Животните нямат права



Много се говори напоследък за “правата на животните”, навъдиха се и много организации, които да ги защитават – което е логично, щото където има пари, винаги ще се намери кой да ги харчи, че и да крещи, маже с боя, протестира и показва задника си в защита на тия пари.

На мене обаче тая работа с правата на животните така и не ми стана ясна – може би защото всички вкупом се хвърлят да ги защитават, а никой не се опитва да обясни какво и защо са те. Затова и моето мнение е, че животните нямат никакви права…

Да бе, ясно, че не е добре да си жесток към животните

Когато обаче става дума за неща като права и закони, ние не вземаме решенията си на базата на емоции, а на базата на логика и разум. Затова в случая е важна не емоционалната (да, котенцата са сладки, а аз си гледам най-сладкото), а морално-правната страна на въпроса. А там, както съм казал и в една друга тема, ако гледаш трезво на нещата, има един доста логичен и натрапващ се извод.

Аз лично смятам, че такова нещо като ‘права на животните’ не може да съществува. Самата дума ‘права‘ има смисъл само и единствено в човешкото общество, за да регулира неговото функциониране и да го направи по-различно от едно животинско такова. Т.е. изхождаме от изконния принцип на социалната група в най-низшата й форма: “Ако обещаеш, че няма да ми правиш това, и аз няма да ти го правя на тебе” – първобитните хора се разбрали да не се ядат помежду си и да живеят в една пещера. Именно поради това е обречено на същностно противоречие усилието да разглеждат през призмата на човешките взаимоотношения (чиято функция е думата ‘право’) отношенията човек-животно – животното не може да осъзнае смисъла на такова взаимоотношение и не може да бъде страна в него. Бъдете реалисти, не идеалисти – няма как моралните принципи на взаимоотношенията между хората да се прилагат и за отношението на човека към животните.

Невероятно, но факт

Опазването на природата е едно, а опазването на всяко животно поотделно – съвсем друго. Животните за храна нямат нищо общо с дивата природа – тя няма да пострада от тяхното изяждане. Нито зайците и мишките, които се отглеждат специално за лабораторни опити са част от естествените популации.

Няма как да се отнасяме с животните като с хора. За да ядем пържоли, яйца и сирене, животните се отглеждат в нещо като концлагери, в отвратително неестествени условия, в тесни пространства, с храна, която води до затлъстяване – защото иначе е икономически неизгодно. Тия концлагери се наричат ферми. В тях животните биват отглеждани и после убивани, за да може да ги ядем. Как това се връзва с концепцията за правата на животните? Или всички трябва да станем вегетарианци (всъщност vegans)? А дори и да станем, нямат ли право на живот милиардите малки животнинки – мишки, зайци, птички, които живеят в нивите и всяка година загиват под остриетата на комбайните? Не е приятно да си представиш как умират и затова може би трябва съвсем да спрем да се храним?

А ако прескочим първичните нужди и задълбаем малко повече в признаците на цивилизованото общество – като хигиената например – аз ценя много собствените си очи и отказвам да се къпя с шампоан, който преди това не е капан до отказ в очите на стотици зайци, за да се види дали е вреден. Докато обаче аз мога да мина без шампоан (да речем, в името на правдата ще мириша), за някои хора отказът от използване на продукти, които са тествани на животни не е вариант – те просто ще умрат. Дали медицинските изследвания можеха да съществуват без опитни животни? Колко лекарства са открити, колко болести са победени, колко човешки живота са спасени, благодарение на убиването на животни? Много е лесно да си милозлив и защитник на животните по интернет, но как е, когато ножът опре до кокала? Кое струва повече – животът на 10 000 зайци, или този на детето ти?

Къде е границата?

Тези, както и стотици други примери за ‘нехуманно’ отношение към животните осигуряват съществуването ни от милиони години (милиони, защото и ловът с лък си е убийство, нали…). Идеите за включване на животните в моралния обществен кодекс са просто фантазии на хора, които толкова отдавна живеят в градската си среда, толкова са се отдалечили от реалния свят, че смятат, че пържолите растат по рафтовете в супермаркета, а млякото се прави в завода на Кока-Кола. Те се смятат за по-морално извисени от останалите, само защото са забравили от къде идват храната и облеклото им и на каква цена. Ако продължим в посоката, която ни чертаят тези хора, не трябва да трепем комарите и вредителите по растенията, дори не трябва да използваме антибиотици, да не развалим рахатлъка на бактериите…

Даването на “права” на всичко живо – насекоми, бактерии и т.н., ще се съгласите, е абсурдно. Къде е тогава границата, при която трябва да спрем? За мен тази граница е човешкият вид – хората имат права, те живеят в обществото и тези права ги касаят. Животните не са разумни, не са част от обществения договор и не могат да имат права.


—————————————————————————————————

Интереснa статия, която вероятно си пропуснал:

Продавачески неволи


Не съм пък знаел…
Пламен Орешарски е пич

Коментари

  1. Петър
    08/10/2007 - 10:28

    Прекалено много мислим за индивидите в мирно време. Всяко болно куцо и съкато е невероятна и много ценна брънка на вида ни и трябва да се спаси на всяка цена. От това следва олигавяне и тотално скапване на ДНК-то ни (да тези хора се плодят, дори да не ти се вярва) и се превръщаме в едни същества, които общо взето не могат да оцеляват без изкуствената си среда. Макар да се имаш за голям мъжкар ми се ще да те видя как си правиш лък от клонка и …. ъъъ… тетива не съм сигурен какво може да ти бъде, може би конски косми от опашката? и прострелваш заек от 30 метра. След което го одираш (с голи ръце разбира се, освен ако наблизо няма под ръка остър камък) след което намираш сухи клонки, кремък и шума, запалваш си огън, изкормваш заека и го опичаш, след което го изяждаш. И така всеки ден. Щото до утре (по топло време) ще е заминало месото. А ако е хладно все пак ще се наложи да го заравяш в земята, за да не мирише на месо, не ти се ще да си нападнат от глутница вълци, за едната заешка кълка. Налага се да намериш и чист поток (омфг това ще е забавно приключение в Беге – чист поток) за да пиеш водица, трябва да съобразиш и да кормиш и дереш заека далеч от лагера си (пак заради хищници, припомням – вълците се движат на глутница, имат водач, който ако е достатъчно гладен напада, ако той не се престраши нямаш проблеми, но ако нападне едва ли ще се отървеш от цяла глутница). Да, да, да всички сме гледали за онзи, който преборил мечката. Ама не е всеки ден Велик ден. както си ранен и кървящ след това..сещаш се:) Представи си колко от световната популация би оцеляла така (аре ти може и да оцелееш, яко момче си, младо). За това имаме така наречените хуманни норми – за да могат по-слабите да се възползват от по-силните. Много хубаво ‘сичко нали до момента в който не сме във война…

