Компютърните клубове - еволюция
Публикувано в Технологии — от Longanlon в 08:18 на 7 January 2008
Няма друго такова място като компютърния клуб. Ако не си посещавал такъв, няма какво да ти обяснявам - няма да ме разбереш. Ако пък си посещавал - кво да ти обяснявам 
Това е магическото място, където времето тече на промоция, по време на ръшовете се крещи, а мацките от sladur излизат през монитора, за да напишат джиесема си с червило на челото ти.
Компютърните клубове у нас преминаха през много фази на развитие, а и аз покрай тях, щото голяма част от съзнателния ми живот е свързана точно с тях…
Аз не съм компютърен специалист и не разбирам много от която и да е част на информационните технологии - даже вече и от игрите. Но така се случи, че животът ми беше свързан с компютрите дето се вика от най-ранна детска възраст. И то не защото съм си имал компютър къщи - много съм си мечтал за такъв, ама добре, че нямах, че сигурно още щях да съм девствен - а защото имаше едни места, наречени компютърни клубове.
Сигурно е било 1988 г., комунизмът още не си беше заминал, когато открих това чудо на природата - първият компютърен клуб в града. В сградата на бившата пожарна, с двайсетина супер модерни Правец 82. Не помня да се плащаше нещо - държавна работа. Някои играехме на някакви смешни игрици, други, по-отворени, пишеха на бейсик програми - даже аз си взех една книжка и с нейна помощ и един приятел, дето сега е програмист в кока-кола и наскоро се ожени, написахме игра. Ебаси играта беше: едно квадратче излиза и ти го целиш с едно друго квадратче…
Малко по-късно тоя клуб го затвориха, ама не минаха и няколко месеца откак Тато си замина и отвориха друг - с по-модерна техника, Правец 8. Първи стъпки на нечий предприемачески дух явно, некакви стотинки на час беше цената. Тука вече беше голямата мания, а и дискети с игри вече се намираха. Покрай знаещите научих какво е DOS, програми за копиране… кво знайте вий Сбирахме се приятели и играехме Каратека, Саботаж, монпатрул (Moon patrol) и разбира се любимата на всички Супер-артилерия, която можеше да се играе от двама и беше първият ми мултиплеър. Купувахме дискети “с четворна плътност” за да си записваме игри, а тайно се разпространяваше някаква дискета със секс - анимирани картинки, както си ги спомням сега.
Като отидох да уча в гимназията, някак поизчезна модата на клубовете - в училище имахме компютри, но светът се владееше от видео-игрите. Що пари съм потрошил на Street fighter - всичките ми джобни отиваха там. В потготвителен клас като бях, не можеха да ни намерят учител по английски, а имахме по 19 часа седмично - висяхме на ул. Лозенка, където Sega от първите бяха вързани за по един телевизор. В училище тия, дето що-годе знаехме от къде се пуска компютъра (поради което имахме служебни шестици) пукахме волфенщайн и една мрежова с космически кораби. На състезания по паскал също ходихме, ама аз освен да изяждам вафлите на останалите от отбора не се представих с нищо друго
Роден край
Университетът и София отново ме сблъскаха с позабравената страст - клуб PC Mania до Руски паметник бе мой втори дом за четири години. Компютрите бяха последен писък на техниката: 400мх. Собственик му бе емблематичния Кайо (още му дължа 20 лв), който с нищо друго не се занимаваше, освен да пие и да ходи на пикници (за да пие). Разболя се от рак, обръсна си главата заради химиото, получи ЕЙ такъв белег на шкембето от операцията, оправи се и продължи да пие. Значителна част от доходите му идваха от печенето на дискове с игри и софтуер за Дизи, който пък ги продаваше на пл. Славейков. Кайо ги даваше на Дизи за по 3 лв. на парче, а Дизи ги продаваше на балъците за по 18… Веднъж ченгетата им конфискуваха 50 000 диска от склада. Избиха си парите за 2 месеца, ама голямо псуване беше.
