Стойчо, недоумението ми в случая е същото като когато блогът ми стана номер 1 в TopBlogLog – тогава си казах “ебати и блогосферата, щом моят блог е най-известния” и е близко до възклицанието на един министър от близкото ни минало “ебати и държавата, щом слагат мене за министър” 🙂
Че що бе, ти много добре обясняваш някои факти и обстоятелства. Не, че аз се съгласявам с тях, де 🙂 🙂 : )
Но е факт, че са на достъпен и разбираем език…и в някои от тях вишчли имало и истина :):) 🙂 хехехе
Ми не, че нещо … ама точно това я прави ненаучна. Хуманитарски бръщолевения просто. Екзистенционално консистентен булшит, ако си позволя фриволността да резюмирам тази тъй компримирана откъм нонсенс компилация, разийш ли. 🙂
То не случайно по света разграничават science от humanities, ама тука сичкото за наука минава.
Това не е сериозна научна статия – прилича повече на дълъг блог пост с разни латински термини. Нито пък е било нужно да те цитира – нищо оригинално няма в поднесената от теб статия. Но като вземем предвид, че тя самата е блогърка – всичко става ясно.
хахаха ако Обама цитира моя статия, Демократическата партия ще го обяви за вероотстъпник и ще го изгони. Но такава опасност за сега няма – Обама е “Progresive Democrat”, най-близкото до социалист, което имат в американската политика.
Кефиш авторе, успяваш да провокираш, да възбудиш дискусия и да я поддържаш (заедно с подгласниците дето разпалват атмосферата от време на време). Ще ме е яд малко ако изтриеш и този ми пост (явно има цензура и при теб, и то на коментари които не съдържат обида към никой, а просто изразяват друго мнение), но както и да е, да си дойдем на думата.
Според това описание (което е всъщност общоприетият модел за научно съобщение – разбирайте Article, Full paper, Short communication), има две основни части, които липсват в т.нар. “научна публикация”. Това са “Materials and Methods (Еxperimental part)” и Results, които представляват гръбнака на една научна публикация, т.е. на база тези два основни елемента се осъществява дискусията (частта Discussion). В много случай последните две са обединени в една секция (Results and discussion). В България сме си измислили и един друг вид статия – т. нар. Студия (възприето е статии с големина повече от 30 страници публикувани в БГ списания да се наричат Студии, може би еквивалент на Review article, но според мен няма нищо общо). Та въпросната статия има претенции първо да се нарича студия и второ да има някаква научна стойност, което е абсолютна лудост.
Взимайки предвид, липсата на първите две части характерни за научна публикация, въпросната статия може да се разглежда като размисли на определен човек по дадена тема (независимо от използваните научно звучащи изразни средства) или както някой спомена по-горе като дълга блогърска статия. И очевидно точно това е случая – статия която цитира wikipedia, съдържание на песни, други блогове и въобще текстове които не са преминали никаква рецензия (процес характерен за всяко уважаващо себе си списание с т.нар. Импакт Фактор – IF) не може да има претенции за Научна статия. В този смисъл Longanlon, можеш да разглеждаш като цитати всички позовавания на твоите писания в другите блогове, както и това ако някой каже на друг (на по чашка в кафето примерно), “ – Aбе ти знаеш ли Пешо какво каза…”
Това е бъдещето в в науката – все повече рецензираните статии ще отстъпват на съвременни форми на комуникация на научните достижения.
За фолклора съм съгласен, с уточнението, че българският фолклор е всъщност елитарна музика, рязко и драстично различаващ се от който и да е друг фолклор на полуострова, поради което е изместван от по – народните съседни песни, танци и други оргии
Мaterials and Methods (Еxperimental part) – не е необходимо да ги има винаги, оосбено в теоретични специалности. Науката започва от теорията и по – точно от логиката, философията и математиката.
Системата на рецензирането се базира на логическа заблуда, поради което е по принцип не-ефективна. Неслучайно най – голямата статия за века по матемтика – на Григорий Перелман бе сложена в arxiv.org
Лъчезар Томов@ “Това е бъдещето в в науката – все повече рецензираните статии ще отстъпват на съвременни форми на комуникация на научните достижения.”
