Българските книги са грозни


Напоследък нещо съм се засилил да чета книги – което е малко странно точно в тоя период, щото имам доволно много работа, но може би е някаква реакция за намаляване на стреса, знам ли… Както и да е,  купувам по интернет, слушам на телефона докато пътувам, даже си направих блог за книги… изобщо това приятелката ти да живее далече и да се виждате от дъжд на вятър май има своите странични ефекти 😛

Но забелязвам, че българските издания на повечето книги имат изумително отвратителни корици…

Това всъщност съм го забелязал още отдавна, средата на 90-те, когато започнах да разполагам с някакви пари и да си купувам книги – тогава, в зората на демокрацията, дизайните на кориците на книгите (основно фантастика), които четях, бяха леко странни и леко некадърни с малки изключения (и.к. Бард), което разбира се, може лесно да се обясни с липсата на софтуер и неошлайфаните младежи, едва познали ранните версии на фотошоп или недайсибоже пейдж мейкър, които по това време минаваха за графични дизайнери.

Естествено, дългогодишното наследство на комунистическия реализъм в изкуството и литературата също си казваха тежката дума – помните кориците на социалистическите книги, с тяхната смотана хартия, бедна  осрано-бозаво-зеленикаво-кафява цветова гама и ужасяващо грозни, разкривени рисунки (особено фантастиката) или някакви смехотворни експресионистични ли са кви са странни композиции от неща, дето не може да се разбере какви са, ама минаваха за много арт.

Кофтито е, че сега, като че ли, много от издателствата още не могат да се отърсят от синдрома на соц-арт и/или евтино-некадърния дизайн – сякаш няма там в нито един човек с ръководни функции, който да седне и да каже “Абе вижте сега, те книгите не се продават сами – дайте да видим каква корица да направим, за да я забележат хората тая книга, да им привлече окото, да им хареса, да ги накара да я отворят.

Не братче – като гледам примерите пред мен, ясно е, че “Не съди за книгата по корицата” е мотото на 90% от издателите – и това как изглеждат кориците на книгите им очевидно е последната дупка на кавала – “Ей ти, компутерджията – нали го разбираш тоа… фотошоп ли е кво е… абе тва за картинки дето е.. Я нацъкай там за 10 мин. нещо като корица, че трябва да предаваме за печат тоя следобед.

Примери ще дам само три – по един от всеки подвид лоши корици, на които искам да обърна внимание, но съм сигурен, че всеки от четящите ми… читатели (хехе) може да даде по няколко от личната си библиотека.

Соц-арт

Забелязал съм, че едва ли не всяка книга, която е по-… литературна, да речем, неизменно бива слагана в кюпа на умрелите от скръб литературни критици, които още си спомнят с умиление “страхотния” и “супер-иновативен” дизайн на “Съвременник” и в-к Култура(ми Янко) – поради което получава корица, достойна за 60-те г. на миналия век.

Тук явно фактът, че писателят е френски, е отприщил омирисания гений на някой културтрегер, който е решил корицата в стил хардкор супер-безвкус соц-арт – за сравнение прилагам корицата на американското издание – забележете разликата.

Некадър-фотошоп

Това да направиш нещастен, некадърен колаж с изрязани от различни гугълски картинки елементи и да ги залепиш с плюнка на лист А4, а после да го сканираш цветно, беше много разпространена практика преди – а и сега се среща обидно често. Не, че обвинявам тези, които правят кориците – който плаща, той поръчва музиката, а за каквото платиш – това получаваш.

За този потенциален бестселър, издателството не се е посвенило да даде пари за релефни сребърни букви (които не са евтини), но огънят им е смехотворно оформен със smudge на фотошопа, а за цялостния изглед, който прилича на жена с фередже и повече приляга на книга за “убийствата на честта” в арабския свят, където бащите поливат с бензин и запалват живи дъщерите си, дръзнали да говорят с непознат мъж, няма какво да коментирам – сами го виждате колко е жалко грозен и евтин. За сравнение давам корицата на английското издание и испанския плакат на филма по книгата.