Клуб PC Mania игра голяма роля в живота ми тогава. Не само, че покрай него се запознах с Генко Велев от списание PC Mania (работеше в клуба, разхождаше се по джапанки и бели хавлиени чорапи - един от най големите Пичове, които познавам, ама му изгубих дирите), с Иван Атанасов (тогава и той работеше там, сега е гейм-дизайнер, и той е Пич с главно П) и с много знайни и незнайни геймъри. Няколко човека заформихме партия и играехме на Делта форс цели нощи - главно отборен king of the hill. Знаете ли какво е да стоиш оцъклен в пикселите и да не смееш да мигнеш, за да не пропуснеш мръдването на врага на отсрещния баир? Изсъхваха ми очите сякаш с пясък съм ги ръсил. Пифи, MissAmerica, Чоко, Niko, Прахов, една мацка имаше, май Катя се казваше - все имена, които си спомням с умиление и които съм фрагвал с кеф. Всичките бяха по-големи от мене, със сериозни професии, но краста ли бе да я начешеш?
По едно време се прехвърлихме на Counter Strike, но манията беше Heroes 3 - колко пъти съм ходил на изпити без да съм спал през нощта, а в главата ми само магии, умения и единици…
Веднъж Кайо хвана двама тъпаци да му крадат дисковете, наби им шамарите с огромните си ръчища докато зареваха (и двамата бяха към двайсетте) и държа единия за заложник дорде другия отиде да донесе пари за всички дискове, които бяха изчезнали от залата за последната седмица. Друг път седнахме да пием и си спомням удивително дълбокомисленият разговор за видовете нокторезачки, който проведохме. Трети път някакви лапета се сбиха и ние ги изнесохме навън, за да гледаме как се бият в снега, а една баба от балкона ни се караше, че ги насъскваме. И едни виетнамци идваха в клуба и от тях получих ника си.
Не само там висяхме де - понякога разнообразявахме в други клубове. Помня отиваме на нощна с един приятел в първата Матрица, дето беше в една огромна маза, сядаме, а до нас някакъв, който имаше вид се едно кара само на кафе и кока последните няколко години. Обръща се и пита “Колко е часа?” Дичев му казва, че е дванайсет, а той изглежда яко объркан: “Ама на обяд или вечерта?!?” Оказа се, че е там от два дни…
После
После наизлязоха сума игри, ама голямата страст бе минала и след казармата не играех толкова много. Точно преди да вляза излезе WarCraft 3 и бях станал яко добър, много малко хора можеха да ми излязат насреща, даже от старите старкрафтаджии… ама след принудителната армейска пауза къде ти да наваксам. А и сякаш пораснах и не беше същото - старите приятели ги нямаше и се изпоизгубихме, игрите като че ли не са толкова маниашки. Откакто почнах да работя сериозно, не ходя в клубове.
Докато си течеше разказът ми, интернетът се появи на сцената, а по едно време стана и достатъчно бърз, та да се играе онлайн, не само в LAN, заплатите се покачиха и повечето хора си накупиха компютри. Клубовете станаха сборища на разни деца и малолетни курвички. Гледам някакво 5 годишно, дето ръката му по-малка от мишката, седнало и играе GTA-San Andreas - ходи и стреля по хората. Разни изрусени на кичури келеши, дето спестяват за втори чифт оксиженистки очила, пишат в сладура, а до тях гаджетата им седят и ги гледат с обожание. В Сеул, казват, имало 100 000 компютърни клуба - и нормално, на корейците старкрафт им е национален спорт…. У нас обаче… като че ли вече такива клубове, каквито имаше преди сега няма. Не щото самите клубове са различни, просто хората, дето ходят в тях са други.
Златни моменти бяха, ама вече в миналото 
Тая година ше видим какво може да ми предложи Second Life, ама каквото и да е, едва ли ще е водка по цели нощи с приятели 
————————————————–
Ако някое от тия имена, дето ги споделих по-горе ви говори нещо, познавате човека и му имате някакви координати, много ще се радвам да ги споделите с мене.
January 7th, 2008 at 11:26 am
По-добър от старите брудаджии? Ник нещо, постижения на WCG квалификации?
