Против живота и за свободата
Публикувано в Общество — от Longanlon в 08:18 на 14 November 2007
Дали да убиваме бебета или да ги обричаме на нещастно същетвуване? Дали да даваме право на избор или право да живот?
Така се чудят всички онези, които спорят дали абортите трябва да са законни или да не са. И така не се чудя аз, защото за мен отговорът е логичен и само един…
Дали абортът е убийство зависи от това кога приемаш, че започва животът - един дебат, който за мене е съвършено безпредметен в наши дни в Европа. Защото, както може да забележите, в люлката на днешната цивилизация абортите са уредени от много години и са незаконни само в католическите крепости Полша и Португалия. Разумът е надделял над глупостта, поне веднъж мога да го кажа 
Разбира се, не навсякъде по света е така. Фанатиците на всички религии винаги са били против абортите и всякакви противозачатъчни, защото за тях множенето на вярващите винаги е било и ще бъде приоритет номер едно.
В САЩ разбира се маниаците са най-много и разни неуки ограничени нещастници честичко скандират, че и правят разни други работи - нападат гинекологични клиники, целят с камъни медицински сестри, работещи в тях, тормозят жени… Любим похват им е показването на картинки като тази, с които шокират и отвращават хората и не постигат нищо, освен да ги настроят срещу себе си. И там обаче те не са взели връх.
Много интересно е разпределението на законите за аборта в целия свят. Синичкото показва позволени аборти, лилавото и оранжевото - забранени. Сивото и черното обозначават къде законите варират според региона.
Случайно да забелязвате как цивилизованият свят е син и сив, а диваците са оранжеви и лилави? Това да ви говори нещо? Забранено е да се абортира общо взето в тия държави, в които човек най-малко би искал да се роди.
Вижда се ясно къде правото на избор на човек е защитено, къде хората живеят добре, здрави са, икономиките им напредват, обществата им се развиват. Това привидно няма връзка с позволените аборти, но има голяма връзка със свободата. Защото едно от основните човешки права е правото на избор - на него се основава цялата концепция за свобода. Един поглед към картата стига да видите къде свободата, която хората са приели да не ограничават е дала ясни и видими резултати. Европа, САЩ и част от Азия са като острови на просперитета и добруването на човечеството. Да, те имат много кусури за дооправяне - демокрацията наистина е лоша система на управление, но по-добра просто няма измислена. Свободата, която тя дава е незаменимо благо и на него се крепи целия просперитет на хората.
И също така е очевидно в какво се случва в тия региони и общества, които ограничават свободата - те са бедни, изостанали, страдат от глад, болести, неспирни граждански войни. Типичен пример в това отношение е Африка, за чийто епидемичен спин и масов глад даже няма смисъл да обяснявам, само ще кажа, че в продължение само на петнайсетина години там се случиха два геноцида - в Руанда и в Дарфур. Латинска Америка не пада по-назад с лошото си икономическо развитие, армиите от бедни и диктаторските режими. А къде има арабска държава, която да е демократична (да не се управлява с железен юмрук от емир или аятолах) и в която да няма гражданска война и войнстващ религиозен фанатизъм?
И какво стана?
Внезапно решението дали една майка има право да махне бебето си и дали това е убийство някак без да се усетим избяга от религиозните и медицински рамки и скочи в много по-широките и по-важни морално-философски такива, касаещи държавност, общество, икономика. Отношението към абортите, за мое учудване, се оказа до голяма степен показателно за цялостното отношение на хората към важен въпрос като свободата. Свободата на избор, свободата на личността, свободата изобщо. За отношението към най-голямото благо, което същите тия хора са успели да измислят, през цялото си съществуване.
—————————————————————————————————
Интереснa статия, която вероятно си пропуснал:
 |
Закуската - нуждаем ли се от нея? |
November 14th, 2007 at 9:40 am
Решението за аборт е личен избор. Държавата е длъжна да осигури правото на този избор, а обществото - приемането му. Не мисля, че българското общество приема аборта като нещо нормално. Има ги двете крайности - псевдоморалните, за които, ако направиш аборт си лека/тъпа/за нищо не ставаш и трябва да мигрираш някъде на север и неебателните лекари, които ти обясняват, че е все едно да ти бият инжекция и чиито клиентки обикновено имат по 3-4 минали аборта. Аз забременях доста малка и бях леко паникьосана на първия преглед при лекар, когато още не бях сигурна какво ще правя. Като му казах на колко години съм просто ме попита за коя дата ще ми било удобно, което ме шокира почти колкото новината, че съм бременна. Следващите 9 месеца пак по болници се нагледах на безумни вменявания на вина, които явно не се повлияват от това законно ли е или не и лекари, според които правото на избор се обуславяше в правото на техния избор.
November 14th, 2007 at 10:16 am
Правото на аборт не може да бъде изолирано и да се разглежда само по себе си. То трябва да е “подплатено” с право на адекватни лекарски грижи, с право на информация за опасностите от аборта за живота, здравето и репродуктивните способности на жената след това, с адекватно сексуалното образование и информация за контрацепцията и т.н. В крайна сметка, за да има избор, той трябва да е информиран - жената (пък и партньорът й) да имат достатъчно данни за всички аспекти и последици от един аборт. Това е скъпа дейност.