    Какво става тогава – почваме да действаме като два отделни вида – жертваме всичко но не в името на индивида а в името на “вида” мрем като микроби и единственото което ни спира да не унищожим изцяло другия “вид” (защото когато има междувидова вражда, рано или късно тя приключва с пълното изместване на по-слабия вид, демек изчезване)е страха че нещо тотално ще се обърка ако го направим. Жестокостта е залегнала в нас, просто сме такива същества. Нормите наричани “права” са въведени именно за да ограничават тези наши заложби. Нормално е да се опитваме да ги разширим и междувидово (още в библията има някакви такива неща, как лъва и агнето щели да си играят заедно, ама така, че на агнето после нищо да му няма) така че излишно се пениш. Колкото ни е грижа за индивидите по време на война, толкова и за другите видове – грижа ни е когато ни отърва, спре ли – “ебали сме ги”. Това е … Това не значи че е хубаво да закачаме рибарски кукички по устите на котките или да затваряме кученца в хладилника. Знаеш сигурно как се хранят пираните. Отглеждат малки мишлета, след което бебето мишле се умъртвява (чрез яко запращане в пода все едно дриблираш с топката) и се пуска в аквариума. Това е положението…. Въпросът е да не се проявява __излишна__ жестокост. ама като ни влече….

  2. Лонганлон, ами че нали ако това с правата и морала има за основа единствено обществената договорка, нищо не пречи то да се мени с течение на времето и настроенията в същото това общество. Щом мнозинството желае, ще даде права на животните, логиката и разни изкуствени прагове тук нямат нищо общо.

    Справка – кравите в Индия, на някои места, пише, отиваш директно в затвора за убийство или дори нараняване на крава. Ще речеш, че са изостанали хорицата, ама за “нехуманно отношение към животно” те чака присъда и насред Ню Йорк.

    Тук глезотията или религиозните заблуди нямат нищо общо. От гледна точка на психологията, проявена жестокост към живо същество предполага и склонност към насилие над хора, съответно въпросният индивид е потенциален нарушител на чисто човешките права и спрямо него трябва да се вземат превантивни мерки.

    Никой не дава права на животните като самоцел, това с бактериите и комарите е глупаво сравнение. Хората винаги действат от егоистични подбуди, в случая обществото защитава своите морални устои, съответно защитава само себе си. Логиката е очевидна.

    Макар и никой да не се нуждае от нея, щом мнозинството реши по свое усмотрение да наложи нови правила в договора и има достатъчна сила за това. Така че, дори от първобитна човешка гледна точка, не виждам какво толкова протестираш 🙂

  3. @skoklyo: “това с бактериите и комарите е глупаво сравнение”

    Разбира се, че е глупаво и точно за това го използвах – исках да покажа, че все някъде трябва да поставим границата. Колкото и да даваме права на всичко и да се правим на много възвишени, все някога ще се наложи да отделим едните от другите. Тези, които “може” да убиваме, и тези, които “не може”. Кои са едните и кои другите, каква е разликата между тях?

    Каквото и да изберем, то ще е лицемерие:

    – В Ню Йорк ще те осъдят, ако утрепеш куче… А през два щата на юг има хиляди ферми, в които дневно се колят милиони телета, за да може да съществува NY изобщо. Не е ли лицемерие?

    – ОК, ще станем вегетарианци. С ръце ли ще жънем житото, за да не нарязват комбайните малките животни? Или просто ще си затваряме очите, заради общото благо? Не е ли лицемерие?

    – Протестират срещу използването на лабораторни животни за опити… А поставят ли отрова за плъхове в мазето си? От чума ли да измираме?

    Целият смисъл на законите е, че важат еднакво за всички. Ако в тях се опитаме да набутаме животните, няма как да стане еднакво за всички, щото животните не са хора. Щото човечеството в един идеален вариант може да оцелее, ако хора не нараняват други хора, ама няма как да оцелее без да умират животни – а това значи, че законите ще трябва някак да… заобикалят тая необходимост, а ние да се правим на слепи в едни случаи и да “въздаваме правосъдие” в други – което вече става в САЩ, примера с NY го видя.

  4. Съгласен съм. Животните не могат да разберат смисъла на даването на права от наша страна. Единственото, с което не съм съгасен е границата. Или аз може би я дефинирам по различен начин.

    Според мен трябва просто да не вредим на нормалните популации в природата. Законово да се ограничи нашата намеса в естествения животински свят. Колкото и да експанзира човешката раса по планетата, тя не трябва да пречи на другите обитатели. Нищо повече.

    Колкото до тези жовотни, които ние си отглеждаме с някаква цел – те се отглеждат с определена за тях задача и както казваш ти не са част от естествените популации. За това спор няма.

    За мен най-добрият вариант е да си отглеждаме каквото ни трябва без да пречем на животните в природата.

  5. O, за природата и опазването й нямаме никакви спорове, че е необходимо и належащо.

    Пак skoklyo:
    “От гледна точка на психологията, проявена жестокост към живо същество предполага и склонност към насилие над хора, съответно въпросният индивид е потенциален нарушител на чисто човешките права и спрямо него трябва да се вземат превантивни мерки.”

    Надявам се сам виждаш, колко абсурдно е това, което казваш. Цялата система на законите и правото се базира на наказание за извършено престъпление, не на “превенция”. Т.е. наказваш само престъпника – а той е престъпник, когато е извършил деянието, а не, когато може би (според теб) си е мислил да го извърши.

  6. djsupermax
    08/10/2007 - 13:18

    Фактът, че наприметр ти не осъзнаваш и не разбираш смисъла на понятието “хуманизъм”, достатъчно основание ли е да откажем да го приложим към теб и респективно да те убием, понеже някои от нас смятат, че моралът ти е на ниво животно и респективно няма да е грях по твоята логика?

  7. Ама нали уж говорихме, че това с правата е въпрос на обществена договорка, ние делим “едните от другите” въз основа единствено на потребностите ни, така е било винаги и така ще бъде.

    Лицемерие е прилагането на двойни стандарти, а в случая с животните няма такива – единственият стандарт са нашите лични потребности, физически или психологически.

    Иначе защо ти лично ще си говориш нежно на котката, едновременно гърмейки по гълъби, сковавайки къщички за славеи и нагъвайки свинско?

    Ако наистина законите важат за всички, тогава сигурно нямаш нищо против да ти претрепя и изям котката? 🙂

    Това обаче ще го приемеш като едва ли не лично посегателство върху самия тебе. И правилно, ти се асоциираш с това животно, поставил си го под лична закрила, несъзнателно си му прехвърлил част от правата си, в примитивен смисъл то е станало член на твоето племе.