January 7th, 2008 at 11:35 am
Батка, ти си стара пушка, ше козирувам. Аз за първи път бях в компютърен клуб през 1998г. Преди това ходехме на електронни игри и бичихме Mortal Kombat, Cadillacs&Dinosaurs и Metal Slug. Извън фургона с видеоигрите технокултурата ми куцаше.
January 7th, 2008 at 12:39 pm
С някои изключения все едно разказваш за моя опит с компютрите.
Ех Правец, ех първите истински компютърни клубове - едни от най-яките места, аз се запознах с тях в Плевен.
January 7th, 2008 at 12:56 pm
Moon patrol беше голяма работа. Имаше и една игра Lode runner май се казваше - пак на Правец.
January 7th, 2008 at 1:13 pm
А на бабата на всички стратегии Defenders Of the Crown играл ли си? Аз специално си пускам от време на време 286-цата да си я джиткам. Знам, че я има редактирана за Windows, ама не е същото като под DOS, нали?
Ееех, било е, баби…
January 7th, 2008 at 1:20 pm
Дам наистина си беше яко, влизаш в клуба претъпкано, виетнамци си чатят с родата, и чакаш по час-два да се освободи машина, Heroes, CS, Starcraft доста добри спомени
January 7th, 2008 at 1:37 pm
голяма краста бяха тия клубове, направо втори роден дом.
покрай игрите се въртеше всичко - жени, пиене, трева
January 7th, 2008 at 1:40 pm
Казваш че ника ти е измислен от някакакви виетнамци.А знаеш ли какво значи?
January 7th, 2008 at 1:43 pm
Знам, да. Не е измислен от тях, просто си го харесах докато играехме куейк 2 и те се псуваха на родния си език по вградения чат. Попитах какво значи и това ми се стори добро
January 7th, 2008 at 1:54 pm
За това петгодишно лапе със сигурност би имало игри, които да са по-подходящи за него и които биха му харесали повече. Но то няма как да ги намери в клуба.
В клубовете има едни и същи игри от много години насам. Те са няколко и всички ги знаем, знаем какво има в тях и какво може да се прави в тях. Междувременно излизат един куп оригинални, интересни неща, но те никога не биха стигнали до такива места.
January 7th, 2008 at 3:08 pm
Ей, имената “Правец ХХ” и Бейсик ме разчувстваха … Кога минаха 20+ години …
Не ме слушай, днес съм вкиснат на тема години
January 7th, 2008 at 3:21 pm
Ех върна ме в онези времена, когато пускахме игрите от касетофон и стартирахме играта с машинен код - 84-85 година на миналия век.
Моя фаворит сред игрите бяха Diamond Mine и разбира се - Tetris…
January 7th, 2008 at 3:26 pm
Ей, да бе, как го бях забравил това с машинния код
January 7th, 2008 at 4:38 pm
Хм, не знам що все съм си мислил че хора като иван Атанасов не са трудни за откриване ама - въпрос на контакти предполагам… Мога да ти дам телефон евентуално ама предложи някакъв вариант дето да не го изтипосам пред цялата интернет общност щот’ не ме е упълномощавал човека все пак
Иначе и мен ме разчувства с тия спомени за златните години. Супер-артилерията беше номер едно, пък кво знае днешната младеж - само до “Уормс”-а се е докосвала
January 7th, 2008 at 5:17 pm
Тая година ше видим какво може да ми предложи Second Lifeне очаквай много, миналата година се пробвах за втори път и не успя да ме грабне, тая година - живот и здраве! - може да опитам пак.
иначе клубовете, ония първите, ги помня - как не
бяха по линия на комсомола, от онова време още ми се подмятат из библиотеката книги от рода на “компютърът - рисува, пее и играе”, или нещо подобно, няма как да проверя в момента.
поздрави за доброто представяне на тогавашната атмосфера.
