Не разбирам съвременното изкуство



Ами не разбирам изкуството и тва си е. Нещо повреден ли съм не знам, обаче така и не мога да схвана защо се дават тия милиони за едикоя си картина примерно.

Всъщност за да съм точен, аз имам пред вид само изобразителното изкуство – него не разбирам и то само от двеста-триста години насам. Т.е. модерното изобразително изкуство ми изглежда като мацаници на бездарен бояджия…

То да рече човек, че е само едно нещото, дето не го разбирам, та да се скъса от кахъри по мене, а пък то… всичката Мара втасала, до изкуството ли опрях… Ама какво да се прави, изкуството, казват, било важна част от живота ни, че и от духовния ни мир и други такива глупости.

Значи, за мен картините се делят на два вида – такива, които приличат на нещо и такива, дето на нищо не приличат. Всякакви модерни стилове като експресионизъм, кубизъм и прочее изми за мен са от втория вид. На нищо не приличат. Не са красиви, не разбирам нито “какво е искал да каже художникът”, а често даже и какво е нарисувано. Както много добре се изрази за тях една известна художничка в едно предаване: “Нарисувал къща, отгоре дърво и гъз и вика Ето портрет на баща ми“.

Изобразителното изкуство, което харесвам и смея да кажа разбирам, е това, което пресъздава действителността – и колкото по-добре и точно го прави, толкова повече ми харесва. Творбите на майсторите от древен Рим и Гърция примерно много ме кефят, някои ренесансови художници също, Шишкин пък направо е бог с четката. Любимото ми произведение на изкуството изобщо е “Почиващият си боксьор”, който е римско копие на гръцка скулптура:

Защо ми е любим ли… ами харесва ми моментът, който изобразява скулптурата, уморен от боя, потен и със сплъстена от кръв брада, боксьорът се е обърнал да види какъв е обявеният резултат от боя. Истинска, реална картина, без намеци, без внушения, без скрит смисъл – частичка от грубия свят такъв, какъвто е.

Гледам разни произведения на велики световни художници от близкото минало и се чудя тия хора наред ли са, та харесват подобни неща. За Салвадор Дали всички знаем, че е бил хахо, но някои и за гений го имат, при това съвсем не малко хора. Какво мамка му е гениалното примерно на това чутовно изкуство, това аз не знам. Но, както много добре ми е известно, това далеч не е единственото нещо, което не знам – има хора умни, които знаят и от тях е хубаво човек да се поучи.

И аз опитах

Отивам значи при един приятел и му викам “Абе дай ми някаква книга, в която пише за изкуството, в която е описано защо едикоя си картина е хубава“. И човекът прилежен, носи ми… “За изкуството” една дебела черна тухла. От Гьоте. Аз тогава и хабер си нямах кой, собствено, е Гьоте в подробности, освен, че е яко известен и вероятно ще да го разбира изкуството като стой та гледай, затова го подхвахан и позачетох.

И хоп – изненада. Гьоте е живял малко преди появата на тия модернистични стилове и мнението му за това как да се разбира изкуството 100% съвпада с моето. Възхищава се човекът на римското и гръцко наследство, на Ренесанса… Та никак не ми помогна 🙂

Ами сега?

Та затова и до сега съм си прост в тая област. Не, че се гордея с това, просто ми писна да недоумявам. Ето да речем това е картина на най-модерния и най-известния китайски художник в момента, обявен от критиците за гений приживе. Една негова картина е продадена за 5,5 млн долара. Какво в тая картина струва толкова е пълна загадка за мен като я гледам. Ясно ми е, че богатите сноби се избиват да наддават за такива неща без нищо да разбират – ама те не ме интересуват хич. Критиците обаче защо му се кефят…

Примерно с музиката е много по-лесно. Или ти харесва и я слушаш, или не. Няма песни, които някой да обяви за гениални и да ги купи за милиони. Няма критици, които да слушат с тренираните си уши, да цъкат с език, да приказват за априорната неопределеност на битието в песента и с едно махване на ръката да издигнат или да съсипят кариерата на някой музикант – ако хората го слушат на никого не му пука какво казват педерастичните сухари.

Та всъщност затова пиша настоящото писание, барем някой се смили над мене и с думи прости ми обясни. Защо тия модернистични цапаници са изкуство, защо са смятани за красиви, какво им е гениалното? Щото като гледам, ако хвана бай Цачо бояджията, той абсолютно същите ще ги натвори. Ей тва е питанката ми за днес.

СПОДЕЛИ
И аз искам да съм негър
Има ли нещо по-тъпо от игрите с SMS-и?

Коментари

  1. Майк Рам
    31/01/2008 - 10:19

    Има една ключова разлика между музиката и изобразителното изкуство. Музиката се тиражира лесно, а картините – не. Оттук музиката се превръща в изкуство за масите и на никой не му пука какво ще каже някой си критик, защото масите поглъщат всичко. Картините, от друга страна, са уникати и затова за тях могат да се дават и милиони. Снобария, с други думи. 🙂

    Затова и изобразителното изкуство дава по-широко поле за изява на всякакви сноби. Много е лесно да изпъкнеш като голям “ценител” ако се възхищаваш на изродите с прекършени вратове, които рисува Пикасо например и обратно – да те изкарат недодялан простак, ако не им се възхищаваш.

  2. Муахахахахаха.
    Браво. За огромно мое съжаление въпреки арт-насочеността на професията и интересите ми, споделям напълно виждането ти за модерно и не чак толкова модерно изкуство.
    Ренесанс, ала-бала – разбирам. Искал да нарисува домат, две краставици и варен картоф – и ги нарисувал. И аз ги виждам. И разбирам – да, това са домат, две краставици и варен картоф.
    А картини, в които се звериш и се чудиш какво аджеба е нарисувано въпреки окаченото заглавие не са ми по вкуса…
    Но Миро например харесвам. Не знам какво е искал да каже авторът в платното си, но ми допада – цветове, шарки…луд на шаренко се радва.

  3. мисли+думи
    31/01/2008 - 10:39

    🙂 тук мога първо широка да се усмихна, защото, ако трябва да си отговаряме на зададените от теб въпроси,могат да се изпишат поне 3 дебели книги. Но ще опитам кратко и схематично да нахвърля някои черти за размисъл по темата.
    1. Защо съвременните творци рисуват мацаници. Ми примерно, защото за реалистично отразяване на света има днес фотография. Освен това вече толкова много е “казано”, в смисъл реалистично отразено, че се търси нещо ново, провокация… Мога да те уверя, че колкото повече се сблъскваш с такива творби, толкова по-ясно ти става защо го правят. Защо децата си играят с колички, рисуват, играят на жумичка? Вероятна защото им доставя удоволствие. Така опознават света и намират своето място в него. Други пораснали си играят с изкуство. Някои рисуват ваната си с мастило, други слагат мухлясал лимон в аквариум, трети затварят лайна в консерви, правят скулптури от розова дъвка. Можеш да си представиш всичко това като една голяма метафора на днешното време. А мислиш ли, че Леонардо да Винчи не би си играл и с пластмаса, ако тогава имаше тази възможност.

    🙂 По другите въпроси може да се включа по-късно в дискусията. Съгласна съм, че голяма част от инсталациите не може да разбере човек интуитивно. Обаче, ако отворим малко рамката на тясната дефиниция за изкуство, ще открием невероятно интересни неща.