Непонятни

Непонятните корици изскочиха като тема при един разговор с издател, относно готината книга “Промиване на мозъци” – където човекът се оплакваше, че книгата не се продава добре. Ето корицата – докато я гледате, можете ли да ми кажете какво си мислите, че пише вътре?

Не можете, разбира се. Пълното име на книгата е “Промиване на мозъци – психологията на тоталитаризма” и тя е за това, как комунистическия режим в Китай е използвал техники на психологическо промиване и индоктриниране върху чужденци и китайци. Но пълното име не е написано на корицата – даже не е преведено, пише го само на английски отвътре.

Като цяло, човек когото му пука за темата за комунизма няма даже да обърне внимание на тази книга, защото заглавието и неясното послание на корицата карат книгата да прилича по скоро на някоя от многото сензационни или езотерични-сила-на-духа глупости, с които пазарът е залят напоследък, отколкото на сериозна психологическа и политическа книга.

Попадения

Не ми е ясно толкова ли е трудно или скъпо да се откупят правата не само на книгата, а и на корицата й, както примерно е на изданията на Тери Пратчет (оригиналните корици на Дж. Кидби) у нас. И даже да няма средства за това – знам че книжният пазар у нас не е чак толкова доходоносен – да се правят корици като детски колажи с налепени изрязани различни картинки е не само смешно, но и жалко и подхожда на евтини булевардни романчета, а не на световно популярни заглавия – особено ако издателят иска да ги продава тия книги, а не да облицова офиса си с тях, поради щото няма какво да прави залежалия тираж.

  

Цветелин ще спечели Биг Брадър
Питай за да ти отговорят – Vapio.BG

Коментари

  1. Болна тема си захванал…
    Аз, с годините, се научих да игнорирам всячески кориците, още повече, че си купувам книги, за които съм чул/прочел отзиви от хора, на които имам доверие.
    Помня, че мразиш дългите изречения, но не се стърпях. Е, поне спрях навреме. 🙂

  2. и аз разчитам на препоръки – откак открих goodreads се засилих да чета напоследък

  3. Преди доста години четох Хотел на Артър Хейли и все още не мога да си обясня що за болен мозък е избрал тая корица
    http://static.chitanka.info:84.....2/8815.jpg

  4. Интересна тема! 🙂

    Ся, кориците може още да са грозни, но са на светлинни години пред тези от 90-те. Получава се малко като с музикалните клипове – все още при доста от тях си личи, че са български, но изключенията… е, вече не са точно изключения.

    (След известен размисъл се сещам за The Singles Collection на Богдан Русев, която, без да е кой знае какво, изглежда много яко. Сигурен съм, че има и други :P.)

    От друга страна средният тираж на книгите в България е под 500. При това положение единственото, което може да те изненада, е, че има сигурно стотици издателства…

  5. Наистина са ужасни повечето 🙁

  6. Славо
    20/04/2010 - 10:46

    Абсолютно съгласен. В България книгите нямат никаква естетическа стойност. И аз като теб много обичам да чета, и освен че обичам да чета обичам и книгите като вещи. Кефя се на hardcover, добре изработени книги. Ако има нещо за мен, което ще спаси книгите от поглъщането им и превръщането в електронни, то това е точно колекционерското и естетическото, което липсва в една електронна книга. В България обаче и това няма да ги спаси, не защото сме назад с електронните, а точно защото книгите са толкова грозни, че никой колекционер и такъв любител като мен няма да ги предпочете. Частични изключения има само при луксозните енциклопедии. Да живее Амазон!

  7. Соц-кориците са доста депресиращи, имам у насо доста подобни книги. А ужасни са и илюстрациите на доста от тях, спомням си някакви сборнци с приказки и картинките в тях, бахти грозотилищата.
    Мисля, че цялата работа с кориците се дължи едно нещо: липса на професионализъм (иначе казано- научен подход). На издателя не му се дават пари за да купува хубави снимки от интернет, пести и то дизайнери, а и явно смята че лошата корица няма да се отрази на продажбите. А това, че нямат пари не е причина да слагат идиотски корици. Могат преспокойно да не слагат никакви снимки/картинки на корицата, може да мине и с добре сложено заглавие и фон с хубав цвят. А примера за книгата “Промиване на мозъци” е добър за слагане на заглавие. Някой гений се е надявал, че като съкрати заглавието ще дигне продажбите, тъй като може би вероятно доста хора биха се заинтересували от промиване на мозъци, отколкото психология на тоталитаризма.

