Животните нямат права
Публикувано в Общество — от Longanlon в 08:45 на 8 October 2007
Много се говори напоследък за “правата на животните”, навъдиха се и много организации, които да ги защитават - което е логично, щото където има пари, винаги ще се намери кой да ги харчи, че и да крещи, маже с боя, протестира и показва задника си в защита на тия пари.
На мене обаче тая работа с правата на животните така и не ми стана ясна - може би защото всички вкупом се хвърлят да ги защитават, а никой не се опитва да обясни какво и защо са те. Затова и моето мнение е, че животните нямат никакви права…
Да бе, ясно, че не е добре да си жесток към животните
Когато обаче става дума за неща като права и закони, ние не вземаме решенията си на базата на емоции, а на базата на логика и разум. Затова в случая е важна не емоционалната (да, котенцата са сладки, а аз си гледам най-сладкото), а морално-правната страна на въпроса. А там, както съм казал и в една друга тема, ако гледаш трезво на нещата, има един доста логичен и натрапващ се извод.
Аз лично смятам, че такова нещо като ‘права на животните’ не може да съществува. Самата дума ‘права‘ има смисъл само и единствено в човешкото общество, за да регулира неговото функциониране и да го направи по-различно от едно животинско такова. Т.е. изхождаме от изконния принцип на социалната група в най-низшата й форма: “Ако обещаеш, че няма да ми правиш това, и аз няма да ти го правя на тебе” - първобитните хора се разбрали да не се ядат помежду си и да живеят в една пещера. Именно поради това е обречено на същностно противоречие усилието да разглеждат през призмата на човешките взаимоотношения (чиято функция е думата ‘право’) отношенията човек-животно - животното не може да осъзнае смисъла на такова взаимоотношение и не може да бъде страна в него. Бъдете реалисти, не идеалисти - няма как моралните принципи на взаимоотношенията между хората да се прилагат и за отношението на човека към животните.
Невероятно, но факт
Опазването на природата е едно, а опазването на всяко животно поотделно - съвсем друго. Животните за храна нямат нищо общо с дивата природа - тя няма да пострада от тяхното изяждане. Нито зайците и мишките, които се отглеждат специално за лабораторни опити са част от естествените популации.
Няма как да се отнасяме с животните като с хора. За да ядем пържоли, яйца и сирене, животните се отглеждат в нещо като концлагери, в отвратително неестествени условия, в тесни пространства, с храна, която води до затлъстяване - защото иначе е икономически неизгодно. Тия концлагери се наричат ферми. В тях животните биват отглеждани и после убивани, за да може да ги ядем. Как това се връзва с концепцията за правата на животните? Или всички трябва да станем вегетарианци (всъщност vegans)? А дори и да станем, нямат ли право на живот милиардите малки животнинки - мишки, зайци, птички, които живеят в нивите и всяка година загиват под остриетата на комбайните? Не е приятно да си представиш как умират и затова може би трябва съвсем да спрем да се храним?
А ако прескочим първичните нужди и задълбаем малко повече в признаците на цивилизованото общество - като хигиената например - аз ценя много собствените си очи и отказвам да се къпя с шампоан, който преди това не е капан до отказ в очите на стотици зайци, за да се види дали е вреден. Докато обаче аз мога да мина без шампоан (да речем, в името на правдата ще мириша), за някои хора отказът от използване на продукти, които са тествани на животни не е вариант - те просто ще умрат. Дали медицинските изследвания можеха да съществуват без опитни животни? Колко лекарства са открити, колко болести са победени, колко човешки живота са спасени, благодарение на убиването на животни? Много е лесно да си милозлив и защитник на животните по интернет, но как е, когато ножът опре до кокала? Кое струва повече - животът на 10 000 зайци, или този на детето ти?
Къде е границата?
Тези, както и стотици други примери за ‘нехуманно’ отношение към животните осигуряват съществуването ни от милиони години (милиони, защото и ловът с лък си е убийство, нали…). Идеите за включване на животните в моралния обществен кодекс са просто фантазии на хора, които толкова отдавна живеят в градската си среда, толкова са се отдалечили от реалния свят, че смятат, че пържолите растат по рафтовете в супермаркета, а млякото се прави в завода на Кока-Кола. Те се смятат за по-морално извисени от останалите, само защото са забравили от къде идват храната и облеклото им и на каква цена. Ако продължим в посоката, която ни чертаят тези хора, не трябва да трепем комарите и вредителите по растенията, дори не трябва да използваме антибиотици, да не развалим рахатлъка на бактериите…
Даването на “права” на всичко живо - насекоми, бактерии и т.н., ще се съгласите, е абсурдно. Къде е тогава границата, при която трябва да спрем? За мен тази граница е човешкият вид - хората имат права, те живеят в обществото и тези права ги касаят. Животните не са разумни, не са част от обществения договор и не могат да имат права.
