Кризата и “провала” на пазара

16/11/2010Longanlon

Още в началото на финансовата криза и особено много в нейния пик преди година-две, всички се надпреварваха да обвиненят някого за нея. Особено много се отличиха т.н. “критици на капитализма” и на свободния пазар – дотолкова, че мнението им, за един известен период от време бе прието за почти “универсално приета истина” сред медии, политици и общественост – че свободният пазар, капитализмът като цяло и липсата на достатъчно строга държавна намеса във финансовия и имотния сектор са предизвикали балона и спукването му. Отдавна се каня да напиша защо това не е така…

Общо взето въпросите, които най-често се задават са от типа на:

Та нали световната икономическа криза всъщност беше предизвикана от провала на капитализма и свободния пазар! Не показва ли това нужда от допълнителни, по-строги регулации и правителствен контрол и намеса на пазара?

Отговорът, разбира се, е “Съвсем не”. Икономическата криза не бе предизвикана от свободния пазар. Всъщност, точно обратното – кризата беше “създадена” от големи държавни регулации и правителствени намеси на финансовия пазар и пазарите за ипотеки.  Кризата започна в САЩ и именно там правителството, със своята дългогодишна намеса, премахна защитните механизми срещу подобни катастрофи, които пазарът по принцип има.

Свободен ли е всъщност пазара?

Първо, нека си дефинираме какво е “капитализъм” и какво е “свободен пазар”. Капитализмът е икономическа система, в която решенията относно търсенето, предлагането, цените, инвестициите и т.н. се вземат от частния сектор на база пазара, а не чрез правителствено планиране. Свободният пазар пък е такъв пазар, в който хората и фирмите са свободни да разполагат със своята собственост и пари по начин, какъвто намерят за добре, стига да не прилагат сила или измама спрямо други хора и фирми, без правителството да налага други регулации на тяхната дейност.

Това звучи ли като американската финансова индустрия? Банкирането, ипотечната индустрия, финансовия сектор и инвестициите там са най-тежко регулирания сектор от икономиката и правителствения контрол върху тях датира от няколко десетилетия. Това е един от малкото сектори, в САЩ, където има повече регулации отколкото е Европа. В тези области на икономиката свободен пазар практически няма.

Федералната национална ипотечна асоциация (или както я наричат Fannie Mae)  и Федералната корпорация за жилищни ипотечни заеми (Freddie Mac), огромните ипотечни компании в центъра на имотния балон и последвалата финансова криза, изобщо не са частни фирми (както и подсказва името им – федерални). Те са полу-държавни, полу-частни институции, създадени от правителството на САЩ и с  гарантирани от него специални привилегии – с условието, че в случай на техен финансов провал, ще бъдат спасени с bail out от страна на Конгреса с държавни пари. В края на 60-те и началото на 70-те Fannie Mae е създадена за да прикрива скрити правителствени разходи и бюджетни липси, а Freddie Mac за да подпомогне правителствената намеса на пазара за жилищни ипотечни заеми, но това е тема на друг разговор.

Какво всъщност се случи?

През 1990 Конгресът с поредица закони създаде огромен натиск върху банките и ипотечните компании да дават повече рискови заеми. Тези закони драстично понижаваха изискванията за Freddie, Fannie и целия ипотечен сектор да вземат заеми от централната банка и ги задължаваха да дават преференциални жилищни ипотеки на жителите на бедните райони. Това беше резултат от политиката, че всяко семейство трябва да притежава собствено жилище – лихвите паднаха много и всеки реши да взема заем и да купува жилище.  Правителството стигна дотам в усилията си да влияе на “свободния” пазар, че дори започна да преследва банки, които “не дават достатъчно рискови заеми” в бедните квартали и части от страната!

Голяма част от това бе резултат от добронамерени, но твърде зле насочени усилия да се помогне на по-бедните слоеве на населението да се сдобият със собствени жилища. Зле насочени, защото начина да помогнеш на някого не е да го подмамиш да вземе заем, който той няма да е в състояние да изплаща.

Но голяма вина за тази политика имат и лобисткия натиск и директни подкупи от страна на банковите, инвестиционните, финансовите и строителните компании и асоциации на конпании,  и стремежа им да повлияят на законодателството, за да се облагодетелстват от правителствените пари и сигурност. И постигнаха целта си – след спукването на балона големите банки получиха правителсвена помощ, въпреки провала си, а на дребните собственици на бизнеси и жилища, разбира се, носят пълните последици от кризата и даже плащат (с данъците си) за нея.

За пример ще дам лобистката кампания на Fannie и Freddie, чиято цел бе да подтикнат законодателите да ограничат обикновените, смислени задръжки пред предлагането на рискови заеми. Двете гигантски компании са похарчили над 200 милиона долара за лобизъм, политически активизъм и дарения за кандидати, подкрепящи такава полтиика между 1989 and 2008. Техните лобисти активно са се борили срещу политици, които се обявяваха против тези законопроекти.

Как се “проваля” нещо, което го няма?

Всичко описано горе свободен пазар ли е? То е точно обратното – класически пример на лобизъм, шуробаджанащина, централно планиране и “държавен капитализъм” – големите компании си купуват услуги от правителството и получават вратички и преференции в законите, които се намесват в свободния пазар за сметка на всички останали (най-вече обикновения данъкоплатец).

Резултатът от всички тези правителствени политики за лесни пари и стимули за рискови заеми бе… ами  какво друго, освен лесни пари и рискови заеми – експлозия на високорискови ипотеки и съмнителни заеми без гаранции. Изведнъж всеки влезе в бизнеса с имоти, защото беше … лесно. Фирми без никакви гаранции и кредитна история взеха заеми и накупиха имоти, които продаваха след месец с 10% печалба. Милиони американци купиха жилища, които всъщност не можеха да си позволят, а Уолстрийт и инвеститорите  затънаха в милиарди долари дългове заради лоши инвестиции, подлъгани от ниските лихви (защото лихвата всъщност е цената на заема – пазарната лихва дава информация за бъдещите печалби от инвестицията – а изкуствено занижените лихви дават невярна информация…).

Очевидно е, че всичко това няма нищо общо със свободния пазар. Проблемите са създадени не от прекалено малко, а от прекалено много държавни регулации и намеса на пазара.

В един наистина свободен пазар, тези, които дават заеми ще го правят внимателно и премерено, защото тези, които рискуват и дават много заеми на неблагонадеждни платци, бързо ще фалират  и всички ще знаят, че няма да има кой да ги спаси. Лудостта, на която станахме свидетели в последните години нямаше да е възможно да се случи. Защото свободният пазар и личната отговорност която налага над фирмите, е най-добрата защита срещу подобно натрупване на лоши инвестиции в която и да е сфера.

Отговорът не е повече регулации. Точно регулациите направиха възможна гореописаната каша. И  всякакви нови регулации, които бъдат приети… ще бъдат написани отново от политици, под влиянието и в някои случаи направо диктовката на същите корпоративни интереси, които би трябвало да регулират.

Решението за избягване на подобни кризи в бъдеще е в премахването на ужасяващите правителствени намеси във финансовата индустрия и създаването на истински свободен пазар в нея, с ясни правила, важащи без изключения за всички.