скоро едър но с приемлива мускулатура) мога да се погледна в огледалото и да се усмихна на себе си, защото постигнах това което природата и средата бяха решили да ме лишат. И не мисля че причината да съм минал по пътя на охранените дебелаци трябва да ме прави толерантен и съпричастен – не, тъкмо обратното!

Знам какво е да живееш два месеца на 500-700 kcal на ден, и три месеца след това до достигане на ~1500 kcal (тялото хаби 1500-1600 kcal само като диша!). При това с усмивка на лице и средно активен (~600 kcal разход на ден) начин на живот.

Отвращавам се от отчаяните вербални опити на самозащита на дундьовци и дунди срещу вроденото в човека, първично преследване на активен и здравословен начин на живот. Какво ли не правят отчаяните представители на тежкотоварната класа, за да намерят комфорт на онова самотно островче от самоуважение и илюзорна наслада, отрупано в обвивки от Морена и празни кутии Нутелла! Готови са да насъскат общественото мнение срещу тъпите говеда и празноглавите силиконовите каки в близката фитнес зала, които дори не смеят да погледнат в очите, да не би да видят насмешливия ответен поглед. Виновни са им медиите и модните тенденции, че показват красиви бедра и пищни форми, наместо целулитени чували. Роптаят срещу негативното мнение на околните, драпайки с нокти в кухите либерални разбирания за политическа и социална коректност…

Събудете се, калорийни контейнери! Запушете с кроасан с крем брюле този порой от отчаяни, обидени тиради срещу реалността в живота. Никой няма да си мръдне пръста, за да ви накара да се почувствате добре въпреки недъзите си! Никой не ви е задължен, за да можете и тази вечер да се върнете от работа с рейса, а не пеша; да се качите на асансьора, а не да изкачите стълбите; за да си сложите тенджерата с юфка в скута или 3 литра “Леденика” и да маате мазничко докато гледате Биг Брадър или Премеждията на Есмералда. Никой не ви дължи потупване по рамото, че сте решили да изкарате живота във вечна разходка между кухнята и тоалетната. Това е или вашият избор, или този избор е направен наместо вас когато Х хромозомите са се мешали с Y хромозомите. Място за състрадание и празнодумно разбиране няма. Или си носете камъка, или се хвърляйте с него в реката, или се вземете в ръце и направете нещо по въпроса. С по-малко мрънкане обаче, моля!

Всъщност, аз не роптая против нездравословната храна или това, че се угоявате. Угоявайте се! Моля ви, ето, вземете ми десерта, яжте до насита, искате ли още? Яжте постоянно, яжте седнали пред компютъра, вечер преди лягане, яжте! Най-малкото, когато излезете навън и се огледате, и видите че животът кипи навсякъде, освен в мастния ви контейнер провиснал под дрехите, вие сте още една бройка извън конкуренцията за ограничените ресурси от физическа, а оттам и вътрешно-духовна реализация в живота, самоуважение и респект от околните, щастие и успех. Вие сте просто един баласт който му е отредено да строи отдалеч, да хапва евтини захарни изделия и преживява делника затворен в собственото си нещастие, отчаяние и себична омраза срещу промяната.

Гордея се че съм безмилостен, безкомпромисен, твърдо политически некоректен. Защото толерантността и разбирането ще ви накарат не да намразите от дъното на душата си онези пластове сланини които влачите със себе си, а просто да се върнете в тихата и мирна обител на хладилника. Не ви искам благодарностите, просто не ви искам съжаленията. Защото от опит знам, че ще заслужите душевен мир, чак когато постигнете телесен такъв.

Успех!

СПОДЕЛИ
Таря, идвам!
Памет на водата

Коментари

  1. Марин
    12/10/2009 - 08:42

    @Апостол: Браво за постижението, дано успееш да преодолееш истинската трудност – задържане на постигнатия резултат.
    Иначе проблемът с яденето според мен е основно човешката пристрастеност към сладички въглехидрати.

  2. Ся, оставаше и някой да ми каже как да надебелея 😀

  3. plankov, става по-лесно с възрастта. На 24 изглеждах като тебе 🙂

  4. Ха, значи на твойте години ще имам и мускули 😀 😀 😀
    Остави шегата настрана, ама сериозно съм се нагърбил с тренировките по давене, пардон, плуване 😀

  5. Ми нормално е това. В живота повечето неща се постигат трудно и борбата със себе си е едно от най-трудните неща. Не трябва да обвиняваш странични лица или обществото като цяло, за собствените си проблеми. Най-малкото, това няма да ги реши. Ако човек няма знания, относно свой проблем, трябва да ги придобие и след това го очаква много труд за осъществяване на целите. За жалост е така. No pain, no gain.