—————————————————————————————————
Интереснa статия, която вероятно си пропуснал:
 |
Продавачески неволи |
October 8th, 2007 at 10:28 am
Прекалено много мислим за индивидите в мирно време. Всяко болно куцо и съкато е невероятна и много ценна брънка на вида ни и трябва да се спаси на всяка цена. От това следва олигавяне и тотално скапване на ДНК-то ни (да тези хора се плодят, дори да не ти се вярва) и се превръщаме в едни същества, които общо взето не могат да оцеляват без изкуствената си среда. Макар да се имаш за голям мъжкар ми се ще да те видя как си правиш лък от клонка и …. ъъъ… тетива не съм сигурен какво може да ти бъде, може би конски косми от опашката? и прострелваш заек от 30 метра. След което го одираш (с голи ръце разбира се, освен ако наблизо няма под ръка остър камък) след което намираш сухи клонки, кремък и шума, запалваш си огън, изкормваш заека и го опичаш, след което го изяждаш. И така всеки ден. Щото до утре (по топло време) ще е заминало месото. А ако е хладно все пак ще се наложи да го заравяш в земята, за да не мирише на месо, не ти се ще да си нападнат от глутница вълци, за едната заешка кълка. Налага се да намериш и чист поток (омфг това ще е забавно приключение в Беге - чист поток) за да пиеш водица, трябва да съобразиш и да кормиш и дереш заека далеч от лагера си (пак заради хищници, припомням - вълците се движат на глутница, имат водач, който ако е достатъчно гладен напада, ако той не се престраши нямаш проблеми, но ако нападне едва ли ще се отървеш от цяла глутница). Да, да, да всички сме гледали за онзи, който преборил мечката. Ама не е всеки ден Велик ден. както си ранен и кървящ след това..сещаш се:) Представи си колко от световната популация би оцеляла така (аре ти може и да оцелееш, яко момче си, младо). За това имаме така наречените хуманни норми - за да могат по-слабите да се възползват от по-силните. Много хубаво ‘сичко нали до момента в който не сме във война…
Какво става тогава - почваме да действаме като два отделни вида - жертваме всичко но не в името на индивида а в името на “вида” мрем като микроби и единственото което ни спира да не унищожим изцяло другия “вид” (защото когато има междувидова вражда, рано или късно тя приключва с пълното изместване на по-слабия вид, демек изчезване)е страха че нещо тотално ще се обърка ако го направим. Жестокостта е залегнала в нас, просто сме такива същества. Нормите наричани “права” са въведени именно за да ограничават тези наши заложби. Нормално е да се опитваме да ги разширим и междувидово (още в библията има някакви такива неща, как лъва и агнето щели да си играят заедно, ама така, че на агнето после нищо да му няма) така че излишно се пениш. Колкото ни е грижа за индивидите по време на война, толкова и за другите видове - грижа ни е когато ни отърва, спре ли - “ебали сме ги”. Това е … Това не значи че е хубаво да закачаме рибарски кукички по устите на котките или да затваряме кученца в хладилника. Знаеш сигурно как се хранят пираните. Отглеждат малки мишлета, след което бебето мишле се умъртвява (чрез яко запращане в пода все едно дриблираш с топката) и се пуска в аквариума. Това е положението…. Въпросът е да не се проявява __излишна__ жестокост. ама като ни влече….
October 8th, 2007 at 12:05 pm
Лонганлон, ами че нали ако това с правата и морала има за основа единствено обществената договорка, нищо не пречи то да се мени с течение на времето и настроенията в същото това общество. Щом мнозинството желае, ще даде права на животните, логиката и разни изкуствени прагове тук нямат нищо общо.
Справка - кравите в Индия, на някои места, пише, отиваш директно в затвора за убийство или дори нараняване на крава. Ще речеш, че са изостанали хорицата, ама за “нехуманно отношение към животно” те чака присъда и насред Ню Йорк.
Тук глезотията или религиозните заблуди нямат нищо общо. От гледна точка на психологията, проявена жестокост към живо същество предполага и склонност към насилие над хора, съответно въпросният индивид е потенциален нарушител на чисто човешките права и спрямо него трябва да се вземат превантивни мерки.
