За скандалните турски тоалетни и изкуството…


Marfa:

Цялата тази история около творението на Черни прилича на съвременна илюстрация на “Новите дрехи на царя”.

Едните седят и ахкат колко хубави му са одеждите, другите седят и се сърдят, понеже се бил облякъл в цвят и материя, които са обидни за нас по културно-исторически причини, а истината е, че облекло просто липсва. Но няма как да си признаем, че да не излезем прости.

СПОДЕЛИ
Палестински ангели
Топ 5 на най-тъпите спортове

Коментари

  1. Сефте.
    Даже и новина вече не е, поне на мен ми мина покрай ушите…

  2. Пътева
    03/02/2009 - 09:52

    Защо да са турски тоалетните?

  3. тъй им викат

  4. Хриси
    03/02/2009 - 10:41

    Иска се голяма доза смелост, за да изложиш такава провокативна презентация. Преди да се разбере, че авторът не е Елена Джелебова, мнозина видяха в представянето на България по този начин комбинация от истина + компромат.
    Много се изписа, много се изговори.

    Идеята бе всеки да се надсмее над предразсъдъците, с които се гледа на собствената му страна. И Румъния я свързват с граф Дракула, но всички знаем, че той далеч не е бил вампир :)Въпреки това се възприема по този начин, благодарение на Брам Стокър.
    Странното е, че България за мнозина е турски кенеф. Вместо насмешка, предизвика горчива ирония. Аз лично отказвам да възприема страната по подобен начин, и това далеч няма да означава, че си затварям очите за липсата на новите дрехи. Просто е цинично заради няколко черни овце в стадото, да се майносва цялото стадо, ако ме разбирате 🙂

  5. Мартин Сотиров
    03/02/2009 - 11:06

    Напълно съм съгласен с последния коментар! Единствено бих променил: “Цинично е заради едно почти изцяло черно стадо да се майносват няколкото бели овце”. 😉

  6. Хриси
    03/02/2009 - 11:16

    Спорно е дали стадото е черно или бяло 🙂
    Ако общото впечатление за кенеф е създадено благодарение на политическия “елит”, то до голяма степен за това са допринесли и елементи на обществото – никога само едната страна не е виновна за даден проблем 🙂

    А забелязахте ли, че тъкмо политическото тяло се дистанцира от случая, реагирайки като ощипана мома? Това доказателство за липса на дрехи ли беше, или просто позакъснял срам, че голотиите се виждат и са пред очите на всички? :/

  7. Акцентът на поста е по-скоро за липсващата художествена стойност на “произведението”.

    Изобщо не ми пука, че България е изобразена като тоалетна – в политически план тя е точно това. Просто на общо основание недоумявам пред факта, че подобни изгъзици се приемат за изкуство – дания е лего, франция е стачка, уау, ебати изкуството:

    http://kaka-cuuka.com/193

    и още малко 🙂 http://kaka-cuuka.com/146

  8. Хриси
    03/02/2009 - 12:32

    Не мисля, че е направено с цел да се възприема като изкуство – проектите са били, както вече споменах, с цел надсмисване над предразсъдъците. Дизайнът е въпрос на гледна точка – но никъде не съм нарекла нещата “изкуство” 😉
    Защото не са.

    И, честно казано, ако нещо не ми харесва, не си кривя душата, само защото всеобщото мнение го намира за велико или нещо от този асортимент 🙂
    Осланям се на личните си впечатления, а дали ще ги споделя, го определя не страхът за какво ще ме помислят, а от елементарна тактичност 🙂
    Все пак, ако ми искат мнение, казвам си го 🙂

  9. Преди 5-6 години работех в музей Етъра и там при излизане от кенефите, чужденците възкликваха: “Ooh, look at that! It’s a french toilet!” и много се забавляваха 🙂 Въпросните “френски” тоалетни бяха това, което Лонг нарече “турски”.

  10. Хайде пак тоалетните. Както Петър вика, тоалетната няма нищо общо.

    Христи, направено е с цел ИМЕННО да се възприема като ИЗКУСТВО. Толкова пъти беше изтъкнато, че за изкуството граници няма, а че целта му да е провокира, че вече стана като фонов шум. Целта на автора не е да са надсмива над някакви предразсъдъци (що за предразсъдък е легото например?!), а да вземе пари, докато сума ти народ обикаля около “творбата” и цъка с език, онемяла пред поредния полет над гнездото на авангардизма.