Много по-лесно и по-евтино е абортът просто да се забрани. Но пък и насъчаването на абортите с действие или бездействие също е крайно нежелателно.
November 14th, 2007 at 10:32 am
Аз също съм на мнение, че в България не се приема равнодушно аборта и въобще личният избор на човека. Хората решават, че са за правото на личен избор само тогава, когато на тях има се случи нещо и съзнанието им е разтерзано от някаква дилема, през останалото време са противници и не уважават правото на останалите да вземат сами тези решения, били те правилни или грешни. В обществото винаги е битувало и ще продължава да битува негативно отношение към жените, които правят аборти. Надявам се, че един ден хората няма да живеят с толкова много предразсъдъци (въпреки, че аз самата живея с доста, но от различно естество и се мъча да спечеля битката с тях и да ги преборя).
November 14th, 2007 at 11:19 am
А на мен ми е странно защо абортите са разрешени на доста места, докато евтаназията - не? Каква е разликата и защо позволяваме на някой да реши дали друг да живее или не, а отнемаме правото сам да избереш достоен начин си отидеш от този свят?
Както и да е - абортите трябва да са незабранени от закона и хората да имат право на избор.
Колкото до отношението на обществото към жените, извършили аборт… В огромната част от случаите абортите се извършват просто защото жената/двойката не желае да има дете. Е защо тогава жената е забременяла изобщо?!?!? Ей това не мога да го разбера. Живеем в XXI век и има толкова много и лесно достъпни начини за контрацепция при които шансът от нежелана бременност е супер, ама супер нищожен. Толкова ли е трудно да се разчита на някой от тях?
November 14th, 2007 at 11:36 am
Май сме две с еднакви неймове,затова ще променя моето.Сега по темата-напълно съм съгласна,че никой няма право да ти отнема избора.Говоря от позицията на човек минал и през двете-аборт и раждане.И независимо,че съм усетила безкрайната радост да имаш деца,съм съгласна,че има ситуации ,в които по-добрият вариант е абортът,Човек трябва да е готов да стане родител и колкото и банално да звучи-това е голяма отговорност.А животът започва тогава,когато го пожелаеш с любов.Предразсъдъците на обществото изобщо нямат място при взимането на каквото и да е лично решение.Да-свещеното право на избор и свобода.Longanlon много добре е разгърнал нещата и е намерил връзката с цялостното развитие на една държава,дори на света.Силно съм съгласна.
November 14th, 2007 at 11:43 am
Даниел@ сам го казваш-”супер,ама супер нищожен”-но го има.Никой не ти дава пълна гаранция.Знаеш ли,че дори и със спирала съшествува вероятността да се забременее.
November 14th, 2007 at 11:55 am
@TEDI.BG - Да, има го. Само че ако абортите по желание се правеха въз основа на този супер нищожен шанс биха били 200 броя годишно. Или някакво подобно число, а не 50 000 или колкото там са в момента. Има разлика.
И пак да повторя - абротите трябва да са разрешени. Хората трябва да имат избор. Да си го правят, да си носят последствията.
November 14th, 2007 at 12:15 pm
November 14th, 2007 at 12:21 pm
да ви имам драмите…
дрън дрън та пляс е всичко според мен,щото към днешна дата цивилизованата бяла жена с мисъл в главата и познания как се отваря пакетчето с презерватива не иска да забременява,не иска да се множи и не иска да носи отговорност за жив човек..може би евентуално за някое куче или коте… нооо в цивилизования ни свят я спрете и попитайте някоя 35 годишна циганка колко деца и колко аборта има?….
Цивилизованите сме повече варвари от диваците,просто се огледайте и ще откриете разликите….
November 14th, 2007 at 12:23 pm
А, да, пропуснах да кажа, че в крайна сметка абортите явно са и доходна индустрия за медицинското съсловие като се има предвид внушителните цифри. Едва ли някой в цивилизования диктуван от бизнеса свят ще реже клона, на който седи.
November 14th, 2007 at 12:53 pm
Наистина ако една жена принципно иска да има семейство и се пази, но нацели баш този нищожен шанс да забременее в не особено подходящ момент дилемата е голяма.. аз лично съм мислила много какво бих направила, въпреки че за щастие не ми се е налагало да правя толкова тежък избор… има обаче още едно нещо, което малко го забравихте - надявам се да не засегна някой - обаче как няма да има толкова много аборти при положение че хлапетата на 11 години вече се клецат като порнозвезди! За мен не е особено нормално, най-малкото защото на тази възраст дори не са доразвити!