    По същия начин обществото като цяло постъпва спрямо някои животни и даването на “права” в най-първичен смисъл не е въздаване на “вселенска справедливост”, а опекунство – нападнеш ли тях, нападаш нас.

    Сигурно помниш как Мишел изрази желание да те насини с пушката. Естествено, не би го направил в реална ситуация, дори ти да беше отчайващо хърбав, но в тази агресия проличава неосъзнатият инстикт да защити равностоен по права нему член на племето. Чак след това идва на ред логическото претегляне на ситуацията, вредите и ползите, йерархичното разделяне на “човеци” и “животни”.

    Логиката е хубаво нещо, Лонганлон, но не бива да забравяш, че е просто изкуствена надстройка на инстинктите, на които, очевидно е, се подчиняваш и ти.

    Ако можеше да бъдеш подложен на тест, включващ изследванета на мозъчните вълни и хормоните в кръвта при наблюдение на снимки на пребит непознат човек и пребита сиамска котка като твоята, какви мислиш биха били резултатите в реакцията? Задай си съвсем честно тоя въпрос и после говори за лицемерие.

  8. Всичко, което каза е вярно. Но нищо от него по никакъв начин не оборва тезата ми…

    Да, аз ще се възмутя от пребитата сиамска котка – просто обичам котки. Но не смятам, че съм лицемер – не искам да поставя всички котки под закрилата на закона, едновременно “нагъвайки свинско”. Други хора може да не обичат котки, ама да обожават прасета – те да искат забрана на яденето на свинско и всеобщ лов на котки ли?

    Aми че някой може да обича амеби… дайте да не вредим на амебите, че и те имат права…

  9. Маркуча
    08/10/2007 - 14:07

    Евала, страшно ме кефиш понякога! Направо ме е яд, че не съм речовит като теб. Цитат по памет отнякъде:

    — Дядо, не ти ли е мъчно да колиш прасенцата?
    — Мъчно ми е бе, дядовото, мъчно ми е, ама са вкусни, ваджишките!

    Та и аз така, ям кюфтета, пък ако ще на оня свят призраците им да ме спохождат.

    Още една справка за Индия: джайнистите ходят с маска на лицето и звънчета по краката именно за да не утежнят кармата си, убивайки малки животинки. Индийска му работа.

  10. Очевидно е, че хората като цяло харесват много повече котките, отколкото прасетата. Последните са най-вече източник на храна. Амебите са източник на болести, освен това се твърде различни от нас и много трудно могат да бъдат обект на емпатия. Даваш погрешен пример, може би защото не си разбрал идеята, а тя е, че всичко зависи от личните предпочитания и потребности на мнозинството.

    Тезата ти, доколкото чета, е, че всички видове животни трябва да бъдат поставени под еднакъв знаменател и да им бъдат дадени еднакви права и привилегии, така ли е?

    Амеби, насекоми, птици, котки, крави и човекоподобни маймуни, те са животни, така ли е?

    Очевидно обаче става въпрос за крайно различаващи се животни и не можеш да приравниш амебата към едно прасе, да не говорим пък към едно шимпанзе, дори от чисто биологична гледна точка, нали?

    Значи разлика все пак съществува и, ако забелязваш, човек проявява възходяща тенденция да покровителства и защитава именно онези животни, които вижда близки до себе си, по една или друга причина, най-вече по визуални или поведенчески признаци, а понякога просто поради стечение на обстоятелствата. Ключовата дума тук е “близки”.

    Логическата грешка в твоята теза е същата, която проявяват фанатичните природозащитни – те приравняват всички животни под общ знаменател. Конкретно раците, които биват сварявани живи, от чисто физиологична гледна точка не могат да изпитват болка в същия смисъл, по който я изпитва една птица, примерно. Научно погледнато те дори не изпитват болка, всъщност.

    Но това не пречи на природозащитниците да изпитват емпатия спрямо тях и да им приписват присъщи на далеч по-развити биологично същества черти, дори подсъзнателно изравнявайки ги със самите себе си. Ти също, говореъки на котката си, не я псуваш с нежен тон, а подсъзнателно приемаш, че думите са важни. Макар на практика не за нея, а за теб, което тук е ключовата идея.

    Несъстоятелността на твоята теза се корени в това, че животните не са и не могат да бъдат равни, дори от строго научна и логическа гледна точка. Допълнително, подреждането им в някаква йерархия на “близост” се извършва общо взето на емоционална основа, по-правилно казано – всичко е въпрос на емпатия. Както ти самият посочи – дори индивидите от един същи вид получават “права” в различна степен, в зависимост от нечии лични предпочитания.

    Обаче, както отбелязахме, правото е въпрос на обществена договорка. И доколкото огромното мнозинството от хора харесват едни или други котки, примерно, изпитвайки емпатия и отъждествявайки ги със себе си, съответно всички котки по линия на сходството получават определени “права” в същото това общество.

    И обратно – ако в дадено общество мнозинството е безразлично спрямо котките, или поради някакви причини направо ги възприема като заплаха (примерно както плъховете), те ще бъдат лишени от “права”. И в това няма нищо нелогично.

    Всички тия приказки идат да докажат, че животните не получават “права” по някакъв вселенски “принцип на живота”, а единствено ако ние ги свържем поради определена причина или прищявка (все едно е) със самите себе си, очовечавайки ги до известна степен и разпростирайки своите собствени права над тях.

    Пример – обожествяваните животни във всички религии получават буквално човешки черти.

    Пример – човекоподобните маймуни неслучайно са наречени така и агресия срещу тях е съзнателна агресия срещу човешката форма (а защо не и почти същност?), включително за извършителя, нещо много по-различно от отстрелването на куче.

    Пример – кучето е древен спътник, приятел и съюзник на човека, съответно нараняването му е далеч по-сериозна постъпка от наритването на котка. (Отглежданите за храна кучета всъщност са доста по-различни от редовите, пък и става въпрос за различие в културите, което е показателно за принципа на даване на “права”)

    Пример – котката винаги е била полезна за нас, освен това е безобидна, а и миловидна (форма на муцуната, свойства на козината, поведение), съответно ритник по нея е далеч по-кофти постъпка от убиването на мишка, която е отявлен вредител.

    Пък ако заговорим за пухкавите хамстери, отиде … Досега сигурно си забелязал тенденцията? 🙂

  11. Схванах, разбира се, беше повече от ясен 🙂

    Но тук опираме до това да даваме права на животните, които са ни симпатични, а това си противоречи със самата същност на думата “права” и “закони”. Смисълът на правната система е да елиминира влиянието на чувствата, емоциите и личните пристрастия от междуличностните отношения,а смисълът на правата и законите е да са еднакви за всички, независимо кой на кого и защо е симпатичен…

  12. Маркуча
    08/10/2007 - 16:02

    > говорейки на котката си, не я псуваш с нежен тон,
    > а подсъзнателно приемаш, че думите са важни.
    Тц, не позна 🙂 Най-редовната реплика към кучето ми е „Да ни си посмяла да ми скачаш с тия мръсни лапи, твойта мама!“, при това казана именно с нежен тон.

