Мъртва ли е българската църква?
Публикувано в Общество — от Longanlon в 08:18 на 12 December 2007
Това чудо религията още не съм го разбрал какво точно е и за какво служи на вярващите, но не за това е мисълта ми сега - а за нейният ексклузивен провайдър за България, a.k.a. добре познатите ни попове, архиереи, митрополити и прочее йерархизми.
От гледна точка на един невярващ и нерелигиозен човек, тия всичките черноризци нищо полезно не правят, а Българска Православна Църква у нас няма. Или поне съществуването й по нищо не личи…
Да се застраховам предварително: аз не съм религиозен и нищо не разбирам от теологията на която и да е религия, включително и православното християнство. Пиша това от гледната точка на (съвсем грубо наблюдение) 80% от хората - тези, които не вярват в бог и не ходят на църква, освен на някакви празници, колкото да са част от тълпата и да хапнат сладки. Та затова нямам намерение да говоря за това коя е “истинската” религия, да влизам в теологични спорове, нито да говоря за религията изобщо. Ако си мислите да ми отговаряте с пасажи от библията, моля, намерете друго място за това. Аз ще говоря за църквите, не за религията.
Както казах, според личните ми наблюдения българите не са никак религиозни - повечето не вярват в бог, не ходят редовно на църква и се самоопределят като православни християни само защото ядат шаран на Никулден и агне на Гергьовден (изобщо култът към храната е много по-дълбоко залегнал в традициите ни, отколкото самата религия). Религията няма особено място в обществения живот у нас, нито пък църквата.
Какъв ми е проблемът, тогава?
Доколкото смятам религиите за глупотевини с отдавна преминала давност, това не ми е никакъв проблем. Обаче, съвсем не е такова мнението ми за църквите. Като гледам каква хилядолетна традиция има църквата, както и какви са дейностите на католическата църква по света мисля, че Българската Православна Църква може и трябва да има място в обществения живот. Място, което тя всячески се стреми да не заеме.
Да се поясня - религията в случая не ме интересува, но църквата и свещеничеството като институции могат да бъдат много полезни на обществото. В белите държави църквата се занимава с благотворителност, финансира и се грижи за домове за сираци, клиники за рехабилитация на наркомани… Там църквата е отворена към обществото, явява се пазител на традиционните християнски ценности, тя работи с хората, комуникира с тях, с различни акции насърчава доброто начало у всеки. Кварталните църкви служат не толкова като места за молитва, колкото за социални центрове, които инициират благотворителни акции в подкрепа на социално слаби членове на общността, събират хората заедно и ги учат на взаимопомощ и разбирателство.
В града, в който живея има католическа църква, защото половината население са от малкото католици в България. Всекидневно съм свидетел с какво се занимава тая църква, и италианският свещеник и двете гръцки монахини в нея: събират храна и дрехи за бедни семейства в общината, огранизирали са детска занималня в събота и неделя, та родителите да могат да си починат малко 
, правят концерти (не религиозни)… Най-важното е, че те не правят това нещо сами, а организират общността да го прави - работят с младежи и организират екскурзии за тях, активно ги включват в благотворителните дейности, младежи гледат и децата в занималнята. Свещеникът е важна обществена фигура в града, винаги усмихнат и приветлив.
А православната църква?
У нас млади хора в църквите не ходят - те са място за баби, които палят свещи за многото си мъртви роднини. У нас единственият обществен въпрос, по който БПЦ е взела отношение е смехотворното й заклеймяване на иначе безумно тъпия “Шифъра на Леонардо“. И един луд митрополит, който по телевизията с неприятен блясък в очите и патос в гласа обяви папата за еретик. У нас разни секти, които знаят как да общуват с хората, набират популярност. Православната църква у нас отдавна е скъсала отношенията си не само с хората, но и с външния свят изобщо. Отдавна, много отдавна са отминали времената, в които църквата ни е съхранила българския дух, култура и националност, когато е била важна обществена институция. Сега тя се занимава само със себе си и с нищо друго.
От една страна, тя е ретроградна и затънала в канона. Свещениците й не са обществени фигури, а един вид луди аскети на модерния свят, които не говорят на разбираем за хората език, а припяват на старославянски, не ни учат как да се обичаме и да живеем по-щастливо, а само заклеймяват това или онова с пяна на уста (това го правят тия, които си дават труд да говорят на хората де, щото повечето само си припяват сами на себе си). От друга страна, неща като борби за власт, имоти и пари са обсебили мислите на висшия клир. Той с нищо друго не се занимава, освен с това кой да вземе едикоя си епархия, колко пари ще паднат от това, кои имоти на кой да се дадат и как да си купят възможно най-скъпите италиански обувки, които да си отиват с черно расо.
Не казвам, че католическата църква е безгрешна и съставена от светци - напротив, има много накъде и тя да се подобрява. Но такова нещо като църквата у нас няма никъде - тя тотално е игнорирала тия, заради които би трябвало да съществува - хората. Вместо да общува с тях, да използва цялата си база, влияние и потенциал за да се стреми да им помага и така да ги привлече, да се опита да преведе учението на исус за любов, взаимопомощ и разбирателство на съвременен език, да учи хората да дават, не само да вземат, да ги провокира да мислят за ближния, БПЦ, като на Беоулф от легендата змея, е захапала опашката си и не вижда и не чува нищо - нито вярващите, нито невярващите, нито държавата, нито хората, нито бог.
