Компютърните клубове – еволюция



Няма друго такова място като компютърния клуб. Ако не си посещавал такъв, няма какво да ти обяснявам – няма да ме разбереш. Ако пък си посещавал – кво да ти обяснявам 😉 Това е магическото място, където времето тече на промоция, по време на ръшовете се крещи, а мацките от sladur излизат през монитора, за да напишат джиесема си с червило на челото ти.

Компютърните клубове у нас преминаха през много фази на развитие, а и аз покрай тях, щото голяма част от съзнателния ми живот е свързана точно с тях

Аз не съм компютърен специалист и не разбирам много от която и да е част на информационните технологии – даже вече и от игрите. Но така се случи, че животът ми беше свързан с компютрите дето се вика от най-ранна детска възраст. И то не защото съм си имал компютър къщи – много съм си мечтал за такъв, ама добре, че нямах, че сигурно още щях да съм девствен – а защото имаше едни места, наречени компютърни клубове.

Сигурно е било 1988 г., комунизмът още не си беше заминал, когато открих това чудо на природата – първият компютърен клуб в града. В сградата на бившата пожарна, с двайсетина супер модерни Правец 82. Не помня да се плащаше нещо – държавна работа. Някои играехме на някакви смешни игрици, други, по-отворени, пишеха на бейсик програми – даже аз си взех една книжка и с нейна помощ и един приятел, дето сега е програмист в кока-кола и наскоро се ожени, написахме игра. Ебаси играта беше: едно квадратче излиза и ти го целиш с едно друго квадратче…

Малко по-късно тоя клуб го затвориха, ама не минаха и няколко месеца откак Тато си замина и отвориха друг – с по-модерна техника, Правец 8. Първи стъпки на нечий предприемачески дух явно, некакви стотинки на час беше цената. Тука вече беше голямата мания, а и дискети с игри вече се намираха. Покрай знаещите научих какво е DOS, програми за копиране… кво знайте вий 😉 Сбирахме се приятели и играехме Каратека, Саботаж, монпатрул (Moon patrol) и разбира се любимата на всички Супер-артилерия, която можеше да се играе от двама и беше първият ми мултиплеър. Купувахме дискети “с четворна плътност” за да си записваме игри, а тайно се разпространяваше някаква дискета със секс – анимирани картинки, както си ги спомням сега.

Като отидох да уча в гимназията, някак поизчезна модата на клубовете – в училище имахме компютри, но светът се владееше от видео-игрите. Що пари съм потрошил на Street fighter – всичките ми джобни отиваха там. В потготвителен клас като бях, не можеха да ни намерят учител по английски, а имахме по 19 часа седмично – висяхме на ул. Лозенка, където Sega от първите бяха вързани за по един телевизор. В училище тия, дето що-годе знаехме от къде се пуска компютъра (поради което имахме служебни шестици) пукахме волфенщайн и една мрежова с космически кораби. На състезания по паскал също ходихме, ама аз освен да изяждам вафлите на останалите от отбора не се представих с нищо друго 😉

Роден край

Университетът и София отново ме сблъскаха с позабравената страст – клуб PC Mania до Руски паметник бе мой втори дом за четири години. Компютрите бяха последен писък на техниката: 400мх. Собственик му бе емблематичния Кайо (още му дължа 20 лв), който с нищо друго не се занимаваше, освен да пие и да ходи на пикници (за да пие). Разболя се от рак, обръсна си главата заради химиото, получи ЕЙ такъв белег на шкембето от операцията, оправи се и продължи да пие. Значителна част от доходите му идваха от печенето на дискове с игри и софтуер за Дизи, който пък ги продаваше на пл. Славейков. Кайо ги даваше на Дизи за по 3 лв. на парче, а Дизи ги продаваше на балъците за по 18… Веднъж ченгетата им конфискуваха 50 000 диска от склада. Избиха си парите за 2 месеца, ама голямо псуване беше.

Клуб PC Mania игра голяма роля в живота ми тогава. Не само, че покрай него се запознах с Генко Велев от списание PC Mania (работеше в клуба, разхождаше се по джапанки и бели хавлиени чорапи – един от най големите Пичове, които познавам, ама му изгубих дирите), с Иван Атанасов (тогава и той работеше там, сега е гейм-дизайнер, и той е Пич с главно П) и с много знайни и незнайни геймъри. Няколко човека заформихме партия и играехме на Делта форс цели нощи – главно отборен king of the hill. Знаете ли какво е да стоиш оцъклен в пикселите и да не смееш да мигнеш, за да не пропуснеш мръдването на врага на отсрещния баир? Изсъхваха ми очите сякаш с пясък съм ги ръсил. Пифи, MissAmerica, Чоко, Niko, Прахов, една мацка имаше, май Катя се казваше – все имена, които си спомням с умиление и които съм фрагвал с кеф. Всичките бяха по-големи от мене, със сериозни професии, но краста ли бе да я начешеш?

