01 – неприличен роман
Ако не познавах pro01 като блогър и бизнесмен, щях да си помисля, че 01 – неприличен роман е поредния нихилистичен бълвоч от поредния смотан, одрусан от живота арт-сдуханяк, именоващ се “млад български автор”.
И щях да сбъркам. О как само щях да сбъркам...
Знаете го синдрома “млад български автор” – всичките са някакви уонаби-артистични нещастници, които обсъждат пропадането на българското изкуство и литература или на порция нарязани върху вестник кисели краставички, или в супер ъндърграунд- ърбън- куул- ню ейдж- анти-естаблишмънт нощни клубове помещаващи се в мръсно, ама интелектуално мазе. После пък пишат някаква мрачна бездарна боза за наркомани, улични престъпници, бедност и как “няма изход”, а критиката в лицето на в. Култура възхвалява “безжалостният им разрез на безпътицата и бездуховността на българското пост-социалистическо общество“. Пълни говна.
Точно затова казвам, че за да разбере човек 01 – неприличен роман, за да му се изкефи, трябва да познава не Ивайло Борисов, а pro01 (нов и стар блог) – успял човек и непукист, който не цепи басма никому. Независимо какво ви по/казват двете корици на книгата, Ивайло не е “млад български автор” в горния смисъл, нито 01 е “неприличен роман” за гангстери и създаването на “началния капитал”.
Романът му е хейтърски, но весел и безпределно забавен, философски, но заебателен, и много, много капиталистически – ама не в смисъла на “аз съм богат – ебете се“, а по-скоро на “стига мрънка / хленчи, селяндур / брадато мързеливо хипи, а се хвани да работиш, ако искаш да излезеш от мизерията си“. В книгата има толкова много невероятни цитати, че даже се отказах да си ги отбелязвам – не само истински, но и заслепяващо смешни.
Разбира се, краят й е блудкава чекия на мокър пясък, но какво да се прави, вероятно издателите му са го накарали да го напише така. Голяма е и липсата на Плашимира (1, 2), която определено ми стана любим персонаж от супер мега хипер ултра ексклузивния снийк пийк на бъдещи произведения, но да се надяваме, че следващата му книга ще е само за нея 🙂
Grimm
16/02/2010 - 11:19
10х за описанието на синдрома “млад български автор” :)))
Особено любимо ми стана ‘мръсно, ама интелектуално мазе’.
Право в десятката.
Longanlon
16/02/2010 - 11:24
не забравяй: анти-естаблишмънт мръсно интелектуално мазе! Анти-естаблишмънта е изключително важен за съвременния млад български писател, защото независимо какъв е естаблишмънта, да му бъде анти придава смисъл на иначе празното му съществуване… 😛
sunlight
16/02/2010 - 12:07
“е поредния нихилистичен бълвоч от поредния смотан, одрусан от живота арт-сдуханяк, именоващ се “млад български автор”. – това си е абсолютно точна диагноза за това посткомунистическо леке. Само като му видиш физиономията, веднага ти се приисква да я риташ, докато стане двуизмерна.
plankov
16/02/2010 - 12:09
Ако не беше вкарал толкова много кирилизирани английски думи в толкова малък текст, щях да кажа, че статията е супер яко написана.
Въпреки това, пред вид това, че те познавам, ще взема да си купя книгата 🙂
климатици
16/02/2010 - 12:18
Е, и мен ме спечели. Определено ще взема да я прочета тази книга, особлено след резюмето ти 🙂
voxy
16/02/2010 - 12:32
ами виж ся Лонг, вероятно и от в. Култура познават авторите-сдуханяци по начина по който ти Pro01 и затова толкова им се кефят 😉
Ето един покриващ напълно описанието – Стефан Иванов а тук снимката му да се сетите кой е тоя, който естествено е затворил коментарите си, сигурно доста са го псували за бълвочите му
добре че направи това ревю, че бях забравил, а определено искам да си я купя тази книга
Longanlon
16/02/2010 - 12:38
Toя му махнах цъкчето от блогосферата още щом го сложиха вътре и погледнах какви ги пише у блога си. И му ад-блокнах снимката даже, щото ме дразнеше 😛
Разликата обаче, между това да познавам pro01 и тия от в. Култура да познават сдуханяците е, че тия на в. Култура НАИСТИНА са сдуханяци, колкото и да ги познава човек…
plankov
16/02/2010 - 12:43
Или аз не разбирам от съвременно изкуство, или тоя на тоя Стефан Иванов са му оперирали чувството за поетичност…
То аз да бях седнал да драсна няква глупост, сигурно по четима щеше да е 😀
Longanlon
16/02/2010 - 12:48
Абе и аз като Дзвер съм силно скептичен към поезията като цяло, към всякакви поети и особено към поетични блогове 🙂
stan
16/02/2010 - 14:37
Аз реших, че човекът не обича дългите редове или има тикове на кутрето на дясната ръка, а то било поезия…
Това по повод Стефан Иванов.