  6. Plankov, с плуване не става 🙂 Трябва си ядене (диета) и трениране с тежко. Успех.

  7. бе аз ям, по много, обаче нямам навика да ям бисквити/солети/вафли/чипсове, поради което явно не успявам да натрупам калории в изобилие, пък и съм един нервак 🙂
    А като се сетя, че едно пиле с ориз е 400 калории, ами трябват поне 2500 дневно, и … баси пилетата с ориз дето трябва да изям 😀

  8. едно цяло пиле е много повече от 400 калории

  9. Петре, у вашият стол така ли ви сервират храната – цяло пиле с едно кило ориз?!? И ти успяваш да го изядеш… е, аз никога няма да мръдна от моите 60 кила 🙁

  10. Хехехех. Планков отиди на спортен диетолог, да те мернат и да то направят режим. Ще ти кажат с твоя метаболизъм, какво трябва да хапваш повечко. Първо събираш знания и после започваш с хапване и помпане. Хич не е лесно, да знаеш. Ако не познаваш специалисти по хранене, мога да ти препоръчам.

  11. Статията си я бива.
    Опасността дебне мъжа след 40 те.Ядеш малко а качваш.Метаболизма си казва своята дума.Истината е в движението и честото похапване.Който си мисли,че само с еднодневно хапване ще отслабне,жестоко се лъже.

  12. Доколкото разбирам от текста на човечеца, волския инат, безкомпромисната самоненавист и смазващата депресия са му подействали много зле, освен факта, че е успял да заслабне и да натрупа някакви мускули.
    Мързи ме да изпадам в подробности, но явно проблема с нашишкавяването, който е имал просто се е трансформирал в друг проблем, ама още не го осъзнал. Рядко попадам на толкова противиречащо си мнение, ама не ми и дреме, проблема си е негов. Пък и се дразня на отчаяни вербални опити да се правиш на интересен.

  13. Пък и се дразня на отчаяни вербални опити да се правиш на интересен.

    чудно тогава що четеш блога ми, щото общо взето само това има тук 😉

    освен това не виждам в какви “други проблеми” се е превърнала упоритостта на Апостол да изглежда и да се чувства добре. ясно е, че за да постигнеш такова нещо, трябва съответната психическа настройка и той се опитва да я мотивира в страдащите от същия проблем така, както я е мотивирал в себе си, за да могат и те да постигнат добрите резултати.

  14. Николай
    12/10/2009 - 11:00

    Мда, всеки сам си избира как да живее.

  15. Нямах предвид теб, Лонг, а автора на мнението, затова използвах неговия израз.
    А това, което аз виждам изобщо не е опит да мотивира някой си, виждам агресия към дебелаците и гъделичкане на суетата и егото си.

  16. Да не бъда разбрана погрешно, аз уважавам чуждото мнение дотолкова само ако е скрепено с факти и аргументи. В неговото не виждам такива освен едното плюене. Без да си давам зор мога да измъкна пет аргумента срещу неговото изказване.
    Най- много се смях на “вроденото в човека, първично преследване на активен и здравословен начин на живот”. Представих си го окачено на табелки под фигурката на Вилендорфската Венера, картина на Рембранд или казано на прадядо ми, който разбираш ли спортуваше редовно и стриктно си следеше калориите- да яде пръжки или филии с мас, абсурд!

  17. Аз им съчувствам – затова смятам, че трябва да отслабнат. Да станат поне приятно закръглени, което да им позволи да припкат по улиците, а не постоянно да викат такси и за най-краткото разстояние. Да могат да се настанят в която и да е хотелска стая, а не само в луксозните такива с “големи” бани…
    Но това, че са дебели – не означава, че не могат да ти бъдат приятели, че не са забавни, умни или с широка обща култура.
    Текстът на Апостол Апостолов е “мотивиращ” само за хора със състезателен дух, който обичат да се доказват като победители. Т.е. за спортисти. А повечето дебеланковци не са от тях… Но съм съгласна, че като разговаряш с някого, който по собствен избор е решил да се лиши от толкова много възможности в живота, не трябва да говориш свръх деликатно и да избягваш всички възможни забележки, които е възможно да му/й напомнят, че е дебел(а) защото това щяло да го/я разстрои.

  18. ами Xquisite, самият факт, че някой реагира остро на подобни думи говори достатъчно – този някой има проблеми със самочувствието. Те са породени не от думите, а от фактите, които тези думи просто посочват.

    С други думи, както пише по-горе Апостол, оправдания лесно можеш да си намериш.Трудното е да направиш нещо по въпроса.

    “Какво ли не правят отчаяните представители на тежкотоварната класа, за да намерят комфорт на онова самотно островче от самоуважение и илюзорна наслада”.

  19. Хех, да не би заради реакцията ми, си направи извод, че имам проблем със самочувствието и че спадам към тежкотоварната класа? Днес наистина ми се събра много смях.

