Глупостта умира трудно



Мразя филми за хакери, направо ми лазят по нервите. А когато някой направи мултимилионен блокбъстър, в който половината от екранното време е заето от … ами от екрани, на които става “хакването” и го нарече “екшън”, даже Брус Уилис не може да го спаси…

Аз харесвам Брус Уилис, дори много. И предишните части на Умирай трудно съм ги гледал, цвилейки от кеф в киното (е, верно, тогава съм бил на по-впечатлителна възраст). Ако някой е в състояние да спаси един тотално глупав филм с актьорската игра, това е именно той. И фактът, че въпреки мъжественото си и както винаги перфектно екранно присъствие Уилис не може да измъкне тоя филм от дупката говори, че лентата е много, много акана.

Но да се върнем на хакерите. Аз лично не познава хакери, кракери или както там им викат в урбанистичната митология и евтините филмчета. Познавам хора, които могат да проникнат и/или прецакат защитена компютърна система, дори и аз съм го правил с компа на шефката, но някак продължавам да се чудя от къде извира несекващият оптимизъм на Холивуд да представя хакването и изобщо работата с компютър като перфектно анимиран интерфейс, феерия от шарени прозорци и барове, въртящи се с неуловима за окото скорост по екрана, докато “хакерът” пише с още по-неуловима скорост по клавиатурата, никога не докосвайки интервала, ентера, шифт, контрол или друг функционален клавиш. Не, че съм завършил програмиране или разбирам много от компютърни системи, ама някак ми е много чудно, как ъплоуднат вирус може да накара компютъра ти да избухне като 3 кила тротил и защо навсякъде, където трябва да се внуши усещане за високотехнологичност (офиса на ФБР, стая на хакер, централата на лошите) има едни допълнителни екрани, на които постоянно и бързо текат някакви редове код.

Споменатата феерия от шарени прозорци е общо взето половината от екранното време в Умирай трудно 4. Изобщо голямо хакване пада: ФБР, полицията и всякакви други сайтове падат за секунди, за милисекунди биват овладявани всички компютъризирани функции на светофари, метрото, осветлението на всякакви сгради. Половината от останалата половина от филма пък, разни младоци, облечени в черни костюми, тревожно се разкарват в някакви високотехнологични офиси и изглеждат много важни, разтревожени, зловещи или случайна комбинация от трите…

Не, аз не искам излишен реализъм от един филм – не ми се гледа как вмирисани на цигари и лочещи шесто кафе прегърбени и небръснати сисадмини се псуват по скайп и пишат линукски команди. Разбирам, че хакването трябва да бъде направено интересно за средностатистическото говедо, което знае за компютрите само каквото пише за тях в 24 часа (или съответният му еквивалент). Но ако може, следващия път като решат да правят екшън, нека изхарчат бюджета освен за Брус Уилис, за повечко пушки и специални ефекти, а не за футуристично изглеждащи клавиатури и TFT монитори, щото последните не са никак, ама никак екшън.

СПОДЕЛИ
Тъпи сериали
Хомеопатията е за идиоти

Коментари

  1. Аааа, няма да се разберем така! :mrgreen: “Умирай трудно” по принцип си е замислено като евтино като концепция и скъпо като реализация зрелище, което иска от тебе да седиш пред екрана с бронежилетка и легенче, в което да събираш отклонилите се куршуми. Ако ги нямаше моментите като специално създадената за холивудското филмопроизводство програма, която с помощта на интерфейса си визуализира какво прави лошия, а именно: “UPLOADING VIRUS -> 79%” примерно, ако го нямаше и въпросният вирус с еквивалент на 100 кг. тротил, ако човек не можеше да си позволи да свали хеликоптер с точно насочена лека кола, след което да падне от камион върху изтребител и после да се отъркаля по рушащия се мост, “Умирай трудно” щеше да бъде някакъв екранизиран Шекспир! Иначе къде щеше да се посмее човек, ако ги нямаше тея ефекти, питам, а?!

  2. Всъщност, както е видно от поста, аз не само нямам нищо против евтиния екшън подсладен с яки ефекти – напротив, аз искам ОЩЕ от него и негодувам срещу заменянето му с разни хакерски глупости.