    > нараняването на куче е далеч по-сериозна постъпка
    > от наритването на котка
    Котколюбците ще те изядат с парцалите 🙂

    Да, едни животни се ползват за храна, други вършат полезна работа. Във Виетнам обаче ядат кучета и окото им не мига. Просто кучетата изпълняват същата функция като прасетата. Освен това хората имат най-разнообразни домашни любимци: крокодили, питони, бенгалски тигри, скорпиони, тарантули и др. противни гадове. Значи трябва да ги поставяме под един знаменател.

  13. Law:

    a rule or system of rules recognized by a country or community as regulating the actions of its members and enforced by the imposition of penalties.

    origin – Old English lagu, from Old Norse lag ‘something laid down or fixed’, of Germanic origin and related to lay

    Доколкото и англичаните са хора, при това от индоевропейското семейство като нас, ще приемем, че произходът и смисълът на “закон” и в нашия език са сходни.

    Тоест говорим просто за фиксирани условности. Къде виждаш тук вездесъщността на “правната система” извън тях? Тя служи само като инструмент за спазването им.

    Пример – някои смахнати закони в американски щати. Но хората са решили, че така трябва да стоят нещата и са си го написали черно на бяло, това е законът 🙂

  14. Жилов
    08/10/2007 - 19:02

    Аз много рядко ям месо (веднъж месечно), но ето един комикс от три картинки за зеленчуците:

    Vegetable Cruelty

    Иначе и считам, че жестокостта към животно (одрана котка примерно) е осъдителна не заради страданието на самото животно, а по-скоро заради проявената от човека жестокост.

  15. Жилов
    08/10/2007 - 19:06

    Имам предвид, че разликата в мотивите и причините, поради които едно животно страда и умира води до разликата в осъждането на действието.

  16. “жестокостта към животно е осъдителна не заради страданието на самото животно, а по-скоро заради проявената от човека жестокост.”

    Склонен съм да се съглася с тебе – особено, когато деянието е извършено публично, защото причинява емоционални вреди на други хора. Но тогава законът е мотивиран от правата на хората, не от правата на животните. Тука навлизаме в съвсем други дебри на правото, които нямат нищо общо с правата на животните и за това няма да ги разисквам.

  17. Жилов
    08/10/2007 - 22:46

    Всичко опира до
    “ANIMALS ARE PEOPLE TOO”.
    Бях видял такъв плакат.

    Видя ли комикса Vegetable Cruelty от линка по-горе? 🙂 🙂

    Впрочем, какво се получава: ако не искаш да вредиш на животните, не трябва да ядеш:

    – сирене, кашкавал, мляко (експлоатация)
    – яйца (експлоатация)
    – месо (убийство)
    – хляб и хлебни произведения (косвени жертви)

    Това изчерпва ли списъка? Ако не искаш да вредиш и на растенията, би следвало да не ядеш

    – картофи и кореноплодни (убийство на растението)

    Само ябълки, банани, кайсии и т.н., щото дървото ги е направило за ядене (и произтичащото от това размножаване). С ядките не знам, яденето на зародиши не ме притеснява.

    Диетата е постижима, мисля 🙂 Не знам как би се отразила на здравето, обаче.

  18. violentlyhappy
    09/10/2007 - 05:51

    много измествате темата, хора.
    дали животните имат права или не няма значение, защото те така или иначе не осъзнават това (подчертавам ОСЪЗНАВАТ). задължително ли ни трябва закон, за да осъзнаем, че да ритнеш куче, защото ти прави кеф, да забиеш пръчка в корема на жаба, защото ти е гнусна или да пъхнеш запалена пиратка в дупето на котка, защото било много смешно как обезумява от страх и търчи с все сила докато онова избухне?!? вместо да се измислят закони и да се полемизира около въпроса с правата, по-добре ще е ако всеки използва онова дето го отличава от животните – душа, съвест, състрадание- и се въздържа от неоправдана жестокост ИЗСТЪПЛЕНИЯ.

  19. violentlyhappy
    09/10/2007 - 05:54

    преработено:

    много измествате темата, хора.
    дали животните имат права или не няма значение, защото те така или иначе не осъзнават това (подчертавам ОСЪЗНАВАТ). задължително ли ни трябва закон, за да осъзнаем, че е ИЗРОДСКО да ритнеш куче, защото ти прави кеф, да забиеш пръчка в корема на жаба, защото ти е гнусна или да пъхнеш запалена пиратка в дупето на котка, защото било много смешно как обезумява от страх и търчи с все сила докато онова избухне?!? вместо да се измислят закони и да се полемизира около въпроса с правата, по-добре ще е ако всеки използва онова дето го отличава от животните – душа, съвест, състрадание- и се въздържа от неоправдана жестокост ИЗСТЪПЛЕНИЯ.

  20. Всъщност “състрадание” е доста точен смислов превод на “емпатия”, а лозунгът Animals Are People Too и въпросният комикс потвърждават казаното за механизма на асоцииране и придаването на човешки черти.

    В прав текст – даваме права на различни от нас хора, животни, растения, или дори неодушевени предмети дотолкова, доколкото можем да видим себе си в тях.

    Това обаче далеч не е даденост, както повърхностно се приема, защото обратният процес също важи – автоматично се лишават от човешки образ дори хора, които по някаква причина възприемаме като външни, или направо като врагове.

    Примери – феноменът ксенофобия, расизма, военната и политическата пропаганда, прозвищата “чудовище”, “звяр” …

    Личното ни отношение, емпатията, състраданието, асоциирането – това е единствената мярка. Проблемът с “правата” на животните е само част от нещо далеч по-дълбоко в самата ни природа на социални същества.

  21. Отново съм съгласен и отново стигаме до нещо, което е мотивирано от правата на хората, не от правата на животните.

  22. “За мен тази граница е човешкият вид – хората имат права, те живеят в обществото и тези права ги касаят. Животните не са разумни, не са част от обществения договор и не могат да имат права.”

    Опитвах се да покажа, че правата са именно СОЦИАЛНО явление, а не ФИЗИОЛОГИЧНО, съответно поставената от теб условна граница е напълно погрешна и въпрос на лично мнение, не на обективна реалност 🙂

  23. Изобщо не съм се опитвал да докажа, че правата са физиологично явление. Те са следствие на най-социалното нещо – общественият договор, според който хората живеят във социум.