  20. никак даже – виждам как изглеждаш. иначе смехът е здраве, поне помагам на хората с блога си, в този смисъл 🙂

  21. Добре, де – може и да е грозно да видиш някаква 30 годишна мадама, която тежи над 130 кг, и нейните мазнини са повече от 50 % (поради простата причина, че човеколоймерът дава грешка при над 50%), сигурно трудно си намира тъпкач, ако изобщо може да си намира, но … пък ако наистина се чувства кофти ще отслабне, ако не й пука – на нас пък кво – освен, че малко ще ни е неприятна, ама пък никой не ни кара да я шибаме.
    Ето, аз съм хилав, супер искам да кача някое кило, и от малък все ми казват – като порастнеш ще качиш… Бах го порастването 😀
    Ми искам да съм повече кила, примерно да съм 65-67, ама не съм… Явно не го искам достатъчно, и това е в сферата на мечтите – тип “(Колко добре би било, ако съм президент на света :D)”, да ако го искаш – мое и да станеш, ако не го искаш достатъчно – начи не го искаш – тогава що по дяволите се мъчиш?!?
    Апропо, същото е например с цигарите 😀 Ама абсолютно същото, без никъв проблем може да направите аналогията – искам, не искам, нямам воля… Стига бе, ако наистина искаш нещо – просто го правиш, не се оправдаваш като мен: “Баси, отказването на цигарите ще е най-голямото ми постижение” (Ми ще е след като ми се струва безумно да отказвам цигарите, кефи ме идеята да ходя с жълти пръсти, вмирисана на цигари коса и да опушвам всичко живо около себе си… пък и среднощните цигарени закуски са хубаво нещо 😀 )

  22. в началото специално обяснявам, че тая статия изобщо не говори за пълните хора, на които не им дреме че не изглеждат като манекени, а си водят пълноценен и здравословен живот.

    тук говорим не за тия, които изглеждат заоблени, а само за тези, които трудно вървят и не могат да изкачат 3 стъпала без да се задъхат (има такива, виждал съм, не можах да повярвам) поради размера си.

    в тоя смисъл, това че си слаб е проблем само според тебе – иска ти се да си по-едър. но не е здравословен, телесен и психически проблем, какъвто би бил, ако ти беше анорексик, тежеше 25 кг. и яростно защитаваше тезата, че не, не си прекалено слаб и който ти казва такова нещо те обижда, той е грубиян и фашист и твое право е да изглеждаш както си искаш.

  23. Така, нездравословни са цигарите, нездравословен може да се окаже секса без презерватив с непознати индивиди, алкохолът също е неполезен, тук въпросът който поставям е :”Бе аз ако ПИЯ (ама наистина пия), обаче не налитам на бой, не крада, не прося, демек не ви преча, а просто съм битов алкохолик, обществото кво го брига? Демек не е ли това мой здравословен проблем, който трябва сам да решавам, или считате, че следва да ми помогнете, за да не сте в позицията на пасивно гледащите?

  24. Обществен проблем става, когато се наложи като обществена норма. Все хората стават алкохолици по различни причини, но проблем е когато не правят усилия да се излекуват, защото виждат, че обществото толерира зависимостта им.

    Честно казано, по-индивидуалистично настроените, като мен, тоя “обществен проблем” предполагам ги дразни само по лични естетични причини, просто им е неприятно да гледат много дебели хора по улицата. Иначе ако някой иска да си разрушава здравето, това е негов (и на здравната каса) проблем.

    Но това не значи, че не е проблем, който някой може да ти помогне да решиш, ако и тази помощ да няма много лицеприятен и политически коректен вид.

  25. Филип
    12/10/2009 - 12:28

    Не мога да се поставя на мястото на описваните в текста хора, но някак си съм склонен да се съглася с Xquisite. Текстът като текст не ми хареса как е написан, но се вписва в стила на блога.

  26. plankov, може да си пиеш тихо и кротко вкъщи – не ми пречиш, но ако пушиш близо до мен, ще ми пречиш. и ще те погледна многозначително 🙂

  27. Скайп от преди малко

    [12:06:05] Xquisite says: Ще ме разсипеш наистина от смях днес 🙂
    за което благодаря.

    [12:06:27] Петър Стойков says: 😛

    [12:06:40] Петър Стойков says: смях, ама за мног хора тва е въпрос на живот и смърт

    [12:06:43] Петър Стойков says: буквално

    [12:07:03] Петър Стойков says: виж последния коментар, с който отговарям на планков

    [12:07:06] Петър Стойков says: 🙂

    [12:07:08] Xquisite says: http://kateharding.net/faq/but.....unhealthy/

    [12:07:14] Xquisite says: това виждал ли си го?

    [12:07:38] Петър Стойков says: не

    [12:09:41] Xquisite says: добре си го казал, но аз по скоро бих засегнала темата за джънк фуда и заседналия начин на живот, а не да слагам думата “дебели”, защото горните са въпрос на живот и смърт не само за тия с големите задници

    [12:10:05] Петър Стойков says: е, сложил съм го както го е написал човека

    [12:10:14] Петър Стойков says: доста е поетично

    [12:10:22] Xquisite says: много, да 🙂

    [12:10:25] Петър Стойков says: за джънка съм писал

    [12:10:41] Xquisite says: някаква супермодерна поезия

    [12:10:49] Петър Стойков says: 😀

    [12:11:45] Xquisite says: имам големите съмнения, че той изобщо не е отслабнал, напротив, в него дреме един шишко и той го мрази и се страхува да не избие навън.