По едно време се прехвърлихме на Counter Strike, но манията беше Heroes 3 – колко пъти съм ходил на изпити без да съм спал през нощта, а в главата ми само магии, умения и единици…

Веднъж Кайо хвана двама тъпаци да му крадат дисковете, наби им шамарите с огромните си ръчища докато зареваха (и двамата бяха към двайсетте) и държа единия за заложник дорде другия отиде да донесе пари за всички дискове, които бяха изчезнали от залата за последната седмица. Друг път седнахме да пием и си спомням удивително дълбокомисленият разговор за видовете нокторезачки, който проведохме. Трети път някакви лапета се сбиха и ние ги изнесохме навън, за да гледаме как се бият в снега, а една баба от балкона ни се караше, че ги насъскваме. И едни виетнамци идваха в клуба и от тях получих ника си.

Не само там висяхме де – понякога разнообразявахме в други клубове. Помня отиваме на нощна с един приятел в първата Матрица, дето беше в една огромна маза, сядаме, а до нас някакъв, който имаше вид се едно кара само на кафе и кока последните няколко години. Обръща се и пита “Колко е часа?” Дичев му казва, че е дванайсет, а той изглежда яко объркан: “Ама на обяд или вечерта?!?” Оказа се, че е там от два дни…

После

После наизлязоха сума игри, ама голямата страст бе минала и след казармата не играех толкова много. Точно преди да вляза излезе WarCraft 3 и бях станал яко добър, много малко хора можеха да ми излязат насреща, даже от старите старкрафтаджии… ама след принудителната армейска пауза къде ти да наваксам. А и сякаш пораснах и не беше същото – старите приятели ги нямаше и се изпоизгубихме, игрите като че ли не са толкова маниашки. Откакто почнах да работя сериозно, не ходя в клубове.

Докато си течеше разказът ми, интернетът се появи на сцената, а по едно време стана и достатъчно бърз, та да се играе онлайн, не само в LAN, заплатите се покачиха и повечето хора си накупиха компютри. Клубовете станаха сборища на разни деца и малолетни курвички. Гледам някакво 5 годишно, дето ръката му по-малка от мишката, седнало и играе GTA-San Andreas – ходи и стреля по хората. Разни изрусени на кичури келеши, дето спестяват за втори чифт оксиженистки очила, пишат в сладура, а до тях гаджетата им седят и ги гледат с обожание. В Сеул, казват, имало 100 000 компютърни клуба – и нормално, на корейците старкрафт им е национален спорт…. У нас обаче… като че ли вече такива клубове, каквито имаше преди сега няма. Не щото самите клубове са различни, просто хората, дето ходят в тях са други.

Златни моменти бяха, ама вече в миналото 🙂 Тая година ше видим какво може да ми предложи Second Life, ама каквото и да е, едва ли ще е водка по цели нощи с приятели 🙁

————————————————–

Ако някое от тия имена, дето ги споделих по-горе ви говори нещо, познавате човека и му имате някакви координати, много ще се радвам да ги споделите с мене.

641 рибки и мъртвата любов
Вчера в детската градина…

Коментари

  1. По-добър от старите брудаджии? Ник нещо, постижения на WCG квалификации? 🙂

  2. Батка, ти си стара пушка, ше козирувам. Аз за първи път бях в компютърен клуб през 1998г. Преди това ходехме на електронни игри и бичихме Mortal Kombat, Cadillacs&Dinosaurs и Metal Slug. Извън фургона с видеоигрите технокултурата ми куцаше.

  3. С някои изключения все едно разказваш за моя опит с компютрите.
    Ех Правец, ех първите истински компютърни клубове – едни от най-яките места, аз се запознах с тях в Плевен.

  4. Георги Ангелов
    07/01/2008 - 12:56

    Moon patrol беше голяма работа. Имаше и една игра Lode runner май се казваше – пак на Правец.