    Освен това, уверявам те, творците на мацаници са майстори на рисунката, които владеят много добре техниката. Разбира се, и в изкуството, както навсякъде, има много посредствени хора, хора без талант, които медиите и профанските интереси изхвърлят нагоре. Някакви такива чалга-художници 🙂 Но има и много стойностни неща, нали? И ти не би отрекъл, че в наше време таланти вече не се раждат. 🙂

  4. И как точно разбра, че брадата на боксьора е сплъстена с кръв. 🙂

  5. От другата страна се вижда 🙂

  6. Спас Колев
    31/01/2008 - 11:19

    Сравнени с моите, възгледите ти са елитарни – Ренесанс, класически пропорции… Моят идеал е нещо такова – ако имаш време, чети. 😀

  7. Ааааа,тука няма да се разберем,изкушавам се да го приема лично,но понеже в повечето случаи съм съгласна с теб,айде няма!Та за изкуството-ами то е усещане.Някои хора имат афинитет към него,други не.Не можеш да бъдеш научен да го разбираш.Като гледаш една картина тя е абсолютно в състояние да докосне нещо в душата или съзнанието ти,дори да е само съчетание на цветове.Но на това не можеш да бъдеш научен.Изкуството е нужда,която не всеки има.МИСЛИ+ДУМИ много добре ти е отговорила на повечето въпроси.Да,в древногръцките и римските скулптури има голяма виртуозност и красота,както и ренесансовите художници са се справяли с пресъздаването на заобикалящата ги среда много професионално,но на това може да бъде научен всеки.Просто на хората без талант ще им трябва много време,желание и упоритост.Но да вземем Ван Гог,Моне,Мане,Гоген,Моделиани и т.н.компания-те също са рисували от натура,но вече не просто са копирали реалноста,а са пресъздавали отношението си към света.Картините им са експлозия от цветове,те са чувство,както на Дали,Пикасо(той,между другуто,може да се справи с реализма така както и Леонардо)-те вече са изливали себе си,мисли,чувства,сънища…Светът се променя,а заедно с него и хората,модата,спорта,музиката,киното…защо изобразителнота изкуство да остава по-назад?!Вярно е че има и много глупости,които се представят за нещо,но къде го няма(Най-скапаният режисьор във вселената).Ох,много може да се говори,ама ще се спра!Според мен,ако не изпитваш нужда от изкуство,ако нищо не ти дава,ами не се опоитвай да го разбираш.Но мога да ти препоръчам една книга,роман е,лесно се чете и може да ти даде някаква представа за художниците-“Луна и грош” Съмърсет Моъм.

  8. http://www.sivosten.com/content.php?review.766 Намерих тази прекрасна статийка.Ако я прочетеш,много неща ще ти се изяснят.

  9. Павел Танков
    31/01/2008 - 12:21


    Всъщност за да съм точен, аз имам пред вид само изобразителното изкуство – него не разбирам и то само от двеста-триста години насам.

    Що, какво ти стана, че преди 200 – 300 години го разбираше, а сега не? Да не е от възрастта, човече? Еех, остаряхме… А преди 400 години какви млади бяхме 🙂

  10. модерното изкуство се заиграва със самата представа за изкуство и ако няма лист с обяснение много често не се разбира грам

    българските имитации са гадни, но в белите държави правят много стойностни и силни съвременни неща, които не отстъпват на класиката

  11. Павел Танков
    31/01/2008 - 12:51

    Нещо повреден ли съм не знам, обаче така и не мога да схвана защо се дават тия милиони за едикоя си картина примерно.
    Дават освен от снобария и за инвестиция. Начи, за нас с тебе не е проблем къде да си държим парите (ако ги имаме) – в банката. Обаче хора, които са натрупали много пари това не ги устройва. Парите, все пак, са си хартийки, които много лесно се печатат и като следствие от това много лесно им пада цената. Истинските ценности са нещата, които са малко или трудно се добиват: природните ресурси като злато, земя и пр. и други рядкости, като примерно картини. И като умре някой хахо му скачат цените на картините, защото той, бидейки мъртъв, няма да може да цап… твори повече по платното, а това, което досега е наср… нарисувал става много ценно, щото има много малко от него.

  12. Аха, да си държат парите в банките е прекалено рискова инвестиция, ама да ги вложат в картина, чиято стойност зависи от прищевките на няколко изкукуригали критици не е, така ли?

  13. Павел Танков
    31/01/2008 - 12:57

    Виж, тук ме хвана. Не знам. 🙁

  14. Какво не му разбирате на Дали? Някаква жена с разполовено туловище и трета ръка на крака се фанала за цицата. Съвсем ясно си го е нарисувал човека.

  15. напълно подкрепям Лонг в тази статия, ама до последната дума. 🙂 съвременното изкуство е пълен абсурд, до степента, в която имало някаква легендарна картина с име ‘Бял квадрат в бял кръг на бяло поле’ (или нещо такова). 🙂 и хората се спирали в галерият и всеки ахка и охка, за да не бъде сметнат за простак от другите, ако каже, че това е….ами скапан празен лист хартишка. Това не е АРТ, а ФАРТ (fart) 😛

    Срамно е просто да се дават 5 милиона за онзи ужасаващ кошмар по-горе, а в същото време научни изследвания и значими световно-обществени програми се задъхват от липса на fundings.

    сещам се за хора, които просто си седят по цял ден, нищо не правят, само от време на време се хващат и огъват стотина кламерчета в причудливи форми. и после гордо сочат с пръст и викат – ‘ей тва е новото изкуство, духовното извисяване на днешната култура’. Или нещо в този дух. Този тип хора за мен са тоталните социални паразити, които трябва да се пребият до безсъзнание с чадър и да бъдат пратени да чукат камъни, барем нещо полезно свършат.

  16. Ех, Лонг…

    До тук имаш няколко много, ама много добри отговори. Трудно ми е да си представя как така изкуството не ти влияя и не чувстваш нищо, когато погледнеш дадена картина.

    Няма как да се научиш на любов и разбиране на изкуството. Когато поглеждаш картината не трябва винаги да търсиш прилика с реалния, околния свят. Трябва да оставиш картината да ти въздейства. И да се замислиш, дори да пренесеш изкуството в друга сфера.

    Ти се занимаваш с аквариуми, нали така. Представи си, че трябва да направиш аквариум, който искаш да носи определено настроение. Ти засаждаш опрдлени ратсения, използваш определени материали, изграждаш някаква композиция, слагаш някакви риби вътре и става красиво. Ако се замислиш, обаче, в реалния свят няма такава водна гледка. Тя е несъществуваща. Създадена е от теб, за да въздейства по определен начин. Човек, гмурнал се под водата никога няма да намери нещо такова- природата е естествена, претрупана с растителни и животински видове, с материали, багри, текстура… Но ти за твоя аквариум си избрал само точно определени растения и риби. Въобще няма да коментирам концептуалния ти аквариум. Това не е ли една от проекциите на модерното изкуство върху аквариумното изкуство и религията? Сам знаеш, че в японските и китайските градини пясъкът и чакула трябва да действат като вода, но ти въпреки всичко си залял концептуалната си градина- за да накараш въпреки водата камъчетата да възействат като вода.