    [12:11:58] Петър Стойков says: напълно е възможно и го разбирам

    [12:12:05] Петър Стойков says: то е като алкохолизма, може би

    [12:12:27] Петър Стойков says: няма бивш алкохолик, има само алкохолик, който не пие в момента

    [12:13:17] Edited by Xquisite, 12:13:56 макар че опита да разтърси хората по този начин не е лош, но не е наясно с психологическите техники за това. Има една книга, която се казва “Спри да хленчиш и си размърдай задника”, която в това отношение е на светлинни години от неговия опит.

    [12:14:13] Петър Стойков says: ми като гледам заглавието – основната идея е същата

    [12:14:36] Xquisite says: нищо де, все пак е достатъчен повод да се изпокарат под постинга

    [12:14:42] Петър Стойков says: 😀

    [12:15:18] Xquisite says: да де, основната идея е същата, но манипулацията е на друго ниво. Иначе езика е същият.

    [12:15:33] Петър Стойков says: пък и ако поне един намери от това писание волята да отслабне, ще е успех, който компенсира всички наранени души

    [12:16:24] Xquisite says: а ако накара двама да не отслабнат, а да качат още 3- 4 кила?

    [12:16:33] Петър Стойков says: как ще качат?

    [12:16:43] Петър Стойков says: толкова ще се депресират че ще нападнат хладилника>?

    [12:16:48] Xquisite says: именно
    [12:16:57] Xquisite says: това си е зависимост

    [12:17:20] Петър Стойков says: “Защото толерантността и разбирането ще ви накарат не да намразите от дъното на душата си онези пластове сланини които влачите със себе си, а просто да се върнете в тихата и мирна обител на хладилника.”

    [12:17:28] Xquisite says: ще накараш горките хорица, защитавайки се да направят така, че още по- трудно да качват стълбите

    [12:17:51] Xquisite says: тц, с това не съм съгласна

    [12:18:06] Петър Стойков says: ами вижда се в страната, в която са най-толерантни и политически коректни към дебелите, колко много са постигнали

    [12:18:18] Петър Стойков says: тая същата страна е най-затлъстялата в света

    [12:18:36] Петър Стойков says: явно толерантния медод нещо издиша

    [12:19:01] Xquisite says: с нападки от подобен род няма да накара повечето дебели да се откажат. Виж ако някой шишко се влюби безумно в някоя девойка, има по- голям шанс да се вземе в ръце и да заслабне.

    [12:19:25] Петър Стойков says: ами да – ама ще мине по пътя на самоненавистта

    [12:19:56] Петър Стойков says: само гнева и омразата могат да осигурят огнената мотивация, нужна да се преодолее такъв труден проблем

    [12:20:55] Петър Стойков says: е, или любовта към себе си, а омраза към сланината

    [12:21:11] Xquisite says: ти бил ли си дебел? Предполагам, че не. Тъпченето с храна не засяга само един психологически проблем и преодоляването на това също не става само по един начин.

    [12:21:36] Xquisite says: уф, много на умна се правя, трябва да престана

    [12:21:36] Петър Стойков says: не съм – аз имах проблема на планков, бях много слаб

    [12:22:00] Петър Стойков says: ми може би си умна, не се правиш

    [12:22:25] Петър Стойков says: така е за психичните проблеми – и тука спорим само за това доколко ефективен е един или друг метод

    [12:22:41] Петър Стойков says: което, след като не сме специалисти, а малко безсмислено де…

    [12:24:32] Xquisite says: и специалисти да сме, пак до голяма степен ще е безсмислено, щото и там има достатъчно много школи и направления. Аз затова не си направих труда да завърша психологията 🙂

  28. сигурен съм, че на голяма част от дебелаците им е през кура за този Апостол и мнението му и предпочитат да си гледат мача плюскайки мазно вместо да се потят на пътеката във фитнеса, определено му има нещо – натрупал е някакъв гняв, може би защото си е скъсал задника от лишения, та сега си го изкарва на дебелаците

    Естествено не може да не се възмутя от приведените примери – Нутела и Big Brother и двете са ми любими и изобщо не качват килограми, това на Апостол са долни инсинуации

  29. Колко ясно е казано и пак никой не е разбрал.

    В текста става дума за хората, които имат проблем, могат да си го решат (с малко или повече усилия), но не го правят. Вместо това ходят да реват насам-натам.

    plankov – жив пример. Пий пуши и яж боклуци, няма начин да не направиш ебаси тялото 😉

  30. А да, Лонг, напомни ми да не споделям еротичните си фантазии по скайпа, за да не се изненадам някой ден.

  31. “Обществен проблем става, когато се наложи като обществена норма. Все хората стават алкохолици по различни причини, но проблем е когато не правят усилия да се излекуват, защото виждат, че обществото толерира зависимостта им.”