Чудя се, има ли какво добро да произлезе от нея или трябва да я оставим да си изгние и умре?
——————————————————–
Интересна статия, която вероятно си пропуснал:
 |
Смъртни грехове |
December 12th, 2007 at 10:21 am
Как да не прави нищо църквата бе човек! Представи си само колко пари се перат чрез нея. Освен това прави реклама на разни работи като “шифъра на леонардо” и “хари потър”, както и на шилето конър, мЪдона, чичо лина и т.н.;)
December 12th, 2007 at 11:02 am
Дотолкова съм съгласен с теб, че няма накъде повече. Имам чувството, че аз съм писал горния пост…:))))Respect!
December 12th, 2007 at 11:10 am
Църквата е заета да прави алъш вериш, като пример Троянския манастир. Имат сериозен обществен ангажимент и в правенето на сватби и погребения. Абе въобще, все ниши, които са си бизнес и естествен монопол.
December 12th, 2007 at 11:33 am
Всъщност БПЦ е точно копие на държавата - корупция, безобразия и безсрамно търгашество по върховете и и невероятна мизерия в низините и (редовия състав). За щастие все още сред редовия състав се намират и хора, които се занимават с изброените от теб по-горе дейности, но те не са интересни на журналята и трудно могат да бъдат забелязани, освен по някой празник като наближаващите.
December 12th, 2007 at 11:43 am
sunlight, голямата разлика между държавата и БПЦ е, че все пак държавата, това СА хората. И когато хората са инициативни и искат да се развиват, ще не ще, развива се и държавата, макар и бавничко (поне в нашия случай де).
Църквата обаче не се развива, няма кой да я тика напред, защото е затворена за външния свят. Тя се е превърнала в един паразит, който на никого не служи, освен на себе си.
December 12th, 2007 at 11:48 am
Подписвам се с две ръце под текста ти, longanlon-e!
December 12th, 2007 at 11:51 am
българската църква е един зле регламентиран бизнес, който дори не плаща данъци. в Царево попа си вдигна хотелче на 20 метра от църквата
всичко е за пари, самите свещеници са атеисти
December 12th, 2007 at 11:56 am
Вчера ми се наложи….покрай студентстването да разяснявам из основи руската православна църква.
Првославието е много по-различно от католицизма в мнгоо отношение, което води и до значителни разлики в устройството и функциите на църквата. Първо, католиците вярват мнгоо повече, второ при тях ги няма така да се каже нашите литургии, на които излиза един поп и пее нещо на страробългарски, те говорят. Католическата църква е много по-близка до хората, те са в центъра й. Католиците могат да си откупят греховете…давайки пари, стари дрехи или просто помагайки на ближния.Католиците са свикнали да събират пари за и от името на църквата.
Нашата църква…изключително либерална. След комунизма..почти без никакво значение. Както сам каза…по празниците следваме някакви традиции.
Тук се намесва…руската църква. В Русия в момента се води една много специална политика. Терминът за жалост ми идва на немски и не мога да го преведа като хората. Та…в тази политика се стимулира съзнанието на човека и политиците там ясно са разбрали, че църквата има корени в съзнанието на всеки руснак и я използва за да стигне до тях. И има успех. Самите руснаци казват…Аз съм руснак, значи съм православен. Готови са да сложат църквата на равно с държавата. Но това е политиката.
При нас такава политика няма. За един човек като мен, който ходи на цъква наистина само по празнизниците, за да усети българското….всъщност усеща мирисът на алкохол или пък чува скандалите около църквата и нейните служители.
Тъй като православната църква е изключително либерална и загубила от части доста традици…завръщането и в съзнанието на хората…зависи доста от държавната политика и разбира се от няколко реформи вътре в нея.
December 12th, 2007 at 12:19 pm
Marti, не мога да разбера защо намесваш държавата в дейността на църквата? Какво може да направи държавата в този случай? Не трябва ли промяната да дойде от самата църква?
Иначе съм съгласна с longanlon
December 12th, 2007 at 12:28 pm
Коментира се кръщаване с човек от църковна канцелария.
“А, ще се омъжвате?”
Интересно, аз си мислех, че причината за кръщаването е че си приел съществуването на Бог …
December 12th, 2007 at 12:53 pm
казал си това, което си го знам за себе си. не съм кръщаван, децата ми не са кръщавани, нищо че е много модерно за всяко нещо да минеш оттам.
не съм вярващ, но се чувствам приобщен към християнската религия, но не и към българската православна църква.
живея в русе на улица с две църкви - на левия тротоар е католическата, на десния - православната.
католиците правят точно това, което сам си отчел.
другата, “нашата”, през седмицата дъни камбаните в 8 и 16ч /17ч през лятото/. католическата - в друго време.
но ела да видиш как се отбелязва неделния ден. католиците се събират, децата им търчат из двора, виждат се хора, които се занимават с тях, водят ги в сградата отзад на топло и им четат и занимават. родителите и възрастните са в църквата.
“нашта” църква ме вбесява и предизвиква в мен едни нехристиянски мисли, които изразявам и на глас в къщи. точно в 8, в неделя, свещеника, който го виждам само в неделя, увисва на въжето на двете камбани /а те са точно под прозорците ми/ и започва едно лудо биене в продължение на 5 минути. добре, празник, няма лошо. и цялата тая дандания рано в неделя е за шепа бабички.