  5. Светла
    07/01/2008 - 13:13

    А на бабата на всички стратегии Defenders Of the Crown играл ли си? Аз специално си пускам от време на време 286-цата да си я джиткам. Знам, че я има редактирана за Windows, ама не е същото като под DOS, нали?
    Ееех, било е, баби…

  6. Дам наистина си беше яко, влизаш в клуба претъпкано, виетнамци си чатят с родата, и чакаш по час-два да се освободи машина, Heroes, CS, Starcraft доста добри спомени 🙂

  7. голяма краста бяха тия клубове, направо втори роден дом.

    покрай игрите се въртеше всичко – жени, пиене, трева 🙂

  8. Казваш че ника ти е измислен от някакакви виетнамци.А знаеш ли какво значи?

  9. Знам, да. Не е измислен от тях, просто си го харесах докато играехме куейк 2 и те се псуваха на родния си език по вградения чат. Попитах какво значи и това ми се стори добро 🙂

  10. Жилов
    07/01/2008 - 13:54

    За това петгодишно лапе със сигурност би имало игри, които да са по-подходящи за него и които биха му харесали повече. Но то няма как да ги намери в клуба.

    В клубовете има едни и същи игри от много години насам. Те са няколко и всички ги знаем, знаем какво има в тях и какво може да се прави в тях. Междувременно излизат един куп оригинални, интересни неща, но те никога не биха стигнали до такива места.

  11. Георги Фурнаджиев
    07/01/2008 - 15:08

    Ей, имената “Правец ХХ” и Бейсик ме разчувстваха … Кога минаха 20+ години …
    Не ме слушай, днес съм вкиснат на тема години 🙂

  12. Ех върна ме в онези времена, когато пускахме игрите от касетофон и стартирахме играта с машинен код – 84-85 година на миналия век.
    Моя фаворит сред игрите бяха Diamond Mine и разбира се – Tetris…

  13. Ей, да бе, как го бях забравил това с машинния код 🙂

  14. Хм, не знам що все съм си мислил че хора като иван Атанасов не са трудни за откриване ама – въпрос на контакти предполагам… Мога да ти дам телефон евентуално ама предложи някакъв вариант дето да не го изтипосам пред цялата интернет общност щот’ не ме е упълномощавал човека все пак 😉

    Иначе и мен ме разчувства с тия спомени за златните години. Супер-артилерията беше номер едно, пък кво знае днешната младеж – само до “Уормс”-а се е докосвала 😀

  15. Тая година ше видим какво може да ми предложи Second Life
    не очаквай много, миналата година се пробвах за втори път и не успя да ме грабне, тая година – живот и здраве! – може да опитам пак.

    иначе клубовете, ония първите, ги помня – как не 😉 бяха по линия на комсомола, от онова време още ми се подмятат из библиотеката книги от рода на “компютърът – рисува, пее и играе”, или нещо подобно, няма как да проверя в момента.
    поздрави за доброто представяне на тогавашната атмосфера.

  16. Prospero, Иван Атанасов е единствения, с когото имам връзка, но мерси за предложението 🙂

  17. Маркуча
    07/01/2008 - 18:06

    Взех да се разчувствам… Помня, че на входа на СМГ имаше едно клубче, където през междучасията, пък и след тях, пуцахме Duke Nukem 3D. Точно отсреща пък имаше кафене с конзоли и отвсякъде се чуваха разни фаталити-морталити. Ако там нямаше места, ходехме две-три пресечки по-надолу. По едно време се прехвърлихме на SC и BW, а Heroes III и досега цъкам 🙂 На същото това място някой ми каза, че кулите падат, a oтговорът беше “Голям праз, аз пък вдигнах ниво.” :$

  18. Павел Танков
    07/01/2008 - 18:13

    В потготвителен клас като бях, не можеха да ни намерят учител по английски, а имахме по 19 часа седмично – висяхме на ул. Лозенка, където Sega от първите бяха вързани за по един телевизор.
    Аз на лозенка играех на “Аладин”. А помниш ли “Golden Axe”? С Пешо я играехме, другия Пешо. 🙂

  19. Помня, разбира се -превъртяхме я с Тодор златната брадва, аз бях с пантерата 🙂

  20. Абе, като говорите за Правец, само аз ли съм играл великата игра “Джунглата” (не знам как и е било оригиналното име) 🙂 ?

    А иначе на мен клубовете ми бяха първия по-сериозен сблъсък с наследниците на Правец-а 🙂 и компютърните игри. Верно си беше изживяване деба 🙂

  21. Май се казваше Тарзан, ако става въпрос за същата игра.

