Обичам я тая криза!

24/08/2009Longanlon

---

Намалиха ли ви заплатата? Не. На всеки магазин ли има разпродажба? Да.

Като че ли не е толкова лоша кризата…

Да, знам – на повечето от вас, които имат бизнес, им намаля оборота значително, печалбите спаднаха. Няма как да е иначе – икономиката е циклична, минава през пикове и спадове. За обикновения потребител като мене обаче, както и като цяло, кризата, реално погледнато, има по-скоро положителен ефект. Какво “по-скоро положителен” ве, аз направо се влюбих в нея:

– Търговците слязоха малко на земята с тия цени. Вместо както преди да се надпреварват в това кой ще ме зашемети с по-абсурдно скъпи стоки, повечето магазини, притиснати от липсата на клиенти, обявяват големи намаления – вече свикнах да виждам витрини с изписано с големи букви 70%. Правят се какви ли не промоции. Примерно любимата ми марка Andrews във всички свои магазини дава 3 ризи по избор за 50 лв. вместо за около 190, колкото биха били нормално. Наскоро Комисията за защита на конкуренцията забрани (защо ве?!?) на една автомобилна фирма да ти подарява кола за 20 хил., ако си купиш джипа им за 88хил. (но за глупостите на КЗК друг път).

– Цените намаляват, а доходите реално не спадат. Замисли се – твоята заплата намалиха ли я? В 90% от случаите отговорът е НЕ. Фирмите съкращават бройки, но не масово, а и избягват да махат качествени служители – все пак кризата няма да е безкрайна, а кадърните хора не растат по дърветата. Някои ги изгониха де…

– Wanna-be-юпитата понамаляха. Че имаше глад за квалифицирани кадри – имаше. То и сега има. Но кризата поне от моята не-работодателска гледна точка, има чудесният ефект да кара работодателите да си подбират персонала по-грижливо и да не назначават с 2 бона стартова заплата селянчета, завършили УНСС задочно, които не знаят да пишат като хората, ама имат претенции и самочувствие до небето. Срещите и комуникацията с такива индивиди силно ме изнервя, а напоследък бройката им е видимо изтъняла – или са им казали “чао”, или ги гърчат да бачкат и не им стига време за надувки 🙂

– Wanna-be-юпитата понамаляха, част 2. Не знам за вас, ама са ми доста досадни, до степен леко да ме дразнят, разни хорица, които се опитват да демонстрират не само по-голям умствен багаж отколкото имат, но и много по-добра материална благосъстоятелност, околкото са им възможностите. Тия нови големи коли и черни джипове по улиците далеч не са собственост само на рентиери, мафиоти и бизнесмени – наблюденията сочат, че една значителна част от лъскавите возила са заробили някой, който яде само филии с маргарин, за може да им плаща лизинга, само и само да се прави на гъзар. Заплатата ти е била точно толкова, колкото да си плащаш заема за джипа и vertu-то на пуфито? Съкратиха те? Уау, как ти съчувствам 😉

– Поръчките изведнъж са винаги в срок. “Ааааа, няма как да стане преди идната сряда. Кво, трябва ви за утре? Нееее, няма начин, имаме много работа.” Няма начин ли? Напоследък съм изумен от експедитивността, с която се вършат всички подизпълнителски дейности за доставки и услуги. Изработват и доставят от днес за утре, даже да са претрупани с работа. Не закъсняват за срещите, не пропускат обещани обаждания, странно как започнаха да получават всички мейлове, които им пращам (знаете го тоя номер – “Неее, такъв мейл не сме получавали!“). Което ми улесни живота значително. Станали са и забележимо по-учтиви и сговорчиви към клиентите, даже за малки поръчки.

– Мутро-барокът май ще изчезне. Ако имаме късмет. Използвам термина мутро-барок най-общо. Нали все мрънкате, че инвеститорите в България не били каквито трябва, а само целели бързите печалби, не им пукало за природата, били неуки мутри и т.н. Е, точно тия рискови играчи и опортюнисти в момента са собственици на по няколко хотела, празни като кукувиче гнездо и/или няколко строежа със стърчащи железа, за които са похарчили всичките си пари (който и да им ги е дал) и са се заровили до гушата в кредити. Изведнъж перспективата да бетонират Рила и де що видят черноморски плаж, не им е толкова розова и да се надяваме, че мислите за устойчиво развитие, разумни бизнес планове и дългосрочни инвестиции постепенно нахлуват в иначе необременените им от излишна информация ъгловати тикви.

Изобщо, това му е хубавото на свободния пазар – при него има еволюция. Еволюцията се базира на смъртта на неприспособените, а икономическите кризи са като хищниците на нашия свят – премахват мършата от стадото и карат самото стадо да бяга още по-бързо. Фирмите намират по-ефективни (и приятни за потребителите) начини да продават, свалят цените, юркат продавачите си да са вежливи, а в обществото дразнещите прояви на кичовщина намаляват до едно доста приемливо ниво, докато общата покупателна способност даже се повишава 🙂

#креативно разрушение#пазарна икономика#разпродажба#финансова криза