    Това, в което се опитваш да ме убедиш е, че правата са въпрос на субективното мнение на хората – а аз в това и сам съм напълно убеден. В статията аз просто поставям моята субективна граница, както я виждам във връзка точно с тоя социум, и я защитавам 🙂

  24. Да, обаче когато осъзнаем, че границите сами ние ги поставяме, изчезват и поводите за оправдания от сорта “това е само едно животно, какво толкова”.

    Губят основание и обвиненията в лицемерие, които ти отправи по-преди. Щом е постигнато обществено съгласие, че кучетата са под закрила, а телетата служат за храна, понеже за момента няма как, значи така ще бъде.

    Натискът срещу опитите с животни в лабораториите на козметичните компании всъщност доведе до създаването на изкуствена човешка кожа за провеждането на тестове, четох. Тоест до прогрес, по-добри резултати и реално по-безопасни за хората продукти. Същото е и със заешките очи, принудата е най-добрата мотивация, знаеш.

    Да оправдаваш настоящето положение с исторически традиции е, меко казано, проява на инерция в мисленето. Кожените палта в днешно време необходими ли са изобщо? Ловът още ли е предпоставка за оцеляване? Показателно е, че веганите не измират масово, нито пък са се натръшкали от метаболитни неволи. Какво доказва това?

    Доказва, че единствено инерцията, безразличието и измислените морални оправдания поддържат статуквото. Което е най-малкото повод за размисъл 🙂

  25. ….край LONGANLON, веднага си напускам работата, спирам да се занимавам с дружеството и отивам да тегля заем от банката да си построя виличка на брега. Мдам, получих просветление…

  26. Само искам да посоча къде доводите на автора куцат. Идеята за права на животните не е да се защитят всички животни във всички възможни ситуации, а да се избегне убиването и измъчване на животни в случаите, когато това е non-essential.

    Например няма как да се избегне смъртта на малки животни при машинно събиране на реколтата. Животни загиват и когато биват блъснати от коли и камиони, и когато се прокарват нови пътища, и когато се секат дървета. Но целта на всички тези занятия НЕ е да се убиват животни. И е направено почти всичко в границите на разумното да се ограничат тези жертви, а самите процеси са интегрална част от модерното човешкото общество. Така че не виждам защо защитниците на животински права трябва да се чувстват виновни за това, че ядат пшеница или царевица, както и когато ползват някаква форма на транспорт. Защото иначе трябва да отхвърлим 90% от човешката дейност като неморална и да се върнем да живеем в горите като събирачи на плодове и гъби.

    За разлика от горните случаи, отглеждането на животните за месо има в крайна сметка за цел да причини тяхната смърт. Капането на шампоан в очите на зайци също в крайна сметка причинява болка на някои от тях. НО човек може да се храни пълноценно и без да консумира месо, а пък опитите с шампоана могат да се правят на хора платени доброволци. Така че тези две дейности не са оправдани от гледна точка на правата на животните. Отделно, че за отглеждането на животни за месо са необходими огромни количества зърно и вода, което пък допринася не малко за високите цени на храната и замърсяването на околната среда (в тази връзка не виждам защо да не се спре отглеждането на животни във ферми, вместо правенето на етанол от царевица – и двете причиняват високи цени на зърното, но второто поне е полезно за околната среда).

    Има и друг вид случаи, когато опитите с животни са оправдани и необходими. Например няма как да не експериментираш с пилета, когато се опитваш да предотвратиш глобална епидемия от птичи грип. Но учените биха направили същото и с хора, ако опасната болест се крие в самите хора. Например опити с ваксини за полио и СПИН са правени и са правят върху хора – защото няма друг начин. Но защитниците на човешки права си траят в такива случаи – важното е хората да дадат информираното си съгласие за това, което се прави с тях. Животните няма как да дадат това съгласие, и когато консенсусно и обективно е решено, че са необходими такива опити за предотвратяването на бедствие, то това не е нарушение на правата на животните.

  27. Ами, всъщност, точно това е и моята гледна точка и ти с написаното го потвърждаваш – животните НЯМАТ права.

    Така, както го описваш, носителят на правата не са животните – какви права имат, щом като ти (или който и да е друг) решаваш, че да ги колиш, смачкваш и нарязваш в един случай е ОК, а в друг – не?!?

    Не изпитват и болка животните, нарязани от комбайна? Изпитват разбира се, при това съвсем ненужна. Да, ще кажеш, нужна е, защото хората трябва да ядат все пак, пък било то и хляб. Ама тая болка е съвсем безсмислена за животните – тя е нужна не на тях, а на хората. За какви права говорим, след като можем да измъчваме и убиваме някой, само щото ни изнася?!?

    “Правата на животните” са просто лицемерна измислица – както сам каза, човечеството би се изхранвало само с гъби, ако се спазваха подобни права.

    Разбира се, не е добре да се измъчват съзнателно животни – ама не щото имат “права”, ами заради едно нещо, наречено “чувство на съпреживяване”. Демек който измъчва животни, подклажда жестокостта и безсърдечието в себе си и у тези, които гледат (особено, ако са деца) – жестокост и безсърдечие, които те могат по-късно да проявят и към хора. Ето заради това е цялата работа – заради хората, не заради животните.

  28. Terlik / Shellman
    12/05/2008 - 20:18

    Позволи ми да не се съглася. Тоест, съгласен съм, че цялата работа е “заради хората, не заради животните”, но по други причини.

    Фактът, че животните се сдобиват с права само в контекста на човешкото общество, не е парадокс. Ако ги нямаше хората, природата щеше да се саморегулира – чрез еволюция, болести или каквито и да е там механизми. Но човешката дейност е надхвърлила по мащаб въздействието на който и да е друг вид в историята. Организираното общество, което съзнателно избира какво да прави, пък разполага с методи, които не съществуват в и не могат да бъдат пресъздадени от природа, в която няма разумни същества. Така че е нужно да се въведат правила, които да регламентират дейностите на обществото и на индивидите. И тези правила и произтичащите от тях права и/или задължения имат тенденцията да обхващат все повече и повече сфери и субекти – започнало се е с имот-притежаващите мъже, после са включени всички мъже, после и жените и децата, всякакви етнически и сексуални малцинства, човешки ембриони над определена възраст… Следващата естествена стъпка са животните.