Никой не дава права на животните като самоцел, това с бактериите и комарите е глупаво сравнение. Хората винаги действат от егоистични подбуди, в случая обществото защитава своите морални устои, съответно защитава само себе си. Логиката е очевидна.
Макар и никой да не се нуждае от нея, щом мнозинството реши по свое усмотрение да наложи нови правила в договора и има достатъчна сила за това. Така че, дори от първобитна човешка гледна точка, не виждам какво толкова протестираш
October 8th, 2007 at 12:22 pm
@skoklyo: “това с бактериите и комарите е глупаво сравнение”
Разбира се, че е глупаво и точно за това го използвах - исках да покажа, че все някъде трябва да поставим границата. Колкото и да даваме права на всичко и да се правим на много възвишени, все някога ще се наложи да отделим едните от другите. Тези, които “може” да убиваме, и тези, които “не може”. Кои са едните и кои другите, каква е разликата между тях?
Каквото и да изберем, то ще е лицемерие:
- В Ню Йорк ще те осъдят, ако утрепеш куче… А през два щата на юг има хиляди ферми, в които дневно се колят милиони телета, за да може да съществува NY изобщо. Не е ли лицемерие?
- ОК, ще станем вегетарианци. С ръце ли ще жънем житото, за да не нарязват комбайните малките животни? Или просто ще си затваряме очите, заради общото благо? Не е ли лицемерие?
- Протестират срещу използването на лабораторни животни за опити… А поставят ли отрова за плъхове в мазето си? От чума ли да измираме?
Целият смисъл на законите е, че важат еднакво за всички. Ако в тях се опитаме да набутаме животните, няма как да стане еднакво за всички, щото животните не са хора. Щото човечеството в един идеален вариант може да оцелее, ако хора не нараняват други хора, ама няма как да оцелее без да умират животни - а това значи, че законите ще трябва някак да… заобикалят тая необходимост, а ние да се правим на слепи в едни случаи и да “въздаваме правосъдие” в други - което вече става в САЩ, примера с NY го видя.
October 8th, 2007 at 1:08 pm
Съгласен съм. Животните не могат да разберат смисъла на даването на права от наша страна. Единственото, с което не съм съгасен е границата. Или аз може би я дефинирам по различен начин.
Според мен трябва просто да не вредим на нормалните популации в природата. Законово да се ограничи нашата намеса в естествения животински свят. Колкото и да експанзира човешката раса по планетата, тя не трябва да пречи на другите обитатели. Нищо повече.
Колкото до тези жовотни, които ние си отглеждаме с някаква цел - те се отглеждат с определена за тях задача и както казваш ти не са част от естествените популации. За това спор няма.
За мен най-добрият вариант е да си отглеждаме каквото ни трябва без да пречем на животните в природата.
October 8th, 2007 at 1:13 pm
O, за природата и опазването й нямаме никакви спорове, че е необходимо и належащо.
Пак skoklyo:
“От гледна точка на психологията, проявена жестокост към живо същество предполага и склонност към насилие над хора, съответно въпросният индивид е потенциален нарушител на чисто човешките права и спрямо него трябва да се вземат превантивни мерки.”
Надявам се сам виждаш, колко абсурдно е това, което казваш. Цялата система на законите и правото се базира на наказание за извършено престъпление, не на “превенция”. Т.е. наказваш само престъпника - а той е престъпник, когато е извършил деянието, а не, когато може би (според теб) си е мислил да го извърши.
October 8th, 2007 at 1:18 pm
Фактът, че наприметр ти не осъзнаваш и не разбираш смисъла на понятието “хуманизъм”, достатъчно основание ли е да откажем да го приложим към теб и респективно да те убием, понеже някои от нас смятат, че моралът ти е на ниво животно и респективно няма да е грях по твоята логика?
October 8th, 2007 at 1:42 pm
Ама нали уж говорихме, че това с правата е въпрос на обществена договорка, ние делим “едните от другите” въз основа единствено на потребностите ни, така е било винаги и така ще бъде.
Лицемерие е прилагането на двойни стандарти, а в случая с животните няма такива - единственият стандарт са нашите лични потребности, физически или психологически.
Иначе защо ти лично ще си говориш нежно на котката, едновременно гърмейки по гълъби, сковавайки къщички за славеи и нагъвайки свинско?
Ако наистина законите важат за всички, тогава сигурно нямаш нищо против да ти претрепя и изям котката?
Това обаче ще го приемеш като едва ли не лично посегателство върху самия тебе. И правилно, ти се асоциираш с това животно, поставил си го под лична закрила, несъзнателно си му прехвърлил част от правата си, в примитивен смисъл то е станало член на твоето племе.