  3. Ама имаше си екшън бе! Много екшън имаше даже, амаха! Имаше и някъв спайдърмен даже, ко ли нямаше!

  4. Димитър
    31/08/2007 - 14:13

    Аз направо проспах първата част от филма 🙂

  5. Красимир
    31/08/2007 - 14:13

    Е, предните 3 серии имаха своя чар, и тази не беше лоша(макар, че друго си е Брус, бос и по потник, да постреля малко повече по “лошите” и м/у другото да си пали цигарка, докато се крие зад някое бюро…)!
    А за хакерските щуротии вътре си прав, но пък повечето хора се кефят на това без да му обръщат внимание. Като стана дума за Холивуд и хакери се сетих за “Парола: Риба меч”(или по-правилно “Swordfish”). Е, там вече ми обърнаха фантазията – криптирани мрежи, хидри, червеи, разбиване на 1024 битово криптиране за няколко дни… Но пък филма си е як!

  6. ВЪПРЕКИ хакерските глупости четвъртият “Умирай трудно” е супер як. Period.

  7. Майк Рам
    31/08/2007 - 14:14

    Човек просто не трябва да гледа сериозно на тези неща. Според мене, жанрово филмът не е просто екшън, а екшън-комедия с елементи на фантастика. Може да се каже, че както в замисъла на авторите, така и в (брилянтната) игра на Брус, се усеща едно намигване към публиката, че всичко това е по-скоро пародия, отколкото сериозно кино. Целият филм е направен с една-единствена цел – да ни забавлява. Той е несериозен и държи да ни убеди в това.

  8. Миглен
    31/08/2007 - 14:14

    Аз съм абсолютно напълно съгласен с теб за споменатото Longhalon! Единствения “хакерски” филм беше пресъздаването на операция Takedown със Кевин Митник, никой друг филм не е реален подяволите. Ако си спомняш “Парола риба меч”, там не ми беше ясно тоя с Auto Cad ли работи, какви са тия графични среди в които влиза, въобще каква е тая операционна система… Аз не го гледах филма, в смисъл пуснах го, видях простотиите в началото и го разкарах. Каниха ме на кино да го гледаме – твърдно НЕ!

  9. Именно това е другото нещо (освен шарените хакерси интерфейси и залагането на “хакването” вместо на екшъна), което много ме издразни във филма: нещата са представени така, че важни обществени мрежи и услуги биват прецаквани без усилие за секунди.

    Сякаш нямат невероятна защита, сакаш са супер централизирани с голям червен бутон Disrupt network който само чака да бъде натиснат, сякаш нямат дузини сисадмини, които седят по цял ден на скучната си правителствена работа и просто ЧАКАТ някой да се опита да се ебава с тях за да му разкажат играта.

    В този филм идеята за уязвимостта на компютърните системи, които осигуряват реда и функционирането на съвременното общество е изведена до абсурдност. Те са представени като прости програмки, помещаващи се само на един компютър, с които всеки може да си играе както иска – пробиваш паролата и готово. Няма ги взаимовръзките между тия системи, няма ги междинните звена в контрола, няма НИЩО.

    Разбира се, това е кино и не можем да искаме от него перфектен реализъм. Но което различава хубавата измислица от недоклатената такава е, че хубавата измислица създава собствен свят, който сам по себе си е правдоподобен в измислената вселена на филма. Кофти измислицата пък си противоречи даже на законите, които сама създава и пречи на мислещия човек да се потопи във вселената на филма – защото в нея има фрапиращи логически противоречия.

    Именно в този смисъл цялостната заигравка с хакерството във филма е неуспешна – не защото не е реалистична, а защото не е правдоподобна спрямо създаваната от филма реалност.

  10. Харесвам Брус Уилис и мога да изтърпя всичко с негово присъствие 🙂
    Не съм гледала филма още и съм сигурна, че е пълен с недоразумения, но все пак това е филм, нали, не ръководство.

  11. Сигурно зависи доколко се вживяваш, лонганлон го е описал достатъчно добре в последния коментар. Освен ако не си се замъкнал в киното с чувал чипс и туба пиячка да убиеш два часа, или пък си спец по двумисъл, няма как да се накефиш пълноценно на такива сценарии.