Позволи ми да не се съглася. Процесът на рецензиране е един вид пресяване на плявата от наистина значимите трудове, т.е. тези които казват нещо ново и по този начин дават насока на бъдещите изследвания. Ако този процес отпадне, всеки ще може да си публикува каквото си поиска и където си поиска без никой да държи сметка за достоверността на написаното. За съжаление ситуацията с рецензирането в световен мащаб не е толкова идеална както ни се иска да бъде, тъй като става дума за ПАРИ, за много пари. Всички автори са принудени да публикуват поради изисквания от различен характер – било то за да “препикаят територията” (ако работят в много актуална област) или пък да си отчетат проекта, което довежда де огромен материал от “плява”. Ако процеса на рецензиране отпадне, няма да се прави разлика между списанията Nature и NotaBene, например, което ме подсеща за една друга порочна практика в процеса на публикуване. Много често авторите на определени статии посочват рецензецнти с цел улесняване работата на редакторския борд (тъй като рецензирането по принцип е доброволно и не всеки се съгласява), т.е. аз познавам трима професори (също така добре познати в научната общност), дискутирал съм предварително статията с тях и имам тяхното одобрение, и единственото което ми остава е да я пратя в дадено списание и да ги посоча тях като рецензенти – резултатът е ясен – статията е публикувана. Друга порочна практика е публикуване на статии в списание на което авторите са членове на редакторския борд или имат близки контакти с въпросния колектив (Авторката (с цялото ми уважение) на по-горе описаната “научна статия” е точно такава). Ще цитирам един приятел, който публикува в списание на име “Helvetica Chimica Acta” (Швейцарският аналог на “Доклади на БАН”). След моята похвала (щото Helv. Chim. Acta е с IF 1.396 за 2008г., т.е. относително добре) той ми каза: “ – Глупости, той шефа и за Червената шапчица да напише, пак ще му го публикуват – нали е от редакторския борд!!!” В този смисъл, публикуването на същата статия в списание като Angewandte Chemie (IF 10.031) или в Nature (IF 28.751 за 2007г.) щеше да е невъзможно.
Да обобщя, има списания с голямо влияние върху световната наука и такива които са за “простолюдието”. Това което ги разграничава е процеса на рецензиране. В този смисъл, твърдението ти:
“Системата на рецензирането се базира на логическа заблуда, поради което е по принцип не-ефективна. Неслучайно най – голямата статия за века по матемтика – на Григорий Перелман бе сложена в arxiv.org”
показва, че ти си в заблуда. Ще поясня. Всъщност системата на рецензиране е механизъм за класифициране на научната литература според приносите. Няма никаква заблуда тука. Ако този процес не съществуваше, всичко щеше да е една голяма каша и да се давим в потоци от псевдонаучни статии, като обсъжданата по-горе от нас.
Лъчезар Томов@ “Мaterials and Methods (Еxperimental part) – не е необходимо да ги има винаги, оосбено в теоретични специалности. Науката започва от теорията и по – точно от логиката, философията и математиката.”
Позволи ми отново да не се съглася с теб. Замислял ли си се по въпроса защо се налага измислянето на дадена теория? Очевидно за да обясни наблюдавани експериментални резултати, т.е. теория не се създава заради самата себе си.
А относно логиката, философията и математиката ще ти кажа моето мнение – и трите са инструмента на науката.
Хм, май напоследък медията “блог” става генератор – някъв, щото ей го аз от колко време блогвам – и във в. Труд днес съм изтипосан 🙂 Макар и със сбъркано име
Бе, не бе – друго имах предвид, че има тенденция блогът да се превърне във всеизяждан от всякъде.
Аз блогвам отскоро, а вече некви журналя са ме изнамерили… Риш ли – ей го тук, пък Петър са го ползвали като източник в научна разработка
за това съм съгласен, очевидно има проблясъци из блогърите. До колкото ми е известно не изкарват пари от това, т.е. все още не е комерсиално и могат да си пишат на воля. Журналистите пък са притиснати от срокове и страдат от липса на идеи, които вие блогърите доволно можете да им поднесете. Поне чест им прави, че казват от къде са се вдъхновили, но пак повтарям Петър (адмирации за блога му) са го цитирали в НЕнаучно съчинение, публикувано (вж. по-горе механизма) в не толкова научно списание, и то от колега по душа. Почвам да си мисля (в духа на Конспирацията), че цялата работа с публикуването и цитирането е нагласена, за да се възбуди дискусия.