По същия начин обществото като цяло постъпва спрямо някои животни и даването на “права” в най-първичен смисъл не е въздаване на “вселенска справедливост”, а опекунство - нападнеш ли тях, нападаш нас.
Сигурно помниш как Мишел изрази желание да те насини с пушката. Естествено, не би го направил в реална ситуация, дори ти да беше отчайващо хърбав, но в тази агресия проличава неосъзнатият инстикт да защити равностоен по права нему член на племето. Чак след това идва на ред логическото претегляне на ситуацията, вредите и ползите, йерархичното разделяне на “човеци” и “животни”.
Логиката е хубаво нещо, Лонганлон, но не бива да забравяш, че е просто изкуствена надстройка на инстинктите, на които, очевидно е, се подчиняваш и ти.
Ако можеше да бъдеш подложен на тест, включващ изследванета на мозъчните вълни и хормоните в кръвта при наблюдение на снимки на пребит непознат човек и пребита сиамска котка като твоята, какви мислиш биха били резултатите в реакцията? Задай си съвсем честно тоя въпрос и после говори за лицемерие.
October 8th, 2007 at 1:43 pm
Всичко, което каза е вярно. Но нищо от него по никакъв начин не оборва тезата ми…
Да, аз ще се възмутя от пребитата сиамска котка - просто обичам котки. Но не смятам, че съм лицемер - не искам да поставя всички котки под закрилата на закона, едновременно “нагъвайки свинско”. Други хора може да не обичат котки, ама да обожават прасета - те да искат забрана на яденето на свинско и всеобщ лов на котки ли?
Aми че някой може да обича амеби… дайте да не вредим на амебите, че и те имат права…
October 8th, 2007 at 2:07 pm
Евала, страшно ме кефиш понякога! Направо ме е яд, че не съм речовит като теб. Цитат по памет отнякъде:
— Дядо, не ти ли е мъчно да колиш прасенцата?
— Мъчно ми е бе, дядовото, мъчно ми е, ама са вкусни, ваджишките!
Та и аз така, ям кюфтета, пък ако ще на оня свят призраците им да ме спохождат.
Още една справка за Индия: джайнистите ходят с маска на лицето и звънчета по краката именно за да не утежнят кармата си, убивайки малки животинки. Индийска му работа.
October 8th, 2007 at 3:25 pm
Очевидно е, че хората като цяло харесват много повече котките, отколкото прасетата. Последните са най-вече източник на храна. Амебите са източник на болести, освен това се твърде различни от нас и много трудно могат да бъдат обект на емпатия. Даваш погрешен пример, може би защото не си разбрал идеята, а тя е, че всичко зависи от личните предпочитания и потребности на мнозинството.
Тезата ти, доколкото чета, е, че всички видове животни трябва да бъдат поставени под еднакъв знаменател и да им бъдат дадени еднакви права и привилегии, така ли е?
Амеби, насекоми, птици, котки, крави и човекоподобни маймуни, те са животни, така ли е?
Очевидно обаче става въпрос за крайно различаващи се животни и не можеш да приравниш амебата към едно прасе, да не говорим пък към едно шимпанзе, дори от чисто биологична гледна точка, нали?
Значи разлика все пак съществува и, ако забелязваш, човек проявява възходяща тенденция да покровителства и защитава именно онези животни, които вижда близки до себе си, по една или друга причина, най-вече по визуални или поведенчески признаци, а понякога просто поради стечение на обстоятелствата. Ключовата дума тук е “близки”.
Логическата грешка в твоята теза е същата, която проявяват фанатичните природозащитни - те приравняват всички животни под общ знаменател. Конкретно раците, които биват сварявани живи, от чисто физиологична гледна точка не могат да изпитват болка в същия смисъл, по който я изпитва една птица, примерно. Научно погледнато те дори не изпитват болка, всъщност.
Но това не пречи на природозащитниците да изпитват емпатия спрямо тях и да им приписват присъщи на далеч по-развити биологично същества черти, дори подсъзнателно изравнявайки ги със самите себе си. Ти също, говореъки на котката си, не я псуваш с нежен тон, а подсъзнателно приемаш, че думите са важни. Макар на практика не за нея, а за теб, което тук е ключовата идея.
Несъстоятелността на твоята теза се корени в това, че животните не са и не могат да бъдат равни, дори от строго научна и логическа гледна точка. Допълнително, подреждането им в някаква йерархия на “близост” се извършва общо взето на емоционална основа, по-правилно казано - всичко е въпрос на емпатия. Както ти самият посочи - дори индивидите от един същи вид получават “права” в различна степен, в зависимост от нечии лични предпочитания.