откакто живея там няма събота, неделя, празник. и да искаш да спиш до късно, няма как да те оставят.
а въпросния свещеник се вясва там само за неделята и камбаните и службата. църквата си има и друг свещеник, който е за черната работа през седмицата.
и изобщо грозната борба на максим да е на всяка цена отгоре, цепенето на синода и всички глупости, показаха че българия има всичко друго, но не и църква-обединителка, и то точно сега, когато пищим за времетов което живеем, децата ни, бъдещето ни.
ууууу, че дълго се изказах, днес ми е ден
December 12th, 2007 at 1:02 pm
Съгласен съм с това, че църквата почти нищо не прави и че води напълно изолиран от обществото живот. Но не мисля, че социалната дейност, която описваш е единствено задължение на църквата. В западното общество има обществените морални ценности се изповядват от църквата и затова много често социални дейности се организират или подкрепят от църквата. Това се отнася не само за католическата, а и за другите протестантски разновидности, които съществуват на запад.
У нас нямаме никакво обществено съзнание и може би това е причината, поради която никой не се занимава с обществена дейност, включително и най-голямата църковна общност. Т.е. всички сме се затворили в себе си и водим изолиран от околните живот. Това обаче не означава, че трябва да чакаме на църквата да направи нещо. Ако наистина искаме да направим добро на хората около себе си, можем да го направим сами. За съжаление, за това са необходими много хора и много време.
Предполагам, че когато се появи обществената необходимост от по-активна благотворителна и друга подобна дейност, ще се намери формата, която да я организира и подкрепя. Или църквата дотогава ще влезе в играта, или просто ще бъде изместена от друга организация и постепенно ще отмре.
December 12th, 2007 at 1:05 pm
Май съм съгласен по повечето точки. Църквата ни е в такова състояние именно защото религията е само придатък към нея. Макар да не съм видял много от соца, подозирам, че всички от владика нагоре са били на щат в ДС. И тук започва трагедията, защото как ли един поп-агент мисли за религията? Или хич не мисли, или мисли утилитарно. Ако помниш, в София преди няколко години намериха цех за банички и боза в мазето на една църква от Пименовия синод. Постовете и прилежащите към тях имоти са издигнати в най-висша ценност. Сигурно и в католическата църква има такива настроения, но там поне поповете вярват в Господ, което ги кара да вършат и полезна работа.
December 12th, 2007 at 1:09 pm
Майк Рам, не мисля, че някой чака църквата да направи нещо. Има хора, които правят НЕЩО. А и ако не се бъркам , ставаше въпрос не за благотворителността само, а за това, че тази църква не е обърната към хората и не работи за хората.
December 12th, 2007 at 1:38 pm
@Майк, разбира се, че църквата не трябва да е единствената институция, която се занимава с тия дейности.
Но с това не съм съгласен:
“У нас нямаме никакво обществено съзнание и може би това е причината, поради която никой не се занимава с обществена дейност, включително и най-голямата църковна общност. Т.е. всички сме се затворили в себе си и водим изолиран от околните живот. Това обаче не означава, че трябва да чакаме на църквата да направи нещо.”
Обществото далеч не само у нас има склонност към мързел и алиенация. В другите държави също има нужда някой да побутва повечето обикновени хора, за да се сетят да направят добро. От примерите, на които съм бил свидетел с католическата църква у нас (както каза и jelezen), както и разни благотворителни инициативи по различни поводи е видно, че и българите охотно участват и помагат, стига да има кой да обедини усилията им.
December 12th, 2007 at 1:39 pm
Вили права си. Държавата не може да направи почти нищо, ако църквата не се обърне сама към хората, но пък от друга страна…църквата е загубила положението си отдавна в съзнанието ни.
Дълга и широка тема, по която всеки има определени гледни точки и я разглежда под различен ъгъл.
December 12th, 2007 at 1:47 pm
@Маркуча
“Сигурно и в католическата църква има такива настроения, но там поне поповете вярват в Господ, което ги кара да вършат и полезна работа.”
Изобщо не е там работата, дали вярват или не - това и мене никак не ме интересува. Гледай на църквата като на една огромна фирма, която продава разни неща на хората и от това печели. За да продава една компания добре, трябва да има добри мениджъри, добро целеполагане, добър маркетингов отдел, и не на последно място - стриктен контрол над служителите.
Очевидно е, че католическата църква успява много добре да привлече клиенти и да ги кара да плащат, като им продава състрадание, възможност да помогнат, да станат по-добри, да са заедно, да са обединени около благородна кауза - все неща, от които всеки човек се чувства добре. Тя и контролира служителите си добре, затова те си вършат работата и фирмата печели отлично. Така и църквата е доволна, и служителите й, както и хората.
Нашата църква обаче е заела ролята на държавен мономолист, който разчита само на държавни субсидии, за да съществува, не се интересува от тия, които биха могли да са му клиенти, а на хората, които все пак ползват услугите му продава само разпри, корупция и неразбираемо бръщолевене и припяване. Контрол няма, затова всеки си прави каквото иска и нормално - клиенти няма, както и печалби няма (трябва да видиш ужасяващото състояние на повечето селски църкви и на манастирите, които не са туристически атракции). Получава се така, че нито църквата е доволна от положението, нито никой в нея (освен от възможността да крадат, ама това става в люти междуособици, така че пак не е особена далавера), а най-недоволни са хората.