Има ли нещо вярно Авторе? 🙂
roc3n
27/08/2009 - 13:36
сигурно е станала някаква грешка 😉
хаха, бъзикам се. честито!
Стойчо Кръстев
27/08/2009 - 13:55
Не виждам кое му е лошото, за да се казва леле мале по случая?
🙂
Longanlon
27/08/2009 - 14:09
Стойчо, недоумението ми в случая е същото като когато блогът ми стана номер 1 в TopBlogLog – тогава си казах “ебати и блогосферата, щом моят блог е най-известния” и е близко до възклицанието на един министър от близкото ни минало “ебати и държавата, щом слагат мене за министър” 🙂
plankov
27/08/2009 - 14:35
Че що бе, ти много добре обясняваш някои факти и обстоятелства. Не, че аз се съгласявам с тях, де 🙂 🙂 : )
Но е факт, че са на достъпен и разбираем език…и в някои от тях вишчли имало и истина :):) 🙂 хехехе
mname.org
27/08/2009 - 14:51
Самоиронията ти кефи винаги 🙂
nname.org
27/08/2009 - 17:16
по-тъпа и безсмислена “научна” статия не бях чел от доста време. авторката да отиде във ВМА и да ги помоли да й ударят няколко шамара 🙂
Longanlon
27/08/2009 - 17:24
aйде айде, сефтето си е сефте 😛
Yanko
27/08/2009 - 19:46
Сещай се за нивото на научната статия и нейният автор 🙂
nik666
27/08/2009 - 19:54
Те научните статии по дефиниция не блестят с особена интересност 😉
Jack Daniel
27/08/2009 - 21:32
Това ако е научна статия, аз съм космонавт!
Longanlon
27/08/2009 - 21:34
aйде бе, ебати гадовете сте – кво й е на статията. чак научна не е, ама си е доклад някакъв или нещо такова
е туй ако не е научно, здраве му кажи! а? а?
Jack Daniel
27/08/2009 - 21:56
Ми не, че нещо … ама точно това я прави ненаучна. Хуманитарски бръщолевения просто. Екзистенционално консистентен булшит, ако си позволя фриволността да резюмирам тази тъй компримирана откъм нонсенс компилация, разийш ли. 🙂
То не случайно по света разграничават science от humanities, ама тука сичкото за наука минава.
Светла
27/08/2009 - 22:11
Отивам във ВМА, там къде по-точно ги бият, шамарите :-)?
Longanlon
27/08/2009 - 22:15
в дупето 🙂
Светла
27/08/2009 - 22:54
Не бе, къде в сградата.
Хриси
27/08/2009 - 23:24
Па, честито ти намъдряне до нАучното! 😛 🙂
(апропо, заповядай и при мен да получиш нещичко. почти очаквам да възкликнеш после “леле, како”) 😀 😀
стир
28/08/2009 - 00:45
Това не е сериозна научна статия – прилича повече на дълъг блог пост с разни латински термини. Нито пък е било нужно да те цитира – нищо оригинално няма в поднесената от теб статия. Но като вземем предвид, че тя самата е блогърка – всичко става ясно.
Извинявай за тона, но все пак…
Longanlon
28/08/2009 - 10:01
…oбади се капацитетът по научните статии 😉
Николай
28/08/2009 - 10:09
Ами еваларката. Таз година в българска статия от Новосибирск, догодина в статия на Обама във Вашингтон 🙂
Longanlon
28/08/2009 - 10:15
хахаха ако Обама цитира моя статия, Демократическата партия ще го обяви за вероотстъпник и ще го изгони. Но такава опасност за сега няма – Обама е “Progresive Democrat”, най-близкото до социалист, което имат в американската политика.
Милен
28/08/2009 - 11:00
Кефиш авторе, успяваш да провокираш, да възбудиш дискусия и да я поддържаш (заедно с подгласниците дето разпалват атмосферата от време на време). Ще ме е яд малко ако изтриеш и този ми пост (явно има цензура и при теб, и то на коментари които не съдържат обида към никой, а просто изразяват друго мнение), но както и да е, да си дойдем на думата.