Обаче, както отбелязахме, правото е въпрос на обществена договорка. И доколкото огромното мнозинството от хора харесват едни или други котки, примерно, изпитвайки емпатия и отъждествявайки ги със себе си, съответно всички котки по линия на сходството получават определени “права” в същото това общество.
И обратно - ако в дадено общество мнозинството е безразлично спрямо котките, или поради някакви причини направо ги възприема като заплаха (примерно както плъховете), те ще бъдат лишени от “права”. И в това няма нищо нелогично.
Всички тия приказки идат да докажат, че животните не получават “права” по някакъв вселенски “принцип на живота”, а единствено ако ние ги свържем поради определена причина или прищявка (все едно е) със самите себе си, очовечавайки ги до известна степен и разпростирайки своите собствени права над тях.
Пример - обожествяваните животни във всички религии получават буквално човешки черти.
Пример - човекоподобните маймуни неслучайно са наречени така и агресия срещу тях е съзнателна агресия срещу човешката форма (а защо не и почти същност?), включително за извършителя, нещо много по-различно от отстрелването на куче.
Пример - кучето е древен спътник, приятел и съюзник на човека, съответно нараняването му е далеч по-сериозна постъпка от наритването на котка. (Отглежданите за храна кучета всъщност са доста по-различни от редовите, пък и става въпрос за различие в културите, което е показателно за принципа на даване на “права”)
Пример - котката винаги е била полезна за нас, освен това е безобидна, а и миловидна (форма на муцуната, свойства на козината, поведение), съответно ритник по нея е далеч по-кофти постъпка от убиването на мишка, която е отявлен вредител.
Пък ако заговорим за пухкавите хамстери, отиде … Досега сигурно си забелязал тенденцията?
October 8th, 2007 at 3:50 pm
Схванах, разбира се, беше повече от ясен
Но тук опираме до това да даваме права на животните, които са ни симпатични, а това си противоречи със самата същност на думата “права” и “закони”. Смисълът на правната система е да елиминира влиянието на чувствата, емоциите и личните пристрастия от междуличностните отношения,а смисълът на правата и законите е да са еднакви за всички, независимо кой на кого и защо е симпатичен…
October 8th, 2007 at 4:02 pm
> говорейки на котката си, не я псуваш с нежен тон,
Най-редовната реплика към кучето ми е „Да ни си посмяла да ми скачаш с тия мръсни лапи, твойта мама!“, при това казана именно с нежен тон.
> а подсъзнателно приемаш, че думите са важни.
Тц, не позна
> нараняването на куче е далеч по-сериозна постъпка
> от наритването на котка
Котколюбците ще те изядат с парцалите
Да, едни животни се ползват за храна, други вършат полезна работа. Във Виетнам обаче ядат кучета и окото им не мига. Просто кучетата изпълняват същата функция като прасетата. Освен това хората имат най-разнообразни домашни любимци: крокодили, питони, бенгалски тигри, скорпиони, тарантули и др. противни гадове. Значи трябва да ги поставяме под един знаменател.
October 8th, 2007 at 4:22 pm
Law:
a rule or system of rules recognized by a country or community as regulating the actions of its members and enforced by the imposition of penalties.
origin - Old English lagu, from Old Norse lag ’something laid down or fixed’, of Germanic origin and related to lay
Доколкото и англичаните са хора, при това от индоевропейското семейство като нас, ще приемем, че произходът и смисълът на “закон” и в нашия език са сходни.
Тоест говорим просто за фиксирани условности. Къде виждаш тук вездесъщността на “правната система” извън тях? Тя служи само като инструмент за спазването им.
Пример - някои смахнати закони в американски щати. Но хората са решили, че така трябва да стоят нещата и са си го написали черно на бяло, това е законът
October 8th, 2007 at 7:02 pm
Аз много рядко ям месо (веднъж месечно), но ето един комикс от три картинки за зеленчуците:
Vegetable Cruelty
Иначе и считам, че жестокостта към животно (одрана котка примерно) е осъдителна не заради страданието на самото животно, а по-скоро заради проявената от човека жестокост.
October 8th, 2007 at 7:06 pm
Имам предвид, че разликата в мотивите и причините, поради които едно животно страда и умира води до разликата в осъждането на действието.
October 8th, 2007 at 7:35 pm
“жестокостта към животно е осъдителна не заради страданието на самото животно, а по-скоро заради проявената от човека жестокост.”