    За правата на животните може да се мисли като за правата на децата/малолетните. Децата нямат особено количество задължения, но се ползват от право на живот, свобода, и т.н. Въпреки това тези права/свободи могат да бъдат ограничени при определени обстоятелства – при анти-социално поведение има вероятност детето да бъде изпратено в поправителен дом; при развод на родителите детето може да бъде изпратено да живее не при родителя, при когото то иска. Това ограничение на правата се смята за рационално и конструктивно, назависимо каква телесна или душевна болка изпитва детето (в границите на разумното, де). Но никой няма право безнаказано да избива деца или да ги яде – законът/правилата ги защитават. Да подчертая, че самото дете обикновено никога не е изразявало желанието да бъде член на това общество или пък законите да се отнасят и за него. Същото защитниците на животински права се опитват да осигурят и за животните, които не могат да дадат съгласието си да бъдат част от обществения договор, но които ще се ползват от определени права. Права, които могат да бъдат ограничавани в определени случаи, но не от мен или теб, а както е и в случая на децата – от определена инстанция. Тази инстанция може да бъде организирана по различни начини, но това е повод на бъдещ правен диспут – дали ще е комисия от експерти, дали ще е министър на нечовешките животински видове към ООН – тепърва ще се види.

    Освен това, случаите, когато правата на животните биват ограничени, имат преки аналози в ограничението на правата на хората. Експерименти/избиване на животинска популация заради епидемия – насилствен internment на хора, носители на опасни заразни болести и с рисково поведение или дори евтаназия.

    Има и неща като военно или извънредно положение, когато основни човешки права биват суспендирани и отнемането на човешки живот по бързата процедура е позволено – важното е това положение да бъде обявено по законен начин, а не от мен или теб. Така при опасност от епидемия от птичи грип, може да се въведе временно ограничение на правата на някои птичи видове, за да се изследват с цел да се избегне по-голяма беда. Евентуалната смърт на някои животински индивиди също би била приемлива.

    Случайна смърт на животно на полето или по пътищата – случва се и на хора, които работят в мини или които са се опитали да пресекат улицата в неподходящия момент. Случва се даже на войници, които обществото е изпратило (понякога против волята им) на война, осъзнавайки, че обрича част от тях на смърт. Но както не можем да забраним карането на кола на Нова Година, когато всички са пийнали и изтребват невинни хора, така не можем да отменим и събирането на реколтата. Както при война, жертвите са неизбежни. Сигурен съм, че невинните хора страдат не по-малко от невинните животни. Неизбежността на смъртта на някои животни при дейността на комбайна може да бъде отразена в по-лекита наказания, които причиняването на такава смърт носи. При смърт на човек също има много видове олекотяващи вината обстоятелства.

    В заключение, ако смяташ, че никой не може да решава животинските дела от тяхно име, значи смяташ, че никой не може да решава и от името на децата. А пък на дискриминацията на база вид му се вика speciesism, и напомня на всякакви други неприятни -изми от близкото минало.

  29. Позволи ми да ти се изсмея (нахалитетизъм?), Terlik / Shellman
    “Ако ги нямаше хората, природата щеше да се саморегулира – чрез еволюция”
    Тя – природата се саморегулира и човекът е част от цялата тая патардия неслучайно. Той (сексизъм?) – човекът е навярно най-съвършеното произведение на природата, еволюцията и разните-му-там механизми и точно по тези механизми ще продължи да се развива до падането на следващия метеор с големината на нещо голямо (кретенизъм?). Ако имаме късмет, дотогава нашите пра-пра-пра…правнуци ще са на Луната и ще докажат предишното мое твърдение за човешко върховенство, като останат единствен оцелял бивш жител на Земята. Тогава ще ми е интересно, дали някой ще се застъпи за животните, ще им даде скафандър, коктейл и 3Д очила, за да гледа фойерверки. Как може да сравняваш децата с животни, бе ти къв си такъв ненормален. Ами хайде да построим поправителни домове за уличните кучета, които убиват улични котки, щото ги избиват безпричинно, ей тъй от сляпа омраза или нещо друго животинско. И да им назначаваме адвокати, ако не могат да си позволят собствен – служебен! И тез адвокати да плюскат от данъците, които плащаме, а невинните животни да ги пратим при отбрани групи малцинства, че да взимат помощи, да не плащат ток и вода. И да им турим по един ДжиПиЕс, че като се изгубят без да искат или осъзнават това, да им пратим спасителни екипи. И аз, като бях малък, убивах по-жалките от мен дребосъци с лупа (и много се радвах). Така научих за оптиката и се превърнах в човек, който разбира по-добре физичните (природните) закони. Ама няма нищо общо между мен (детето, дето се учи) и кръвожадното куче-маниакален-убиец-порода-питбул, накратко КМУПП (абревиатуризъм?).
    Да вземем за пример Световна Война Номер 2. Евреите ги пъхат в лагери… става страшно после, всички сме гледали филми, знаем. Да сложим Северна Корея на другата везна… там пъхат кучетата в лагери, че и ги бият преди да ги убият, че по-вкусно им било месото после (непотвърдена информация). Хубаво ама евреите ги спасяват техните братя по света, които с цената на собствената си кръв се бият за тях и техните права, а за кучетата в Северна Корея не се застъпва никой. Е, какви права, какви деца, какво стана?
    Ние не можем в 8-милионната си мижава държавица да защитим човешките права… даа, и не ми излизайте с доводи като: “има съдилища за тая работа” , щото аз не говоря за себе си, а за цялото ни общество по безкрайния път на “прехода”, щото ако “прехода” спре, значи сме в нирвана. И тогава пак- хич няма да ме е еня за правата на животните в човешкото общество и всичко друго е чешене на езиците. Какво стана с природните закони, и нима “природните” не са по-велики от “човешките”? “Право на съществуване” има ВСЕКИ (риба, гъба, портокал, човек), докато не спре да съществува.
    Допреди 50 години в САЩ наричали афро-американците негри. Това е дума за роб и сега нямат право “белите” да викат тъй на довчерашните си роби, че съд ги чака. И ние тъй… на ромите трябва да показваме уважение, установено със закон. Ние не можем да се оправим още с расизъм, ти за видовизъм ми вееш знамена! За мен, фактът, че разни двукраки се емнали да оправят света и, видиш ли, намерили за уместно да дадат права на животните (а те и без това си имат такива, като: “правото да съществуват, докато не престанат с това си скучно занимание”; да тичат голи с неизбърсано дупе ,врякат, акат, е*ът и се хранят където (паркове, площади, детски градини и т.н.)и както намерят за добре, без обществото да повдига обвинения, както и много други неписани права. За жалост нямат право на образование, но има и щастливци, един на милион, с привилегята на дресура и повече пържоли на ден, отколкото аз ям на месец).
    В заключение, неприятните “-изми” съществуват откакто е измислена тази наставка и продължават да съществуват и днес. Ако утре има промяна, ще се извиня публично със стихотворение и ще си направя сепуку.