И другото нещо е - държавата не полага никакви усилия нито да стимулира раждаемостта нито семейното планиране като цяло.. живеем в някакво извратено време, в което това да искаш да имаш семейство и да мислиш за това е лошо и ненормално…
трябва да има пълна свобода при избора, но и пълна информираност… и отделно младите хора трябва да могат свободно да си кажат какво искат и откакво ги е страх… едно дете е голяма отговорност, но в определен момент от живота на човек - голяма чест…
November 14th, 2007 at 12:53 pm
Хаха, ето това ме разби:
“Случайно да забелязвате как цивилизованият свят е син и сив, а диваците са оранжеви и лилави? Това да ви говори нещо? Забранено е да се абортира общо взето в тия държави, в които човек най-малко би искал да се роди.”
Йеп, стига вече политическа коректност! Всяка маймуна да си знае клона!
По темата - ако съм жена и ми се наложи да направя аборт, няма да се замисля. Но и ще ми е гузно, малко или много. Ако си фуста, която се чука безразборно и ти се налага често да махаш зародиши, fuck off and die then. Но ако една жена забременее в неподходящ или нежелан за нея момент или забременее, защото, да речем, е изнасилена, то абортът е повече от оправдан и логичен. Въпрос на lifestyle и ситуация. В този смисъл, абортът е убийство, което имаме право да извършим.
November 14th, 2007 at 1:02 pm
ДАНИЕЛ@ съгласна съм.Има разлика.
November 14th, 2007 at 1:06 pm
Гледам, че сериозно зачекнахте темата за абортите, но само в персоналния й смисъл - имат ли право жените на аборти, хубаво или лошо е.
Никой обаче не прекрачва тоя личен ракурс и не разглежда проблема така, както съм искал да подтикна със статията - дали разбирането за правото на аборт като за част от личната свобода е свързано със самото определение за свобода и съзнанието за нейната ценност в обществата.
T.e. дали и вие смятате, че тия хора, които осъзнават колко е важно да си свободен не забраняват абортите, а ги забраняват другите, за които да се подчиняваш на някакви висши закони (партийни или религиозни) са против тях.
Сматате ли и вие, че свободата на личния избор е най-голямото благо и то “има предимство” пред всички останали идеологии за това как да живеем?
November 14th, 2007 at 3:19 pm
Тъй като мен темата не ме засяга пряко не ми е много на сърце. Просто внимавам изключително много да не се стига до решението: аборт или живот? Просто е.. просто изчакайте необходимият момент в който сте зрели и тогава се произнасяйте по горният въпрос, а за сега дабъл или трипъл протекшън и да има екшън
November 14th, 2007 at 3:20 pm
Толкова лицемерно ми се вижда това “убивате живот”. Ми ние го създадохме, ние преценяваме дали можем да се грижим за него + това геноцид е и самозадоволяването. Дори зачеването е геноцид. А останалите 99 хиляди 999 сперматозоида, които не са се класирали, те какво?
И някой от тези фундаметалисти да се змаисля, че планетата е леко пренаселена и без това, а огромен процент деца са нещастни, недохранени или умират от болести? Това няма значение… дай да се множим като откачени клетки. Като раков тумор… какво ли им пука за последствията. Те си гушкат религията като плюшено мече и се самоуспокояват, че Бог ще им оправи бакиите.
Колко наивно. Но така става когато има религии, които не са се развили грам от 2 хилядолетия. За това харесвам будизма и конфуцианството. Те поне са реалистично-логични.
Абортът е огромна травма. И всеки, който смята, че е толкова лесно да се отстрани дете и да ти няма нищо след това е просто задръстен, тъп мъж, извинявам се за отношението си.
Само жена може да знае какво е ужасът от изнасилването и от загубата на дете. Така че без глупости като “ако е някоя фуста дето се чука и тн.”
Ти кой си да й държиш сметка, а? Какво право имаш да я съдиш, а?
И основният проблем идва от едно място. Неадекватните предпазни средства.
99 процента защита 1 процент шанс. Съпоставено към 3 млрд. сексуално активни това прави голям процент случайни бебета, нали?
Само че никоя фирма няма полза от наистина добро средство за предпазване от забременяване.
Трябва да се въведе закон на всяка жена да се слага имплант, който да я предпазва от забременяване до 18-тата й годишнина. И чак след 18 да има право да го махне ако иска или не.
Ама къде ти…
November 14th, 2007 at 3:28 pm
“Те си гушкат религията като плюшено мече и се самоуспокояват, че Бог ще им оправи бакиите.”
Дали виждането за това, че лично ти си отговорен за собственото си бъдеще и своите действия и отказът да ги прехвърлиш на някоя висша сила не са всъщност необходимата разлика в мисленето на хората, която отличава светлосините от оранжевите зони?
November 14th, 2007 at 3:36 pm
Това последното предполагам че е реторичен въпрос с положителен отговор
Не разбрах само Енея кой имаше в предвид?
November 14th, 2007 at 5:29 pm
Ами ако смея да се намеся, точно възможността ТИ да прецениш е това, което ни дели, защото “оранжевите” са живеели, живеят и ще живеят на стаден принцип. Там индивидуалността не се поощрява, както и дори и минимално разграничение от нормите и догмите.
Там хората не държат бедещето в ръцете си ( с изключение на част от Южна Америка ).