    Сега знаейки ти самият какво правиш си представи един худовник. Той вече не е заобиколен от градинки с макове и синчец, сградите все по-рядко имат богатството на ренесанса и барока, улавняето на мига става с фотография, улавянето на средатъа- с кино… Тогава на художника не му остава много- той трябва да намери нов начин на въздействие върхи човека.

    Създавайки един аквариум ти изграждаш неговата компоциция и знаеш колко е трудно. С платното е същото. Композицията си има своите акценти, своите затишия, своите предни, средни и задни планове. Даже когато са квадрати си има преден, среден и заден план. Неща, които ти въдействат пряко и такива, които отразяваш малко по-късно, когато си погледал картината и осъзнаваш, че нещата наистина са там.

    Същото е и ако погледнеш един Ван Гог. Той рисува с уникален(любим за мен) маниер. Той няма да тръгне да ти рисува всяка тревичка в градинката с блясъче и светлосянка. Напротив, той ще направи зелено петно, съставено от много петна, в които може да разбереш къде е бъркал преди това художника и да откриеш малки червени, зелени, сини и други петънца, които, обаче, създават усещането за трева. И както при твоя концептуален аквариум, е много трудно нещо, което не прилича на терва, да го накараш да въздейства като трева. Това вече е техника.

    Салвадор Дали- ами аз не съм му фен, ноо ми харесва това, че рисува невероятно реалистично несъществуващи обекти. Той е като фентъзи. Като аквариум, в който рибките плуват с корема нагоре, водните растения са подстригани на канадска ливада, от дъното… Няма обяснение. Създава множество толкова нереалистични, но убедителни картини, пейзажи, които те карат да се заглеждаш, да се замислиш, да откриваш всеки път по нещо ново.

    Последната аналогия, която мога да направя е между модерното искуство и архитектурата. Всяко течение, всеки период от времето се характеризира с определен стил. Ако в 21-ви век започнем да строим ренесансови къщи, какво ще кажеш ти, веднага “мутробарок”, нали? Защото тези сгради може да спазват всички ренесансови пропорции и принципи, но не носят духа на онази епоха. Затова човекът изгражда стъклени кутии със слънчеви батерии, с хиляда топлоизолации и всякакви други неща, защото те са важните за денят.

    И този нов свят променя не само изкуството, но и начина, по който то се възприема. Ако човек иска алпийски пейзаж- отива в алпите, ако човек иска хавай- отива там. Но изкуството- то е станало много по-различно. Отразява това, което е вътре в нас, в човешката глава и въображение, защото тези неща днес са много по-интересни.

    п.с. съжалявам за печатните грешки.

  17. Теоретично – всякакъв тип артисти търсят изразяване на душевност и емоции, влияейки на сетивата на другите по различни начини – картини за очите, музика за ушите и т.н. С времето те търсят все повече средства и начини да разширят възможностите си – едно време рисували с въглен, после с мастило, маслени бои, сега лепят по платната де що им падне. Пак теоретично артистът е такъв, защото влияе на сетивата на останалите по-добре, отколкото някой друг т.е. възможно е да има някаква представа, до която другите още не са достигнали – това са неразбраните творци. Много художници са станали известни след смъртта си.
    На практика, в съвременния живот е много трудно да отсееш гениално от долнопробно, заради целият шум, който внасят многото източници на информация – медии, блогове и т.н. Твоят блог е посещаем, пишеш, че съседът ти рисувал страшно на две ракии и той вече е звезда. Иди после доказвай, че той не е артист, ами пияница.
    За музиката не си прав – класическата музика минава през същите периоди, както и изобразителното изкуство. Просто не си чувал модерни пиеси – може да ти окапе косата от звуците.
    Моят подход е да се доверявам предимно на моите сетива и да оставам максимално отворен към идеите на артистите т.е. като видя/чуя/прочета нещо да не отсичам веднага, че не струва, а да се замисля тоя пич какво ли имал в главата си, за да се изрази така. Е, понякога стигам до заключението, че нищо е нямал в главата си.

  18. 1. Няма сто процентна сигурност.
    2. Човек е глупак, ако купува картини на абзата на мнението на изкуфели критици.
    3. За разлика от златото и диамантите, Ван Гог, Пикасо, Кандински и т.н. никога няма да могат да нарисуват по още едно платно.

  19. Забравих да допълня:

    4. Винаги ще има хора, които вместо да създават изкуство, ще се опитват да изтъкнат своя гений трупайки захар, брашно сол и бельо на купчина, за да кажат накрая “товя е планината Фуджи”!

  20. Оминаеши, напълно съм съгласен с теб, че художниците се опитват да пресъздават настроения с картините си. Аз това го разбирам – някои са тъжни, други весели, трети просто приятни за гледане. И аз не бих имал нещо против да си окача картина на Ван Гог в стаята – топлички цветове, приятна за окото.

    Това, което не разбирам е какво прави някои определени картини чак пък толкова върха на изкуството, че само определени хора да могат да ги “разбират правилно” и да струват толкова много. Оня ухиления китаец от горе ако го видя на корицата на книга, ще си помисля “ебаси грозни дизайн, тия по-кадърен художник не са ли могли да си наемат”. Няма лошо някой друг да го харесва, хора и вкусове всякакви. Ама какво го прави “гениална творба”?

    Ако пак сравним цялата работа с аквариумите, най-известни са онези майстори, които правят най-хубави аквариуми. Пред които хората седят, ахкат и охкат. Защото им харесват, не щото някой аквариумен критик се е произнесъл, че имат много скрит смисъл за същността на битието.

  21. Долу ръцете от Дали! Като цяло съм съгласен с останалото, ама Дали не си го давам 🙂 Нямам си и понятие от изобразително изкуство и не съм чел нищо по върпоса, но картините на Дали ми харесват. Не всички, само по-странните от тях, а защо ми харесват – нямам представа. Може би точно защото са странно мрачни и откачено зловещи. А може би защото като много малък ми попадна една книжка с негови картини вътре и това е оставило траен отпечатък върху крехкото ми детско съзнание 🙂 Във вски случай, ценя точно този “Дали” стил в модерното изкуство, а и не толкова модерното. Виж например Йеронимус Бош, живял края на 15-ти век, т.е. доста преди твоите 200-300 години. В неговите рисунки има наченки на това, което ми харесва в изобразителното изкуство по принцип.

  22. Лонг, не мога да ти отговоря за този въпрос адекватно, защото не съм виждала наживо много от любимите си художници.

    Обаче ми се е случвало следното нещо- Можах да видя любимата си картина на любимия си Ван Гог и без малко да ревна. Усещането беше невероятно.

    Предполагам, че великите художници въздействат така не само на мен, но и на много други хора.

    факт е, че когато видиш “езерото с лилиите” на Моне, то те изпълва с толкова много красота и лекота, че може да си седиш ей така и да зяпаш в картината, все едно е истинският пейзаж.
    После в МОМА попаднах на нещо, което ме накара да се усмихна. Беше платно, с почти същите размери като “езерото с лилиите” на което някой беше залепял малки парченца хартия в същата гама, същата композиция, но без да образуват картина. Пак беше красиво. И също се казваше “Езерото с лилиите”.
    Нещо като съвремена версия. И аз не знм как се нарича.

    Както нкой каза по-нагоре- доверявай се на собствения си инстинкт, на това, което ти харесва на теб. Ако ахресваш реалистични неща, можеш спокойно да кинеш през някоя художествена гимназия и за 200-300лв да си обзаведеш жилището с доста прилични неща. Децата всяка година правят изложби.