    Демек, ако обществото толерира боя по гейовете, не сме навити, ако обществото толерира абортите, сме навити, ако обществото толерира отглеждането на “чедата божии” в семейството, а не Специализираните институтиции, където им е мястото – не сме навити… А тук обществото не толерира дебелите и пияните, поради което твърдо и ние се борим против тези неща, правилно ли разбрах или съм сбъркал?

  32. plankov казва: “Баси, отказването на цигарите ще е най-голямото ми постижение” и “Ми искам да съм повече кила, примерно да съм 65-67, ама не съм…”
    Отказваш цигарките и ще станеш и малко повече от заветните ти 65/67 кила а ако пийваш и биричка даже ще ти се наложи да поспортуваш за да не преиграеш с качването..:)

  33. Планков – лонг е прав – стоях си на 65 кила до около 30 години, после за 4-5 години качих 10 кг

  34. За бира, пия – всеки ден по 2 литра, има няма 🙂
    За яденето на боклуци – ям макдоналдс, KFC, пържено и разни тям подобни неща, които на свръхпълните са им забранени (с изкл на сладко и на солети/чипс – тези не ги ям)
    Бе, аз и като не пушех все тая, пак си бях кльоща
    Не, не рева, че съм слаб, просто се опитвам да контрирам автора, казвайки че
    Ако един човек наистина иска достатъчно дадено нещо, то той просто го прави , другото са оправдания и тъпни. Демек, аз явно наистина не считам, че моята слабост е фатална , явно не ми е голям проблем – поради което нищо не правя по въпроса.
    Явно, за представителите на тежкотоварната класа – такъв проблем не съществува, те не са убедени достатъчно, че е гадно да си шишкав, поради което не правят нищо по този въпрос. И забележете, може би считат, че е проблем, просто щото ОБЩЕСТВОТО ИМ НАЛАГА ТОЗИ НАЧИН НА МИСЛЕНЕ
    Например: Я иди на изток и питай един мъж ква жена иска и щи каже закръглена, на Запад – да е като манекенка (разбирай, ако си с моето телосложение да можеш с нея да си организираш перфектен дует “Тракащи кокали”) 😀

  35. Зелен Бетон
    12/10/2009 - 16:02

    Въпреки че никой не ме е питал 😛 бих резюмирал тезата на Апостол така:

    Ако искаш социумът да те харесва, сЕдни си на задника и направи необходимото. Ако ти е през оная работа дали те харесва, давай както си свикнал. Но, ЗА БОГА, НЕ РАЗЧИТАЙ НА ПОЛИТИЧЕСКАТА КОРЕКТНОСТ НА ДРУГИТЕ, за да се чувстваш така, както ти се иска.

    И съм напълно съгласен.

    Пък кой колко калории усвоява, колко цигари пуши, и какво точно влияние му оказват тия небогоугодни (където бог=социум) дейности – това са детайли. Ама като казвам детайли, имам предвид хептен прашинки от битието.

    (Друг е въпросът че човек, като не може да прогледне отвъд прашинките, си ги самопредставя като канари. И се бори с тях като прасе с тиква, възхищавайки се безмерно на собствения си титанизъм. Но да не се отплесвам…)

    ДОЛУ ПОЛИТИЧЕСКАТА КОРЕКТНОСТ: ТОЗИ ИНСТРУМЕНТ ЗА ПРЕВРЪЩАНЕ НА ПРАШИНКИТЕ В КАНАРИ!

    🙂

  36. 10000% съм съгласен с тебе! 🙂

  37. Правилно, стига сме робували на ПОЛИТИЧЕСКАТА КОРЕКТНОСТ,
    пък аз между другото познавам супер шишкави мадами, дето си имат тъпкачи, демек – нема грижи. Важното е да има секс 😛

  38. Калин Стефанов
    12/10/2009 - 17:21

    Хм… Господивн Апостолов мааалко се е изсилил.

    Де да знам, може би просто е бил свидетел на прекалено много “отчаяни вербални опити на самозащита на дундьовци и дунди срещу вроденото в човека, първично преследване на активен и здравословен начин на живот.” 🙂

    Господин Апостолов визира един малък процент от пълните хора. Тези, които ем ядат по едно семейно меню, ем се оплакват от липсата на нормален живот като на другите (не че има такова нещо като нормален живот, де). От един по-бърз и незадълбочен прочит човек няма въобще и да си помисли, че господина говори само за една част от пълните хора, НЕ за ВСИЧКИТЕ ДЕБЕЛИ. От преливащата еуфория в него и “политическа некоректност” не е успял да отдели отчетливо хората, които иска да изкара от “илюзорния им комфорт”. Ако правилно съм му разбрал тънката мисъл и наистина НЕ сипе определенията си по адрес на ВСИЧКИ ТЛЪСТИ ХОРА – да, съгласен съм и с тона и със съдържаниетто на изказването му. Така трябва да им се говори на тия! Евала, пич!