Аборта е личен въпрос, който е регулиран на национално равнище. Но личен или не, си е убийство. Без изключенията разбира се, като в тях попадат и резултатите от изключително примитивната сексуална култура на подрастващите.
November 14th, 2007 at 5:37 pm
1. Аз съм за правото на избор. Всичко останало е казано много пъти и навсякъде.
2. Мен никой не ме е питал искал ли съм да се раждам. Мен са ме искали.
November 14th, 2007 at 5:41 pm
pierrot, дали абортът е убийство може да се спори безкрайно - което и именно правят тия, които си нямат работа. За мен за да има убийство, трябва да е убит човек. Зародишът не е човек, значи убийство няма.
November 14th, 2007 at 5:48 pm
Не мога да разбера каква е тая мода да си правите гаргара с религията. За ваше сведение, юдаизмът, дори в ортодоксалните си die hard течения, позволява аборт. Ако при раждане има опасност за живота на майката, спасяват нея, а не детето. По-либералните течения приемат, че жената има право сама да реши, макар и да осъждат аборта в случаите, когато родителите не искат деца. Ислямът също позволява аборт, ако това би спасило живота на майката. Християнството е друга песен, но тъй или инак, не всички религии забраняват аборта. Лично аз съм против безотговорното отношение към забременяването — като не искаш деца, има презервативи, спермициди и пр.
November 14th, 2007 at 6:08 pm
Да се прави гаргара с религията е основно занимание на хората през вековете. Специално Мартин Лутер такава гаргара си е направил, че са искали да го горят…
Да се оспорват догмите на религията - именно това има връзка със свободата, за която говоря.
November 14th, 2007 at 6:41 pm
Оспорването на догмите отива към еретизъм, а тълкуването им - разбиране на вярата.
Защо след като са католически държави Германия и Полша, имат толкова различни схващания по този въпрос?
November 14th, 2007 at 6:53 pm
хех, католически държави… какво имаш пред вид под това? Иран е мюсюлманска държава, защото се управлява според шериата - религиозния закон. Но не може да кажеш, че Германия е католическа държава, само защото по-голямата част от населението й произхождат от семейства с католическо вероизповедание. Та повечето съвременни хора даже не са религиозни.
Това е същото, като ония тъпаци, дето казват, че 88% от българите били източноправославни. Това няма как да е вярно - та поне 80% от българите изобщо не вярват в бог и не ходят на църква…
November 14th, 2007 at 7:30 pm
Останал съм с впечатлението, че в редица западни държави религията не е със съвсем затихващи функции ( както е в у нас например ), което и ме кара да ги наричам “католически”. Католиците са много по - силно обвързани с Църквата от нас, и смятам, че сравнението с България не е уместно. При нас няма Църква, и затова няма вярващи.
При тях позицията на Църквата е много ясно доловима в начина им на мислене, това имам в предвид.
November 14th, 2007 at 8:22 pm
Ако имаш пред вид САЩ - за тях съм казал в статията. Те си имат религиозни фанатици колкото си искаш. Да и в т.н. западни държави някои хора ходят на църква и нейното присъствие се усеща в обществените дела, но в никакъв случай не може да се каже, че всички тия хора са вярващи. Църквата там е просто нещо средно между благотворителна организация и пазител на “традиционните ценности” - хората, знаеш, обичат да знаят, че има кой да спазва традициите за да могат те с чиста съвест да си ги нарушават.
Не може да наречеш “католическа” държава, в която абортите, противозачатъчните и разводите са позволени, защото католическата църква тотално отрича всички тия неща. Точно строгото разделение между църква и светска власт е резултат от това напредничаво и свободолюбиво мислене, заради което някои народи прогресират.
November 14th, 2007 at 9:41 pm
леле ти кви работи показваш…УЖАС
човек да го е страх да прави секс…
November 14th, 2007 at 9:42 pm
Тоест, може да се изведе, че в развитите демократични страни, църквата е изгубила онази неприятна осанка на втори властови център, и свободата на личността е взела връх. От което печели само демокрацията, нали?
Няма как премахването на плода в майката, в тези времена, в които човек все повече търси психологията и философията за да укроти невероятно ускореното и натоварващо ежедневие, да не стъпи на една плоскост, която далеч не е чисто медицинска. Може би в “Лигата на оранжевите” истинско право избор никога няма да имат “редовите граждани” поради тази причина?
November 14th, 2007 at 9:54 pm
Виж как сам си отговаряш на въпросите
November 14th, 2007 at 10:03 pm
наистина вместно въпросителна трябваше да има многоточие…
November 15th, 2007 at 9:33 am
Абортът е действие, което е свързано не само с отнемането на току-що започналия живот на едно дете, но и с личността на майката, с тези, които са около нея, с цялото общество, което поощрява или не подкрепя подобен акт.
Абортът е въпрос, който стои пред реални, а не абстрактни жени, с реални съдби и проблеми. Всяка от тях трябва да направи своя избор и да намери изход. И след време тя ще срещне погледа на две блестящи, неповторими детски очи, които ще греят с благодарност само за нея.