    Ако искаш нещо по-зряло и сложно… ще трябва да събереш доста повече пари, защото искуството е скъпо.

  23. Разбира се, че си щяла да ревнеш – това е ВАН ГОГ НА ЖИВО. Ама ако не знаеше, че е негова дали нямаше просто да си помислиш “я, една нелоша картина, малко бие на Ван Гог”?

  24. Ами не. После, в Гугенхайм, където имаше изложба на ацтекско изкуство, докато се опитвах да се измукна от противната тълпа мексиканчета, се набутах в една галерия и видях Кандински. СТрашно му се зарадвах и заразглеждах. От другата страна имаше някакъв друг пич, който ме заинътригува ужасно много- в последствие се оказа, че са някакви не много известни(или поне за мен не много известни) картини на Ван Гог от по-началните му опити.

    Просто съм на мнение, че има хора, които рисуват… как да се изразя… на един дъх. Хора, които като ги погледнеш и те карат да се чувстваш добре. Такъв художник от българските е Юри Буков. Сама съм го открила и съм му страшна почитателка. Чак после открих, че бил известен.

    Има и художници като Румен Рачев, на които рисуването на картина им отнема 15-20 минути, ако е с пастел. И тази картина носи своята парична стойност само заради подписа рачев. Когато, обаче, този същия човек направи изложба, нещата стоят по различен начин и там, в галериите са подредени едни картини, които носят и дават страшно много.

  25. изкуството се дели на два вида:

    1. изобразява неща, които можем да разпознаем

    2. изобразява неща, които не можем да разпознаем

    и от единия и от другия вид има примери, които ми харесват и такива, които не ми харесват. мисля, че е по-скоро въпрос на усещане, отколкото на разбиране. на музиката, например, нищо не й разбирам по интелектуален път, нищо че имам доста опит в свирене и солфеж. и защо да трябва да я разбирам? да не би да разбирам храната?

    просто пробвай повече неща, и ако не си затваряш нарочно капаците, може и да ти хареса нещо, което не си предполагал, че ще ти хареса 🙂

    има неща, в които има вътрешна хармония и такива, в които няма – някак се усеща. ако творецът е искрен, каквото му е било в душата, такова излиза навън. и ти го усещаш без да има нужда от посредник – ако си на същата вълна в момента или ако някога си бил…

    пробвай ешер, примерно, и виж дали ще ти хареса някой от периодите му и ми кажи 🙂 http://www.mcescher.com/

    или пък гоген http://www.expo-gauguin.net/

    всъщност искаш ли да пробваш още и още?

  26. всъшност има и доста картини, които предизвикват и интелектуален кеф 🙂

  27. Първият е интересен, но не бих си закачил негово нещо в къщи.

    А как можа да си помислиш, че разкривените мацаници на Гоген могат да ми харесат не знам… 😉

  28. Е с това последното как ми падна в очите… не мога да ти опиша…

    В началото си мислех, че тази статия е някаква игра, ей така- да видиш какво мислим ние, читателите ти. Да видиш по колко начина можем да ти обясним изкуството. Да събереш гледни точки, като се правиш на безразлиен към изкуството.

    Сега, обаче, вече наистина ти вярвам, че не испитваш нищо и това ме плаши.

  29. ЛИД, Ешер е първата книга за изкуство, която си купих с първата си стипендия:)

  30. Аз тестове не си правя – просто питам. Нещата на Гоген не ми харесват. Разни абстрактни картини не разбирам, но често имат приятни за окото мотиви, настроение. Обаче всякакви разкривени човешки фигури са ми отвратителни.

  31. Хаха, ще ти завещая колекцията ми от голи бабички от миналата ми учебна година. Напълно натурални са. Е, верно не са слаби и атлетични, ама са голи и естествени:)

  32. И аз като тебе си останах проста в областта на изкуството, но си спомням, че като малка като ме питаха каква ще стана като прасна казвах – художничка. Като казвах художничка имах предвид точно този вид изобразително изкуство, което ми се струваше супер лесно. Бях чувала коментари от близките ми, че за тези “емоционално неуравновесени изблици” върху платно се плащаха колосални суми.

    До OMINAESHI

    Тревожа се за теб за дето си се притеснил от липсата на чувства на LONGANLON. Нека го оставим да изпитва каквото иска към когото иска. Доволна съм, че ни събира тук на по някоя разумна, па и даже не разумна мисъл. Бутни си един валидол под езика!

  33. Георги Д.
    31/01/2008 - 16:00

    Не приемам в ни най-малка степен съвременното изобразително изкуство, защото в него няма красота. Красотата е изхвърлена напълно. Ако в една картина има нещо красиво, тя се смята за наивна. Формата е изхвърлена напълно. Ако в една картина има някаква различима форма, тя се смята за детинска. Смисълът е изхвърлен напълно. Ако в една картина от пръв поглед се забелязва нещо смислено, тя се смята за лаишка. Единственото, което се цени, е проявата на фантазия. При това, колкото по-болна, толкова по-добре.
    А пък се дават високи цени, защото се смята, че картините са добро вложение. Тези, които купуват картини рядко се интересуват от качествата на самите картини, а от това, че след 10 години ще струват примерно два пъти повече.

  34. По много въпроси съм съгласен с теб.

    В 8-и клас помня, учителката ни по рисуване, като ни обясняваше за модерното изкувство с патос изви глас:
    “Светът ни даде Леонардо, но не може да останем до нивото на Леонардо – трябва да вървим напред”

    Напред, но в крива посока….

    Аз викам, като иска да е художник, да нарисува нещо първо като Леонардо, пък след това да модернизира. А то за повечето модерни художници въобще се съмнявам, могат ли да рисуват.

    Специално Дали го харесвам. Той определено МОЖЕ да рисува. А въздействието от картините му е (поне за мен) като от музиката – рядко когато слушаш музика чуваш конкретни звуци – да речем на конски копита или вятър. Въздействието на музиката е, че създава някакво насторение, влиза в резонанс с мозъчните вълни. Така ми действат и картините на Дали.

    Но за друг модерен художник, за когото мога да кажа същото май не се сещам (Не казвайте Пикасо! Моля ви!)

    Може би голяма грешка на доста творци, които имат талант, а не просто създават ужаси е, че не си подбират изразните средства.

    Бях попаднал на някаква скулптура, в която определено имаше някаква идея, усещане за нещо ефирно, за полет на фантазията, но от… бронз!

    Бронзът е груб материал, подяволите.
    Може би пластмаса би била по-подходяща. Но и тя е застинала и груба. Единствено компютърна графика и лазерни лъчи биха били подходящи за подобна творба.

    Колкото за критиците Майк Рам го е казал – картината е предмет, който се продава и по-трудно се тиражира от музиката. За да се продаде добре трябва да има колкото се може повече народ, който да “захлебва” от цялата работа.

    А за китайския “майстор” какво да кажа.
    Това би могло да мине за плакат, но за картина….
    Майко мила!

  35. Гледай “Магистрала 60” (Interstate 60) там имаше стабилем майтап с този вид изкувство. Впрочем чул бях някъде , че някаква картина “точка в пространството” , била продадена за хиляди франка. Да ти обяснявам ли какво представлявала картината? БГ театъра , пък особено софииския ме изнервя неимоверно. Тия модерни постановки по шекспир и булгакков , където разни негри пикаят по сцената (визирам Буря на Шекспир) – хич , ама хич не са ми забавни.