  39. Камен Димитров
    12/10/2009 - 18:09

    Нали по едно време идеята беше да ги стигнем Американците… Е стигнахме ги мисля. Всекидневния ми път към работното място минава покрай две училища и много често виждам някакви лапенца дето са 2, да не кажа 3 пъти по-големи от мен. А аз не мога да кажа че съм малък… Та тия дечица мнохо ги кефи каот отидат в училище да омахат 2 яки хамбургера, после в голямото междучасие още 1-2 и някой друг голям мазен, но вкусен чипс… Имам чувството че се връщаме във времето на чорбаджийството – колкото си по голям (на размер) толкова ти е по голямо самочувствието и съответно толкова по те уважават. Идеята е обаче че на този свят живеят и нормални хора дето искат да стопят самочувствието на тия ми ти чорбаджии с големи ритници по големите им задници. Извинявам се че говоря грубо но все по често ме дразнят такива случаи. Просто гледам как голямото туловище се мъкне срещу мен и незнайно защо в мен се заражда неописуем гняв…
    Да живеят големите филии с мас и червен пипер! Те ще дадат “сила” на народа ни…

  40. milenbog7a
    12/10/2009 - 18:27

    1. Няма по зли хора от скоро отслабнали дебели такива. Обикновено тези гледат с презрение и коментират агресивно поведението на другите, които продължават да си хапват сладко, сладко и да не им пука от това че са с наднормено тегло. Постът по-горе напълно отразява връзката “Бивш дебел коментира настоящи дебели” Винаги съм се чудил на тази агресия и стигам до извода, че всъщност им завиждат, щото те изтърпяват по 2-3 години ужасен глад (и психически и физически) а другите продължават да са щастливи с 40-те си наднормени килограма и 20-те сърми за обяд примерно.
    2. А замислихте ли се за спазващите ужасни диети хора с объркан метаболизъм и невъзможност за отслабване? (познавам няколко такива)
    3. Планков, с годините ще натрупаш и самочувствие (имам предвид коремно 😉 ) само имай търпение да папкаш и да чакаш 🙂

  41. Камен Димитров
    12/10/2009 - 20:10

    milenbog7a ако с “Постът по-горе напълно отразява връзката “Бивш дебел коментира настоящи дебели”” се опитваш да охарактеризираш мен, мисля че бъркаш адреса. Не съм скоро отслабнал. Ня съм и скоро напълнял. В рамките на нормалното тегло съм си.
    Може би по-горе не съм се изказал правилно. Дразни ме не това че даден човек е дебел. Дразни ме че с дебелината си парадира че едва ли не е по човек от мен. Дразни ме също че всички се оплакват “ах колко съм дебел(а) искам да сваля стотина кила”, докато набиват тортичките и пастичките гарнирани с мазни пържоли… Дразни ме точа че огромен процент от дебелите дето уж искат да се отърват от сланините всъщност са самодоволни лицемери, който просто с лафа “искам да отслабна” се опитват да завържат смислен разговор докато мислят за следващото голямо парче торта. За мен дебелината символизира малодушието на човека и незаинтересоваността му от самия него. И все пак пклон правя на тия които показват воля и искат да успеят в това нелеко начинание – отлсбването. Другите са просто една неопределена и безсмисълна форма на живот.
    Извинения към всички които може би пряко или непряко ще се почувстват засегнати от моето мнение.

  42. Аз пък съм дебел! За лицето А. А. си има народна поговорка: “пази боже, сляпо да прогледа”!
    Дебелеенето е една плашеща автокаталитична (верижна) реакция по няколко причини:
    1. Повечето дебели страдат от (но не предполагат, че имат) т.нар. метаболитен синдром. Организмът им е свикнал да поема висококалорична храна с висок гликимичен индекс, която покачва кръвната захар много бързо. При хранене организмът отделя завишени количества инсулин, които обаче водят до рязък спад на кръвната захар след няколко часа и вълчи глад, особено за нещо сладко. Тука може да добавя и проблема с разширения стомах.
    2. За разлика от другите вредни навици, преяждането е прекаляване с нормален жизненоважен процес. Много по-лесно е да спреш да пушиш, пиеш, взимаш дрога, ако въобще нямаш достъп до тези субстанции, и ако никой около тебе не ги ползва.
    3. Наистина има хора с неправилен метаболизъм – питайте някой ендокринолог. Други задържат вода (не толкова мазнини), и шишкавеят от това. Трети може да имат нарушен опорно-двигателен апарат.
    4. Дебелият човек го мързи, спи му се, болят го ставите повече, отколкото слабия и спортът е истинска мъка за него. Всъщност от определена възраст и килограми нагоре, съществува и сериозен риск от травми. Марадона на 25 години и на 40 е един и същ човек.
    ***
    П.П. Всъщност не съм чак толкова дебел, а и съм в процес на слабеене.