Склонен съм да се съглася с тебе - особено, когато деянието е извършено публично, защото причинява емоционални вреди на други хора. Но тогава законът е мотивиран от правата на хората, не от правата на животните. Тука навлизаме в съвсем други дебри на правото, които нямат нищо общо с правата на животните и за това няма да ги разисквам.
October 8th, 2007 at 10:46 pm
Всичко опира до
“ANIMALS ARE PEOPLE TOO”.
Бях видял такъв плакат.
Видя ли комикса Vegetable Cruelty от линка по-горе?
:)
Впрочем, какво се получава: ако не искаш да вредиш на животните, не трябва да ядеш:
- сирене, кашкавал, мляко (експлоатация)
- яйца (експлоатация)
- месо (убийство)
- хляб и хлебни произведения (косвени жертви)
Това изчерпва ли списъка? Ако не искаш да вредиш и на растенията, би следвало да не ядеш
- картофи и кореноплодни (убийство на растението)
Само ябълки, банани, кайсии и т.н., щото дървото ги е направило за ядене (и произтичащото от това размножаване). С ядките не знам, яденето на зародиши не ме притеснява.
Диетата е постижима, мисля
Не знам как би се отразила на здравето, обаче.
October 9th, 2007 at 5:51 am
много измествате темата, хора.
дали животните имат права или не няма значение, защото те така или иначе не осъзнават това (подчертавам ОСЪЗНАВАТ). задължително ли ни трябва закон, за да осъзнаем, че да ритнеш куче, защото ти прави кеф, да забиеш пръчка в корема на жаба, защото ти е гнусна или да пъхнеш запалена пиратка в дупето на котка, защото било много смешно как обезумява от страх и търчи с все сила докато онова избухне?!? вместо да се измислят закони и да се полемизира около въпроса с правата, по-добре ще е ако всеки използва онова дето го отличава от животните - душа, съвест, състрадание- и се въздържа от неоправдана жестокост ИЗСТЪПЛЕНИЯ.
October 9th, 2007 at 5:54 am
преработено:
много измествате темата, хора.
дали животните имат права или не няма значение, защото те така или иначе не осъзнават това (подчертавам ОСЪЗНАВАТ). задължително ли ни трябва закон, за да осъзнаем, че е ИЗРОДСКО да ритнеш куче, защото ти прави кеф, да забиеш пръчка в корема на жаба, защото ти е гнусна или да пъхнеш запалена пиратка в дупето на котка, защото било много смешно как обезумява от страх и търчи с все сила докато онова избухне?!? вместо да се измислят закони и да се полемизира около въпроса с правата, по-добре ще е ако всеки използва онова дето го отличава от животните - душа, съвест, състрадание- и се въздържа от неоправдана жестокост ИЗСТЪПЛЕНИЯ.
October 9th, 2007 at 7:46 am
Всъщност “състрадание” е доста точен смислов превод на “емпатия”, а лозунгът Animals Are People Too и въпросният комикс потвърждават казаното за механизма на асоцииране и придаването на човешки черти.
В прав текст - даваме права на различни от нас хора, животни, растения, или дори неодушевени предмети дотолкова, доколкото можем да видим себе си в тях.
Това обаче далеч не е даденост, както повърхностно се приема, защото обратният процес също важи - автоматично се лишават от човешки образ дори хора, които по някаква причина възприемаме като външни, или направо като врагове.
Примери - феноменът ксенофобия, расизма, военната и политическата пропаганда, прозвищата “чудовище”, “звяр” …
Личното ни отношение, емпатията, състраданието, асоциирането - това е единствената мярка. Проблемът с “правата” на животните е само част от нещо далеч по-дълбоко в самата ни природа на социални същества.
October 9th, 2007 at 8:53 am
Отново съм съгласен и отново стигаме до нещо, което е мотивирано от правата на хората, не от правата на животните.
October 9th, 2007 at 9:23 am
“За мен тази граница е човешкият вид - хората имат права, те живеят в обществото и тези права ги касаят. Животните не са разумни, не са част от обществения договор и не могат да имат права.”
Опитвах се да покажа, че правата са именно СОЦИАЛНО явление, а не ФИЗИОЛОГИЧНО, съответно поставената от теб условна граница е напълно погрешна и въпрос на лично мнение, не на обективна реалност
October 9th, 2007 at 9:47 am
Изобщо не съм се опитвал да докажа, че правата са физиологично явление. Те са следствие на най-социалното нещо - общественият договор, според който хората живеят във социум.