Ето тука може да намерите едно прилично описание на български език за това какво представлява една научна статия: http://www.capital.bg/showblog.php?storyid=464130
Според това описание (което е всъщност общоприетият модел за научно съобщение – разбирайте Article, Full paper, Short communication), има две основни части, които липсват в т.нар. “научна публикация”. Това са “Materials and Methods (Еxperimental part)” и Results, които представляват гръбнака на една научна публикация, т.е. на база тези два основни елемента се осъществява дискусията (частта Discussion). В много случай последните две са обединени в една секция (Results and discussion). В България сме си измислили и един друг вид статия – т. нар. Студия (възприето е статии с големина повече от 30 страници публикувани в БГ списания да се наричат Студии, може би еквивалент на Review article, но според мен няма нищо общо). Та въпросната статия има претенции първо да се нарича студия и второ да има някаква научна стойност, което е абсолютна лудост.
Взимайки предвид, липсата на първите две части характерни за научна публикация, въпросната статия може да се разглежда като размисли на определен човек по дадена тема (независимо от използваните научно звучащи изразни средства) или както някой спомена по-горе като дълга блогърска статия. И очевидно точно това е случая – статия която цитира wikipedia, съдържание на песни, други блогове и въобще текстове които не са преминали никаква рецензия (процес характерен за всяко уважаващо себе си списание с т.нар. Импакт Фактор – IF) не може да има претенции за Научна статия. В този смисъл Longanlon, можеш да разглеждаш като цитати всички позовавания на твоите писания в другите блогове, както и това ако някой каже на друг (на по чашка в кафето примерно), “ – Aбе ти знаеш ли Пешо какво каза…”
Al-x4o
30/08/2009 - 18:06
Що, бе, Longanlon, и аз съм те цитирал няколко пъти в дипломната ми работа за блоговете 🙂
Лъчезар Томов
30/08/2009 - 23:47
Това е бъдещето в в науката – все повече рецензираните статии ще отстъпват на съвременни форми на комуникация на научните достижения.
За фолклора съм съгласен, с уточнението, че българският фолклор е всъщност елитарна музика, рязко и драстично различаващ се от който и да е друг фолклор на полуострова, поради което е изместван от по – народните съседни песни, танци и други оргии
Лъчезар Томов
30/08/2009 - 23:49
Мaterials and Methods (Еxperimental part) – не е необходимо да ги има винаги, оосбено в теоретични специалности. Науката започва от теорията и по – точно от логиката, философията и математиката.
Лъчезар Томов
30/08/2009 - 23:51
Системата на рецензирането се базира на логическа заблуда, поради което е по принцип не-ефективна. Неслучайно най – голямата статия за века по матемтика – на Григорий Перелман бе сложена в arxiv.org
Longanlon
31/08/2009 - 08:29
ами в такъв случай чакам копие от нея на ел.пощата си 🙂
сериозно
Milen
31/08/2009 - 14:59
Лъчезар Томов@ “Това е бъдещето в в науката – все повече рецензираните статии ще отстъпват на съвременни форми на комуникация на научните достижения.”