  43. Събина
    13/10/2009 - 01:25

    Ех, доживях и аз да напиша коментар тук. 🙂

    Апостоле, Лонгалон,

    и аз съм родена с гена да бъда едра. От 2000 съм диабетик, така че ми се налага да спазвам някакви хранителни навици, но в никакъв случай не съм стриктна в диетата си. Имаше период в живота ми, в който всяка храна в чинията ми се мереше и беше в малки порции. Ходех на фитнес, плувах 3 пъти седмично, карах колело. В най-активния си период бях отслабнала толкова, че разни хора около мен се притесняваха, че съм развила Булемия. С времето осъзнах, че това не е моя начин на живот и аз не съм такъв тип човек. Спрях. В момента нямам време дори Пилатес да правя, макар да имам желание.

    В един момент взех съзнателното решение, че аз няма да си подчиня живота на нечие чуждо разбиране за красота. Повярвай ми като бях слаба нито бях по-щастлива, нито пък правех повече секс. :Р Да, много ме дразни, когато бъда възприемана само на база това, че нося L и XL, а не S и XS.Първо ме е яд, после просто разбирам, че няма защо да си подчинявам живота на нечия повърхностност. Много е лесно да критикуваш, твърде лесно е.

    Така че оставете всеки да си живее живота както иска. Ходете си на фитнес, пийте си добавките, радвайте си се на живота и оставете останалите да правят същото. :))

  44. House M.D.
    13/10/2009 - 10:39

    Ситуацията е много по-комплексна, Муунър, де да беше само папането и гликемичният индекс. Хората хапват лоши неща и се движат малко. А хипокинезията е най-добрата бавна смърт и пръв другар на метаболитния синдром.
    Тук се е говорило и преди за това, не помня в кой точно пост: за нуждата на индивидуалния организъм от храна и способността му да я преработва и усвоява.
    Новото в науката са нутригеномиката и нутригенетиката, които могат да помогнат, за съжаление в момента у нас само се правят опити, нищо от това не е навлязло сериозно в практиката.

    Колкото до статията на госта, действително се усеща тиха болка и страх. Много страх. Което е нормално до известна степен за проблематичен отслабнал наднорменик.

  45. Зелен Бетон
    13/10/2009 - 14:11

    @ House M.D.:

    Доктор(к)е, темата е много “дебела” откъм аспекти. (Не влизам в някакъв спор с теб, просто постингът ти ми е най-удобен като изходна точка.)

    От една страна имаме физиологично-медицинския аспект: защо едни хора дебелеят, а други не, как може да се контролират тези процеси и къде е границата на разумната намеса от медицинска гледна точка.

    От друга – социално-демографския: кои фактори от начина на живот стимулират и кои възпрепятстват прекомерното трупане на килограми и обратното – какво е отражението на натрупаните килограми върху начина на живот на индивида.

    От трета – емоционалния: отношение на човека с наднормено тегло към самия себе си, отношение към другите, отношение на другите към него, и влияние на всичките тези отношения върху психиката на индивида и емоционалния климат около него.

    От четвърта – смисловия: КЪДЕ ПО ВАЖНОСТ се намира наднорменото тегло сред комплекса от проблеми на индивида, там ли точно трябва да бъде и защо.

    Всъщност, биха могли да се групират и другояче, но пак си остават много.

    Разбира се, ти от всичките контексти си склонен/а да гледаш най-вече този, който е свързан с професията ти. Разбираемо е. Повечето постинги се съсредоточават върху (или поне засягат) емоционалния поглед към този феномен. Това е пак разбираемо – дотолкова, доколкото неформалната онлайн комуникация се използва много по-често за споделяне, отколкото за обмен на “чиста” информация или за философски дебат.

    Но все си мисля, че е най-добре да се започне от четвъртия, смисловия аспект. Защото от него зависи как се отнасяме към другите три аспекта (и дали въобще си губим времето “да се отнасяме” някакси специално към тях). Ето, Събина – ако я разбирам правилно – си е решила проблема именно оттам. И според мен тя е май най-права: по-права дори и от Апостол, който също си го е решил – само че с повечко емоция и напън, които биха могли да бъдат спестени.

  46. по-права дори и от Апостол, който също си го е решил – само че с повечко емоция и напън, които биха могли да бъдат спестени.</

    Хм, дали е по-права или не е друг въпрос,
    1. Щото всеки си има мечти и трябва да се опитва да си ги осъществи
    2. Ако човек не си поставя цели, които да постига, то определено може цял живот да си седи кротко на село и да копа, без даже да може да напише собственото си име
    Щото пак по т.2 – ама едва ли образованието (ама не тва дето е тип отбиване на номера)
    не причинява повечко емоции и напън, които биха могли да бъдат спестени
    😀 та, няма по прав, има хора, които се чувстват добре в собствената си кожа, и такива, които не се чувстват. Причините – различни.

  47. House M.D.
    14/10/2009 - 21:29

    Точно така, Зелен Бетон, и аз там мислех да задълбая, но предпочетох да се концентрирам върху моята си област.