  22. Alex Zvezdev
    07/01/2008 - 19:48

    PacMan – къде я забравихте? Ами ЧОПЛИФТЕР-а? доста още мога да изредя… славни годинки бяха за БГ ИТ-то 🙂 аз съм почнал от Правец-а през 80десетте май, после ХТ-тата и така и до сега не моа се отърва от тез ми ти компоти…. 🙂 хехе 😉

  23. Филип
    07/01/2008 - 19:50

    Лонганлоне, тази статия ми хареса доста 😉

  24. operator-a
    07/01/2008 - 20:35

    хех спомени а 🙂 все хубави при това, от ТВ игрите Атари, Сега игрите, стрийтфайтер и мортал комбат, Куейк, Делта форс и Син, Кармагедон2 до Хироус и т.н…
    Дам все добри, но времената се менят, хората също – за разлика от клубовете (както каза някой по горе), в които и без това игрите са от второстепенно значение. Клубовете са свърталище на наркоманчета и утрепки, на деца които не им се ходи на училище, а през нощта – място за преспиване дори за клошарите – това са все хора на които не трябва да им се дава поле за изява…общо взето все хора които пречат на истинските геймъри. И затова моето мнение е че И-нет клубовете трябва да се затворят, вече сме достатъчно напред че да играем “мрежа” от вкъщи! Е вярно не е същото, но и те не са същите като преди и никога няма да бъдат, колкото и интересни игри да има в момента… мир

  25. хаха 🙂 старите игри са си стари игри, спор няма. Не помня кога ми бе първия достъп до PC ама беше по соца също – татко работеше в ТЕЦ-а и имаше някой неща, спор няма. И не помня кое беше първо btw, но освен джойстиците в гаража до даскало, играехме първото UFO като болни, на един приятел родителите му подариха Нинтендо, и MK и Final Fantasy просто по едно време бяха мои сенки, или аз техен…. После дойде WarC и StarC, ония турнири в Русе и София, нощните по 40 часа….. малко ми липсват 🙂

  26. Аз почнах от няква котка дето влиза в разни прозорци и ядеше рибки 🙂
    Иначе Heroes е класика – още го играя 🙂

  27. Филип
    07/01/2008 - 23:54

    Като се замисля колко пари съм потрошил по клубове и ми става тъжно. Ставал съм в 4 да ходя в матрицата да играя на Диабло…тц тц тц, спомени, спомени…

  28. Завиждам, завиждам…

    Никога не съм ходила на интернет клуб. В 5-ти клас нашите ми купиха компютър и карта за интернет. 10лв 5 часа…

  29. Компютърните зали в студентски град до голяма степен са си запазили очарованието.

  30. Хм. Някога отдавна за Правец и Имко имаше едни “игри”, които тогава ми бяха любими – Каратека и Bolo. После на XT имаше нещо, наречено “War”. Като се замисля днешните телефони май имат по-добри игри. Но те и като изчислителна мощност сигурно са напред. От тогава (края на 80-те) май не съм играл, като естествено за известно време се запалих по Doom (май-това беше първата мрежова игра, която видях).
    А в клубове съм влизал 2-3 пъти за да свърша нещо и много пъти по работа – някога им пусках интернет.

    Спомням си един смешен случай – налага ми се от повинцията спешно да сдобия интернет. Влизам в първия клуб и понеже тогава обикновено интернета по клубовете представляваше httр прокси аз питам “мога ли да ползвам telnet тук?” лелята ме гледа с открита неприязън и нищо не казва. Аз пак питам, при което тя вече леко нервно казва “Господине, тоалетна има в ресторанта до нас, тук е само за наши клиенти.”
    Сигурно още има хора, които не правят разлика между telnet и тоалетна, но тогава се чудех да плача ли да се смея ли. След 5 минути кратки и смилаеми обяснения що е то telnet-a лелята се нави да си платя за един час, но дойде до мен и строго гледаше какво правя 🙂 Накрая чак поиска да ми запише паспортни данни, но не я огря 🙂

  31. Zany Zhany
    09/01/2008 - 01:41

    еx, Warcraft1, най-великата 🙂

  32. ех спомени и аз колко време съм профукал почвайки се през всездесъщия Куейк2, старкрафт, CS, WarCraft толкова много време прекарано в задимените мазета в който се помещаваха повечето клубове преди. Имаше и хубави места де хофа, маската матрицата докато и работеха климатиците хаха 🙂 Бтв в някой от тези клубове сме се събирали да ти четем тестовете Longanlon нямаше такъв смях и до ден днешен не съм попадал на нещо по добро 🙂

  33. ха, не мислех, че некой ги помни тия тестове 🙂

  34. ……. Гледам някакво 5 годишно, дето ръката му по-малка от мишката, седнало и играе GTA-San Andreas – ходи и стреля по хората……