    Очевидно хората от бранша си имат строги рецепти и клишета, ко да ги праиш. За последно ме възмутиха като гледах “300″ – толкоз не можаха поне да спазят комикса даже, еби ги историческите факти, и да се съсредоточат над касапницата, ами непременно трябваше да вмъкнат куп парадокси с любящи съпруги и сенати от римски тертип. Ама неееее, на хората им трябват антракти, за да идат до кенефа и да изпикаят кофеина, или да лъснат бастуна след “случайната” порносцена, знаят си работата тия кинаджии …

    Лично съм убеден, че трябва да се въведе подписването на нещо като license agreement, преди да си дадеш парите за билет.

  12. Ооо, байо, хич не си гледал филма внимателно!

    – компютрите избухваха като тротил не само защото имаха вирус, а защото наистина имаха вързани пакетчета с тротил, който спокойно може да се взриви като си загасиш лаптопа.
    – Бързото хакване на всички системи-причината е не щото има важни/бодри/разтревожени младоци, а щото лошият водещ на операцията е създателят на системите и им знае всички качества.
    – Друго си е да има надпис ‘ъплоудинг вирус’, щото с линукски команди 1 на 10000 ще има смътна представа за какво става въпрос. И изобщо не е ясно какви интерфейси имат специализираните америкаснки мрежи…

    А това, че и най-мизерният лаптоп върти 3д картини и се връзва със всеки компютър от всякъде – това е една от основните аксиоми на която се градят холивудските филми.
    Но в този филм дори това беше избегнато – връзваха се по стари сателитни системи през нокиански у-ва и т.н. – неща, които ми изглеждат напълно възможни.

    Накратко – филмът е най-добрият екшън изобщо, но понеже не си внимавал в историята си пропуснал половината факти и затова го плюеш.

  13. Аз изпаднах в най-дълбока умисъл на онези кадри, където хакерите натискат едно копченце и компютърът им гърми с няма такъв взрив. Какво ли така гърми в един компютър?

    И затова реших да обменя хакерски опит, с който е навит на такъв обмен.

    От практиката си знам, че компютърът работи заради пушека в него си (защото, таковата, когато пушек излезе от един компютър и последният спира да работи, нали така).

    Та тези хакери от “Умирай трудно 4” изглежда доста пушек са имали в компютрите си (че нали са хакери, трябва да си имат по-работещи пц-та от на целокупното останало население по тази планета, което далеч не се слави с хакерски умения)…

    При тези взривове след натискане на копченце от клавиатурата, за друго поне аз не се сещам…

  14. Long, ще ме извиняваш, обаче не си прав! Ама хич!
    Казвам го от позицията на човек с няколко програмни езика и познания по мрежи и компютърна архитектура в арсенала си:

    1. Компютрите не гърмяха от само себе си, а защото имаха C4, който експлодираше, когато се ъплоудне вируса и се натисне delete. Как успяват да го ъплоуднат тоя вирус на опитните it guys – не става мн ясно, но да кажем, че лошия във филма знае някакви exploit-и дето официално не са документирани.

    2. Хакерските сцени са само леко поукрасени с графичен интерфейс, за да е по-понятно на средния зрител.
    На компа на Farrell се виждат неща като nmap, metasploit, cain and abel (което е странно, защото той е за windows, а farrell ползва linux, но да кажем, че по някакви неведоми пътища го кара под wine), пишат се unix-ки команди и така нататък, т.е. все неща в арсенала на професионалния pentester.
    Вярно някой неща са прекалено опростени и без задълбаване в детайли, но според мен е намерена една много добра граница между правдоподобност и зрелищност. За по-голяма реалност който иска – Hackers 2.0 (не единицата, която е просто смешна), The Social Network и сцената с Тринити която открива и използва дупка в SSH в Matrix:Reloaded

    3. Matthew Farrell е много добре пресъздаден като персонаж и отговаря доста точно на типа човек, който подобен хакер би бил ако беше реален.

    Та така…

Leave a Reply

Задължителните полета имат *