  36. Георги Д.,http://www.moca.org/murakami/# какво некрасиво намираш тук-виж part 8
    И това,че ако една картина е красива,смислена и има форма в нея,се смята за лаишка,не е вярно.Хората,които имат очи и сърце за изкуството винаги разпознават красивото и онова,което носи в себе си заряд.А онези,които единствено влагат парите си,не си струва изобщо да се обсъждат.Истинският творчески процес и усещането за изкуството са интимен акт.Някои го правят добре,други хич ги няма.

  37. Е хайде сега. Ти си толкова концептуален, че съм сигурна, че разбираш модерното изкуство. Само се правиш 🙂 Признай си, че ти харесват това:

    http://www.webpan.com/emanuel/interest.htm

    и това:

    http://www.webpan.com/emanuel/fernando_botero.htm

    @OMINAESHI, противната тълпа мексиканчета?

  38. Странно ми е- как всички въздишат по филмите на Линч и плюят по американските комедии, а стане ли въпрос за изобразително изкусвто искате всичко да ви се каже и покаже, всичко да се вижда и плюете нестандартния и различен подход към околния свят.

    Логн, ти си полу-бог за твоите читатели. Имам чувството, че ако напишеш “вчера си разрязах пръста и си пих от кръвта. Беше много вкусна.” утре всички ще пият кръв и ще казват “МНОГО Е ВКУСНО!”

  39. Тарна
    31/01/2008 - 21:38

    Това с даването на големи пари за картина, според мен, е просто инвестиция, като в недвижимост, например. Няма много общо с изкуството, не е задължително инвеститорът да харесва картината.
    Иначе на мен ми допада съвременното изкуство, но всеки с вкуса си.

  40. Konstantin
    01/02/2008 - 05:36

    Ми за кво да четем “Метаморфозата” на Кафка – кви са тия бубулечки, кви са тия 5 лева? Някъв се превърнал в бръмбър:) , друго си Христо Калчев: Вълка убил Руснака, дето пък гръмнал Маимуната – ясно и конкретно.

  41. “Логн, ти си полу-бог за твоите читатели. Имам чувството, че ако напишеш “вчера си разрязах пръста и си пих от кръвта. Беше много вкусна.” утре всички ще пият кръв и ще казват “МНОГО Е ВКУСНО!””

    Ominaeshi, не е така. Просто мене не ми е скучно да казвам това, което си мислят всички, ама някак си го премълчават. В случая с картините, горните коментари не са предизвикани от моето отношение към това изкуство – статията само накара хората да видят, че не са сами в недоумението си от него. И вече не ги е срам да си признаят (поне тук), щото не се страхуват, че ще ги обявят за прости.

  42. Привет! Честичко те чета и понеже темата и този път ме заинтригува, реших и аз да драсна нещо. В общи линии споделям мнението на читателите ти, че изкуството е удоволствие за сетивата и вълнение за душата, и няма смисъл да се учиш да оценяваш нещо, което не е близо до теб.И понеже казваш, че не обичаш разкривени хора, ти предлагам да видиш едни, дето летят, пък после пиши дали ти харесват: http://www.famousartistsgaller.....ll-fc.html
    http://www.allposters.com/gall.....author=297
    http://art.domino.bg/artists.php?artID=37
    Когато за първи път видях картини на Шагал в едно “БТА Паралели” бях хлапе на 12-13г. Беше нещо като гръм от ясно небе…като любов от пръв поглед (нещо на което не вярвам-в общоприетия смисъл)… По подобен начин се почувствах, когато видях работи на Нерон в неговата къща-музей в Ловеч преди доста години.
    п.п. онова с фалосите на Дали не го коментирам, понеже и аз не съм му фен…и като става въпрос за модерно изкуство се сетих, че и Дейвид Духовни скоро започнал да твори: жена му му мажела задните части с боя и той сядал върху платното!!!Тези картини се продавали доста добре, както четох някъде преди време, чудя се, дали не се е сетил да докара ефект на балончета:-D

  43. Даниел
    01/02/2008 - 14:25

    Амиииии повреден си – за това не разбираш от съвременно изкуство!

    И аз съм повреден. Даже не се и опитвам вече….

  44. лол что
    01/02/2008 - 20:13

    Сюреалистите са гадни, верно е. И Пикасо е прехвален. Но в модерното и пост-модерното изкуство има много яки попадения — е батко ви Уорхол колко е як, а? Климт? То и Банкси, btw, е в категорията “съвременно изкуство”.

    A Гьоте е живял доста преди цапаниците, нужни са по-нови книги :] Преди двеста-триста години ‘сичко си е било реализъм и красота.

  45. Господи, колко мъка има по този свят…
    Ама наистина.

    ***********
    ***********
    ***********

    Да, това беше изключително заядливо, но се подразних.
    Крушата си е круша. И все пак, има разлика между просто картинка на круша ей така, гледана от пред, просто… круша и картинка на круша, снимана одолу нагоре. И в двата случая… просто круша. Но в различни гледни точки.
    А сега си представете как някой рисува собствената си рпедстава за круша. Това, с което я асоциира. Начинът по който тя му мирише. Цветовете, с които си я представя. Това вече не е просто круша. Това е… много повече.
    Разбира се, не всеки може да разбере каква е цапаницата на платното, да разбере, че не е катастрофа с много жертви, а нещо конкретно, нещо, което е искано да се каже. И е казано. Извикане, прошепнато.

    А черният квадрат и неговите претенции, че е изкуство… е такива винаги ще ги има. Както и такива “писатели” като Денди. Но дори и те допринасят с нещо, въпреки че не го съзнават.
    Не ем разбирайте погрешно. Съвременно изкуство до голяма степен е буламач. И не го разбирам. Но има и такова, което ме кара да кажа “Аааа… никога не съм възприемала лимонения вкус така.” Примерно. И ще е прогрес.
    Но трябва време, интелект (а то, мисленето боли, както всички са го доказвали неведнъж) и не на последно място, желание да се опитаме да разберем как мислят другите. Което е учудващо рядко срещано.

    Longanlon:
    Eneya, ще те помоля да се въздържаш друг път от обиди към читателите на тоя блог.

  46. Longanlon-e , и аз съм “простак” кат тебе и подкрепям темата ти на 100% .

    Коментарите тук ми заприличаха, все едно аз да обяснявам колко много “изкуство” има в сорса на даден програмист и в какво настроение е бил докато го е писал, и как останалите са прости, щото не го виждат и разбират.

    Ама аз от изкуство не разбирам (камо ли изобразително) и затова си трая 🙂

  47. fuckthenorm
    02/02/2008 - 22:42

    има двама художника,които харесвам
    http://en.wikipedia.org/wiki/Salvador_dali
    http://en.wikipedia.org/wiki/Hieronymus_Bosch

    много дълго ще стане,ако тръгна да обяснявам защо

  48. Ако минавате по Евлоги Георгиев от националния стадион към Графа, от ляво в градинките има едни произведения на изкуството – няколко камъка нанизани на арматурно желязо, поне аз така ги виждам. И това нещо е спечелило може би конкурс!? Странно е. Художниците, скулптурите искат с минимум движения да спечелят уважение и пари. Според мен не се получава, ама кой съм аз.