    Моето е на 7, ама тва Vice City, тва Counterstrike за нищо ги няма – ама си ги играе от нас, има си нет, има си комп. Като ходи у баща си пък яко вдига нива на WoW. В клуб обаче не искам да го пускам, баща му работеше в клуб навремето и като знам с какви дрОгарчета е пълно … мерси.
    Наскоро обаче гледах едно клипче, в което е на 3 и играе на компа някаква онлайн игричка – реди играчки по коледна елха. Е няма такъв смях – ръчичката му се побира цялата върху лявата половина на мишката, едвам говори разбрано, ама дудне и реди играчки 🙂
    Та май ще ги подмине това поколение манията компютърни клубове, особено нашите, дето си имат компютър и току молят „Айде да видим за нови игри в арена-та” 🙂
    Иначе аз персонално спомени от клубове нямам, винаги съм имала компютър – първият ми беше Правец 8Д, който се плъгваше към телевизора (Юност) и игрите се зареждаха от касетка в касетофон. И най-яката игра беше Снаке Вуте-то (Snake byte) :))

  35. operator-a
    19/01/2008 - 14:47

    дайте да видим тези тестове? ? 🙂

  36. Sharpshooter
    11/02/2008 - 02:11

    хехе тестовете в уъркшопа бяха неразделна част от обучението ми в критическа компютърна литература хахахах
    още помня как четях и ревютата на …как се казваше онази хубава игра със червенокосата мацка (Рин) с меча и дракона 🙂
    и още помня как поклащаше опашка (дракона :))
    Друг ценен спомен от пц клуб беше когато за първи чух телефон да звъни с “мелодия” – беше на един с прякор Байзъна (от бизона от цс) а мелодията беше… Кати с Омайна лунна нощ е хахах Кооолко бях смаян че може телефон да пее така!
    /това май се получи доста офтопик, ама нейсе/

  37. Drakan беше играта 🙂

  38. … Знам, да. Не е измислен от тях, просто си го харесах докато играехме куейк 2 и те се псуваха на родния си език по вградения чат. Попитах какво значи и това ми се стори добро :)…

    А какво значи

  39. Намери си виетнамски речник и ще разбереш 😉

  40. Гледам някакво 5 годишно, дето ръката му по-малка от мишката, седнало и играе GTA-San Andreas – ходи и стреля по хората…
    Все едно за моето става въпрос. Бичи NFS MW от 3 годишно… Сега е на 4, а за по-нататък не ми се мисли.

    Някой да е ходил в компютърния клуб (силно казано за 4-5 Правец-а) на Транспроект в Черноморец? Требе да е било ’86 – ’88 година.

  41. В моя живот има три клуба, и в нито един от тях не съм ходил с идеята много-много да играя:
    1.ВИРТУС (ул. Хан Аспарух, сега е магазин Corporide), където съм се запознал с най-добрите си приятели. Имаше едно канапе долу, което познава гъза ми много добре, и на което съм се натискал с най-разнообразни момичета. Висяхме по цял ден, напушени, пияни, и какви ли не още… В този клуб съм влязъл в деня, в който го отвориха, и съм излязъл в деня, в който го затвориха. Клуба като цяло беше перачница за пари, отпред често спираха два понтиака, и разни други екзотики. Имаше един негър дето живееше във Виртуса, и двама трима дето почти не излизаха. Клуба се беше превърнал в място за срещи и събиране на цялата ни компания.
    2. Cyber Zone 2 (ул. Ангел Кънчев) – послужи като заместител на Виртуса, когато затвориха последния. Просто се пренесохме там. Нямаше канапе, затова който искаше да седи, трябваше да играе. Свободни компютри рядко имаше. В кенефа толкова трева е свита, че ум да ти зайде.
    3. Da House (къщата при пицария Mamma Mia на Седмочисленици) – отвориха го собствениците на Виртуса, така че по право част от старата компания се пренесохме там. Виждал съм там как Клюна играе Counter Strike. Долу в мазето имаше компютри отначало, но после ги махнаха, когато ни хвана лошото шефче (имаше и добро) как 15 човека пушим 3 джойнта. В последствие мазето стана “офис”, досега имам съмнения че долу имаше проститутки… В стаята със сървъра имаше огромен списък кой колко пари дължи, рекордьора дължеше 2000лв. Имаше една малка стаичка, през която се стигаше до мазето, и в нея 5 компа. Всеки от компанията си имаше персонален. В тази стаичка и секс съм правил…
    Ехх, хубаво беше по компютърните клубове…