  8. БАЛТАЗАР ИВАНОВИЧ
    20/04/2010 - 11:02

    Чети блогове бе. Да си платиш за да се “запознаеш” с душевните терзания на някой олигофрен… И това ми било проява на интелектуална извисеност 😀 😀 😀

  9. Не съм обръщал кой знае какво внимание на кориците, но все пак се чудех как така като видя някое издание на книга, която съм чел, на английски, то ми изглежда много по-издържано естетически. Явно е било заради нашенските измамници. И да допълня, кориците и така, и така, ама глупавите грешки в преводите вече са непростими – често ако ми попадне да разгледам оригинала на английски след като съм прочел книгата на български, то все едно това е съвсем различна книга…

  10. albert venn dicey
    20/04/2010 - 11:15

    Много повече ме дразни некадърния превод, правопис и вътрешно оформление.

  11. Такова е отношението на повечето набедени “бизнесмени” у нас и към служителите им, и към клиентите.

    И в случая – стискат някой друг лев за по-добър дизайн, съответно и читателите им получават боклук.

    “Вузев” пък хубаво са купили правата върху кориците, ама нещо почнаха да стискат парите за преводачите:
    http://clubs.dir.bg/showthread.....#038;part=

    Както предишният преводач на Пратчет Владимир Зарков пише:

    “Аз се отказах да работя за Вузеви преди 6 години. Поначало не ми беше много весело да понасям срещу мизерни хонорари тяхното вечно пришпорване да бързам и отношението им, свеждащо се до “Преводачи и редактори има под път и над път”. “

    http://clubs.dir.bg/showthread.....1950907731

    То има под път и над път и в резултатът в крайна сметка е за изхвърляне на пътя…

  12. Да и аз съм останал със същото впечатление – повечето корици на БГ книжки са грозновати. Лоша работа, а корицата в много случай продава…

  13. /off

    Получих книгата. Благодаря 🙂

  14. Стефан Русев
    20/04/2010 - 12:04

    Според мен проблема за кориците е част от маркетинговите проблеми на издателите на български книги. То е ясно, че е по-важно е съдържанието, но тук важи поговорката по-корицата посрещат, а по съдържанието изпращат :).

    Дори мога да кажа, че маркетинга на книги е много слаб, а оплакванията, че хората не четат е все едно аз да продавам продукт “Х” и да се оплаквам, че нямам клиенти и да не правя нищо. Корцата е според мен айсберга на проблема. В този бранш имат толкова много да се учат как да продават книги. Превода ни е с грешки, хартията е гадна, печата също отвратителен, меки корици – а на всичко това книгите не са никък евтини. Мисля, че в България има много любители на книгите както казва Слово, така, че нещата са в ръцете на издателите.

  15. Какво в България има есетическа стойност???
    Мола?
    Влизаш вътре и все едно си в някакъв друг свят. После на излизане, след кsто бариерата на паркинга падне зад теб, се връщаш обратно в света на дупките, боклуците, прахта и шахматно санирани панелки!
    Това е. Никой не го интересува красотата и естетиката. Не само, че не ги интересува хората, ами чак се дразнят, когато нещо е добре направено…
    Много дразнещ манталитет…

  16. Принцо
    20/04/2010 - 12:58

    Глупавите книги естествено имат и възможно най-глупавите корици, това е видно и от снимките по горе. Не знам авторчето кви книги е чело като малко, като му гледам писането едва ли е и чело :), но специално книгите от серията Галактика / посочвам я заради твърденията на авторчето, че четял фантастика/ имаха отличен дизайн за времето си. Сериозните книги от серията Световна класика също имаха подходящо за съдържанието си оформление и изработка.
    Сега естествено на бози от сорта на Айн Ранд, квото и да му сложиш отпред все си е боза хихихихихихи

    РР Автора на блога е завършен комунист по разсъждение :)))))))

  17. Дали изкуството възпитава естетически критерии в публиката или високите естетически критерии на публиката дърпат изкуството напред?