deepz00ne
16/02/2010 - 14:51
аааа амчи тоа ногу як ве…ногу ногу як
цъкнах на тоя “снийк пийк” и направо са размазах
отиде ми следобеда без да свърша грам работа
ru
16/02/2010 - 15:05
Вчера си купих книжката и я преполових на един дъх /там, където успях да си поема от смях де/. И май досега не съм чела по-забавно описание на “българското постсоциалистическо общество“…
Val
16/02/2010 - 16:16
Стига дее .
Аз мислех че Стефан Иванов е талант .
Но факт е че българската съвременна поезие е куха.
В нея няма действие .Поне така твърди Карбовски .
И казва
СЛЪНЦЕТЪРСАЧКАТА
Ех.
Слънцетърсачката, моята
Тя играе в театъра на
Войната между тъмното
и светлината.
И опиянена от мохитото
Ментата и абсента
Тези крещящи слънчеви агенти
Слънцетърсачката спи.
Спи с когото намери
Непринудено, непремерено
Ахкаща и трепереща
Стряскаща и уверена
Огосподена от мене.
Неоплодена.
Прясна и съвършена.
Гърдите Й са родени в лудница.
Зърната Й гледат навътре във мене
И ме разкъсват и ме раздират
И ме прибират преди да се стъмни
По стръмните пътища на Колената Й
Осветени от Очите Й
Мокри като Устата Й
Твърди като езика ми
Бродещ между Краката Й.
Ех.
Слънцетърсачката, моята
Тя сваля Слънцето с дланите си
И ми дава да го погаля.
Мартин Карбовски – Технология на екстаза
Biliana
16/02/2010 - 17:21
Хах, gimme a break… как е успял човекът? Че има за цел Фиат 500 – в качеството му на “статус-символ” ли? Или че някакъв си факт-от-това-кого-познава му дава някакви привилегии? Come on…
Longanlon
16/02/2010 - 17:26
боя се, че не те разбирам. кого познава?
Biliana
16/02/2010 - 17:27
Хайде, няма нужда да разбираш. Понякога е добре да слагаш спирачки на любознателността си. 😀
Факт е, че е много зле.
Longanlon
16/02/2010 - 17:33
И в кои случаи е добре да слагам спирачки на любознателността си, че нещо не се сещам за такива?
И е факт, че е много зле (каквото и да е зле) само в собствената ти, заблудена главица… 😛
Biliana
16/02/2010 - 17:34
Браво на генийчето!
“докато се търкаше по изгореното зърно, налагайки го с ледената коктейлна чаша, цайса започна да се надига лека-полека от земята. погледът му се замазваше от удара и виждаше всичко на забавен кадър. съзирайки търкащата в зърното си чаша плашимира, воайорът за миг помисли, че от удара е умрял, пренесъл се е в рая и сега се събужда за да получи полагащите му се девственици, неизпития през порядъчния му живот алкохол и неизпушените цигари. това му даде сили да стане и олюлявайки се с разперени напред ръце и глупава усмивка да хукне към плашимира за да си вземе полагаемото. плашимира го изгледа с присвити очи, пусна едно “офф, писна ми”, изсмука през сламката оставащия коктейл и запрати чашата в приближаващото се чучело. чашата, то се знае, го хакна точно в носа, който под давлението на ускорението и масата й поддаде. очилатия падна отново, този път държейки се за носа и в следващите секунди в главата му бавно и полека намери място идеята, че си е съвсем жив, носът му е счупен, а висящата над главата му кака, закриваща слънцето като съдбовен катаклизъм му казва
– засрами се, бе, халка имаш!”
Longanlon
16/02/2010 - 17:36
ми маса забавно си е 🙂 с нетърпение чакам книга за Плашимира
Biliana
16/02/2010 - 17:38
Дори много повече от това. 😀
Прасунсен
16/02/2010 - 17:58
Про-то е голям 😀 Още не съм взел книгата, че мисля да я поръчаме заедно с няколко други, но е задължително в списъка. И изобщо не ме интересува успял ли е или познава когото трябва, важното е, че пише култово.
pacifier
16/02/2010 - 18:52
Ъ, прощавайте, не че нещо, ама кое точно трябва да впечатли ? Комишкия хумор от добрия период? Жалкият, несъзнателен опит да се доближи до класическите натуралисти ? Стига глупости, това би могло да впечатли някой пубертет или позакъснял във възмъжаването/женяването индивид, ама такива мити ерудити като вас, тук събралите се …
Но, какво ли се учудвам. Възхищението видимо насътпва, не след прочитането на “романа”, а след запознанството ни с пресветлата личност на автора. Един вид – за него съдете по автора му. Интересен похват … При това, тук няма значение дали ние бихме подходили към творението от хумористично-ироничната страна, защото навярно и тогава бихме го причислили към поизклишялата стилистика, или от праволинейната мразочливост(стандартната), а непременно трябва да познаваме автора, за да оценим … Е те на това му се вика – несъстоятелност. 🙂
perkele
16/02/2010 - 19:52
трепери Пепи, трепери!