  48. Зелен Бетон
    15/10/2009 - 00:10

    @ plankov:

    Прав си. Пропуснал съм изрично да посоча, че емоциите и напънът – ОСОБЕНО когато са в повечко – не са сред любимите ми неща. И ако имах проблема с наднорменото тегло, при всички положения бих го решил по-скоро като Събина, а не като Апостол. Но бих го решил при всички положения САМ – без значение по какъв начин, и без да внимавам много-много как драгият социум гледа на избрания от мен начин на решаване.

    Иначе да си има човек цели и да си ги следва е важно, изцяло се съгласявам. Ако нямаш такива, принадлежиш към флората или най-много към фауната. Само дето смятам, че самият факт, че имаш цели, не е толкова важен; многократно по-важно е КАКВИ ТОЧНО са те и КАК ги следваш. Именно това отличава човека от флората и фауната 🙂

    Още по-грубо казано: бих предпочел да бъда отшелник и никой да не ми навира в носа оценките си, отколкото да съм фикус или хамстер, комуто се възхищава целокупният социум. Ама май се отплесвам сериозно…

    @ House M.D.:

    Забивам накъм философия може би най-вече защото обсъжданата тема е далеч от всички области, които считам за “мои си”. В този смисъл благородно ти завиждам… и си представям, ако това беше “моя” област, ауууу, какви трактати щях да изпиша… 😀

  49. Мома Ангелинка
    02/11/2009 - 14:18

    На гост-блогъра – върви стемително по моите стъпки – анорексия, след което нервна булимия… всичко се връща трикратно и пак мразиш.
    Сега се лекувам, благодаря 🙂
    Xquisite – жалко че не си си направила труда да следваш психология.

  50. EllyMinator
    08/11/2009 - 23:45

    Много злобно някак ми прозвуча статията на бившия дебеланко. Мисля, че ще кара така упорито тренирайки и гладувайки известно време и после ще се отпусне и ще се види ефекта на йо-йото. Само да спре и го очаква съдбата на бивш футболист.
    Наистина има много дебели хора, които от малки са си дебели и проблемът е в метаболизма и ендокринната система. Дори и колко ти се яде зависи от хормоните – имсулин, грелинът (хормон на апетита). Спорт и глад само не могат да помогнат на такива хора, защото те са болни. Трябва да се регулира работата на жлезите с вътрешна секреция. Психическите фактори също влияят. Някои хора просто се опитват да запълнят вътрешната си празнота и неудовлетвореност от живота с ядене. Има доста хора, които се хранят със същите боклуци като дебелите хора, а не напълняват. Бившата ми шефка е доста пълна, много се ограничава, даже хляб не е яла от години, не яде сладко, пържено и т.н. и никаква полза. Аз ям всеки ден за закуска по 3 филии хляб с нещо си, на обяд също доста хляб изяждам, плюс всичко, каквото ми се хапва, пуша си, пия си, не спортувам и т.н. – не може да се каже, че чупя кантара. Преди, когато съм се ограничавала, имах вариации в теглото, сега не. Така че не е точно от нездравословния начин на живот.

  51. Тюх, точно си мислех да напиша един сърцераздирателен отговор, който да обяви, че видиш ли, не е в моите възможности да отслабна, от дете са ме учили да ям много и въобще света се върти около това да ме кара да дебелея.

    Това са глупости, разбира се, точно колкото са глупости и злобните коментари на Апостол за дебеланковците и нутелата. Никой от коментарите по-горе не засегна и факта, че медията не показва “пищни форми”, а в 99% от случаите фотошопнати кокали и стърчащи ребра.

    Злобеенето на вманиачени нарциси и комплексари като Апостол не ме вълнува, но имам какво да кажа на другите.

    Тук не говорим за политкоректност, а за обикновена форма на дискриминация, почти неразличима от расизма. Защото за над половината от дебеличките да свалят теглото си до “социално приемливите” 70 килограма е точно толкова невъзможно, колкото да сменят цвета на кожата си.

    И също толкова безсмислено. Докато господина за да свали килограми му се е наложило да смени начина на хранене, има много хора, които ядат боклуци, стоят слаби и се радват … да го правят, докато могат.

    Теглото е най-безсмислената мярка за това колко е здрав човек. Транс-мазнините и захарта може да ни убият без видими признаци…

    Злобни коментари като апостоловия повече пречат на дебеланковците, отколкото ги мотивират. Издигането в култ на някакви мерки означава, че обявяваш всяко друго тегло за провал, при положение, че истинската победа е установяването на режим на тренировки.

  52. rottenroll
    02/08/2011 - 15:17

    ‘Постоле, общо взето твоята работа с егото е “Пази, боже, сляпо да прогледа”. Мисля, че никой не ни вменява вина за дебелите, че да им се чувстваме длъжни. Аз имам приятели и познати с всякакво телосложение и на мен не ми пречи, че да съм ТОЛЕРАНТЕН. Много по-лесно е като нещо просто не те дразни, за да го толерираш. В крайна сметка няма да спим с дебелаците и дебеланите, така че кво ти пука кой колко кила е и кво яде?

Leave a Reply

Задължителните полета имат *