December 12th, 2007 at 2:07 pm
Ме ми беше идвало на ум такова икономическо обяснение, хм. Все пак ми се струва, че католиците вярват по-искрено в Господ, отколкото православните. Може просто ги е страх повече от гнева Му.
December 12th, 2007 at 2:08 pm
‘Да’ на религията, ‘Не’ на църквата.
Религията е нещо добро, но за съжаление изкривено безкрайно от църковните институции - православни, католически и прочее. Който вярва (независимо в каква религия) - ще вярва и в сърцето си, спокойно ще мине без църква.
п.с. да не живееш в Раковски?
December 12th, 2007 at 2:11 pm
да видите за коледа какво направиха монахините от католическата църква - сложиха специален подиум зад кованата ограда, в средата е яслата с беебто, йосиф и мария, отвън фигурки на римски войници, храсти, пясък, в дъното снимки на старите сгради на русе, и цялото това нещо свети и се вижда отдалече.
аз католик обаче няма да стана заради тези подробности, но неделния ден за тях наистина е празник - от 9,30 сутринта като ги прибере вътре камбаната, до 12, и никой не тича да си ходи, а стоят от вън и си говорят. май така е било и едно време след служба и при нас.
сигурно причината за тези разлики между двете църкви е в парите. ватикана е институция и държава, самоиздържа се и си има своя собствена икономика май
December 12th, 2007 at 2:22 pm
@Бу, моето мнение е точно обратното
Аз не съм религиозен и смятам вярата и бог за безкрайно далечни от мен неща.
Но църквата е институция, с хора, с ресурси и потенциал, която може да помогне на много земни проблеми и мисля, че това е ролята й: ако може повече да действа, да помага реално и по-малко да обяснява за глупости като отвъдното, троица и т.н.
December 12th, 2007 at 2:22 pm
“Гледай на църквата като на една огромна фирма…”
Боже, до къде стигнахме?
December 12th, 2007 at 2:23 pm
@Филип, бог не го познавам, ама познавам много хора, които имат нужда от помощ и много други, които искат да помогнат. Защо църквата да не е звеното, което свързва едните с другите?
Не виждам какво се учудваш на думите ми - основната задача на всяка религия в исторически план е да осигури прехраната на свещениците си… Ако се загледаш в историята на църквата, тя си е точно фирма, даже международна корпорация и е била такава през целия период на съществуването си. Не виждам нищо лошо в това - икономическият интерес винаги е водел до развитие, докато алтруизмът е нелогичен, безцелен и не води до никъде. Примерът е пред теб - католическата църква е богата и работи, докато нашата е бедна и… не работи. С алтруизъм и вяра не става, трябват пари.
December 12th, 2007 at 2:38 pm
@longanlon
Не е трябвало, видно е 
А мнението ми е Да на религията и Не на църквата, точно защото институциите безкрайно се отдалечават от хората (и не, не мисля, че католицизма е особено по-добър - по отношение на помощи и прочее, може би, но там тоже има такива невероятни догми и клишета, които ме стряскат не на шега).
Аз хубу си мислех да почна с ‘Моето мнение е точно обратно на авторовото’, ама написах, па поизтрих
И не мисля, че ако повече помага реално, ще е от значение - отдавна е минал този момент.
Нещата са твърде закостенели за това. Напротив, аз смятам, че това е време, в което да се залага все по-малко на значението на църквите като институция и окуражаване на хората да не се вкопчват в тях.
December 12th, 2007 at 3:32 pm
“Search for church
- wouldn’t it be fun?”
K. C.
December 12th, 2007 at 4:21 pm
Аз съм на абсолютно същото мнение като longanlon, и страня от всякакви религиозни мероприятия щото и без това съм достатъчно луд. А църквата никога не съм я възприемал за място, което човек може да се свърже с господа бог, ако можеж въобще да се свързваш с него, трябва да можеш на всякъде.. или обхват има само в църквите?
December 12th, 2007 at 7:45 pm
B БПЦ oчевидно яко е вкоренено от едно време идеята,че всички хора уважават църквата,всички хора ги е страх от църквата,и най-важното,всички хора правят каквото каже църквата.Това е едно разбиране,останало още от турското робство,и сигурно се е срастнало с гените на разните попове и попадии.Лошото е,че освен тях и шепата бабички никой друг вече не мисли така.Баба ми е разправяла,че попа като каже,че иска кокошка ,и ти му я носиш (чел съм за подобна случка в бг-разказ,не се сещам кой).Очевидно тъпите попове продължават да си мислят по старому,като очеваден пример е с тукашния ПВЦ старейшина (ПВЦ - православно-църковен) - оня отива да освещава магазин с репликата “Да видим какво има за ядене,а после ще освещаваме”.Човека още си живее в 17-ти век,и докато има старомислещи глави като него на отговорни места в лоното на БПЦ,пасивите й сред вярващите няма да намаляват.
December 13th, 2007 at 2:13 am
Православната църква е създадена от държавата (Византия) и винаги е съществувала като придатък към държавата (Византия, после България, Русия …). Не случайно, колкото “православни” държави има, толкова са и православните църкви. С изчезването на Византия, православната църква престана да се развива, а с отделянето й от държавата след идването на комунистите на власт тя умря окончателно. Лека й пръст.