  42. Хехе-и аз акто излезе варкиреч-а тройката се забих в Плевен по държавни дела. Случайно бях в батальона на Нинджата, много проклет изрод дъгъе:)
    Ган – игрицата с джунглата май се казваше Ацтек…дето като сгрешиш и пода пада и те смазва…готина беше…както и Конан варварина ,дето само скачаше и хвърляше разни брадви…наистина златни времена, мамка им..за нищо не бих заменил златните спомени от детството ми

  43. хохо, за Нинджата и ние подочувахме туй онуй 🙂

  44. Никея
    06/01/2009 - 02:59

    Божкееее… Аз във клуб съм родена… Ходех още от както не можех да стискам и се напишквах… Егати картинката… Без да пускам мишката и да мигам се изпусках на стола… Може и от нерви да е било, знам ли… Първата игра, която превъртях беше Jazz Jack Rabbit – умрях от гордост (момиченце съм). 98ма ще да е било. Ама преди това вкъщи ми бяха подарили един Правец 8. Мъка беше докато му хвана цаката, ама и тва стана… Та в клубовете, бях самоуко дете – игри, интернет, сама стигах до топлата вода, ама и толкова хубаво ми беше… Колко Diablo, Heroes 3, counter strike, quake, half-life изиграх… Някои игри само съм ги пробвала… Други ги махах денонощно… Колко плащах… Имаше в клуба до вкъщи една игра – Silver – още си я търся да я играя пак. Бях 8-9 годишна като я играх и 10 години по – късно още я помня с умиление… Сега пък се забавлявам основно с леки логически игри… Странен преход… Иначе допреди 2 години висях по 12-14 часа за една игра в клуб, да не би да изпусна късметя, ама после ми прекараха нето и от тогава съм влизала в клуб близо 3 пъти. Лятото пробвах WoW, но еднообразността на действията ме отказа. Пуцаш, пуцаш, вдигаш ниво, пуцаш, пуцаш, пуцаш, вдигаш ниво… Като цялото пуцане ти взима кефа от каквито и да е било постижения. Понякога можеш и да пуцаш със затворени очи. Само пръста да ти е като на пружина. Ееееех… Не правят игри и филми като едно време…

  45. Valentin Genev
    12/01/2009 - 20:03

    Здравейте г-н Стойков, съвсем случайно попаднах на вашият блог (търсих при чичо гугъл Добрите страни на Геймингът и … тема за час на класа, ще побъркам всички от кеф и хоп попаднах на блога ви ^^). Много ме трогна всичко, което сте написали . Аз съм геймър от както се помня (на 17 съм, а още си спомням първата игра под дос, която играх – онази на която скачаш с едно коте от кош на кош…).
    Май ще стана много офтопик затова няма да ви тормозя повече. Радвам се, че попаднах на блога ви, защото много рядко намирам хора, които да имат такава гледна точка за гейминга, а не “глей го тоз задръстения дето говори за дота и бърка скочето от 10ст с полшън”.
    П.П:Чета ПС мания редовно от 3/2003, но си признавам, че никога не съм се заглеждал за имената на РИЦАРИТЕ на компютърната мания … кажете в кои бореве сте писали плсссс
    П.П.П: Съжелявам за несвързания коментар… попринцип не коментирам не знам какво ми стана ииии за правописните грешки (дано да няма xD)

  46. Оф, че помня ли ве човек… Аз живях в София до 2002 година, значи писането някъде към 2000 и 2001 ще да е било.

  47. Въпроса е какво ще правите като дойде време за пенсия -)
    ето отговора

    http://www.malopeshtene.hit.bg/BG_gamehouse.html

  48. Вкъщи първия компютър беше (отчасти) ръчно-сглобен ИМКО 2. Дисплея беше ~12″ черно-бял “монитор” “София” (с четири канала и външна антена тип “показалка”). Клавиатурата дефакто представляваше платка с клавишите по нея (няма да забравя единственият й червен бутон — RESET). Процесор — на 1018… КИЛОхерца. Твърд диск нямаше, но пък имаше цели две “флопита” (“флопи”, откога не съм се сблъсквал с тази дума).