билянчето ти намери блога
😛
Biliana
16/02/2010 - 19:56
Хахахаха! Ко има да трепери – той вече ми е дружка, перкеленце! 😀
bungle
16/02/2010 - 21:55
“блудкава чекия на мокър пясък” – ей това е лаф. 😀
pro01
17/02/2010 - 02:00
Бибилота, честно ти казвам многопластовата ти личност направо ми ебава майката като почне да вади от гъза си тъпотия след тъпотия и най-вече, да я завършва с lol. Още повече когато на едно място говори едно, на друго – друго. Да не е свързано с алкохола? Са се фана за тоя Фиат 500 от преди два месеца. Еми пичка ти, това, че живееш в село около лоу кост летището на Милано явно не те прави познавач дори на собствената ти вулва, иначе нямаше да седиш по цял ден недоебана пред компютъра, кво остава за познавач на статус символи. Но друго нещо не ми дава мира от няколко години вече. Какъв ти се явява киселия чичка от корпоративното разузнаване, че толкова присърце го прие тогава? лол?
Longanlon
17/02/2010 - 10:28
Ооооо тя Биляна не била случайна – помислих си аз, че нещата не са много у ред още кога взе да ме кичи с епитети у една дискусия в друг блог за гмо май беше…
Longanlon
17/02/2010 - 11:54
голяма страст кипи виждам, ама я запазете за между чаршафите 🙂
Norh
17/02/2010 - 17:59
Не разбрах защо се захванахте със Стефан Иванов. Творчеството му не е точно лирика… Според мен е талантлив.
http://www.public-republic.com.....fan-ivanov
Norh
17/02/2010 - 19:50
В интерес на истината разбрах за него преди има-няма 2 седмици. Но да..PR съм му и реших,че един пост тук ще вдигне акциите му бая.
Трябва да се говори по темата,а не да се плюят 3ти лица.
От описанието ми се струва близка до “Духless”. И понеже книгата на Минев е добра, но по някое време главите й се превръащт в de javu. В “01” има ли го прекомерното натрапване на лайт мотива?
Longanlon
17/02/2010 - 19:56
Той си има пиар? Лелееее 😛
В 01 единственото, което ме подразни е това, че на места по-острите изрази които видях в привюто са изрязани от редактора. Защо – не разбрах. Така или иначе книгата няма да стане лека нощ деца, какъв е смисъла от някакви козметични промени, които само притъпяват езика на автора?
plankov
18/02/2010 - 01:30
@Norh
Стига бе Стефан Иванов – поет?!?
това е ебавка с поезията, лириката, писането и тн. Ебавка с таланта на хора, които могат!!!
Ако искаш наистина да ме грабнеш, не слагай точно неговия напевен глас следващия път… Ич не го бива да чете собствените си произведения, които за чеп не стават (мен ако питаш) Пък пак мен ако питаш точно това, което четеше – определено беше по зле от Песен на песните (Бибилия)… Извенете, ама ако извикам един поп да ми чете Песен на песните ще постигне по-добър ефект, още повече че поне се разказва за възхвала на любимия човек, даже са по-ритмични и в българския си вариант, а на латински могат да минат и за средновековна любовна лирика (особено ако не знаеш какво ти четат) : D
чичо Боби
18/02/2010 - 10:59
Аз се кефя, да му се продава хубаво книгата на човека, че “порше има да купува”. Тука гледам коментари кой талантлив, кой не талантлив. Талантлив, който продава хубаво! Другите – мрънкалници. Някой беше рекъл, и то май тук го намерих този цитат, тука цитирам по памет – “The art of writing is the art of applying the ass to the seat.” Та както казах, пожелавам гоооооолеми продажби.
Димитър Димитров
18/02/2010 - 14:36
Първите глави на книгата са СТРАХОТНИ! След средата става селяндурска интрига…
Longanlon
18/02/2010 - 14:39
Дали това не е защото можеш сравнително лесно да се самоидентифицираш с бедния дизайнер, но не и с гъзето-бизнесмен? 🙂
Димитър Димитров
18/02/2010 - 14:49
Не, просто ми харесва хумористичния стил. Просто след преселването в големия град, изтерзания, “задушаван от провинциализъм” селски отворко изведнъж погражданява и започва да не го ебе особено за света извън компютъра…А в самия край на книгата направо лети в облаците.