Това, в което се опитваш да ме убедиш е, че правата са въпрос на субективното мнение на хората - а аз в това и сам съм напълно убеден. В статията аз просто поставям моята субективна граница, както я виждам във връзка точно с тоя социум, и я защитавам
October 9th, 2007 at 12:32 pm
Да, обаче когато осъзнаем, че границите сами ние ги поставяме, изчезват и поводите за оправдания от сорта “това е само едно животно, какво толкова”.
Губят основание и обвиненията в лицемерие, които ти отправи по-преди. Щом е постигнато обществено съгласие, че кучетата са под закрила, а телетата служат за храна, понеже за момента няма как, значи така ще бъде.
Натискът срещу опитите с животни в лабораториите на козметичните компании всъщност доведе до създаването на изкуствена човешка кожа за провеждането на тестове, четох. Тоест до прогрес, по-добри резултати и реално по-безопасни за хората продукти. Същото е и със заешките очи, принудата е най-добрата мотивация, знаеш.
Да оправдаваш настоящето положение с исторически традиции е, меко казано, проява на инерция в мисленето. Кожените палта в днешно време необходими ли са изобщо? Ловът още ли е предпоставка за оцеляване? Показателно е, че веганите не измират масово, нито пък са се натръшкали от метаболитни неволи. Какво доказва това?
Доказва, че единствено инерцията, безразличието и измислените морални оправдания поддържат статуквото. Което е най-малкото повод за размисъл
October 12th, 2007 at 5:09 pm
….край LONGANLON, веднага си напускам работата, спирам да се занимавам с дружеството и отивам да тегля заем от банката да си построя виличка на брега. Мдам, получих просветление…
May 11th, 2008 at 7:41 pm
Само искам да посоча къде доводите на автора куцат. Идеята за права на животните не е да се защитят всички животни във всички възможни ситуации, а да се избегне убиването и измъчване на животни в случаите, когато това е non-essential.
Например няма как да се избегне смъртта на малки животни при машинно събиране на реколтата. Животни загиват и когато биват блъснати от коли и камиони, и когато се прокарват нови пътища, и когато се секат дървета. Но целта на всички тези занятия НЕ е да се убиват животни. И е направено почти всичко в границите на разумното да се ограничат тези жертви, а самите процеси са интегрална част от модерното човешкото общество. Така че не виждам защо защитниците на животински права трябва да се чувстват виновни за това, че ядат пшеница или царевица, както и когато ползват някаква форма на транспорт. Защото иначе трябва да отхвърлим 90% от човешката дейност като неморална и да се върнем да живеем в горите като събирачи на плодове и гъби.
За разлика от горните случаи, отглеждането на животните за месо има в крайна сметка за цел да причини тяхната смърт. Капането на шампоан в очите на зайци също в крайна сметка причинява болка на някои от тях. НО човек може да се храни пълноценно и без да консумира месо, а пък опитите с шампоана могат да се правят на хора платени доброволци. Така че тези две дейности не са оправдани от гледна точка на правата на животните. Отделно, че за отглеждането на животни за месо са необходими огромни количества зърно и вода, което пък допринася не малко за високите цени на храната и замърсяването на околната среда (в тази връзка не виждам защо да не се спре отглеждането на животни във ферми, вместо правенето на етанол от царевица - и двете причиняват високи цени на зърното, но второто поне е полезно за околната среда).
Има и друг вид случаи, когато опитите с животни са оправдани и необходими. Например няма как да не експериментираш с пилета, когато се опитваш да предотвратиш глобална епидемия от птичи грип. Но учените биха направили същото и с хора, ако опасната болест се крие в самите хора. Например опити с ваксини за полио и СПИН са правени и са правят върху хора - защото няма друг начин. Но защитниците на човешки права си траят в такива случаи - важното е хората да дадат информираното си съгласие за това, което се прави с тях. Животните няма как да дадат това съгласие, и когато консенсусно и обективно е решено, че са необходими такива опити за предотвратяването на бедствие, то това не е нарушение на правата на животните.
May 11th, 2008 at 8:07 pm
Ами, всъщност, точно това е и моята гледна точка и ти с написаното го потвърждаваш - животните НЯМАТ права.
Така, както го описваш, носителят на правата не са животните - какви права имат, щом като ти (или който и да е друг) решаваш, че да ги колиш, смачкваш и нарязваш в един случай е ОК, а в друг - не?!?
Не изпитват и болка животните, нарязани от комбайна? Изпитват разбира се, при това съвсем ненужна. Да, ще кажеш, нужна е, защото хората трябва да ядат все пак, пък било то и хляб. Ама тая болка е съвсем безсмислена за животните - тя е нужна не на тях, а на хората. За какви права говорим, след като можем да измъчваме и убиваме някой, само щото ни изнася?!?