  30. Животните имат права. Имат например правото да бъдат вкусни. 😀 http://img181.imageshack.us/im.....irtku7.jpg

    http://i28.tinypic.com/2jt84j.jpg

  31. Михаил
    16/04/2009 - 09:13

    Животните нямат права!? Не съм чел такова нещо през целия си съзнателен живот. Учуден съм че, едно същество наричащо себе си човек, мисли по този начин. (ако въобше има такъв процес).
    Това са размисли на един наистина тесногръд и ограничен човек, който не знае за какво е на този свят. Елементарен (даващ за пример амеби и бактерии)и органичен вид се крепи все още на общество от мислещи хора.Време е да се огледаш около себе си да седнеш и да помислиш над това което си писал. Все още вярвам че можеш.

  32. Всъщност, Михаиле, вижда се, че немислещото същество си ти. В коментара ти не си дал никакви аргументи в подкрепа на своята позиция. Явно смяташ, че тя няма нужда от осмисляне и доказване – ти така я “чувстваш”, значи е правилната. Само че това не се нарича мислене.

    Ако имаш някакви аргументи – давай, обясни ми защо не съм прав, докажи тезата си логично. Ако не… моля не ме отегчавай с брътвежите си.

  33. Полина Маринова
    16/04/2009 - 11:50

    Животните не са ничия собственост, освен на самите себе си. Тук искам по-скоро да говорим за задълженията на хората към животните, а не за правата на животните, които са две различни неща. Ние сме човешки същества с уникални рационални умове, в състояние да си задаваме въпроси дали убиването е правилно или грешно, ние управляваме своето поведение съобразно разума. Като етични същества, ние можем и трябва да си задаваме въпроса: кога е правилно, ако изобщо може да е, да убиваме? Но тъй като ние не се нуждаем от това, да убиваме животни за храна, а в животинските продукти няма нищо крайно-необходимо за човешкото здраве, то не само, че не е необходимо да убиваме, ами е и грешно.
    Днес убиваме животни в името на печалбата и алчността, а не от необходимост.
    Някой по-горе беше сравнил убийствата на животни с тези на растения. Нека станат ясни основните разлики между растенията и животните, и това да се храниш с едните или другите
    Първо, растенията не изпитват удоволствие или болка, така както животните; растенията нямат централна нервна система или мозък; трудно може да се направи аналогия между това да разрежеш ябълка и това да прережеш гърлото на овца, да обезкостиш риба, да разчлениш пиле или да убиеш с електрошок прасе.
    Второ, растенията не са двигателни същества с крака и нужда от свободно мигриране; ние не лишаваме от свобода растението като го посеем някъде, та дори и в саксия; това не може да се сравни с пъхането на жиовтно в клетка.
    Трето, растенията не са социални същества с комплексни социални връзки между себе си; няма да бъде травма за растението, ако то израсне в изолация, така както би било психологическа травма за животно да бъде отделено от семейството и средата си.
    Четвърто, и най-важно, базираната на растителна храна диета е най-екологично приемлива, докато базираната на месо и животински продукти диета е екологично-катастрофална; основаната на експлоатацията на животни диета на глобалната месо-капиталистка култура е отговорна за разхищението на огромни пространства земя, вода, енергия, изкопаеми ресурси, дъждовни гори и отговорна за глобалното затопляне.

    Лицемерието на месоядците наистина е огромно, защото те не само директно консумират животни, а също така индиректно консумират в пъти повече растения от вегетарианците, защото животните за заколение са хранени с огромни количества трева, житни култури, ядки и семена!
    Разбира се, човешките същества имат право да живеят, следователно да се хранят; и ако все пак приемем, че яденето на растения е зло, то поне със сигурност е по-малкото зло. А ако искаме да се отнасяме с колкото се може повече уважение, състрадание и внимание към тази планета –най-добра стъпка към подобен начин на живот и етика от веганската.
    Дори и животните да не бяха интелигентни или социални (каквито всъщност са), те имат права: те са живи същества, способни да чувстват удовлетворение и болка, имат комплексни чувства, имат нужди, неща, от които се нуждаят, без значение дали са им дадени или не.

    Но какво всъщност са правата и на каква основа различните индивиди, хора или нехора ги притежават?
    Да имаш права е да имаш вродена ценност: вродената ценност на всяко живо същество не може да се принизи до това то да бъде използвано в робска служба на друго същество; всяко същество е завършен индивид, не средство за постигане на целите на някое друго.
    Да имаш вродена ценност значи да отдаваш уважение към други същества, които имат права. Правата на едно същество изискват задълженията на друго същество – задължението да уважаваш правата на другите.
    Пак някой по-горе използва този аргумент, за да кажат, че тъй като животните нямат задължения или отговорности, нито сами между себе си, нито към нас, то тогава те нямат права.
    Но правата не винаги изискват задължения, ние сме изградили асиметрично отношение към животните, при което ние ги притежаваме, но те не притежават нас.
    Помислете по този начин: ние ще кажем, че едно наскоро родено бебе има права, но какви задължения има то? Родителите имат задължения към бебето, но бебето няма задължения към родителите; единствените задължения, които има бебето са към неговите пелени.
    Както и с животните, новородените са носители на права, но те не са напълно разумни.
    Действително има разлики между хората и животните, но те не са морално издържани. Някои хора са високи, други руси, трети по-бели или по-бързи от други – все реално съществуващи разлики, но това означава ли, че едни имат повече права от други? Подобно на това, ако хората са самоосъзнати или по-интелигенти от животните, това дава ли им право да отричат, че животните имат права?
    Ако отричаме правата на животните, осланяйки се само на езика или на разума, то тогава ние ще трябва да отречем правата и на голяма група хора.
    Ембрионите, бебетата, пациентите в безсъзнание, изкуфелите възрастни и хората със сериозни увреждания не би трябвало да имат права; не би трябвало да има значителна морална разлика между това да се експериментира върху тях и това да се експериментира върху животни; ако ние обаче отказваме да експериментира върху тези групи хора или върху хора като цяло, то тогава ние не трябва да приемаме и експериментите върху животни.
    Това което ни свързва с другите форми на живот е желанието ни да живеем, а всичко което е живо има желание за живот, желание да бъде.

    Най-важното е, че вече има осъществими (и по-добри) алтернативи на това да се употребяват животни за храна, спорт, облекла и експерименти. Човек можа да бъде здрав и без да убива животни за храна, не е нужно да носи кожи на животни за да му е топло. Да, самото съществуване на човека нанася вреди, ежедневно несъзнанелно стъпкваме мравки, мушици…но можем да спрем съзнателните убийства и да ги сведем до минимум. Важното за мен, не е могат ли животните да мислят, да говорят, да гласуват, но могат ли да страдат, а това, че тези животни страдат е повече от ясно.