January 7th, 2008 at 5:38 pm
Prospero, Иван Атанасов е единствения, с когото имам връзка, но мерси за предложението
January 7th, 2008 at 6:06 pm
Взех да се разчувствам… Помня, че на входа на СМГ имаше едно клубче, където през междучасията, пък и след тях, пуцахме Duke Nukem 3D. Точно отсреща пък имаше кафене с конзоли и отвсякъде се чуваха разни фаталити-морталити. Ако там нямаше места, ходехме две-три пресечки по-надолу. По едно време се прехвърлихме на SC и BW, а Heroes III и досега цъкам
На същото това място някой ми каза, че кулите падат, a oтговорът беше “Голям праз, аз пък вдигнах ниво.” :$
January 7th, 2008 at 6:13 pm
В потготвителен клас като бях, не можеха да ни намерят учител по английски, а имахме по 19 часа седмично - висяхме на ул. Лозенка, където Sega от първите бяха вързани за по един телевизор.
Аз на лозенка играех на “Аладин”. А помниш ли “Golden Axe”? С Пешо я играехме, другия Пешо.
January 7th, 2008 at 6:30 pm
Помня, разбира се -превъртяхме я с Тодор златната брадва, аз бях с пантерата
January 7th, 2008 at 6:46 pm
Абе, като говорите за Правец, само аз ли съм играл великата игра “Джунглата” (не знам как и е било оригиналното име)
?
А иначе на мен клубовете ми бяха първия по-сериозен сблъсък с наследниците на Правец-а
и компютърните игри. Верно си беше изживяване деба 
January 7th, 2008 at 7:08 pm
Май се казваше Тарзан, ако става въпрос за същата игра.
January 7th, 2008 at 7:48 pm
PacMan - къде я забравихте? Ами ЧОПЛИФТЕР-а? доста още мога да изредя… славни годинки бяха за БГ ИТ-то
аз съм почнал от Правец-а през 80десетте май, после ХТ-тата и така и до сега не моа се отърва от тез ми ти компоти…. 
хехе 
January 7th, 2008 at 7:50 pm
Лонганлоне, тази статия ми хареса доста
January 7th, 2008 at 8:35 pm
хех спомени а
все хубави при това, от ТВ игрите Атари, Сега игрите, стрийтфайтер и мортал комбат, Куейк, Делта форс и Син, Кармагедон2 до Хироус и т.н…
Дам все добри, но времената се менят, хората също - за разлика от клубовете (както каза някой по горе), в които и без това игрите са от второстепенно значение. Клубовете са свърталище на наркоманчета и утрепки, на деца които не им се ходи на училище, а през нощта - място за преспиване дори за клошарите - това са все хора на които не трябва да им се дава поле за изява…общо взето все хора които пречат на истинските геймъри. И затова моето мнение е че И-нет клубовете трябва да се затворят, вече сме достатъчно напред че да играем “мрежа” от вкъщи! Е вярно не е същото, но и те не са същите като преди и никога няма да бъдат, колкото и интересни игри да има в момента… мир
January 7th, 2008 at 10:07 pm
хаха
старите игри са си стари игри, спор няма. Не помня кога ми бе първия достъп до PC ама беше по соца също - татко работеше в ТЕЦ-а и имаше някой неща, спор няма. И не помня кое беше първо btw, но освен джойстиците в гаража до даскало, играехме първото UFO като болни, на един приятел родителите му подариха Нинтендо, и MK и Final Fantasy просто по едно време бяха мои сенки, или аз техен…. После дойде WarC и StarC, ония турнири в Русе и София, нощните по 40 часа….. малко ми липсват 
January 7th, 2008 at 11:29 pm
Аз почнах от няква котка дето влиза в разни прозорци и ядеше рибки
Иначе Heroes е класика - още го играя 
January 7th, 2008 at 11:54 pm
Като се замисля колко пари съм потрошил по клубове и ми става тъжно. Ставал съм в 4 да ходя в матрицата да играя на Диабло…тц тц тц, спомени, спомени…
January 8th, 2008 at 5:00 am
Завиждам, завиждам…
Никога не съм ходила на интернет клуб. В 5-ти клас нашите ми купиха компютър и карта за интернет. 10лв 5 часа…
January 8th, 2008 at 8:23 pm
Компютърните зали в студентски град до голяма степен са си запазили очарованието.
January 8th, 2008 at 8:43 pm
Хм. Някога отдавна за Правец и Имко имаше едни “игри”, които тогава ми бяха любими - Каратека и Bolo. После на XT имаше нещо, наречено “War”. Като се замисля днешните телефони май имат по-добри игри. Но те и като изчислителна мощност сигурно са напред. От тогава (края на 80-те) май не съм играл, като естествено за известно време се запалих по Doom (май-това беше първата мрежова игра, която видях).