  18. Spas Atanasov
    20/04/2010 - 13:40

    Хахахах … честно казано коментарите “РАЗЦЕПВАТ” 🙂

  19. Gradskata Samodiva
    20/04/2010 - 14:04

    Освен това БГ книгите нямат ясно форматиране на заглавието на spine. Вижте английските книги: когато са поставени на масата, заглавието отстрани се чете нормално, а не е обърнато.

    Това помага да четеш заглавията в книжарницата, без да въртиш глава като пиян пудел.

    Тук освен че не са наредени по азбучен ред, книгите са озаглавени по случаен принцип нагоре-надолу.

    Соц-форматът май е обратен: страничното заглавие е с краката нагоре, когато книгата се постави на масата.

  20. Спасе, на Принцо винаги можеш да разчиташ да разцепи – било с коментар, било някоя диня с мастика… 😛

  21. И аз съм забелязал, че кориците у нас са непривлекателни, но има и някои доста прилични. Любопитно ми е дали има издателства “отличници” и “двойкаджии” в това отношение… като се разходя другия път из някоя книжарница, ще обърна внимание 🙂

  22. Здравейте! Давам линкове към няколко снимки на корици.

    хубава корица (според мен) http://i3.helikon.bg/65200.jpg
    нелоша соц корица http://www.alba-books.com/b_images/book_1171.jpg
    лоша корица http://www.mobilis.bg/files/Ar.....67572.jpeg

    За мен част от проблема е и талантът на тези, които оформят кориците. Може с малко пари, но с хубави идеи да се направи готина корица. Например – http://4.bp.blogspot.com/_jJ0x.....%D1%8F.jpg

  23. Българските корици са скъпи. Печатниците в България са на милиарди светлинни години като производственост и качество, а цените им са астрономически. Голяма част от хартиите за печат се внасят от вън, машините ни са остарели и не могат да направят това, което на запад е ежедневие (релефи, необичайни формати и пр.)
    Колкото до дизайна на книгите – недей така, има много хубави. Например Жанет 45, някои от кориците на Сиела и Изток-Запад, Кръгозор (примерче: http://bg-bg.facebook.com/note.....8753945989 ), а и Колибри, за които си се изказал толкова лошо имат страхотни попадения 🙂 О

    Градска Самодива, това за което говориш са различни формати на книгата – посочения от теб е т.нар. американски формат, когато сложена с предната корица нагоре, гръбчето се чете нормално. “Обърнатото” гръбче е характерно за повечето европейски издателства. В България имаме и от двете, даже понякога – в продукцията на едно издателство 😉

  24. Лонг, според мен в България много голямо значение има кое е издателството. Например Cielo (или май Ciela беше – не знам, но се сещаш) правят корици почти като тези на оригинала. Пример – “Изкуството на злото” на Кевин Митник (The Art of Deception by Kevin Mitnick). Иначе съм напълно съгласен със статията. За да ти се продават книгите, грабни окото на купувача. Примерът ти с книгата за тоталитаризма е възможно най-подходящият.

    А и да не говорим, че една книга като има добре изпипана корица те доставя удоволствие да я вдигнеш от масата, да я отвориш и да започнеш да я четеш. С тези безвскусни български корици всякакъв допир до тази книга е неприятно изживяване още преди да си отворил да четеш книгата. Има наука, която с това се занимава – психофизика. Тоест ако хванеш The Possibility of an Island това момиче ти се залепва в съзнанието и четенето става по-гладко, представянето на събитията в книгата става по-лесно и по-приятно преживяване. Ако хванеш “Възможност да остров” още от самото начало трябва всичко сам да си визуализираш, а и да не говорим, че тази корица ти внишава така, сякаш действието е в някое друго измерение. При всички положения не е приятно.