    Имахме над 100 дискети, на много от които игри! Snake Byte си беше абсолютна класика! Bolo също беше супер интересна игра. Спомням си, че Karateka-та беше уникална — каква анимация, какъв реализъм! Чоплифтера също къртеше мивки… (даже тоалетни чинии!) Имахме и Тетрис, на който играеше даже и майка! Имаше и Волфенщейнче за тоя “осмак”! Какво друго си спомням… Hard-hat Mack (класика)! Ами влакчето и торбичките с долари… Gold Rush! Спомням си и Elevator-а! Lode Runner-a… Sopwith-а беше ултра-реалистичен, как описваха траектория бомбите… Alley Cat… Игрите бяха много, но често се случваше някоя дискета да не работи, което се приемаше тежко.

    По-късно се сдобихме с Правец-16. Ех, кеф… Цели 8 мегахерца тактова честота на процесора, 16-битови регистри; много, много, много килобайти РАМ; и естествено, огромен, 20 мегабайтов твърд диск. В началото беше със зелено-черен монитор, но после изкопахме отнякъде CGA — 3 цвята!!!

    Най-после можех да играя Каратеката с желаните fps; на 8-цата човечето тичаше дължината на екрана за може би цяла минута! Горе-долу по това време се запалих по Livingstone, а после и по Prince of Persia. Имахме и “волейбол” (2-те огромни глави)… тази имаше и multiplayer! Bushido също беше много яка! А също и тази, с едно човече, което обикаляше разни кули, и след като се качеше на върха пътуваше с подводница до следващата кула (забравих й името). Alley Cat… Dangerous Dave… По това време имахме мощна, high-end машина и това бяха щастливи години…

    След време обаче дори и 16-битовата Правка омръзваше, а нов компютър вкъщи не идваше и не идваше… Клавиатурата почна да отказва, монитора имаше разноцветни петна от магнит, поколението на 286 дойде… Мониторите станаха по-цветни (16 цвята EGA); излязоха LHX attack chopper (“3D” симулатор, който на Правец-16 вървеше с около 5-10 fps, но все пак се играеше), Commander Keen (за която трябваше графична карта EGA), Wolfenstein 3D… Wolf-а, а също и GODS имах възможност да играя тук-там, но много рядко, никога достатъчно и без комфорта да си правя каквото си искам вкъщи.

    После 286-те умряха, и дадоха път на 386. Мониторите станаха много по-цветни (ах, тази прекрасна, прекрасна, пъстра VGA-графичка с 256 цвята)… На бял свят излязоха Dune, списание Computer (в повечето броеве на което имаше статии за по някоя и друга игра), разни куестове…

    Спомням си как с умиление, и капка горчива жалост наблюдавах развиващата се технология — 386 SX, DX, на 25, 30, 40 мегахерца. И точно по това време се появи ПЪРВИЯТ компютърен клуб в София. Намираше се срещу НДК, в едно мазе, имаше 15-тина SEGA-конзоли и 4 компютъра (по-късно станаха и 5-6), и за да влезе, човек трябваше да си свали обувките. Ех, тежки времена бяха тогава, пък макар и да не беше дошла все още Виденовата зима… За да играе, човек трябваше да си плати за определено време, като срока се записваше на лист хартия, и като ти свърши времето идваше един батко да ти каже да ставаш. Имаше голяма доза мизерия в тези времена, и често децата играеха в компания на една машина, за да може удоволствието да достига и сред кибиците. Шеф на това клубче беше Емо, за когото се носеха слухове че е педе(раст/фил). Такъв или не, това беше истинският пионер на компютърните клубове у нас, но какво е станало после — не знам.

    В този клуб после за първи път видях Dune 2, Doom 2, War Craft, а после и WarCraft 2. Последната имаше зашеметяваща резолюция от 640х480 (почти без изключение всички предишни игри ползваха ~4 пъти по-слабата резолюция 320х200) и колоритна, 16.5 млн цветова палитра. Така или иначе основното, което никой друг не предлагаше бе играта в multiplayer.

    В края на краищата домашният компютър бе ъпгрейдван — и то какъв! От Правец-16 директно скочихме на 486DX4! 100 мегахерца чиста изчислителна мощност на процесора! Огромна, 16 мегабайта РАМ-памет (по онова време видео-рам нямаше). И този грамаден, 15″ кинескоп!!! Първите няколко месеца бяха прекарани в чиста детска радост и оживление! Най-после можех с часове наред да обмислям тактически подвизи на X-COM 1&2; да пуцам чудовища на Doom2 с мълниеносни fps! Command&Conquer пък беше първата яка военна стратегия след Dune2. Обаче нямаше звук, никакъв, само PC-speaker, което можеше да издава 7-8 различни тона, и туй-то.

