Како Сийке, не съм от тях!

Намерих си скоро на стар сайт, който вече не поддържам, едни писания отпреди няколко години, когато бях в казармата. Не са особено типични за мене, ама тогава такава муза ме беше споходила между два поста пред президентството, докато си дремех на леглото в караулното. Малко безсмисленичко, но интересно за ретроспекция, и разбира се, посветено на две жени. Та…

Vol. 1

радиоактивно заразяване.
пустош и бетонни отломки като паметници на някогашни здания.
малко леговище в мръсотията, закътано от бръснещия леден вятър- мръсно и мизерно, събрано надве-натри, колкото да покаже, че тук все пак някой живее…

някой…аз…
…и сестра ми (къде е? а какво е? жива ли е? какво е да си жив? или да?)
и оранжево-чевено сияние денем и нощем (има ли разлика? а имало ли е някога? не помня…) озарява грозния пейзаж и кафеви облаци се гонят по небето и ръждив дъжд вали…
киселина
разяжда…плътта на закъснелия пътник (пътник?)
и е живот…за ръждивите растения на Уес Креивън от мислите избягали и цъфтящи и извиращи от пукнатините на асфалта
от изстрадалата, изтормозена, предала се вече земя, хранещи се с човешко безумство.
двама се любим в калта…кафява като нас…като всичко…
в малкото леговище, на меко, топло, безопасно…
и животът напира в нас и сме радостни, щастливи дори малки лосове, усмих…
…нати, надрусани с естествен ендорфин се целуваме и прегръщаме

ffw

аз съм отгоре и гледам очите й - очите на сестра ми
и сестра ми е …няма да ти кажа, Тонев, коя е…защото…не е
ти знаеш…но не смееш …Ти
и краката и са на кръста ми със силни тласъци я чукам гърбът и се плъзга в калта добре, че няма камъчета, не са останали, малките лосове ги изядоха те ги обичат да ядат ги и фотосинтезират екстази и кока.

ffw

я седи върху мен, коленете и (издраскани, с белези от охлузено, ЖИВИ) стискат таза ми и тя (коя??? сестра ми. моята сестра, но коя? нямам сестра… нищо, сега имам…) се извива с отметната глава
вратът и е счупен, главата и се клати безконтролно тялото подскача върху моето в задъхан ритъм, гърдите и са вълшебни, изчезващи
да - като вдигне ръце и те изчезват
смугла кожа, слабо, недохранено тяло, дълги тъмни коси се спускат мокри от дъжда…
НЕ
ръждивият дъжд. плътта се стича като ратопена, оголва кости и те се разлагат с малки мехурчета като … зъби, лилави пипала, голямо пиле
телата се стапят и локвата воняща слуз в гнездото ни
нашето любовно гнездо
ние
сме едно
сега и завинаги растенията тормозещи земята ще имат храна
аз
тя
обичам я.
нали?

Vol.2

слънцето изгрява над мъртвите хълмове, напукани и прашни без една зелена тревичка нито помен от живот или
каквото и да е
освен живото слънце
с което идва тя
да, идва като богиня от небето и зората е свежа и уханна , пълна с движение и като роса по розови листенца
а тя е малка
в небесносиня рокля с огромни поли, вятърът ги развява настрани като огромни криле на малка пеперуда
о, колко е малка
и нежна и бяла, с лунички по чипия нос и красива колкото си искаш - невинна русокоса фея от слънчеви лъчи
но те я изгарят
като нa шега кожата и става червена,но тя се смее и не й пука и звънливият и глас прекъсва само от кашлицата на дебелия джойнт

—————————————————————————————————

Интереснa статия, която вероятно си пропуснал:

17 години Държавна сигурност и досиета на мен ми стигат