  25. Влизаш в голяма книжарница, минаваш през кьошето с руски и американски книги, после намираш българските издания – примерите доста по-драстични от посочените в постинга.
    В нормалните страни издаването на книги е бизнес, а не призвание, респективно корицата се прави максимално интригуваща (както и всяка опаковка). У нас се пести – от превода, от редакцията (коректорите май съвсем изпаднали от бранша), от печата, от хартията, от корицата, за сметка на това цените на книгите започват да се изравняват с тези в Западна Европа. А колко плачвливи изказвания има на тема “малки продажби и свиващи се тиражи”…

  26. Д.Н.абсолютно си прав за издателството.Например Махалото почти нямат слаба корица.И всичките са твърди за да не заприличат един ден книгите им на баница .

  27. Айде сега, твърди корици, не всяка книга е Библията, за да ги заслужава, още повече не всички клиенти са така придирчиви. Дизайнът, от друга страна, не е за подценяване, най-малкото защото е много по-евтина инвестиция.

  28. Че то и дисковете струват пари. По-малко, но не е огромна разликата. Значи можеш да си позволиш. 🙂

  29. @dEMO VERSA
    Много по-удобно се четат книги не от компютър, а от четец, само че и той пари струва – от 450лв нагоре.
    А труда струва за колкото успееш да го продадеш, не за колкото ти го оценят.

  30. Този синдром на грозните книги ме побърква. Занимавам се точно с графичен дизайн и понякога, когато ми препоръчат някоя българска книга и отида да си я купя така ме хваща яд на корицата, че не си я взимам.

  31. Мома Ангелинка
    21/04/2010 - 17:23

    още имам кошмари от детските си години, заради ужасните илюстрации в книгите за “Винету” 🙂

  32. Ужасяващи наистина – точно тоя разкривен стил на рисуване имах пред вид, като описвах комунистическите книги. Не ми е ясно защо това нещо е било смятано за изкуство и кой болен мозък е решил, че подобни драсканици могат да бъдат илюстрации на книги.

    Същия стил на рисуване – изкривени, длъгнести фигури на хора – бе популярен и в началото на 90-те (тогава четях книги-игри), но за моя най-голяма радост от тогава не съм попадал на него.

  33. Любен Зидаров си беше един вид институция – щом излезеше книга с безумно грозните му илюстрации, то тя веднага се купуваше. По неведоми за мен причини той илюстрираше повечето приключенски книги, които издаваха през ’80-те години.

  34. Да ти кажа и аз го забелязах.

    Пишем една книга в момента и много се чудя как да накарам другите автори да го проумеят – книгата трябва да изглежда красиво! Не за да прикрива липса на съдържание, а просто защото. Защо ходим на гости добре облечени, а не по пижама?

    Вярно, разправя се за статистически методи тази книга, но пък лично аз искам като я видя отпечатана да ми се прииска да си я взема и да си я сложа в библиотеката, барабар с картинките и всичко.

    Уви, тук се намесва българската реалност с парите … една такава книга за специалисти се продава по 100, че и по 200 евро, а в България и 10 лв трудно ще вземеш …

  35. Имаше и добри илюстрации по кориците едно време – на Библиотека Галактика, от Текла Алексиева.

    Бяха оригинални, и включваха различни детайли от сюжета на книгата.

  36. Съвременните Български книга имат добра визия… но не може да искаме от един автор или издателство, които са на ръба на изнемогването да слагат блестяща корица все пак съдържанието е по-важно, защото се случва да вземеш добре книга с добре илюстрирана корица, но съдържанието не струва

  37. Баш корицата е елементарна инвестиция на фона на всички разходи по (пред)печатната подготовка, поне според мен. Друг дразнещ момент са шрифтовете, но това е съвсем друга тема…

  38. 100-150 лева да струва една корица от нормално грамотен дизайнер. Издателствата не им се дават, авторите също не държат на естетиката

  39. Мома Ангелинка
    22/04/2010 - 16:08

    Kакво да ти кажа, бях си миналата седмица в БГ и си накупих книжки :). 2 неща ме впечатлиха, че през последните 5 години са отворили хубави книжарници, а сергиите на Славейков драстично са намаляли и че книги на български писатели са с изчерпан тираж (“Колекционер на любовни изречения” А. Секулов)
    Има доста добри издания, луксозни, с твърди корици, а не печатаните на тоалетна хартия, както в близкото минало…
    Това е хубавото, лошото е че хората, които работят в тези книжарници въобще не четат книгите, които продават.