Може би някъде във вечноста се чува детски гласове които казват: ” Онеправдаха ни земята и без жалостно ни отнеха живота.”
Противопоставянето ми на абортите се поражда и от убеждението, че те са нещо грозно и унизително за жените. Аборта насилва женските тела дори повече и от едно истинско изнасилване – и насилието тук е много по-противно, защото води зловещата смърт в самото лоно на живота.
November 15th, 2007 at 12:23 pm
А, да ме прощаваш, Лутер си е правил гаргара с католическата църква, не с религията. Догмите в голямата си част са църковни, не религиозни.
November 15th, 2007 at 1:06 pm
Тука също си много прав. Ама това е поради причина, че всъщност църквата създава религията, а не обратното - религиозните книги са толкова общи и противоречиви, че практически правилата, по които религиозният човек трябва да живее се създават от църквата и са били супер различни в различните периоди от историята, защото тълкуването на текстовете от страна на свещениците е било различно.
Така, че не такова нещо като католическа религия отделно от католическата църква не съществува - така е било и така ще бъде - каквото каже църквата, това е религията.
November 15th, 2007 at 2:41 pm
Ако си прав, излиза, че има католическа християнска религия, православна християнска религия, протестантска християнска религия… Пък може и така да е, де да знам. Ако е така, обаче, логичният извод е, че не трябва да се подлъгваш по църковните приказки. Щом Господ сам е говорил на Мойсей/Мохамед, значи думите му не подлежат на по-нататъшни тълкувания
November 15th, 2007 at 2:44 pm
5s/му/Му/
November 15th, 2007 at 3:39 pm
Леле тук намесихме и Мартин Лутер - реформатора. Този човек е направил много той се е борил срещу религията. Религията е човешки опит за достигане до Бога. Лутер е разграничил двете понятия религия и вяра като две напълно различни неща. Религията иска да спаси човека чрез дела, а М. Лутер точно това е опровергал, че спасението на човека е чрез вяра и само чрез вяра. Като е написал “Праведният чрез вяра ще живее” на лист и го е забил с нож на вратата на един католически храм.
Обяснил е в своите тезиси или по точно в Уестминстърската изповед на вярата , че ако човек може да се спаси чрез добри дела, то Христос е умрял на празно. Като се позовава на писанията на пророк Авакум, и посланията на Павел апостола до Римляните, Евреите и Галатяните.
November 15th, 2007 at 4:36 pm
Eй,хора,църквата и религията са власт-начин да се владее тълпата.А и метод за правене на много пари.Учението на Христос в чистия му вид е просто ЛЮБОВ-към себе си,природата и всичко останало.Всеки носи божествената частица в себе си,т.е. зрънцето любов,което трябва да порастне и унищожи всяка лоша мисъл и чувство.ТоЙ е искал да научи хората да обичат.
November 15th, 2007 at 5:15 pm
Както казах, всеки може да си го разбира както си иска. За тебе е християнството любов, за Торкемада е било да къса ръцете на хората…
November 15th, 2007 at 11:23 pm
Учението на Христос не е към себе си както казва TEDI.BG Това е учение за любов към другият. В този Блог много хора коментират християнството, но има една подробност. А тя е , че ли ли са Библията? Много е смешно и жалко хора когато изказват мнение по теми за които не са просветени. Не можеш да говориш за Християнската вяра , ако не познаваш Библията. Това , че си роден в БГ не те прави християнин. Християнството не е даденост то е начин на живот. Никога не съм коментрирал други учения защото не ги познавам , аз познавам само християнството и имам право да говоря за Него.
November 16th, 2007 at 1:43 am
Ако религията е опиум за народа, то войнстващите католици и прочие вярващи противници на аборта би трябвало да са твърдите хероинови наркомани, които вечно обясняват с фанатизирани стъклени очи как Майката и Докторът нямат право да отнемат живота на Негово величество Ембриона и само режисьорът на пиесата г-н Господ Бог може да решава дали този плод на грешно удоволствие трябва да бъде задържан в грешната женска утроба. Безумната католическа и прочие религиозна грешка се състои в един малък проблем - същите тези хора (противниците на аборта) са и върли противници на самотните майки, модерните бракове, начините на полусемейно съжителство и най-вече върли противници на евентуалните копелета. А изброените житейски събития винаги съпътстват решението на една жена да роди или да не роди детето си. Католиците биха забранили на една жена да направи аборт, но после биха я убили с камъни задето живее без мъж и е родила копеле. Те са просто обратният еквивалент модерните циници.