  34. Поли, хубаво постче, в основата си е правилно, макар че думата право е измислена от човек и както повечето неща в едно общество тя е неистинско понятие. За какви права напимер можем да говорим в нашата родина, щом един политик бяга от отговорност под причината, че го боли зъб и не може да се яви на делото? Не става дума само за България, целият свят си измисля думи, а после аргументи, с които да докаже, че неговите думи всъщност са истинни и следва някой да се съобразява с тях. Разбери автора на този блог-това на което той се кланя са причинно-следствени връзки, пречупени през неговата логика и логиката на тия, които мислят като него. Харесва му месо-следователно е морално и правилно да се създават повече кланници, животните да се отглеждат, тъпчат с храна и на следващ етап да се колят, преработват, транспортират до магазина и т.н. Относно правата-те са това, което на най-висшето създание в йерархията му е удобно, но както писах по-горе-права действително не съществуват.
    Като за послепис ще вметна, че се радвам на хора като теб, защото са рядкост. Защотио мисленето им не е винаги консуматорско и според мен тези човеци търсят начини за развиване на разума си в други насоки, освен в удовлетворяването на телесни нужди и производни желания.

  35. Михаил
    16/04/2009 - 14:23

    Ще се аргументирам, разбира се, но на по-късен етап. Не днес.
    Обещавам!

  36. Всъщност Полина направи нелоша аргументация вместо тебе 🙂

  37. Михаил
    16/04/2009 - 14:31

    Знам, но имам какво да кажа и ще го кажа, просто съм на работа.
    Ако, съм прозвучал грубо извини ме.

    п.с. Поли е невероятен човек. Имам честа да я познавам.

  38. По-горе пише, че “Животните не са ничия собственост, освен на самите себе си.”. Това не е вярно. Ако някъде на полето живеят десет телета, те наистина са ничия собственост. Ако обаче един фермер отгледа 2000 телета, те станат крави, имат си собствени телета и т.н., то те са негова собственост – без неговия фураж, помещения и т.н., те не биха съществували. Всъщност биха съществували само оригиналните десет, но това е друг въпрос – на 1990 от тия 2000 им е подарен живот, тоест може да бъдат изядени без проблеми.

    Някой друг е написал по-горе, че не било задължително човек да яде месо и т.н. Чудесно. Сигурно не е било задължително и на твоите предци, когато са яли месо и са се биели със саблезъб тигър, да речем. Ако те са били такива съвестни хора и са ядяли само разни треволяци, някой път при някоя слана примерно какво са щели да направят? Да измрат от глад например. Така че крякането, чуващо се в момента от противници на месояденето се дължи на това, че някой някога все пак е ял месо… Иронично, нали?

    Що за извратена логика и парадокс – някакво същество се чувства виновно за това, че яде, тоест, че продължава да съществува. Ами като не ядеш месо, байо, сигурно си набавяш нужните белтъчини от повече боб? Е, не се ли чувстваш виновен, че пърдиш повече? Тоя парников ефект мамата си джаса…

  39. Всъщност, gendarme, лоогиката ти е много лесно оборима:

    – Робите също са били собственост на някого, също са били хранени от него и са се размножавали по негово желание и под негова грижа. Това не ги прави по-малко хора.

    – Едно време хората не само са убивали животни, ами и са се избивали един-друг, щото ако не утрепеш, ще те утрепят. Вече не е така… в цивилизованите държави.

  40. Не съм съгласен. С робите е по-различно – те просто са били “поробвани” – т.е. грубо казано са вземани отнякъде, където е имало повече хора. С животните, използвани за храна (демек отгледани във ферми), не е така – те не биха съществували без да бъдат отгледани във фермата – или биха били 100 пъти по-малко на брой (особено със сегашните изкуствени методи на отглеждане – с какви ли не химии). Разбира се, можем да приемем, че правата на оригиналните животни, от които са се пръкнали тия следващите са нарушени, но нима правата на пещерняка, ликвидиран от някоя изгладняла мечка също не са нарушени? Правата са изкуствени понятия, съществуващи в цивилизования човешки свят. Като такива, те не могат да бъдат приложени в природата. А нали природозащитниците уж защитават природата…

    А иначе, и едно време, и сега в природата на човека е да яде месо. Колкото до избиването, нали някога (при някакви индианци май) е имало вярвания, че когато воин убие противника си, то неговата душа се прибавя към душата на победилия? И може би има логика, овцата яде трева и си е… овца.

  41. хех, тва означава ли, че всеки човек, който си отгледа дете (което в природата нямаше да съществува) го притежава и може да го продаде или утрепе когато поиска?

  42. @gendarme “е не биха съществували без да бъдат отгледани във фермата – или биха били 100 пъти по-малко на брой” -Абсолютно не си прав! Поне дискавъри ако гледаш за антилопите (най-вече по време на миграция) или разни други преживни животни от нападение на хищници умират маааааааксимум 4-5 процента. Останалите си тичкат щастливо. Друг е въпросът , че при преминаването на някакъв канал умират в пъти повече, защото се изпотъпкват, ама то това е акъл животински. И не идеята не е да не се унищожава живот, ами да не се прекалява с това. Според шибания вестник труд за псевдохристиянските празници ще заколят 1 милион ярета. Абе яжте големи овни, бе мама ви да … какво са виновни яретата, че са се родили и на шибания консуматор му се яде млада мръвка. Ей на такива глупости се дразня, ама какво да правиш…пазарна икономика, нали…

  43. Longanlon – стволови клетки? Аборти? Нека не влизаме в тая плоскост…

    Иначе моята теза е, че фермите не са част от никаква екосистема. Особено пък тия модерните, които произвеждат кренвирши с етикет: “При направата на този продукт не е пострадало нито едно животно”.

  44. Светослав Бацоев
    09/06/2009 - 17:27

    Всъщност, ако помислим и за бактериите, тогава не трябва и да дишаме, тъй като със всяко вдишване убиваме хиляди от тях.

  45. Бацоев – продължаването на живота изисква унищожаване на такъв. Винаги и задължително. Но тук говорим за разумни животни и отношението им към неразумните. Мисля, че много се изговори по темата и коментарът ти на това място е нелогичен, защото не се разбира даже коя теза и как защитаваш

  46. Светослав Бацоев
    02/09/2010 - 17:49

    Daymare, всъщност, не защитавах никаква теза. Просто докато четох статията когато се спомена за бактериите се сетих и това. Иначе съм напълно съгласен със статията.

  47. Случаен минувач
    16/12/2010 - 14:14

    http://www.facebook.com/profil.....0719592342

    я коментирайте, моля?!? нарушени ли са нечии права ?

  48. Стоян
    31/03/2012 - 14:38

    Прекрасна статия. Напълно издържана.
    Браво на автора.
    Браво на човека, който не робува на “политическата коректност”.
    Браво на човека, който изкрещя: “Ама царят е гол!”

Leave a Reply

Задължителните полета имат *