Цирковете на Сидеров са лесно обясними

26/10/2015Longanlon

Волен Сидеров е политически феномен у нас, за значението и влиянието на който може много да се говори, но аз ще предположа, че всеки читател е горе-долу запознат с основните факти от политическия живот в България и на партия Атака в частност, затова ще се фокусирам само върху мнението ми относно развитията в последната година, кулминиращи в цирковете от изминалата нощ...

Без да омаловажавам приноса на Сидеров в началото на създаването и излизането на политическата сцена на партия Атака за отварянето на българския политически език отвъд монотонното политическо празнословие и без да забравям, че именно той бе първия, който посочи ДПС като това, което е - политическа корпорация, налага се да кажа, че в близко време характера на партията, олицетворявана, няма какво да се лъжем, главно от нейния лидер, се промени рязко, в съответствие с някои фактори извън неговото влияние.

Големият шок за Атака бе влизането на Бареков в политиката през 2013 г.  Тогава стана ясно, че петнайсетината процента избиратели, на които Атака разчиташе като на "твърди привърженици" са всъщност само около 2-3%, а останалото може да се определи като българският плаващ лумпен-пролетариат - нискообразовани, нискокултурни и ниско амбициозни "електорални единици", които плъзгайки се по най-ниското съпротивление на политическите течения в държавата (и мозъка си) гласуват за най-гласовития нов народен демагог който са виждали по талавизора и който ги почерпи с кебапчета. А не, че чак толкова споделят и тачат соц-сантиментите и квази-фашистката реторика на Сидеров.

Резултатите от изборите през 2013 г. (около 7.6%) и 2014 г. (ок. 4.5%) са съкрушителни за партия Атака, на фона на народната подкрепа, на която се радваше преди години лидерът й, който дори стигна до балотаж за президентския пост. Затова бяха нужни радикални мерки и Сидеров ги предприе без колебание.

Про-руското говорене на Сидеров започна точно тогава, като дойде доста изненадващо предвид предишните негови изказвания и статии по темата (виж. в. Демокрация) и остави впечатление за внезапно обръщане на курса на 180 градуса. То си беше и точно такова и е доста показателен факта, че в този момент партия Атака започна също така внезапно да демонстрира финансови възможности, далеч несъответстващи на намалялата й до микроскопичност членска маса, свитата държавна субсидия и съмнително като количество спонсорство предвид минималната й парламентарна представеност. Средствата за телевизия Алфа също не съответстват на малката й гледаемост и на факта, че тя почти не излъчва реклами (т.е. почти няма пазарни приходи).

Едва ли има нужда да обяснявам термина "информационна война" и начините и методите, по които Русия активно участва в нея. За никого не е тайна, че Русия (както едно време СССР) дава значителни средства за международна пропаганда на своята гледна точка. Ако си спомним как Анри Робинсон разделя "полезните идиоти" на три условни групи, последната от които, без собствени морални устои или скрупули би направила всичко за пари, гореописаните "съвпадения" с говоренето на Сидеров и партия Атака и внезапният им икономически просперитет, съчетани с честите "гостувания" на Волен Сидеров в Русия, речта му пред руския парламент (политик с 4% подкрепа е поканен за реч?) и цялостното му поведение придобиват съвсем ясен вид.

 А снощи?

Понеже много се отнесох с тия изречения по цял абзац, да взема да приключвам накратко без увъртания. Според личното ми мнение, опитът бе руските пари да закрепят положението на Атака и тя да си върне позициите на някакъв, вече русофилски, политически фактор у нас. Поради различни причини това не стана и мисля, че сега има опасност Русия да прецени Сидеров като бита карта и да оттегли подкрепата си от него. Затова, смятам аз, той зачести цирковете, за да може поне да присъства в новините и да избегне съдбата на политически труп пред това, което аз виждам като руските му господари. Колко успешно - ще видим.