November 16th, 2007 at 11:10 am
@БОРИСОВ Да,не съм чела цялата библия и да,християнството не е даденост.И понеже всички религиозни учения по света проповядват едно и също в същността си,няма никакво значение как ще се наречеш-християнин,мюсулманин,будист…Това,че в различни региони на света разни хора са се заели и са вкарали тези учения в рамки от догми и традиции с едничката цел да манипулират и управляват,не ги прави различни едно от друго.А колкото до любовта към себе си,съм прескочила малко обяснения и затова не си ме разбрал.Да поправим “грешката” :човек трябва да осъзнае,че истинската му същхост е любов,нужно е да обичаш себе си,защото ти си Живот и само така можеш да обичаш останалите хора.Трябва да си изпълнен с любов,за да можеш да я раздаваш.Нима човек,които не се харесва,смята,че не е достатъчно добър,изпитва постоянен страх за себе си,че може да не е обичан,е способен да дава любов?!?Любовта е винаги нежна,а страха е груб.При него има купища очаквания,задължения,бягане от отговорност,изпитване на съжаления.Непрекъснато изживяване като жертва,усещане за гняв,тъга,ревност…Това води до собственическо чувство върху хората,които те обичат,до егоизъм-постоянния страх да не бъдеш изоставен.Ееее,такъв човек може ли да обича?Любовта към себе си много често се бърка именно с егоизъм-доста повърхностно и повече резултат от това,на което са ни учили,сме чели и т.н.А егоизмът е точно обратното-не се обичаме,а егоистът не може да обича.Любовта е безусловна.Ти обичаш,защото имаш любов за раздаване и не искаш нищо в замяна.Ние носим любовта вътре в себе си,но не я забелязваме.Онова,което ни прави щастливи,е любовта,която извира от самите нас,Не ми казвай,че си нямал моменти,когато си се чувствал много щастлив-случило се е нещо прекрасно…бил си доволен от себе си…усещал си се силен,красив-и точно тогава не обичаш ли целия свят,всички хора,просто защото си щастлив и имаш любов за раздаване.В такива моменти ,човек не приема нищо лично-става щедър и толерантен-ОБИЧА!Е,тогава не трябва ли да започнем от себе си!
Това за мен е християнството-да обичаш и твориш красота-дали си чел библията не е от значение.
November 16th, 2007 at 11:40 am
longanlon, понеже питаш за личната свобода (ама кой ли те чу… ето и Енея, която сподели много важни неща за женската гледна точка, в един момент свърши със “задължителен имплант” за всички - майко мила, толкова ли не можете да правите собствен избор, та трябва държавата да ви пази от последствията му?):
За теб част от личната ти свобода ли е:
1. да поискаш евтаназия?
2. да ходиш на лов?
3. да ядеш месо?
Отговорите ти са ми наистина интересни; а и предполагам, че самите върпоси ще присетят хората тук да разчовъркат дефинициите си за “свобода”.
(Какво общо има това с абортите, ще изясня после. Или няма да изясня - зависи от отговорите.)
November 16th, 2007 at 11:50 am
Да, смятам и трите за част от личната свобода.
Разбира се, при някои условия:
1. Желанието за евтаназия да е взето при ясен разум и разбиране на това, което ще се извърши, като разбира се, трябва да е на лице мъчително и нелечимо заболяване.
2. Ловът да е строго регламентирана дейност така, че да няма опасност от нарушаване на естествените популяции на животните и увреждане на околната среда.
3. Месото си е месо, естествено, че всеки може да си го яде или не в зависимост от желанията си.
Тъй като предполагам на къде биеш с тия въпроси, нека ти изясня, че както написах в статията си за правата на животните (по-скоро липсата на такива), правото, включително и на свобода, е прерогатив само на тия, които са в състояние да го разберат и изберат - т.е. на хората, не на животните. За аборта е малко по-сложна работата, но е свързана с това кога започва живота, кога е възможен без организма на майката и дали дотогава той е неделима част от нея и подвластен на нейните решения.
November 16th, 2007 at 12:17 pm
Изясни ми. Още.
За права, прерогативи и осъзнаване на хората vs. животните няма да задълбаваме, да не откланям темата от конкретното й русло. Все пак, понеже не е честно аз само да питам, пък да не казвам какво мисля: Аз меря живота - и съответно кога е позволено той да бъде отнет - по болката, която е в състояние да изпитва живото същество. Повече болка - по-неоправдано отнемане. Всякакви други критерии, включая “разум” и “съзнание”, ми идват твърде недоизследвани, за да мога да стъпя върху тях без залитане.
Та за аборта: при такава дефиниция - “работата … е свързана с това кога започва живота, кога е възможен без организма на майката и дали дотогава той е неделима част от нея и подвластен на нейните решения” - според теб на колко (дии/месеци/години) животът на детето става възможен без организма на майката? (За “неподвластно на нейните решения” няма да се заяждам, приемам, че си бързал, като си писал и си оставил много неща неказани.)
(И - сещаш ли се кой ще бъде следващият ми въпрос?
…Виждам, че и двамата обичаме Пратчет и неговия развиващ независимото мислене подход (Григор Гачев имаше един много сладък скорошен пост в блога си по тоя въпрос). А да видим сега докъде ще стигнем, мислейки независимо…
November 16th, 2007 at 12:37 pm
Мале-е, откъде тръгнахме, докъде стигнахме… Казвам само, че не е нужно всеки път, щом някой спомене аборт, да се намесва и религията. Вероятно това е много изкушаващо, защото е лесно да кажеш, че религията определя вижданията на хората, манипулира ги, контролира ги, промива им мозъците, цъкли им очите, опива работническата класа и въобще е виновна за всички нещастни жени, които гледат едно бебе повече. Повтарям, проблемът с аборта е проблем с отговорността и дали/как тя се понася.