“Правата на животните” са просто лицемерна измислица - както сам каза, човечеството би се изхранвало само с гъби, ако се спазваха подобни права.
Разбира се, не е добре да се измъчват съзнателно животни - ама не щото имат “права”, ами заради едно нещо, наречено “чувство на съпреживяване”. Демек който измъчва животни, подклажда жестокостта и безсърдечието в себе си и у тези, които гледат (особено, ако са деца) - жестокост и безсърдечие, които те могат по-късно да проявят и към хора. Ето заради това е цялата работа - заради хората, не заради животните.
May 12th, 2008 at 8:18 pm
Позволи ми да не се съглася. Тоест, съгласен съм, че цялата работа е “заради хората, не заради животните”, но по други причини.
Фактът, че животните се сдобиват с права само в контекста на човешкото общество, не е парадокс. Ако ги нямаше хората, природата щеше да се саморегулира - чрез еволюция, болести или каквито и да е там механизми. Но човешката дейност е надхвърлила по мащаб въздействието на който и да е друг вид в историята. Организираното общество, което съзнателно избира какво да прави, пък разполага с методи, които не съществуват в и не могат да бъдат пресъздадени от природа, в която няма разумни същества. Така че е нужно да се въведат правила, които да регламентират дейностите на обществото и на индивидите. И тези правила и произтичащите от тях права и/или задължения имат тенденцията да обхващат все повече и повече сфери и субекти - започнало се е с имот-притежаващите мъже, после са включени всички мъже, после и жените и децата, всякакви етнически и сексуални малцинства, човешки ембриони над определена възраст… Следващата естествена стъпка са животните.
За правата на животните може да се мисли като за правата на децата/малолетните. Децата нямат особено количество задължения, но се ползват от право на живот, свобода, и т.н. Въпреки това тези права/свободи могат да бъдат ограничени при определени обстоятелства - при анти-социално поведение има вероятност детето да бъде изпратено в поправителен дом; при развод на родителите детето може да бъде изпратено да живее не при родителя, при когото то иска. Това ограничение на правата се смята за рационално и конструктивно, назависимо каква телесна или душевна болка изпитва детето (в границите на разумното, де). Но никой няма право безнаказано да избива деца или да ги яде - законът/правилата ги защитават. Да подчертая, че самото дете обикновено никога не е изразявало желанието да бъде член на това общество или пък законите да се отнасят и за него. Същото защитниците на животински права се опитват да осигурят и за животните, които не могат да дадат съгласието си да бъдат част от обществения договор, но които ще се ползват от определени права. Права, които могат да бъдат ограничавани в определени случаи, но не от мен или теб, а както е и в случая на децата - от определена инстанция. Тази инстанция може да бъде организирана по различни начини, но това е повод на бъдещ правен диспут - дали ще е комисия от експерти, дали ще е министър на нечовешките животински видове към ООН - тепърва ще се види.
Освен това, случаите, когато правата на животните биват ограничени, имат преки аналози в ограничението на правата на хората. Експерименти/избиване на животинска популация заради епидемия - насилствен internment на хора, носители на опасни заразни болести и с рисково поведение или дори евтаназия.
Има и неща като военно или извънредно положение, когато основни човешки права биват суспендирани и отнемането на човешки живот по бързата процедура е позволено - важното е това положение да бъде обявено по законен начин, а не от мен или теб. Така при опасност от епидемия от птичи грип, може да се въведе временно ограничение на правата на някои птичи видове, за да се изследват с цел да се избегне по-голяма беда. Евентуалната смърт на някои животински индивиди също би била приемлива.
Случайна смърт на животно на полето или по пътищата - случва се и на хора, които работят в мини или които са се опитали да пресекат улицата в неподходящия момент. Случва се даже на войници, които обществото е изпратило (понякога против волята им) на война, осъзнавайки, че обрича част от тях на смърт. Но както не можем да забраним карането на кола на Нова Година, когато всички са пийнали и изтребват невинни хора, така не можем да отменим и събирането на реколтата. Както при война, жертвите са неизбежни. Сигурен съм, че невинните хора страдат не по-малко от невинните животни. Неизбежността на смъртта на някои животни при дейността на комбайна може да бъде отразена в по-лекита наказания, които причиняването на такава смърт носи. При смърт на човек също има много видове олекотяващи вината обстоятелства.
В заключение, ако смяташ, че никой не може да решава животинските дела от тяхно име, значи смяташ, че никой не може да решава и от името на децата. А пък на дискриминацията на база вид му се вика speciesism, и напомня на всякакви други неприятни -изми от близкото минало.