Православната църква е организация, създадена от средновековието (от средновековната държава), цялата й организация (йерархично подчинение), целият й живот са средновековни, пригодени към времена, когато преобладава земеделието. Но средновековието вече свърши, в едни страни доста отдавна, в България - не толкова отдавна, но все пак и тук е свършило. В днешно време няма място за православни църкви. Днес старостта не носи автоматично авторитет. “Патриарх” е анахронична титла. “Отец” (баща) е анахронично звание. За православната църква основните добродетели са послушанието и подчинението. За днешния човек има други, по-важни ценности като: способността за самостоятелно мислене и вземане на решения, творческите способности, личната свобода.
Днешният човек се нуждае не от напътстваща църква, а от едно общо съглашение, един договор за основните принципи, по които да се изгражда живота и да се формират хората. За днешните хора не е без значение дали отношенията между хората ще се градят на използвачество и експлоатация, или ще се основават на загриженост за добруването на другия.
Днес е напълно възможно хората да изградят световно общество, основано на общоприети ценности, и да се самоуправляват, вместо да чакат на политици, свещенници и разни други господари и традиционни авторитети да им казват какво да правят.
December 13th, 2007 at 2:23 am
след всичко прочетено за полезността на икономическия интерес…
Колко от вас и колко българи биха дали пари, дрехи, книги, т.н за “нуждаещите се”? Колко от нас биха се грижили безвъзмездно за деца или стари хора? Църквата ли е виновна, че ние просто нямаме традиция и навици на даряваме и да правим добро?
Лонганлон казва: От примерите, на които съм бил свидетел с католическата църква у нас (както каза и jelezen), както и разни благотворителни инициативи по различни поводи е видно, че и българите охотно участват и помагат, стига да има кой да обедини усилията им.
Да, така е. Жалко само, че на нас ни трябва повод и ако може по-нарядко. Колкото до католиците - като всяка малцинствена група и те се организират по-добре, по-сплотени са и чувстват по-силно нужда да са част от цяло.
December 13th, 2007 at 9:59 am
longanlon, статията ти е достатъчно провокативна за да предизвика реакции от широка група читатели, това смятам за правилно. Сега конкретно моето мнение. Църквата е нужна на вярващите и още по-нужна на невярващите. Религията е нужна само на вярващите. Църквата е длъжна преди да раздаде блага на невярващите (това, което си наблюдавал в католическия свят) да се пребори за душите им - казано канонично или да успее да вкара в главите на невярващите онези критерии за добро и зло, правилно и неправилно, вярно и не вярно, които са успели да запазят човешкия род от самоунищожение и са се превърнали в предпоставки за модерното развитие на цялото човечество.
Що се отнася до Българската православна църква, това според мен е частен случай, който се е отдалечил в такава степен от същността на църквата изобщо, че крайните оценки за дейността и уви звучат нормално.
Някога /да кажем през времето на Борил/ официалната държавна и църковна власт са успели с много кръв и терор да наложат канона, това не е изключение в България, даже у нас се е случило достатъчно рано за да се нарече класически вариант, макар това да звучи несериозно. Защо днес не се спазва този канон или защо той звучи фалшиво, това е въпрос който води след себе си толкова дълги и многообразни размишления, че едва ли може да се определи едно от тях за истинско, право и най-вярно.
December 13th, 2007 at 10:04 am
@flyco, оказа се, че темата изобщо не е провокативна, защото практически всички изказали се са на едно мнение
December 13th, 2007 at 10:10 am
Малка е извадката, но за това не са виновни участниците.
December 13th, 2007 at 2:28 pm
Аз нямам проблеми с Бог, имам проблеми с организираното му тачене.
Съгласна съм с автора по всички параграфи и нямам какво да добавя, освен следната многозначителна случка:
Преди няколко години разчиствахме с майка ми гардеробите и събрахме няколко торби с дрехи - в добро състояние и съвсем прилични, които обаче нямахме намерение да обличаме. Решихме да ги занесем в кварталната православна черква с идеята, че сигурно си имат контингент от нуждаещи се хора, на които биха могли да подарят дрехите.
Замъкнахме торбите в черквата, където свещеникът ни изгледа като извънземни. Обяснихме му, че даряваме дрехите да ги раздадат. “Мъ аз какво да ги правя тия парцали?” попита дедо поп. Аз бях шокирана, честно казано. Обясних му, че дрехите са си съвсем читави - нито са скъсани, нито са мръсни и спокойно може да ги даде на бедните и нуждаещите се. “Мъ къде да ги търся тия?” учуди се пак свещеникът.
В крайна сметка попът взе торбите, сумтейки недоволно и ние си тръгнахме. Оттогава като има стари дрехи за изхвърляне, ги сгъвам и ги слагам отгоре на капака на контейнера. Обикновено изчезват със светкавична бързина.
December 15th, 2007 at 12:13 pm
И аз не съм вярваща и преди време водих един интересен разговор с моята кума, много мило същество, много добро. Питах я защо вярва. И тя ми отговори много мъдро: “Даниелче, ти си такъв човек, че обичаш да се съмняваш и да търсиш отговори на въпросите и това не ти създава чувство за несигурност. Аз съм човек, който иска да изпитва сигурност и затова ми е необходимо да вярвам.”