  40. Здравко
    24/04/2010 - 11:57

    Ами жалка истрория е наистина… Като влезеш в книжарница в Англия, ако си падаш по четенето се чустваш като дете в сладкарница. Всяка корица те омолява за вниманието ти и те изкушава поне да видиш за какво е книгата. Тук книжарниците са по-скоро като музеи на човешката бездарност и тъпота.

  41. хубавка
    26/04/2010 - 09:52

    “Reading, after a certain age, diverts the mind too much from its creative pursuits. Any man who reads too much and uses his own brain too little falls into lazy habits of thinking.”

    “Somebody who only reads newspapers and at best books of contemporary authors looks to me like an extremely near-sighted person who scorns eyeglasses. He is completely dependent on the prejudices and fashions of his times, since he never gets to see or hear anything else.”

    “If you want your children to be intelligent, read them fairy tales. If you want them to be more intelligent, read them more fairy tales.”

    “The intuitive mind is a sacred gift and the rational mind is a faithful servant. We have created a society that honors the servant and has forgotten the gift.”

    — Albert Einstein

    “Everybody is a genius. But if you judge a fish by its ability to climb a tree, it will live its whole life believing that it is stupid.”

    — Albert Einstein

    😉

  42. тук малко почна да избива митът за това, как българинът разбира от всичко. грозно и красиво е малко относително в случая, въпреки че има неоспорими шитове.
    проблемът е много прост – не се дават пари. инак имаме достатъчно добри графични дизайнери. някой беше споменал по-горе 100-120 лв. за корица. държа да отбележа, че това трабва да е минимумът. но обикновено поръчителят предпочита да даде двойно по-малко. и това е само за авторсия труд на дизайнера.
    другият проблем е намесата на поръчителя/ издателя. понеже в българия всеки разбира от всичко, така и в издателския бизнес е пълно със случайни хора.
    правенето на корица не е “хайде-хоп” – трябва да се изведе идея, графична, цветова и пр. концепция и т.н. и т.н. в един момент поръчителят обаче казва тва синьо тук не ми харесва, дай го някакво зелено – без мисъл, без идея, просто от каприз и “рабирачество”. същото се отнася и за графични символи, шрифтове (това пък е отделна тема, защото хем искат уникален шрифт, напр., хем не им се дават пари да си го купят), изображения (неавторските изображения могат да се купят от мрежата, но и за това не обичат да дават пари – “дръпни, там от интернет”)…
    една корица, особено ако е изцяло авторка (имам предвид фотография или рисунка) е скъпа, ама яко скъпа. в никакъв случай не може да струва 50 евро.
    отделно от това много са рекламни агенцийки, правещи всичко, между другото чат-пат и книги, които имат предпечатари, зорлем превърнати в “дизайнери” за да не се плащат допълнителни (или по-високи) заплати за специалисти. от другата страна пък като застане издател, който предпочита да гони минимална цена на книгата реже разходи от всичко и става ясно защо са такива резултатите.
    инак на българския пазар имам всякакви технологии, нужни на книгоиздаването – съвсем не в това е проблемът.
    в крайна сметка наиситина – да, има и гадни корици, но съвсем не са малко и качествените. съвсем не мисля, че отправна точка трябва да са ни западните “стандарти”, защото и там е пълно с кич, далеч не всичко е high class.
    може да се обобщи, че големите, качествени издателства в общия случай вадят книги с качествени корици.

  43. Е сега сигурно ще си обясниш що младите не четат книги .Игрите за ПЛЕЙ СТЕЙШЪН имат и ебаси кориците.Относно книгите макар и да се чувствам млад на 39 съм чел доста готини книги с кофти корици.Даже май по-готинините не си спомням как изглеждаха.Книгите не са като хората да ги посрещаш по външния вид.Евтините са най-рекламирани и най красиви и най-ъъ тъпи.
    P.S.Един вид виждал съм и по-украсени блогове ама тук ми е интересно.
    Този път ми се струва че не си уцелил темата ама то си бива и критика да има.

  44. Не разбрах какво точно имаш против рисунките на Текла Алексиева например?

