Како Сийке, не съм от тях!

E, изключително съм радостен да заявя, че очевидно не всички американки са дебели и грозни. По време на едно обучение, на което бях заедно с около 40 човека се оказа, че някои от тях (добре де, две-три) са доста симпатични, а една е направо много красива (не, наистина не ме интересува ТВОЕТО мнение). Всъщност, оказа се, че момичето на снимката е и доста талантлива с клавиатурата (ех, перо, къде отминаха твойте славни дни…) и блогът й е нещо, което определено си заслужава да се прочете (xanga). Аз лично приех споделеното от нея доста емоционално, за което допринесоха и звучащите по същото време Ленинград (да, знам че не знаеш кои са и какво свирят. няма и да ти кажа.)

Американската агенция за международно развитие, Корпуса на мира и нашето Министерство на държавната администрация направиха четиридневен семинар, за да обучат няколко десетки човека ( и мене ) да могат да преподават английски на общински служители. Методите на обучение на американците са изключително добри и интересни. Те самите са винаги усмихнати и приветливи и наистина им пука. Да бе знам – сички са от ЦРУ и са ми промили мозъка…

Хотел ****, отвратително скъпа и отвратителна на вкус италианска кухня, която май само аз не харесах. Гъши дроб върху печени ябълки – с консистенция и вкус на сопол. Сьомга, маринована – мека на пипане и гадна на вкус. Салата домати със сирене морцарела – лепило за тапети. Босилек, розмарин, спаначена каша някаква – за тия, които досега са успели да сдържат напъните за повръщане. Не си мислете, че изпускате много, като не ги ядете – накрая душата си давах за пържолка. Последния ден ми я сервираха – но говежда и с шоколадов сироп… Изобщо много медерно стана напоследък тва гурме ама го разбират някои хора като да си вадят се едно от гъза разни неща и да ги обявяват за много вкусни.