Мисля, че търсенето на опорна точка е важно и всеки има право да търси своята опорна точка било в религията, било извън нея. А за мен личният избор е свещен.
Иначе съм абсолютно съгласна с наблюденията на автора - БПЦ (с малки изключения като отец Иван от Нови хан и други няколко такива свещеници) е заета с борби за власт, имоти и нашенските попове, окичени с тежки златни вериги по вратовете си, често могат да бъдат видени в компанията на съмнителни бизнесмени или на политици, но почти никога - сред страдащите и бедните, сред тези,които не се справиха с прехода. Което само по себе си е илюстрация на моралната им деградация. Отделно това, за което говори авторът- затъването в ултра -консервативни позиции, в безсмислени показни ритуали, изпразнени от съдържание.
Поздрави на всички, вярващи и невярващи. Макар че и аз смятам, че по-голямата част от българите, дори, когато се определят като православни, изобщо не са вярващи.:)
Но е налице опит да се използва колективната принадлежност към нещо, за да се манипулират хората.
December 17th, 2007 at 9:02 pm
А защо тези изброени проекти (сиропиталища, милосърдни организации и прочие) трябва да са подкрепяни именно от църкви? Какво печелим от това ако са църкви, а не просто НПО?
Мисля, че даже е неприемливо да се организират от църкви. Имам предвид, освен ако не приемат само свои си членове на същата религиозна общност. Това, че така се прави в католическата църква е въпрос на традиция, от времето, когато бедността на бедните е била условие за изява на милосърдието на знатните и бедността не е била порок. По това време църквата е била единствената институция която е предлагала някакви обществени структури за болни, бедни и нежелателни от обществото. Днес “в белите държави” си е просто традиция и излаз на изява на чувството на състрадание на миряните.
Освен това, flyko, защо отъждествяваш вярата с критериите за добро и зло, както и невярата с приемането на злото?
December 18th, 2007 at 12:30 pm
“Освен това, flyko, защо отъждествяваш вярата с критериите за добро и зло, както и невярата с приемането на злото?”
Основната ценност проповядвана в християнската религия е съхранението на човешкия род. Това е висшето добро. Всичко останало е “рецепта” как това да бъде постигнато. Приемането на вярата е достатъчно условие да си добър. Не ти е нужно никакво обяснение, достатъчно е да си вярващ и това автоматично те прави добър. Ако си вярващ то следователно си приел най-висшето добро за идеал, от тук нататък не би следвало да си заплаха за него, т.е. действията ти няма да доведат до унищожение или самоунищожение на околните. Неверието от друга страна не е задължително лошо, но в него я няма гаранцията, че т.нар. “лошо” няма да се превърне в реалност.
Относно НПО, там има интереси, които не винаги съвпадат с идеалната цел. Обобщение в случая е недопустимо, а частните случаи са прекалено много.
December 18th, 2007 at 12:40 pm
@flyco, изпаднал си в силна заблуда.
Да твърдиш, че приемането на “вярата”, каквато и да е тя, те прави автоматично добър е абсурдна глупост. “По делата им ще ги познаете” е една от малкото наистина мъдри мисли в библията, запазила истинността си до днес. С “вярата” като знаме през историята на човечеството са се извършвали и продължават да се извършват такива зверства, че само най-болната фантазия може да ги измисли. Торкемада, създателят на Инквизицията искрено е вярвал в бог и е смятал, че с делата си носи добро на света. По същия начин искрено вярват и атентаторите самоубийци. Тая вяра дали ги прави добри?
В грешка си също така, че “интересите”, които не съвпадат с идеалната цел са нещо лошо. Интереси има навсякъде и само наивните глупаци работят от чист идеализъм, а понеже са глупаци, не могат да я свършат както трябва. Именно частният интерес тегли човечеството напред, не алтруистичният идеализъм. Аз работя в НПО, което е с нестопанска цел, но работя за заплата и колкото по-голяма става тая заплата, толкова повече работя, толкова повече помагам с работата си на каузата на това НПО.
December 18th, 2007 at 1:04 pm
Имам право да “изпадам в силна заблуда”, но не съм тръгнал да правя блогове за да заблуждавам други.
December 18th, 2007 at 1:34 pm
За което “другите”, предполагам, са ти силно благодарни
Апропо, ако ми посочиш едно твърдение в статията ми, което не е истина и докажеш това, с удоволствие ще го променя в текста.
December 18th, 2007 at 1:41 pm
Аз не казвам, че си излъгал, но навярно знаеш, че най-големите трагедии в човешката история са се случили “в името на…”. На какво се основава твърдението ти, че Торквемада е бил “силно вярващ” след като вярата е нещо не измеримо?
December 18th, 2007 at 1:43 pm
Извинявай, точният термин е “искрено е вярвал в Бог”. Това обаче не променя смисъла на въпроса ми, как може да си сигурен в това?
December 18th, 2007 at 2:08 pm
Виж сега, Торкемада е бил глава на испанската инквизиция и личен изповедник на кралицата. За да се домогне до такива високи позиции, човек трябва да е умен, хитър, амбициозен, с голяма подкрепа и много приятели сред правилните хора. Наличието на всички тия качества изключва възможността Торкемада да е бил просто луд - никой нямаше да му гласува доверие, ако беше.