    Предполагам, целият проблем е в това, че истинското изкуство иска много време и средства, т.е. един художник или скулптор трябва да работи по една творба с години, ако е нужно и в това време трябва да се препитава. Та мисълта ми е, че изкуството, направено с внимание, може да съществува, когато има голямо разделение: ужасно богати и много бедни хора. Тогава богатите спокойно могат да отделят доход за да спонсорират художници без това да застраши тяхното богатство. От друга страна художниците могат да творят без да се притесняват за насъщния както е сега, и да бързат да завършат поредната творба. Затова едно време са се правили шедьоври, а сега не чак толкова. Съвременните богати хора, искат направо да си купят на готово нещо, ако може без пари ;). Не искат да инвестират на зелено, както сега е модерно да се казва.

  49. Има много произведения който само загатват за това което искат да кажат. Карат те да се замислиш, да научиш нещо за света или дори за себе си. Модернистичното изкуство загатва, само за това колко болни хора творят в момента и единствените хора който разбират какво е искал да покаже в картините си автора, са критиците. И как да разберем ние простите хора, какво значат преплетени зелени квадрати с розови ръбчета, като самият автор не знае? За сметка на това критиците от гледната си точка на много чели и много знаещи правят това вместо него. По-добре ми е да си остана сляп за изкуството, отколкото да се науча да разбирам нечиите изблици на “гениалност” следствие на прекаляване с наркотични вещества.

  50. Изкуството няма нищо общо с критиците.Даването на ужасяващо много пари за една картина също.Псевдо творците също.Това е съвсем друга територия-бизнес.А това,че някой не “разбира” и не усеща изкуството,в никакъв случай не го прави прост.Способността и нуждата да се радваш или създадеш една картина не е присъща на всеки,затова художниците(и въобще хората на изкуството)са по-различна порода.Дори някои са си откровено луди според “нормалните”хора.И обратното важи-не всеки ,който купува картина или й се радва е сноб и само се прави на интересен.Имам много картини и понякога с часове гледам някоя,усещането е прекрасно(а и спестяваш от психоанализа:) :),но как да обясня удоволствието,което изпитвам-не мога.Преживяването е твърде лично.

  51. Павел Танков
    07/02/2008 - 13:18

    Продадоха портрет от Пикасо за 14.8 млн. долара:

    http://www.segabg.com/online/a.....id=0001601

  52. Йоана
    07/02/2008 - 17:04

    Едва ли наистина очакваш някой да то обясни в коментар в блог нещо, което не си успявал да разбереш въпреки усилията си, и за което хората действително учат от 3 до 7-8 години във висши учебни заведения. Така че недоумявам защо си решил да публикуваш този пост. По-добре е, според мен, да се пише за неща, от които човек разбира.

    А изкуството, съвременно или не, ще продъжава да бъде значимо, независимо кой и доколко го разбира. Казвам това от позицията на хуманитарист. Културата е важна, много по-важна, отколкото личи на пръв поглед, и макар връзките й с обществото да не са очевидни, те са там. Неслучайно всяка цивилизация в историята на света е създала своя култура – която винаги действа и като обществен барометър. Така че неразбирането на изкуството от човек, който няма причини да го разбира (защото е зает и заинтересуван от съвсем друга сфера) не намалява значимостта му ни най-малко.

  53. Наистина малко се обърках като четях мнението ти за изкуството.Ти казваш ,че не го разбираш ,което няма нищо лошо,но това не значи че няма автори ,които да ти предложат ” Истинска, реална картина, без намеци, без внушения, без скрит смисъл – частичка от грубия свят такъв, какъвто е”.Мисля , че има един автор ,които отразява точно това .Kазва се Банкси(banksy.co.uk)Мисля ,че ще ти хареса.Има много хора ,които разбират от изкуство,но това не значи че са много умни или ще се поучиш от тях.Може би от тези ,които създават дадено изкуство ще са ти по полезни.И не е нужно да разбираш всичко.Не винаги авторите имат скрити послания във своите картини ,а просто дадено душевно състояние,което те изразяват.Даже има цяло течение в изкуството наречено дадаизъм , което се развива след Първата световна война. То се изявява в изящните изкуства, литературата, театъра, дизайна и др. Характеризира се с нихилистичното си отношение към красотата, влечение към абсурдното, анархията, отрицание на естетичните норми, провокативността и чувството си за хумор. Дадаистите не влагат конкретни послания в творбите си. Те оставят зрителя да направи собствена интерпретация на произведенията им.
    Относно Салвадор Дали – наистина е гений според мен.Той е последовател на сюрреализма .В основата му е стремежът да освободят разума и да изразят подсъзнателното. Те се борят за създаване на нова естетика и нов социален порядък.Те изразяват убеждението, че рационалното мислене потиска креативните сили и въображението и се отразява негативно на артистичната експресия.

  54. Аз пък от сума ти време се каня да си купя два-три флакона и да избомбя нещо в квартала… Абстракция ли ше е, ескпресия ли, не знам… Зависи кво мие на душата. Важното е да е от сърце. Че и с големите творци е така. Ако така го чувстваш, така го рисувай. Но е хубаво и други хора да го чувстват по подобен начин. И да им харесва наистина, а не само защото някои импотентен изкуствовед им е казал, че е хуабво. Аве повечето хора имат проблеми или с чувстовто си за естетика, или с… робуването на общественото мнение…що се отнася за това кое е красиво и кое не…

  55. Principessa
    16/06/2008 - 12:57

    Същата работа и при мен… и аз нищо не чаткам от схващанията за “гениално” на съвременните арт- критици.

    Една от причините, поради която се отказах да кандидатствам в гимназия по изобразително изкуство преди години, беше че се бях отчаяла, като гледах изключително красиви картини на хора, пейзажи и всякакви други неща, които ми харесват, да се продават по улиците за никакви пари. Тогава си помислих (с акъла на 13- 14 годишна), че тряя да си голям връзкар, за да пробиеш в тоя бизнес, щото… няма друга логична причина според мен, тези хубави картини да не са в някоя изложбена галерия и да не струват мнго повече от 12- 13 лева.
    Тази моя мисъл беше потвърдена миналата година, когато се излъгах да вляза в една галерия. Темата на изложбата беше “Куфар” или нещо от сорта и на всички платна имаше нарисувани куфари, все едно малко дете ги е мазало – груби, грозни, безформени, ужасен подбор на цветове и изобщо доста кошмарен подбор на драсканици.