    После станах гимназист (в клубчето на СМГ бях един от най-добрите на Duke Nukem 3D и Warcraft2, хе-хе), 486-цата остаря, Костов върза марката за левчето, появиха се Pentium, Starcraft…

    Starcraft… Трудно е да се опише. Първата стратегия с 800х600, CD-качество, прекрасна, зашеметяваща музика, три напълно различни раси… Това бяха нечувани за оно` време неща! Освен това единиците имаха различни размери и можеха да се нареждат например в дъга, начупени криви и т.н., вместо строго правилните форми от всички предишни стратегии.

    Нямаше как, нашите се бръкнаха за нов компютър — Pentium II. Ох, този пентиум… 266 МHz! 32 MB RAM! А също и първият ми досег със SoundBlaster (generic) и видеокарта (ATI с 4 MB видеорам). Точно по това време Starcraft се бе превърнала в мания, която предизвика началото на бума в отварянето на нови компютърни клубове — 213, Headoff, малки квартални… Хората просто искаха да си правят ръш, бързи Врайтове, или пък бързи 12-ки Зеалоти.

    Освен това FIFА-игрите започнаха да стават все по-атрактивни, а новият хардуер и по-специално появата на VooDoo 2 и Banshee позволи най-после да се джиткат 3D-шутъри върху истински 3D-терен. Тактическият елемент изникна с игри като Delta Force и Half-Lifе. Unreal Tournament и Quake 3 отличен пример за новата мода в PC-джиткането — мултиплейър — чиито основоположник би трябвало да е Doom 1&2.

    Обаче нещо липсваше, и това не беше хубавата графика, а реализъм! И след като се появи Counter-Strike клубчетата започнаха да процъфтяват. Матрицата беше един от първите мега-клубове, изникнаха десетки малки клубчета с по 15-тина машини…

    С терминът “нощна мрежа” се сблъсках за първи път в клуб 213, още по времето на Pentium II и StarCraft. За по три кинта на човек можеше да се джитка на изключително изгодна тарифа, с недостатъка, че на другия ден си като труп. Помня първите “нощни”, след които съм овесвал глава в автобуса, и вкъщи съм спал като застрелян. 2-3 години по-късно, еженощно стотици хора играеха CS, вперили поглед в монитора, стряскащи се след неочакван headshot…

    Обаче по това време нямаше замунда, ами игрите масово се разпространяваха от ръка на ръка — буквално. По времето на Pentium 1 и 2 дисковете бяха скъпи, а презаписващите дискове (CD-RW) — луксозна, излючително скъпа екзотика (както i7 975 в момента, например). CD-тата ползвахме само за изграждането на колекции от любими игри. Пълнехме ги до последния мегабайт, обикновено с музика или малки програмки като ICQ, да не се дава зян, и обикновено нямахме повече от 4-5 диска! За Lords of the Realm 2 си спомням как трябваше да разархивирам 15+ дискети от по 1.44 MB всяка, като целия процес отнемаше час, ако не и повече.

    Първият интернет пък беше т.нар. dial-up модем с трансфер 33.6 kb/s, което в най-добрия случай позволяваше да се тегли с 3.6 килобайта/с. Трябваше да се набира телефонен номер, което (1) ангажираше линията, и (2) след като телефоните станаха импулсни водеше до голяма сметка. После се появиха 2-3 пъти по-бързи dial-up модеми, сетне модеми по кабелната телевизия, и накрая жистоките LAN-мрежи.

    След това излязоха Pentium III, Celeron, Athlon, Duron, Burton… Voodoo вирнаха гордо глава и след Banshee почнаха да се осират все повече с всеки следващ продукт; GeForce 2 уби Voodoo; ATi се спаси с Radeon и успя да остане конкурент до ден-днешен, макар и под крилото на AMD. Самите AMD започнаха като занаятчии на Intel, после изядоха Cyrix, а сега притежават и ATi. Първите атлони си спечелиха прякора “котлон”, но после Pentium 4 станаха “печките”, а Athlon 64 даваха същата производителност с около 1/3 по-ниска честота. Intel пак превзе короната с Core2, а напоследък и с i7, но пък цените им винаги са били по-високи. NVIDIA останаха на върха с 8800GTX, и наскоро с GeForce200…

    Клубчетата започнаха да умират някъде около 2005-та година, и вече се ползват предимно като Internet-cafe, отколкото за джиткане. Много отдавна не съм стъпвал в коя да е матрица, работят ли още?

  49. Найстина бяха много добри времена жалко,че вече ги няма,но и все пак ние растем всичко околу нас е променя…но това си бяха направо магически времена ..

Leave a Reply

Задължителните полета имат *