Въпреки това, той не само е ръководил институция за мъчения, но и извежда дейността й до неподозирани върхове на жестокостта, а освен това се е отличил с изгонването на евреите от Испания и убийството на стотици хиляди от тях. Подобни действия, според мен, не са нормални - и след като Торкемада не е бил ненормален, изводът, който се натрапва е, че е бил фанатик: човек, който ревностно вярва в бог и абсолютната му правота и с него оправдава действията си. Quod erat demonstrandum.
December 18th, 2007 at 2:12 pm
Изводът ти е на съвременен човек, не на човек от времето на Торквемада.
December 18th, 2007 at 2:20 pm
Не съм съгласен. Наистина, средновековието е било доста по-различно от съвремието и цената на човешкия живот е била друга. Много хора са се избивали, войните са били ежедневие. НО войните и убийствата са породени от икономически интерес - пари, грабежи. Ловците на вещици, които са горили хора също са го правили за пари, щото им се е плащало на парче - те даже не са били свещеници повечето. Това, че времето е било друго не променя хората и техните първични желания, нито причинно-следствената връзка в историята и икономиката.
Торкемада обаче не е ламтял за пари, нито за власт. Той така и не се кандидатира за глава на испанската църква и до края на живота си (умира към 70 годишен мисля) живее в спартанска килия и носи само грубо расо. Ако вярата не е крепяла и тласкала напред този човек, не виждам какво друго е.
December 18th, 2007 at 2:47 pm
Няма как да знаеш, това не прави логичните ти разсъждения по-верни.
December 18th, 2007 at 2:53 pm
Нито пък спор се води с по едно нищо не значещо изречение. Научи се да спориш, да водиш дискусия с аргументи и чак тогава пак ела.
December 18th, 2007 at 3:35 pm
Защо да споря с теб? Ние говорим на различни езици, спорът е невъзможен.
- тук пак не става въпрос за пари. Това имах предвид като казах, че гледната ти точка е субективна и много “днешна”. Не се наемам да твърдя, че е правилна или грешна, както ти категорично каза за моята. От тук нататък можем да си лафим до утре сутринта без никакъв смисъл. Като не искаш, хубаво.
“НО войните и убийствата са породени от икономически интерес - пари, грабежи. Ловците на вещици, които са горили хора също са го правили за пари, щото им се е плащало на парче - те даже не са били свещеници повечето. Това, че времето е било друго не променя хората и техните първични желания, нито причинно-следствената връзка в историята и икономиката.”
Има толкова примери за религиозни войни - можеш сам да си избереш, които са водени не за пари. Първата война достойна за историческо отразяване дори е заради жена
December 18th, 2007 at 4:05 pm
Разбира се, че е имало войни и зверства, водени и извършвани в името на религията. Това пак доказва моята теза - че вярата не може да те прави добър човек.
December 18th, 2007 at 4:43 pm
Flyco, не съм сигурна, че основната ценност на християнството е запазването на човешкия род. Мисля, че в зависимост от това кого попиташ ще ти каже нещо различно. По мои наблюдения, основната ценност на християнството е спасението (духовното, след смъртта). А запазването на човешкия род е ценност на човечеството по принцип, и е заложено генетично у всеки под формата на инстинкта за самосъхранение, цивилизацията и прочие.
Освен това не забелязвам приемането на вярата да е условие за добро - както longanlon казва, в името на вярата са извършени и оправдани много ужаси, включително убийства и обратното на запазване на човешкия род. Но тук стигаме до ключовата концепция: какво всъщност значи да си добър? Това неизменна категория ли е или се мени според времето, културата, идеологията? По мои наблюдения е твърдо второто.
За мен най-стойностни са тези хора, които вършат добро по свое убеждение, а не защото така иска Бог. Но тук говорим за църква, нали, не за религия. Говорим за църквата като организация.
Защо мислиш че в църквата (която и да е църква) няма интереси които не съвпадат с идеалната цел, а в НПО има? И коя е тази идеална цел?
December 18th, 2007 at 5:08 pm
longalon, “в името на…” е оправдание за слабата вяра на изпълнителите. Закичвайки на знамето си Бог те получават допълнителна увереност, че това което правят е правилно. Но кой им дава право да го правят - те самите. Нещо като групова психоза, фанатизъм. Това е мотивация, но не вяра.
December 18th, 2007 at 5:16 pm
RAZMISLI, спасението на душата е вторична концепция. Първичната е съществуването на душа, а тя е длъжна да съществува за да се убедят невярващите, че има нещо за което трябва да мислят и след смъртта. Самата смърт не е край, но това няма как да бъде доказано ако не се вярва твърдо в съществуването на душата. Спасението на душата, след като вече вярващият е приел че тя съществува, изисква да промени поведението си в такава посока, че да осигури бъдещото и благоденствие. Тези негови действия дефакто са в рамките на запазването на рода, мирното съвместно съществуване, толерантността и т.н.
Идеалната цел на църквата е да предаде религията на невярващите. Ако има някаква друга цел, то това вече не е църква, макар да се самоназовава така. За НПО няма да говоря, питай longalon като професионално запознат с нещата.
