Смъртни грехове

13/06/2007Longanlon

---

Напоследък нещо съм се открехнал на религиозна тематика и след 10-те божии заповеди смятам да поразгледам седемте смъртни гряха и хем да разбера дали да се готвя за пъклото, хем да се почудя изобщо имат ли някакъв смисъл тия религиозни глупости в днешния ден. Защото тая далавера с религиите така и не ми стана особено ясно защо толкова много хора се увличат по нея, че и толкова известна е станала. Да бе, знам, че съм предубеден…

Не, че имам достоверна информация за тия грехове, просто предполагам от това как са наречени. Та смъртните грехове били некакъв по-страшен вид грехове от останалите, за които големия отворко пращал направо в ада. Ама ако кажеш, че се покайваш, тогава няма проблеми, нали.

Та нека започна прегледа си, пък да видим какво ще излезе:

—————————————-

Завист

Абе завистта си е доста болна работа, няма какво да се лъжем. Изобщо не знам защо им е да я слагат като грях и да плашат с наказание за нея, след като човек и сам се наказва достатъчно, като завижда на другите. Честно, трябва да си бая нещастен кретен, за да се ядосваш, че някои има нещо, което ти искаш, вместо да вземеш да направиш нещо по въпроса – да поспечелиш пари и да си го купиш и ти, примерно. Завистливите хора са малки, смачкани въшки, които живеят живот назаем – не собствен, не дори блянове за нечий чужд, а мизерно съществуване, изградено само от отрицание, омраза и незадоволеност.

—————————————-

Суета

Тука малко се позатрудних и то не само защото vanity е “суета”, а на български тоя грях го превеждат “високомерие”. От една страна е много добре човек да е загрижен за външния си вид – здрав дух расте в здраво тяло, а и да общуваш с някой изкъпан, с изрязани нокти и изпрани дрехи си е благословия направо (особено след като разговарях на една пейка с изпаднал наркоман… ). Всички знаят, че видът продава, така че както за професионалния, така и за личния живот е доста важно да се постараеш да изглеждаш добре – ако не като фотомодел, то поне малко спретнат.

От друга страна обаче, да отделяш прекалено внимание на това какво мислят хората за тебе с цел да се харесаш максимално на всички и да смяташ външния си вид за основния ти капитал в живота (освен ако не си, пак казвам, фотомодел) е доста тъпо и означава, че не само нямаш нищо друго, с което да впечатлиш, ами и си плитък идиот/ка. Отново жалка история, както със завистта – обещавам да постна в някой от следващите дни едни момичета, които…. абе ще видите суетата до къде води.

—————————————-

Похот

Не съм срещал религия, която да не громи секса както и където го срещне. Напълно нормално – типът религии, към които спадат най-изповядваните днес (християнство, мюсюлманство, юдаизъм, будизъм) са се зародили общо взето след началото на земеделския период на човечеството, когато вече е имало значение кой ти син, за да може да унаследи собствеността ти – затова са си измислили религии, които не само не поощряват извънбрачния секс, ами, за по-сигурно, направо обявяват секса за грешен, мръсен и т.н., че заедно с него и помислите в тая насока. Брилянтно. Като да отрежеш клитора на жената и да й зашиеш вагината, за да не изпитва удоволствие от секса (това го правят из цяла Африка негрите муслимани). Само че с религията обрязваш умовате на хората, за да не изпитват радост от секса и го превръщаш в срамно занимание. Глупости.

—————————————-

Ленност

Мързелът не мори, а мъчи и това мога да го кажа като дългогодишен негов юзър. Все пак работохолизмът също не е за предпочитане и известно количество мързел, колкото да ти позволи да си почиваш добре и общо взето да поизпиташ удоволствие от заслужената почивка си е направо задължително. Да блъскаш като вол ден след ден може и да е утвърдена протестантска добродетел, но някак се рзминава с моето виждане за причините изобщо да го живеем тоя живот.

