10 причини да мразя държавната администрация

23/03/2010Longanlon

---

Днес гост-блогър е Любомир Планков *

Вие не сте се сблъсквали с държавния служител? Моля? Всъщност въпросът е колко често се сблъсквате със служител на държавата. С неин орган, така да се каже! С човек, представляващ ИНСТИТУЦИЯ на държавата.

Може би, от собствената си камбанария считам, че най-пречещите хора на бизнеса са данъчните. Какво правят всъщност те и какво представляват е основното, с което искам да ви занимая в следващите 5 минути…

Първо – да си данъчен консултант е хем хубаво, хем шибано. Данъчният консултант, който в България обикновено е счетоводителят, трябва да познава добре свободните данъчни съчинения, но освен това трябва да познава и точните хора, които биха го чули… в случай на нужда.

Второ – да си данъчен инспектор значи да си нереализирал се счетоводител, или данъчен консултант. Ситуациите, в които можете да изпаднете са следните, и изобщо не са комични, когато се касае за връщане на надплатени данъци:

Леля Х (да я нарека инспектор или орган ми звучи кощунствено, тя е леля и разбира от данъчно право, колкото аз разбирам от отглеждане на етруски земеровки) по правило е грозна. По още по-голямо правило няма идея какво работи и не осъзнава, че с нейните действия може да блокира бизнес, който плаща данъци, респ. нейната заплата.

Лелята е родена за всичко, и най-вече за писач на съчинения по картинки, но не и да работи точно данъчна материя, щото тя не познава бизнес-процесите, не разбира от счетоводство и последното, което чете са данъчните закони и правилници.  Лелята има изрази от типа на: “Разбирам те, мойто момче, ама разбери ме и мен, аз трябва нещо да напиша (демек за нещо да те прецака), щото иначе щели да я помислят за корумпирана.

Пресен случай…

Пресен ли?!? Стана част от моя живот, егати… (2 години се точим). Данъчна ревизия на мой клиент. Дотук добре, идва неква кака (тая беше по-млада) и вика тука 2 млн лева сте укрили данъци… Моля?!? Госпожо, в закона пише, че при такива сделки (ама съвсем наистина сме прави) не се дължи точно такъв данък. А, добре, ама няма доказателства, че имаме точно такава сделка – вика тя, и си протрива ръцете, пресмятайки наум колко ще вземе – 5% от 2 млн лева премия…  Носим договори, заверени при нотариус, носим справки от банки и тн, но данъчната казва, че фирма Х не е фирма Х и съответно следвало да … платим 2 млн лева. Клиентът ми вече стяга куфари за САЩ, вика, абе пичове, аз внасям по 1 млн лева данък печалба ежегодно, вие тука ме правите престъпник…

Трето – да си държавен служител, де юре, значи да попадаш в обхвата на някъв си закон. Някои от лелките и чичовците из родната администрация не се водят на книга държавни служители, поради което изпадат в див бяс. Защо ли?

Защото т.нар държавен служител има право на редовен платен годишн отпуск, на служебен отпуск, на допълнителен отпуск, на отпуск за изпълнение на обществени задължения, на отпуск по социалното осигуряване. Освен това, видите ли той има и право на платена от страна на държавата професионална преквалификация, освен това държавния служител няма осигуровки за собствена сметка, както имат всички други работещи. Тц, държавният служител се осигурява изцяло за сметка на бюджета.

Поради този факт, както и поради факта, че ДС (държавен служител, а не държавна сигурност) има право на работно, специално и представително облекло, високи ДМС (демек премии, технически помощи и т.н.) много от родните бюрократи изпадат в истерия, ако се окаже, че нямат статута на ДС.

Четвърто – да си държавен служител, означава да имаш правото да … нарушаваш законите. Ако случайно ДС се окаже, че е действал в моя вреда, и аз осъдя съответната институция, в която той работи, то познайте кой ще плати… бюджета, демек всички вие ще ми платите на мен, щото леля Х я е домързяло да си свърши работата.