  45. Спорт
    28/04/2010 - 11:41

    Има некадърни прав си, но с финансите, които имат едва ли повечето издателства могат да да си позволят нещо по- качествено.Радвам се, че книги издаваме и превевдаме.

  46. Както каза някой по-горе – един свестен дизайн на корица е 200 лв. – не е кой знае какво, а може да повиши продажбите с доста повече, защото хората ще забелязват книгата.

    В тоя смисъл, една добра корица е просто инвестиция и мрънкането че няма пари за корица е толкова релевантно, колкото да кажеш, че няма пари за превод и за хартия. Тия неща просто трябват, за да се продава книгата.

    ivo_isa, не знам коя е Текла и кои рисунки визираш.

  47. Спорт
    28/04/2010 - 12:35

    Споменах, че има и такива.Знам колко е горе-долу примерен дизайн и предполагам какви некадърници може да ги правят.Но бюджета е глобален проблем в България.Влияе на качеството било за избор на корици и други същестшени неща.

  48. Не мисля, че е така. Има издателства (примерно Бард) които правят хубави корици и се вижда, че имат успех, продават добре.

    Според мен проблемът е в манталитета, а не в липсата на пари.

  49. Текла Алексиева е художник на издателство “Георги Бакалов” – Варна. Много от кориците на библиотека “Галактика” са нейни. Нали си падаше по фантастиката?
    http://bgf.zavinagi.org/index......сиева

  50. Жанет 45 – това е издателството – не защото ги рекламирам или имам нещо общо, а защото правят истински хубави корици, и дори има кой да ги оцени и награди.

  51. От времето на соца има доста добри корици, както и добри илюстрации. И същевременно има отвратителни корици и супер елитарни илюстрации. Елитарни, защото илюстратора се вижда, че не е хванат от улицата, ама толкова се е забил да показва идентичността си, че само той се разбира. Най- тъпото беше да сложат именно такива илюстратори на детски книги, това беше кошмар за мен. Сега няма и такива илюстратори. Илюстрациите за детски книжки се купуват от Китай за по- евтино и затова изглеждат евтино и кичозно, а за корици пари не се дават, за повечето издатели това е пълна глупост. Но факт е че има и добри корици, по- горе са споменали повечето от издателствата, които си ги позволяват. Наистина всичко е въпрос на манталитет.

  52. наскоро се впечатлих от поредицата “класика” на “унискорп”. имат много красиви попадения в кориците (:

  53. http://www.pe-bg.com/?cid=3&pid=34692
    на живо е още по-красива (:

  54. И аз мисля, че масовизацията на боклучавите корици на българските книги е предимно резултат от балкански (в частност български) манталитет, но е и признак за цялостната ни национално “(поп псевдо-) култура” или по-точно за наличието на боклучава такава.

    За наличието на прекрасни корици, е нужен прекрасен цялостен дизайн на книгата – това е цяла професия на Запад и е дело на професионални дизайнери (особено графични и занимаващи се с typography (шрифтове)). Както казаха и други преди мен, в развитите страни хубавите книги са едновременно с качествено съдържание и умело композиран книжен дизайн. А това изисква прилежност, внимание към детайлите, разностранни познания и умения, т. е. истински интелект, който явно само малцина българи притежават. Личи си кои издателства ги е грижа за добрия дизайн и ергономичността на издаваните от тях книги (но, за да знаеш това, се изискват горепосочените от мен неща).

    С други думи, докато в България на почит не е знанието, познанието и прилежността, ще си робуваме на популярната помийна квазикултура на масите.

    Амин.

  55. Писател
    09/11/2011 - 00:02

    Мили приятели,
    напълно споделям мнението ви за кориците. Пиша книги (фейнтъзи)и ги издавам сама. Имам и читатели! Сега подготвя нова книга, всичко е готово, само корица нямам. Защото художникът, когото наех за цели 300 лв. ми направи такива проекти за корицата, че коментарът на приятелите ми (а и мой) беше: УЖАС!! Какво да правя? Не смея да слагам тези корици, а откъде да намеря набързо друг художник? Не че няма кой да ти препоръчва някои и друг познат – но мен ми трябва истински специалист! Някой да има идея?

Leave a Reply

Задължителните полета имат *