Аз ли съм интелектуално ограничен читател или превзетия реализъм ми идва малко в повече???
Димитър Димитров
18/02/2010 - 14:55
Харесва ми хумористичния стил. Просто след преселването в големия град, изтерзания, “задушаван от провинциализъм” селски отворко изведнъж погражданява и започва да не го ебе особено за света извън компютъра.Всички са кухи лейки, ограничени, селяни, пияни гъзове и мизерни провинциални курвички.В цялата книга яко се набляга на това, че “всички са селяни, само аз съм онеправдания, но способен…”!А в самия край на книгата лирическия направо лети в облаците, само и само да отбележи това, че освен гражданин е и МЪЖ!
Де’а комплексарщината!!!
Аз ли съм интелектуално ограничен читател или превзетия реализъм ми идва малко в повече???
Димитър Димитров
18/02/2010 - 14:56
Хм, четвъртия Chromе се ебава… 😀
Longanlon
18/02/2010 - 15:05
Точно за това говоря в статията.
Ако Ивайло беше “млад български писател”, житейските постижения на който се изчерпват с пускането на дълга до раменете мазна, но много интелектуално изглеждаща косица и носенето на размъкнат “арт”-пуловер, хейтъризмът на романа щеше наистина да бъде просто комплексарщина и избиване на жалка злоба към света, в който автора не е успял да се реализира.
Когато хейтъризмът обаче идва от един сравнително добре стоящ в съвремието човек, със собствен бизнес, добри доходи, очевидно добри социални умения (популярен блог) тогава нещата стават различни…
Димитър Димитров
18/02/2010 - 15:10
Имаш право, но когато аз четох романа, например, не бях наясно кой е автора и що за човек е.
На кориците на щатските автори има цитати от NY Post, на българските издания трябва да слагат пояснителни бележки от kaka-cuuka.com! 🙂
За да се зарибява читателя.
Лъчезар П. Томов
18/02/2010 - 23:28
Прочетох първата глава на един дъх, хареса ми, въпреки “вулгарния” стил, определено си струва да се прочете.
Не знаех, че статуквото било естаблишмънт, явно новите Български автори не ползват класически езици :))
Коста
19/02/2010 - 23:55
Маи само на мен (и още 1-2) не им е нито смешно, нито забавно?
Калин Стефанов
20/02/2010 - 16:36
Този коментар не се отнася точно до този постинг, а към цялото ти творчество, Лонг. Просто във всеки един твой постинг ти говориш ПОЧТИ като “поредния смотан, одрусан от живота арт-сдуханяк, именоващ се “млад български автор” и да ти кажа честно… почна да ставаш безличен, щото НАЧИНА, по който пишеш, е същия като на другите. За съдържанието няма какво да говорим – евала ти правя – ама изразните средства, реденето на думите… еми просто си пиши нормално, ще те разберем, спокс. 😉
(а и си ни достатъчно интересен и без цветистите сравнения. поне на мен, де)
valia_bg
21/02/2010 - 14:28
А,браво – гъделичкаш хората, карайки ги да пожелаят да прочетат книгата, което си е бая постижение.
Не съм я дочела още цялата, но има наистна страхотни попадения. Това, което ми идва в повечко е вулгаризмът, като изразно средство на светоусещане. Но, предполагам, си е мой проблем – ако не искам, никой не ме кара да чета, нали?
По същата причина не ме кефи и отговорът на pro01 на Бибелота, но пък всеки сам си решава как да се изказва.
Йоана
03/03/2010 - 01:52
Съвременните български автори нямат много общо с това, което си описал. Пак а мн зле, но по други начини. Аз известно време живо се интересувах, водена от надежда, че в Бг литературата разцъфтява и се развива, окрилена от свободния свят и ала бала. Нищо подобно, но все пак ситуацията е доста различна, според мен, от описаната от теб.
И още нещо ми направи впечатление. Ако трябва да познаваш (лично или почти лично) автора, за да оцениш произведението, значи на произведението нещо сериозно не му е наред.
Longanlon
03/03/2010 - 10:31
Ами всъщност права си за това, че не е много нормално да трябва да познаваш автора, за да оцениш произведението. Тази книга не е перфектна, просто е страхотна 🙂
beasta
08/03/2010 - 22:57
В интерес на истината първите 60 страници стават за четене. След това следва една мъка… мъка….
Longanlon
09/03/2010 - 10:16
интересно аз що не се измъчих… 😛
Мимс
06/04/2010 - 20:56
Супер ме забавлява книгата – евала 😀