А в клубове съм влизал 2-3 пъти за да свърша нещо и много пъти по работа - някога им пусках интернет.
Спомням си един смешен случай - налага ми се от повинцията спешно да сдобия интернет. Влизам в първия клуб и понеже тогава обикновено интернета по клубовете представляваше httр прокси аз питам “мога ли да ползвам telnet тук?” лелята ме гледа с открита неприязън и нищо не казва. Аз пак питам, при което тя вече леко нервно казва “Господине, тоалетна има в ресторанта до нас, тук е само за наши клиенти.”
Накрая чак поиска да ми запише паспортни данни, но не я огря 
Сигурно още има хора, които не правят разлика между telnet и тоалетна, но тогава се чудех да плача ли да се смея ли. След 5 минути кратки и смилаеми обяснения що е то telnet-a лелята се нави да си платя за един час, но дойде до мен и строго гледаше какво правя
January 9th, 2008 at 1:41 am
еx, Warcraft1, най-великата
January 9th, 2008 at 12:13 pm
ех спомени и аз колко време съм профукал почвайки се през всездесъщия Куейк2, старкрафт, CS, WarCraft толкова много време прекарано в задимените мазета в който се помещаваха повечето клубове преди. Имаше и хубави места де хофа, маската матрицата докато и работеха климатиците хаха
Бтв в някой от тези клубове сме се събирали да ти четем тестовете Longanlon нямаше такъв смях и до ден днешен не съм попадал на нещо по добро 
January 9th, 2008 at 12:32 pm
ха, не мислех, че некой ги помни тия тестове
January 10th, 2008 at 3:06 pm
……. Гледам някакво 5 годишно, дето ръката му по-малка от мишката, седнало и играе GTA-San Andreas - ходи и стреля по хората……
Моето е на 7, ама тва Vice City, тва Counterstrike за нищо ги няма – ама си ги играе от нас, има си нет, има си комп. Като ходи у баща си пък яко вдига нива на WoW. В клуб обаче не искам да го пускам, баща му работеше в клуб навремето и като знам с какви дрОгарчета е пълно … мерси.
Та май ще ги подмине това поколение манията компютърни клубове, особено нашите, дето си имат компютър и току молят „Айде да видим за нови игри в арена-та” 
Иначе аз персонално спомени от клубове нямам, винаги съм имала компютър – първият ми беше Правец 8Д, който се плъгваше към телевизора (Юност) и игрите се зареждаха от касетка в касетофон. И най-яката игра беше Снаке Вуте-то (Snake byte) :))
Наскоро обаче гледах едно клипче, в което е на 3 и играе на компа някаква онлайн игричка – реди играчки по коледна елха. Е няма такъв смях – ръчичката му се побира цялата върху лявата половина на мишката, едвам говори разбрано, ама дудне и реди играчки
January 19th, 2008 at 2:47 pm
дайте да видим тези тестове? ?
February 11th, 2008 at 2:11 am
хехе тестовете в уъркшопа бяха неразделна част от обучението ми в критическа компютърна литература хахахах
и още помня как поклащаше опашка (дракона :))
още помня как четях и ревютата на …как се казваше онази хубава игра със червенокосата мацка (Рин) с меча и дракона
Друг ценен спомен от пц клуб беше когато за първи чух телефон да звъни с “мелодия” - беше на един с прякор Байзъна (от бизона от цс) а мелодията беше… Кати с Омайна лунна нощ е хахах Кооолко бях смаян че може телефон да пее така!
/това май се получи доста офтопик, ама нейсе/
February 11th, 2008 at 10:13 am
Drakan беше играта
February 19th, 2008 at 12:52 am
… Знам, да. Не е измислен от тях, просто си го харесах докато играехме куейк 2 и те се псуваха на родния си език по вградения чат. Попитах какво значи и това ми се стори добро :)…
А какво значи
February 19th, 2008 at 10:11 am
Намери си виетнамски речник и ще разбереш