С риск да повторя Longanlon, въпросът опира до това кога ембрионът става човек. Или, ако щете, кога в него се вселява душа. Доколкото отговорът едва ли ще стане ясен скоро, бива да се има предвид, че от някой момент нататък абортът може и да е убийство.
November 16th, 2007 at 12:52 pm
Калин, изобщо не съм писал необмислено. Докато ембрионът не може да съществува без организма на майката, той практически е част от него. Следователно всякакви решения, които го касаят зависят само и единствено от нея. Точно това е и моралната и идейна база, на която се опира законодателството във всички цивилизовани страни, поради което абортите в тях са позволени по решение на майката.
Аз пък не меря живота. Той за мен не е ценност сам по себе си. Ценност е съзнанието, така, че животът на хората е ценен, а животът на разните там червейчета и крави няма стойност за мен като такъв, а само доколкото те са или не са важна част от природата и екосистемата. В тоя смисъл за мен тяхната болка няма никаква връзка изобщо с нищо и не е въпрос дори за замисляне. Причиняването на болка на животни е въпрос, който касае причинителя, неговата психика и психиките на другите хора, които евентуално наблюдават, а не животното, на което е причинена - то няма нито съзнание, нито права, та да се замисляме за него. Но твърде далече избягахме от темата с тоя втори абзац.
November 16th, 2007 at 2:09 pm
Така-а-а… Все по-интересно става.
(Не се улавяй за “бързал си, като си писал”. И не го приравнявай с “писал си необмислено”. Като седна да пиша по-сериозно, гледам да си подбирам думите внимателно. Ако и се четем внимателно, ще ни е по-лесно да стигнем до по-качествено взаимно разбиране.)
От горното виждаме, че ако сме перфектни в логиката си оттук нататък, ти и аз, е просто невъзможно да стигнем до едни и същи изводи - понеже тръгваме от различни аксиоми: Ти мериш живота по един начин, аз - по съвсем друг. Тук и Пратчет не може да ни помогне - той говори за начин на мислене, не за начин на възприемане на света, започвайки от самите ни сетива. Евентуално може да ни помогне някой като Едуард де Боно (да не се бърка с Боно от U2
- но за него друг път, другаде. Така или иначе, аз не се опитвам да ти променям възприятията, само да видя докъде ще ни отведе прилагането на логиката.
моят въпрос ще се закачи за това:
Докато ембрионът не може да съществува без организма на майката, той практически е част от него. Следователно всякакви решения, които го касаят зависят само и единствено от нея.
Пак да попитам: кога точно новороденото дете може да съществува без организма на майката? Не питам за ембриона - питам за рожбата, дето можеш да си я държиш на ръце и да я кърмиш.
(Господи… ако си прав, че това е базата на законодателството на всички цивилизовани страни, никак не ми е чудно защо ни е такава “цивилизацията”…)
November 16th, 2007 at 2:34 pm
Както съм казал, демокрацията и произлизащата от нея цивилизация никак не е перфектната форма на държавност. Тя има много проблеми за решаване, много несъвършенства … но по-добра от нея просто няма измислена. Проби с други, “по-съвършени и добри” системи са правени многократно и в много държави, включително и в нашата, с очевиден резултат.
Въпросът за това кога точно ембрионът става човешко същество е решен по различен начин в различните държави, но общо взето около четвъртия месец на бременността се смята за началото.
November 16th, 2007 at 2:55 pm
Оф… не ми е въпросът за демокрацията.
Нито за какви са прецедентите в правото на различните държави.
(Искрено се натъжавам, като се подхлъзнем във вече утъпкани коловози. Нали сме се събрали да мислим независимо? ами айде де… щом сме чели Пратчет, знаем, че кръгче с 12 числа и две стрелки НЕ Е часовнил, а рисунка на кръгче с 12 числа и две стрелки. Значи и тук можем да стигнем до собствени, наши си отговори.)
Въпросът, който аз задавам, въобще не е за ембрионите: той е за роденото дете и отговорността (съответно правата) на майката спрямо него.
Няма да го цитирам пак - седи си в горния ми коментар.
November 16th, 2007 at 4:37 pm
Детето може да оцелее след като се роди на възраст около 6 месеца след забременяването. Има си кувьози, има си изкуствена кърма, има си осиновители даже в добрия случай. След тоя шести месец, или айде след раждането, майката не е безусловно необходима за оцеляването на бебето. Ама не виждам смисъл да коментираме тоя чисто медицински въпрос…
November 16th, 2007 at 11:05 pm
ти на тоя цвят лилаво ли му викаш?
November 22nd, 2007 at 3:00 pm
Съгласен съм, че абортът трябва да е позволен.
Но да наричаш всички не-западни култури дивашки е доста дивашко само по себе си.
