Разочарованието Доган

10/11/2008Longanlon

---

Дали ще го наречете “борец за права и свободи” или “агент на турското разузнаване”, факт е, че Ахмед Доган е като че ли най-влиятелният български политик.

Твърде жалко, че напоследък той силно ме разочарова…

Имаше време, при това не много отдавна, когато истински се възхищавах на Ахмед Доган. За двайсетте години, откакто имаме реално някакъв политически живот в държавата, начело на ДПС той е единственият човек, успял да се задържи в политиката, при това на ръководна позиция. Единственият политик, чийто избиратели подкрепят безусловно. Човекът, съсредоточил толкова много икономическа власт в ръцете си още преди да участва в правителството, че е на практика олигарх (ако се придържаме към определението на думата).

Най-вече се възхищавах на Доган за това, че изгради от ДПС една стройна партийна организация – нещо, което нито една друга партия у нас не успя да направи. В тази партия влизат много млади хора, целенасочено се работи за това. Потенциалът и способностите се забелязват и се поощряват, има голям стремеж за привличане на качествени хора, за разлика от другите партии, където застаряващи несменяеми номенклатурчици (де е партийката ти, Костов?) са окупирали ръководните места на регионално ниво и си пазят задниците с цената на живота си. ДПС практически създаде феномена “политик от кариерата” у нас – амбициозни млади хора влизаха в движението, защото знаеха, че ако покажат способности (и то не само лизане на задници на дъртите апаратчици) ще могат да направят кариера.

Едновременно с това, самият Ахмед Доган беше пример за много политици – думата му като че ли струваше цената си в злато, защото той не захапваше всеки подаден му микрофон като гладен питбул (ех, Бойко, любов моя…), а повече работеше и по-малко приказваше.

Краят на едно епоха…

За съжаление (а и за радост) обаче, последните събития го представиха в светлина, в която преди обществото не го бе виждало и образът му се оказа много различен от тоя на хладнокръвен и безскрупулен политически шахматист. Всичко започна с онова изказване за “обръчите” и продължи все надолу, минавайки през отношението му към съпругите му (според слухове) и стигна до неадекватното му поведение след самоубийството на практически лявата му ръка в партията Ахмед Емин.

Всички тия събития освен, че накараха Доган да гледа камерите със злобни, присвити очички, го показаха като това, в което се е превърнал след 20 години лидерство: самозабравил се олигарх с наполеонов комплекс, който толкова дълго е живял като самодържец в сараите си, че е изгубил връзка с реалността и смята, че не само светът се върти около него, ами че и го върти самият той.

Оплюването и тоталното пренебрежение към хората, които години наред са му служили вярно, увереността в собствената незаменимост, агресивната и непремерена реч, заплахите с етнически конфликти – това според мен изобщо не са неща, които избирателите, а и самото ръководство на ДПС ще толерират още дълго. Той безпроблемно управляваше, когато имаше безрезервното подчинение на способни хора, но се чудя как ще е, когато изгуби доверието им и падне в техните очи.

Защото, както казваше дон Корлеоне, “доверието на хората ми е всичко, което човек като мен има”.

#ахмед доган#дпс