Когато научих, че едно от многото “подразделения” на тоя грях било да се излежаваш сутрин в леглото след като си се събудил, това беше най-големият удар, който понесе християнството в моите очи. Подобно дребнаво, безсмислено заклеймяване на малките житейски радости е точно основата, на която е изградена тая религия и заради която изпитвам към нея само презрение.

—————————————-

Чревоугодничество

Лакомията наистина е кофти – не само, че е грозна, ами и е много, много нездравословна. Само че тоя грях не се казва “лакомия”, а “чревоугодничество”. Да си угаждаш с храната, да ядеш качествено приготвени и вкусни ястия и да се поглезиш със скъпи продукти не виждам на кого може да навреди, ако спазваш някаква мярка и можеш да си го позволиш. Това е същото като с горното – безсмислено отричане на удоволствията в живота.

—————————————-

Алчност

Мда, да си алчен е същото като да си завистлив – окаяно, нещастно съществуване. Да обичаш парите сами по себе си е не само те поставя често в грозни и смешни ситуации, но и ти пречи да бъдеш щастлив, пречи ти да се насладиш на удоволствията от живота, заради които всъщност би трябвало да ги печелиш тия пари.

Освен това Адам Смит, бащата на съвременната икономика е изказал мъдрото твърдение, че “Спестовността е майката на мизерията“, визирайки факта, че икономиката се развива заради кредитната система и да вземаш на заем и да харчиш много (при условие, че можеш да си позволиш да си плащаш кредитите, разбира се) е очевидно много по-добре, отколкото да стискаш колкото парички имаш с мисълта, че това те прави богат.

—————————————-

Гняв

Гневът е естествена реакция за справяне с определени ситуации и наистина може да помогне понякога – на мен дори ми се е налагало да се правя на ядосан, за да накарам хора да направят нещо. Човек, който не се гневи никога изглежда безволев и слаб, гневът често дава живец, сила за справяне с някои проблеми – именно и затова природата го е създала като механизъм. Ключовата дума обаче е някои проблеми. Не всички. Не и повечето даже. Човек, който се ядосва често и за всичко е неприятен за околните и руши нервите си. Гневът не е добър съветник и който се вслушва в него, а не го контролира, само страда от това.

————————————–

Хей, ама те свършиха! Макар да не ми стана ясно защо точно тия са смъртни и какво изобщо означава това, поне за себе си хвърлих малко светлина върху това от кое най-много се страхува църквата у хората.

Защото тия “грехове”, както и десетте божии заповеди, дето ги разгледах преди, не са нищо друго от микс закони и поучения, чиято цел е да държат паството наплашено и в подчинение. Не толкова да го научат на някакъв що-годе добър живот, а да му отнемат всяка житейска радост, за да се стреми то към небето и да се вслушва в църквата, която евентуално да го напътства до там. Историята през средните векове в Европа и животът на хората тогава, както и днешният живот в повечето ислямски държави е типичен пример за това до какво води съобразяването на всеки аспект от живота с религията – бедност, мизерия, безпросветност, голямо количество нещастни хора, озверели от скотския си живот и от отричането на всяко удоволствие в него. Неслучайно Европа е тръгнала да се развива след като Реформацията е отхлабила малко мъртвата хватка на догмата.

Всъщност лошото на религиите е, че те налагат някакви принципи за абсолютни, оправдавайки ги с божественото начало. Т.е. те се опитват да спрат света, да съобразят всеки аспект от него с някакви измислени от тях правила. Но светът не е абсолютен и постоянен, той се развива. Обществото се променя, променят се условията в него, моралните му ценности. Затова се променят и законите, за да могат да отговорят на новите условия и новия обществен морал. Религиите обаче отказват да се променят – и как биха могли? Самата идея за божествената промисъл като нещо по-висше от човека, такава, каквато я проповядват в по-известните религии изключва неща като промяна и развитие, защото щом бог е казал така, това не подлежи на обсъждане.

Което, за убеден релативист като мене, си е направо ужасно тъпо.