“къде хората живеят добре, здрави са, икономиките им напредват, обществата им се развиват”
Живеят добре и обществата им се развиват според твоя, западен критерий. Не е лошо да посетиш някои от държавите където човек “най-малко би искал да се роди” - доста вероятно е да промениш и разшириш собствения си мироглед.
Не бих си позволил да слагам под общ знаменател дори арабските държави, които наистина доста си приличат, а какво остава за останалия свят.
November 24th, 2007 at 10:12 am
Последен коментар, че нещо спам филтрите тука ме намразиха, пък да не оставям горната нишка да виси.
(Ей от такива висящи нишки се плетат въжетата, на които може да свършим един ден.)
Мисълта ми беше: Ако критерият, по който се обоснавава абортът, е дали зародишът може да съществува независимо от майката, тогава по същата логика родителите/настойниците на всяко едно дете могат да правят с него каквото си искат до - примерно - седмата му година. Включително да го убият. Просто защото ако ги няма тях (възрастните хора наоколо) да се грибжат за него, то 99% ще умре - не може да съществува независимо от тях.
С това не казвам нищо за самите аборти, а за логиката, върху която стъпва Longanlon.
(Земи тоя Пратчет, приятелю. ;))
Сега ви оставям и хуквам да си шетам по човешките неща.
Бъдете!
November 25th, 2007 at 11:52 pm
Моята лична сметка е два аборта и едно раждане. Противозачатъчните не са със 100% гаранция. Понякога на човек му са пада глуха акула.
За абортите не мислих много - беше очевиден избор. Не мисля, че можех да си позволя да имам дете тогава.
Все още не съм наясно дали е етично. Не съм имала много време да мисля. Но е практично.
Лесно е да кажем, че за някои деца е по-добре да не се раждат, ама кои сме ние, че да знаем със сигурност.
November 26th, 2007 at 12:23 am
Калинееее, Калине.
Ти случайно да не живееш нахлузил кофа на главата?
Да ги виждаш какви са в момента някакъв плашещ процент от момиченцата?
И не ми обяснявай приказки за “как всеки сам решава дали да прави като другите”, защото не всеки може да понесе да бъде аутсайдър. Още повече в съвременното общество.
Харесвам концепцията за импланта, защото аз лично, като жена мога да ти кажа, че никак не ми се умира от рак на яйчниците, да речем, което си ме заплашва, просто защото ми бачкат хормоните както трябва.
Още по-плашещото е, че трябва да си направя и ваксина срещу рак на шийката, защото пък за да са ти спокойни яйчниците и да намалиш шанса от рак на матката, трябва да пиеш противозачатъчни.
Ако питаш коя да жена, която е на хапчета, всяка ще ти каже, че й е писнало да се напряга дали ще й дойде или няма да й дойде. Тези пък които го карат на предпазни средства от типа на гелове, спермицин, презервативи и тн. да не говорим.
Извинявай, обаче забелязваш ли кои най-много си правят устата за женското право на аборт?
Мъжете (забележете съотношението мъжки коментари, женски например). А какво точно зависи от мъжете? Почти нищо. Но това не пречи 90 процента от фунамендалистите да са мъже. И да се бъркат някъде, където нямат работа. Може да се посочи че това е желанието за продължение на рода например, но това също не е никакво извинение.
Да, това звучи крайно феминистки, обаче наистина, има места, в които просто мъжете нямат работа. Т.е. едно е да си кажат мнението, друго да го налагат.
В този ред, като си говорим и за религия (хаахаахаха), искам публично да заявя, че аз не желая да имам нуищо общо с религия, според която жената е виновна на общо основание.
Така че приемам повечето религиозни с доза насмешка. Защото да имаш нужда да вярваш в някой друг показва просто страх. А да, да не говорим за това “ако съм послушен и вярвам, ще живея вечно”, не, мерси.
Най-тъжното е, че концепцията на христянството е точно това. Никой не знае какво би било ако някой вземе та набие в главите на хората, че “ще живее вечно”, “ад”, “рай” не са буквални определния. И “да бъдеш послушен” не означава само да спазваш определени закони, пардон ЗАПОВЕДИ”.
Това е.
Ух, ядосах се.
Най-ме дразни поведението тип “аз разбирам повече от вас, горките вие, заблудени души, покайте се докато е време, иначе отивате в ада”.
Ок, може и наистина тези религии да са прави, а аз да греша, но аз го допускам като опция, за разлика от религиозните. Те просто ВЯРВАТ.
Ужас, политицте също се опитват да прокарат някакво такова отношение към правителството. За сега безуспешно
November 26th, 2007 at 1:58 am
Не знам кои най-много си правят устата за женското право на аборт, но май са хора без работа.
November 27th, 2007 at 11:23 pm
Най-напред да поясня, че аз съм друг Калин, но в твърде голяма степен съм съгласен с мнението на адаша.
Повечето аборти се правят във втората половина от разрешения срок. Към това време ембрионът изглежда напълно като човече. Сърцето му бие, регистрира се биоелектрична активнос