Позволи ми да не се съглася. Процесът на рецензиране е един вид пресяване на плявата от наистина значимите трудове, т.е. тези които казват нещо ново и по този начин дават насока на бъдещите изследвания. Ако този процес отпадне, всеки ще може да си публикува каквото си поиска и където си поиска без никой да държи сметка за достоверността на написаното. За съжаление ситуацията с рецензирането в световен мащаб не е толкова идеална както ни се иска да бъде, тъй като става дума за ПАРИ, за много пари. Всички автори са принудени да публикуват поради изисквания от различен характер – било то за да “препикаят територията” (ако работят в много актуална област) или пък да си отчетат проекта, което довежда де огромен материал от “плява”. Ако процеса на рецензиране отпадне, няма да се прави разлика между списанията Nature и NotaBene, например, което ме подсеща за една друга порочна практика в процеса на публикуване. Много често авторите на определени статии посочват рецензецнти с цел улесняване работата на редакторския борд (тъй като рецензирането по принцип е доброволно и не всеки се съгласява), т.е. аз познавам трима професори (също така добре познати в научната общност), дискутирал съм предварително статията с тях и имам тяхното одобрение, и единственото което ми остава е да я пратя в дадено списание и да ги посоча тях като рецензенти – резултатът е ясен – статията е публикувана. Друга порочна практика е публикуване на статии в списание на което авторите са членове на редакторския борд или имат близки контакти с въпросния колектив (Авторката (с цялото ми уважение) на по-горе описаната “научна статия” е точно такава). Ще цитирам един приятел, който публикува в списание на име “Helvetica Chimica Acta” (Швейцарският аналог на “Доклади на БАН”). След моята похвала (щото Helv. Chim. Acta е с IF 1.396 за 2008г., т.е. относително добре) той ми каза: “ – Глупости, той шефа и за Червената шапчица да напише, пак ще му го публикуват – нали е от редакторския борд!!!” В този смисъл, публикуването на същата статия в списание като Angewandte Chemie (IF 10.031) или в Nature (IF 28.751 за 2007г.) щеше да е невъзможно.
Да обобщя, има списания с голямо влияние върху световната наука и такива които са за “простолюдието”. Това което ги разграничава е процеса на рецензиране. В този смисъл, твърдението ти:
“Системата на рецензирането се базира на логическа заблуда, поради което е по принцип не-ефективна. Неслучайно най – голямата статия за века по матемтика – на Григорий Перелман бе сложена в arxiv.org”
показва, че ти си в заблуда. Ще поясня. Всъщност системата на рецензиране е механизъм за класифициране на научната литература според приносите. Няма никаква заблуда тука. Ако този процес не съществуваше, всичко щеше да е една голяма каша и да се давим в потоци от псевдонаучни статии, като обсъжданата по-горе от нас.
Лъчезар Томов@ “Мaterials and Methods (Еxperimental part) – не е необходимо да ги има винаги, оосбено в теоретични специалности. Науката започва от теорията и по – точно от логиката, философията и математиката.”
Позволи ми отново да не се съглася с теб. Замислял ли си се по въпроса защо се налага измислянето на дадена теория? Очевидно за да обясни наблюдавани експериментални резултати, т.е. теория не се създава заради самата себе си.
А относно логиката, философията и математиката ще ти кажа моето мнение – и трите са инструмента на науката.
milenbog7a
31/08/2009 - 15:49
И още по темата: “Неслучайно най – голямата статия за века по матемтика – на Григорий Перелман бе сложена в arxiv.org”
За коя статия точно говориш, там има сложени още 556036 уникални такива.
И не виждам връзката с процеса на рецензирането.
plankov
31/08/2009 - 15:51
Хм, май напоследък медията “блог” става генератор – някъв, щото ей го аз от колко време блогвам – и във в. Труд днес съм изтипосан 🙂 Макар и със сбъркано име
milenbog7a
31/08/2009 - 16:20
Ама защо бърката журналистическото списване и блогването с научната литература ?
plankov
31/08/2009 - 16:23
Бе, не бе – друго имах предвид, че има тенденция блогът да се превърне във всеизяждан от всякъде.
Аз блогвам отскоро, а вече некви журналя са ме изнамерили… Риш ли – ей го тук, пък Петър са го ползвали като източник в научна разработка
milenbog7a
31/08/2009 - 16:38
за това съм съгласен, очевидно има проблясъци из блогърите. До колкото ми е известно не изкарват пари от това, т.е. все още не е комерсиално и могат да си пишат на воля. Журналистите пък са притиснати от срокове и страдат от липса на идеи, които вие блогърите доволно можете да им поднесете. Поне чест им прави, че казват от къде са се вдъхновили, но пак повтарям Петър (адмирации за блога му) са го цитирали в НЕнаучно съчинение, публикувано (вж. по-горе механизма) в не толкова научно списание, и то от колега по душа. Почвам да си мисля (в духа на Конспирацията), че цялата работа с публикуването и цитирането е нагласена, за да се възбуди дискусия.
Има ли нещо вярно Авторе? 🙂
Стефка
27/10/2009 - 22:56
Признай си, че се кефиш и прото искаш и другите да знаят :)))))))))))