  56. Не моа ме накарат да си сложа такова вкъщи никога! 😀

  57. meskalinka_5za4
    23/11/2008 - 23:47

    am az nqmam ko tolko da kaja….to wii dosta ste izpisali….. i mai ne se kefite mnogo na konceptualnoto izkustvo,a?? am se1 seki ima pravo da se kefi na koto iska,no ne mislq 4e ako nerazbira6 ne6to trqa da go zakleimqva6 kato gadno,typo ili tem podobni…..ne go razbira6 huu, nikoi ne te kara..bassi…. za seki vlak si ima patnici i za sqka kartina (ili dr tvorba,instalaciq, purformans i t.n.) si ima publika i ako kajat za nqkoi konceptualist 4e e velik,nikoi ne te zadaljava da go bogotvori6 i da misli6 4e e velik……ideqta na tfa izkustvo e da VYZDEISTVA…i LONGALON,qvno dosta dobre ti e vuzdeistvalo 6tom si slojil taq tema…ni6to 4e ne go razbira6……to i az ot mn ne6ta ne razbiram…malka sym o6te…i ne se i opitvam da razbiram ne6ta koito ne me kefqt..a se radvam na tezi koito me kefqt….a konceptualnoto izkustvi opredeleno me kefi (no priznavam si ne vsi4ko…ima i dosta brutalni ne6ta koito ne mi dopadat ama izob6to…) ama sym re6ila s tova da se zanimavam kato zavu6ra Universiteta sled 3 i polovina godini (sega sym 1vi kurs “Izobrazitelno izkustvo”)…..sigurno ako uspeq da se realiziram nqkoi den moje i mene da me opliuvat…ili puk da mi se vuzhi6tavat….koi znai…nikoi….ama se1 …az shte se pomy4a da go pravq po-razbiraemo,ta da mogat i horata, koito ne go razbirat da mu se izkefqt 6toto naistina ima za6to…! aide tolkoz ot men PLUR i pove4e usmifki….:):):):):):):)))))))
    P.S.a ako slu4aino i popadne ne6to za FLUKSUS…pointeresuvaite se …ima za6to. 😛

  58. Така, и аз искам да се направя на интересна и да си напиша мнението като добро дете.
    Наистина, хората, които говореха за това, че реалността става излишна след изобретяването на фотографията са прави. Затова и точно след като фотографията става световно явление се развива най-добре абстрактността. Преди това идеята идва с формата, а след това идеята е преди формата. Отделно, че около Световните войни светът се побърква и започва грозната съвременна епоха. Тогавашните художници имат нужда да изразят това, превръщайки го в нещо, което наричам постестетика – търсене не толкова на красивото, колкото на емоцията. Всъщносъ точно около войните се раждат най-въздействащите произведения на изкуството, литературата и дори музиката – бих могла да ползвам за пример често пъти шокиращата бийт литература, създадена след Втората световна война или дори рок-енд-рола, пак по това време.
    А че има псевдоизкуство – има и то повече, отколкото искаме. Все пак се замисли – Дали се знае все още и днес. Ако беше толкова бездарен, щеше ли да се помни?

  59. Я да се подпиша тук 🙂 Майтапът е, че точно на един и същи ден, макар и с разлика от цяла година, са се родили две общо-взето сходни по съдържание теми. 😆 Нещо мистично ще да е.

    Лично аз не мисля, че фотографията има каквото и да е общо със съвременната живопис. Иначе как бихме си обяснили Йеронимус Бош? Да оставим Бош. С фотографията например не можем да обясним експресионизма в музиката. Какво е виновна фотографията, че “Лунният Пиеро” е провлачил крак чак до съвременността?

    Проблемът обаче е следният. Докато в музиката човек все пак има някакъв избор, тоест не му се налага да слуша само концерт за ауспух, градиснска ножица, диджериду и челеста ако му се дослуша нещо, то с изобразителното изкуство нещата не стоят по този начин. Почти всичко, излагано напоследък по изложбените зали, смущаващо прилича на повръщано. Или в краен случай на нещо, получено след забележителен кошмар, причинен от запой и злоупотреба с тежка дрога.

    Целта на изкуството е да провокира, твърди се. Факт. Само дето проблемът е там, че в момента всяка провокация се обявява за изкуство. И ако някой все пак си признае, че те тая провокация точно не му е по вкуса, тутакси бива обвинен в неразбиране на съвременното изкуство.

    По-горе някой беше стигнал дотам да твърди, че ние, жалките илитерати, не можем да разберем изкуството, ако не изкараме 7-8 години в академията. Което идва да покаже, че изкуството в момента е стигнало до там, да е разбираемо само за някои академични среди и да е напълно непонятно за всички останали. 7-8 години в академията със сигурност ще ми дадат по-голям поглед върху Ботичели, стила на Леонардо и да речем на Шишкин, но дори и без тях аз съм напълно способна да се разтапям пред произведенията на гореспоменатите.

    Аз съм прост човек. Не очаквайте от мен прекалено. Не се опитвайте да ми обяснявате достойнствата на платното с повръщано, значението на цветовите контрасти и намсикво на рисунъка. За мен ще си остане просто платно с повръщано. Просто съжалявам, че няма и изобразително изкуство за неакадемици, така както има музика за неакадемици. Това ме боли.

  60. Калин Стефанов
    03/10/2009 - 13:13

    Никой не иска от теб да “разбираш” изкуството. То винаги, само и единствено се усеща. Ако имаш сетива за него ще го “разбереш”.

    Колкото по-завъртян и мъгляв ти се вижда смисълът на дадена творба – толкова по-велико е изкуството (по правило). Наистина.

    Да дадеш чистия смисъл съвсем без прегради на получателя, в случая наблюдаващия творбата, си е подигравка с него. Зависи и от жанра, де, но това е неписано (Ортега-и-Гасет го е написал всъщност в някво есе, но това не е чак толкова важно) правило в изкуството.

    Изкуството раширява човешката фантазия – това е първата му и най-важна задача. Ако някоя творба не те вдъхнови, а само наслади естетически, то тя не е изпълнила всички свои задачи.

    Повечето хора се задоволяват само с насладата от изкуството. Това е нормално. 🙂

  61. За всички е очевидно, че царят е гол, ама се искат топки за да се изрече на глас подобна еретична истина. Не е трудно да се забележи, че половината културтрегери са геЮве, а другата половина са жени.

    Коментара май се получи прекалено груб, не искам да засегна никого, но просто не можах да измисля по-точни думи.

  62. “Софето”
    08/01/2010 - 14:49

    Само Рембранд!!!

  63. здарвей Петър Стойков! тъй като и аз съм голяма фенка на Юри Буков искам да попитам как мога да се свържа с Ominaeshi?

  64. Aми няма как, сори

  65. Любомира Попова
    10/05/2010 - 03:12

    Точно това му е хубавото на съвременното изкуство (да, има откровени изгъзици, целящи само популяризирането на автора, независимо как, това е ясно и го има във всяка епоха), е, че най-накрая успява да се отърси от наистина ненужния въпрос “Какво е искал да каже авторът?” Че най-накрая творецът се освобождава от рамките, налагани му твърде дълго… Всъщност, авангардизмът и, особено, концептуалното изкуство започват като “бунт” срещу догмите на институциите, опитващи се да вкарат изкуството в рамки.
    Изкуството е, именно, освобождаването от условностите на света и сетивността, такива, каквито ги описват “дебелите книги”. Понякога е освобождаване и от самия себе си…
    Хубаво е, че най-накрая зрителят (макар и по-бавно, тъй като за него е невъзможно да усети заряда на творческият подтик), получава възможността да помисли сам върху това, което вижда/ слуша/ чете.
    Не случайно, по-голямата част от първите концептуалисти твърдят, че изкуството е не творбата или идеята на автора, а “мисловната конструкция, образувана от идеите на автора и зрителя, повлияни от въпросната творба”.
    Тъй като на запад този процес се развива постепенно, в цялата закономерност на етапите му, още от 18 век с появата на романтизма и реализма, като течения (главно) в живописта, зрителят там, е свикнал да не задава такива въпроси, а да оценява творбите или според достойнството им (ако разбира от въпросния вид изкуство), или емоционално (ако така гради гледната си точка за изкуството по принцип).
    Голяма част от “класическите” творби, изобразяващи круши, ябълки или тела, всъщност носят в себе си символика, която няма нищо общо с буквално изобразения образ. Това, обаче, би могъл да осъзнае само този, който е запознат с тънкостите на съответното епоха. Останалите виждат в него единствено круши, ябълки или тела. За част от тях това е повод да размърдат въображението си, но за по-голямата част, е достатъчно да видят въпросните круши, ябълки, тела, за да знаят, че художникът е “искал да каже” “Круши, Ябълки, Тела”…