December 18th, 2007 at 5:22 pm
И каква е разликата? Така или иначе вярата е в самия теб, не е нещо, което някой от някъде ти “дава”. Това как вярваш зависи от това какъв човек си, какво те движи. Ако си изрод, ще вярваш, убивайки хора помогаш на “правата вяра” и може да го вярваш искрено… Самото вярване не те прави добър или лош.
December 18th, 2007 at 5:52 pm
“Самото вярване не те прави добър или лош.” Точно за това е църквата и канона, за да не е “самото” вярване, а Вярата. Това са само думи, ако търсиш смисъла те няма да са достатъчни сега.
December 18th, 2007 at 5:53 pm
Flyco. Тогава какво е вяра и кой истински определя дали някой вярва или не? По тази логика дори и някой да е убеден, че е вяващ, ти идваш и му казваш, ооо, не, изобщо не се заблуждавай човече, това твойто хич не е вяра. Съответно те ще кажат същото за теб, и ето, така се получават войните за правата вяра.
Нещо не ти следвам логиката. Не разбирам това: “Първичната е съществуването на душа, а тя е длъжна да съществува за да се убедят невярващите, че има нещо за което трябва да мислят и след смъртта.” Би ли го разяснил, моля те? Освен това, каква е връзката между съществуването на душата, осъществяване на бъдещото благоденствие (на душата, предполагам) и запазването на рода? Както писах по-горе, стремежът към запазване на рода е заложен в човешкото начало независимо дали културата е християнска или не. Толерантността няма нищо общо тук.
Казваш, “Идеалната цел на църквата е да предаде религията на невярващите” Съгласна съм с това в общи линии, но няма общо с организирането на милосърдни акции. Моята реплика беше по въпроса, А защо тези изброени проекти (сиропиталища, милосърдни организации и прочие) трябва да са подкрепяни именно от църкви? Какво печелим от това ако са църкви, а не просто НПО? Ти каза: “Относно НПО, там има интереси, които не винаги съвпадат с идеалната цел. Обобщение в случая е недопустимо, а частните случаи са прекалено много.” После каза, “Идеалната цел на църквата е да предаде религията на невярващите.” Дори ти си противоречиш в момента като казваш, че това е работа на НПО, а не на църква, защото именно на НПО работата е да организира такива акции, а не да предава религия.
December 19th, 2007 at 10:12 am
Една много добра статия, за която авторът и заслужава поздравления. БПЦ е мъртва и отчаяно се нуждае от възкресение. Какво в същност е църквата , институция или общество от хора живеещи в единомислие. От Библията знаем, че църква /еклесия/ означава събрание. Тя не е сграда или нещо подобно. Според думите на ап. Павел “Тя ще е стълб и крепило на истината и ще пребъдва до века”, според Христос Тя не е вързана на земята със нищо - сгради, земи и други материални ценности и не “търси своето си”, а онова, което е Исус Христово, горното, а не земното и по тази причина е свободна да бъде пратена до където Бог реши.
Заповедта до Неговта църква бе:
- ” Излезте, отидете и направете ученици!”
- ” Проповядвайте благовестието до всички краища на земята” (Мат.24), а не “Стойте, стройте и правете пари!”
Мисията на Неговта църква е - “навън при нуждаещите се от спасение”, според както Исус каза - “Болните имат нужда от лекар” и “Аз не съм дошъл да призова праведните на покаяние, а грешните”, така че не може хората да се “канят” да “дойдат на църква”, защото това не е място, което посещаваме в неделя и празниците.
Божият план за църквата като “тяло от вярващи” е всеки да дава своя дан според както е писано:
1 Петрово: 4:10 “Според дарбата, която всеки е приел, служете с нея един на друг като добри настойници на многоразличната Божия благодат”, което означава, че няма зрители и артисти, а СЪРАБОТНИЦИ на Божията нива.
Днес обаче не е така, Православната църква твърди, че тя е най-права и най-близо до Господ. Споделя също, че спасението минава само през нея. Това толкова смешно ,че буди подигравки сред други общества. Да не забравяме, че в България има католици, протестанти и др. Това, че някой е българин не го прави автоматично християнин, християнството е начин на живот а не изпълняване на ритуали, които имат вид на благочестие а нямат никаква стойност пред Бога а са за угаждане на плътта. В православната църква е пълно с обреди и малцина знаят, че повечето от тях са от времената в които сме били езичници. Поклонение на мъртви, жертване на животни /което в новозаветно време е недопустимо/ Библията нарича тези неща – гнусота пред Господа.
Веднъж влязох с Етрополският манастир, и насред двора видях едно дърво закичено с много мартеници. Попитах свещеника, кой е допусна това – в светата обител езически символи . А той най-спокойно ми отвърна , че не искал да засяга хората знаел , че е неправилно но си мълчал. Така наравно с Бога там царуваха и демоните. Това се случва днес в БПЦ. Христос е казал, че църквата Му ще бъде невяста а тя прилича на Велика блудница.
В православната църква е пълно с идолопоклонство , невежеството е накарало хората сляпо да вярват извършват разни тайнства и обреди в които вярват. Ходят по “святи” планини и потоци и дирят изцеление. Неща които са абсолютно отречени от Библията.
Апостол Яков пише: “Ти вярваш, че има само един Бог, добре правиш; и бесовете вярват и треперят. Обаче искаш ли да познаеш, о суетни човече, че вяра без дела е безплодна? “Точно това се случва в тази религиозна