Пето – обикновено ти си престъпникът, те са блюстителите на реда. Поглеждаш наляво, поглеждаш надясно и установяваш, че то така си е и по закон – в административното производство си виновен до доказване на противното. Правело се, за да има процесуална икономия. Административните дела не случайно ги отделиха в отделен съд – Административния такъв. Щото все някой се жалва (винаги с години), та обикновените съдилища не могат да поемат и административните дела, които са от типа на „Иван срещу данъчните; Иван срещу общината; Иван срещу ДФЗ; Иван срещу някое министерство; Иван срещу областна дирекция на нам си кво …”

Е, питам аз, нормално ли е толкова работа да има по тея административни дела, които понякога стигат до абсурдите Държавна служба Х съди държавна служба У, то верно, правова държава трябва да сме, ама някак ми се чини странна тая работа с тоя правов ред…

Шесто – не знам, дали ви се е случвало и дали поне сте чували, ама аз много съм чувал, че понякога другите мои любимци – Общинарите – не спазват решенията на Върховния административен съд, при което по някое време се започва новата сага – даваме под съд общината, щото не спазва разпореждането на съда, при което точим делото още няколко години.

Седмо – що се касае до т.нар. данъчни дела, у мен бушуват едни много, ама много лоши страсти, които понякога ме карат да крещя, не само тихичко в мен, ами и на воля – като дивак. Вярно е, че ако осъдя данъчните, щото са ми взели повече данъци, отколкото трябва, получавам всичките си кинти плюс законната лихва, която е десет пункта над основния лихвен процент. Проблемът е, че тея пари освен, че ги получавам след някоя друга година , адвокатите обикновено успяват стабилно да те одрусат, щото ти като данъчен консултант не можеш да се явяваш пред съда.

Осмо – Всъщност основно държавната администрация се свързва с трите П: простотия до шия, почивка на корем и естествено, подкупи.

Простията да шия основно се свързва с липсата на всякаква компетентност, подготвеност и кадърност от страна на държавните служители. Почивката наистина е на корем – на всеки кръгъл възможен час, имаме техническа почивка от 15 минути, а ако прибавам и бързото темпо, с което се работи…  Подкупите всъщност …. са нещо, което е най-безмислено да коментирам и описвам. Всички знаем как стават нещата – те са толкова повече, колкото повече регулации и наредбички измисля правителството.

Ще ви издам една тайна – в Националната агенция по приходите много обичат китайски ресторанти. Така, че ако искате да водите преговори, ще ги впечатлите точно с китайски ресторант. Колкото и смешно да ви звучи, това е факт. Или може би се отнася само за софийските данъчни 😛

Девето – Не знам дали сте чели много руска класическа литература, но от там ми се е запечатал един такъво-подобен израз: “с тая държавна службичка – и пари за чай ще има, па и за някое ново облекло, и ако като писар му дойде някой да му поиска услуга – ще вземе ще му я свърши, па ще вземе буркан квас, торба картофи, къде някоя селска кокошка”.  За някои хора тая държавна службичка си е лелеяна мечта, хем пари взимаш, хем нищо не правиш, хем на всичкото отгоре си значи Значим си я – ти колиш, ти бесиш.

Десето, но не на последно място – идеята, че те знаят всичко, а ти задължително следва да се допиташ до тях. Ти НЕ МОЖЕ да разбираш повече от тях, без значение дали си чел закона, правилниците, стандартите и нам си кви други неща, без значение дали си писал именно онея коментари на законите, които четат данъчните като приказка.

НЕ, важното е, че Държавният служител разбира повече от теб, по-наясно е от теб, знае, че твоята грешка ти струва пари, докато неговата на него – не. Знае, че може да те размотава, и да те кара да обикаляш стаите, докато някой благоволи да влезе в СУП-ата (Системата за управление на приходите) и оправи бакиите, които е забъркала леля Х.

Мда, може да ви се случи да си вадите всеки ден удостоверение за липса на данъчни задължения и всеки ден да получавате справки тип: Днес всичко е ок, утре имате 5000 лева задължения от миналата година (странно, вчера ги нямаше), после се оказва, че сумата е 5 лева, накрая пишеш платежно за 0,67 лв.

Настоящата статия е поздрав към уволнената за корупция Руми (която ме ревизираше), за кака Бени, която й партнираше, както и за кака Биби, която съвсем ми го закова. Да не забравя да поздравя и полузаспалата мацка, която издава удостоверенията за липса на данъчни задължения. В никакъв случай няма да пропусна и стая № 4, и слава богу, че вече не стъпвам там. Естествено, никак няма да забравя да изпратя и един хубав поздрав на НОИ, и екипът от идиоти, който вкара работодателите във филма да става куриер за болнични.

* Автор на статията е Любомир Планков, който е главен счетоводител в голяма фирма, чието име ще спестя. Освен, че е активен коментиращ в тоя блог, той си има и свой, в който публикува и други интересни неща.

#гост-блогър#държавен служител#любомир планков