    Longanlon, правиш сравнение с музиката, казвайки че едни музикални творби харесваш, а други – не. Всеки музико”вед” може да ти обясни за всяка песен какво й трябва или не й трябва, за да се впише в този или в онзи стил/ жанр/ подстил и т.н. Но зрителят чува това, което “харесва” или “не харесва” във въпросната творба. Същото е и с живописта – едни неща ни харесват или не – това е въпрос на гледна точка (всеки си има такава).
    Някои творби, са стойностни или не, според дадени критерии – всяко изкуство си има такива. Някои неща, обаче, се превръщат в “изгъзица” – като това да купиш картина за N-милиона, без да знаеш защо (ако не разбираш от изкуство, но си погледнал на това като на инвестиция – е друг въпрос).

    P.S.: Литература по въпроса има предостатъчно, зависи колко усърдно я търсиш. В Интернет може да се открие информация единствено относно базисните неща за творците/ стиловете/ жанровете, но в библиотеките има задълбочени писания по въпроса. Главно са на руски и английски, но, малко по малко, започват да се увеличават и българските книги по този въпрос.
    Резултатите от търсенето зависят от усилията, положени за него

    Поздрави, Люба

  66. http://www.youtube.com/watch?v.....re=related
    Matthew Collings :: This Is Modern Art

  67. sickdreamer
    20/04/2011 - 10:36

    Препоръчвам ти, по въпроса, “ЧОВЕКЪТ И НЕГОВИТЕ СИМВОЛИ” на К. Г. Юнг и последователи, където една от главите обръща специално внимание на визуалното изкуство, което за теб и мен и мнозина други е толкова странно 🙂 Трябва да кажа, че главата и обяснението й за духа на изкуството в модернизма беше много добро и изчерпателно, и твърде интересно. А също, ако още не си, ще можеш да се запознаеш и с идеите на Юнг 🙂

    http://www.legeartis-bg.net/article54.html

    ПС: Аз не разбирам от изкуство, но картините на Дали специално са толкова пропити с емоция, че е грехота човек да е безразличен към тях 🙂

  68. sickdreamer
    20/04/2011 - 10:38

    http://www.legeartis-bg.net/article54.html – главата за визуалното изкуство

  69. Съжалявам, че нямам време да чета всички коментари, и се надявам да не повтарям много, но основния проблем на съвременното изкуство е, че в един момент в началото на 19-ти век фотографията навлиза масово в живота на хората. А това прави обикновеното изобразително изкуство абсолютно непотребно.Много по-лесно и по-реалистична е една фотография, отколкото дълги часове рисуване. Аз също съм почитател на Шишкин, но ето пример за един съвременен Шишкин – http://photo-forum.net/index.p.....ER_ID=3727 и днес лично аз бих предпочела именно него.

    Оттук започват и новите търсения, опитите да се постигне нова визия, да се използват нови идеи, материали, техники, всичко, което отдалечава изобразителното изкуство от фотографията (в някои случаи и приближава, но визуално, а практически) и го прави отново интересно.
    И веднъж започнал този процес виждаме как картините стават все по-абстрактни и неразбираеми. Проблемът на съвременното изобразително изкуство в момента е, че е необходимо солидна предварителна подготовка (аз лично имам няколко години зад гърба си, прекарани в изучаването му, но все още не го разбирам), за бъде разбрано, тоест то се превръща все повече в нещо елитарно и се отдръпва от масата хора. Затова пък вече имаме дизайн, този масовия дизайн, който вече се разглежда като изкуство, имаме графити, които от улични цапаници вече се превърнаха в изкуство, както и доста други подобни примери.

    Бих ти дала един съвет обаче – с такива общи книги няма да започнеш да разбираш кой знае колко. По-лесно ще е ако започнеш да четеш за един автор, може би някой, който ти се вижда мъничко по-лесно разбираем, да разбереш какъв живот е водил и какво е имал предвид с творбите си. После хващаш следващ и следващ и така по малко по малко. Имай предвид че всяко от теченията си има различни философии, че много автори минават през разнообразни периоди (Пикасо примерно минава през какви ли не стилове) и е много трудно за когото и да е да каже, че разбира съвременното изкуство като цяло, особено ако не се е занимавал и с културните феномени, които стоят зад него.

  70. Боряна
    11/07/2011 - 16:22

    Това че не харесваш китаеца не значи, че не харесваш съвремено изкуство. А какво си гледал? Съвременотоизкуство е толкова разнообразно, че има за всеки по нещо.

    Ако искаш да инвестираш обърни се към специалист, а ако искаш нещо за себе си – довери се на себе си.

    Какво има стойност? Съвременното искуство е бизнес и то голям – панаири, биеналета, фестивали, търгове – и големи суми давани за произведения на изкуството. Всъщност никога до сега не имало подобен бум в пазара на изкуство.
    Галеристи, куратори и ПР-и се надпреварват да ни обясняват кое каква стойност има. И малцина са тези, които наистина си разбират от работата.

    А относно въпроса ти – красотата съвсем не е основния признак на изкуството, нито задължителен. За гениалността – стойността на произведенията на изкуството се определя освен с качествата които приетежават сами по себе си и спрямо историческия момент в които е създадено произведението. Художниците, писателите, музикантите както и учените и философите са носители на нови идеи, нови начини на мислене, критици на времето и обществото и в тази си роля са движили цивилизациите напред.
    Затова е и трудно да се определи кое е стойностно в съвременното изкуство, но не и невъзможно.

    А ако наистина ти е интересно ето един любим мой блог занимаващ се с тези въпроси: http://www.guardian.co.uk/arta.....njonesblog

  71. Аз пък съм така по отношение на спорта. По същия начин не ми е ясно защо трябва да се дават толкова пари за спорт, а на всичкото отгоре и да има спортни новини… Не може ли да има арт-емисия вместно спортна такава? Ама разни хора – разни идеали!

  72. аз не разбирам съвременното изкуство, също така не разбирам жените, но се чудя трябва ли заради това да се лишим от емоцията която те ни доставят с присъствието си . сещам се за вица в който се разказваше за двама модерни художници които гледат групичка деца да рисуват на тротоара и единия казал на другия : -на 10 години рисувах като леонардо, трябваха ми години да се науча да рисувам като тях.и на мен има картини които ми харесват и които не ми харесват “викът” на мунк ме кара да крещя от ужас, но разтечените часовници на дали и Герника на пикасо ме вълнуват приятно.лично на мен ми харесват този тип картини които се пречупват през погледа на гледащият ги и там където един вижда една кофа повърнато друг може да види две 🙂 реализма не ми допада …… какво подчволите ме интересува дали на задника на графинята на Есекс има бемка. така излях си простотията и некомпетентноста така че съм доволен

Leave a Reply

Задължителните полета имат *