    Да, България е кенеф, както бях казала в поста си, провокирал тоя, но не защото Черни е бил на Златните преди трийсе години или е нощувал в къмпинг на Балкантурист, а е кенеф по ред политико-икономически причини, за които чехът си няма и хабер.

    По-скоро в уравнението се пита дали всяка форма на екстремизъм може да се приеме за изкуство, защото вече работите отиват натам. Аз съм доста изявен антипатриот и имам забележително ниско мнение за българина като биологична единица, затова и не цъкам пред инсталацията на Черни, водена от патриотични подбуди. По-скоро се дивя на това, че някакъв тип обявява някаква халтура за провокативно произведение на изкуството, в резултат на което се завъждат две групи хора. Едните ахкат, че да, видиш ли, много хубаво ни е преценил човекът, евалата, а другите си дерат дрехите от скръб, че същият тоз човек е пренебрегнал вековната ни култура, Рилският манастир, Розовата долина и Царевец, поругавайки светото име на Майка България.

    И двата вида реакции са неоправдани и глупави.

    Докато Черни просто си е казал: “Какво по дяволите знам за Дания?! А! ЛЕГО!!! Еврика!!! Ами България? Ау, да, там бях с мама и тати на море преди трийсе години. Тея имаха много шантави тоалетни. Ами унгарците? Оф, да бе, нали правеха салами и въдеха дини?” И ето ти на поредния авангарден шедьовър.

  11. @Marfieta, обяснението “Какво по дяволите знам за…” на Черни, беше за простолюдието. 😉 И очевидно върши работа.

    Жокерче: разноцветните тръбички влизащи от дупка в дупка, и за тях ли знае от преди 30 години? А за конкретните им цветове?

  12. Димитър
    03/02/2009 - 14:57

    Всички “образи” на държавите в Ентропа са много добре премислени и изпълнени с подтекст, така че е глупаво да се трактува клекалото само като плод на спомени на Черни от детството.

  13. размишльотини
    03/02/2009 - 18:26

    Марфиета, ами именно. Това, което един средностатистически Черни знае за България е битуващият стереотип за страната. Това е целта на занятието, а ако ти речеш, че за да бъде признато за изкуство не трябва да е получил пари за него, това е друг въпрос. Факт е, че турските тоалетни са типични за България – в това се уверявам всеки път, като се върна и се стряскам като вляза в такава. Казват се турски/алатурка, просто защото терминът е такъв. Тези със седалката се казват алафранга. Но бих казала, че терминът е много точен в случая.

    А киното и фотографията изкуства ли са? Кой е казал това?

  14. Ужасно добре. Ако тръбичките бяха лилави, някой щеше да скочи срещу червено-синята мъгла. Ако бяха зелени, щеше да е намек за унищожаването на природата ни. Aко бяха бели, щеше да е източен намек, че сме се загробили. Ако бяха оранжеви, щеше да е вопъл срещу унищожаването на земеделието ни. И така нататък.

    Легото най-вероятно е символ на загниването на Запада с източник Дания. Гейовете в раса в картофеното поле са безгласен вик срещу потъпкването на ценностите Иисусови от долните содомити, издигнали се за представителни лица на Католическата църква. Унгарските дини са вопъл на безпомощност срещу изчерпването на храните. Италианските футболисти вероятно ни насочват към корупцията във ФИФА. И така нататък. Естествено, че Черни е един съвременен гений. Мисля, че следващата му стъпка би била организирането на религия. Поне в България ще си намери достатъчно последователи. В цивилизования свят обаче – едва ли.

  15. Господи… Да не пусне човек коментар… Кенефът е стереотип за България точно както е стереотип и Рилският манастир. Ако един е видял от България само кенефите, а друг – само Рилският манастир, без да е запознат дори и отдалеч с по-болезнените проблеми на съответната страна, ако този някой се има за човек на изкуството, и те ти шедьовър.

    Размисли, стряскаш се, като влезеш в кенеф и видиш, че не е клекало? Искаш да влезеш в барче, да ти се допикае (дано не ти се доака), да отидеш до тоалетната и да се отпуснеш спокойно на седалката? И аз искам. И в Испания като бях, не посмях да седна на седалката на относително чистата тоалетна на доста добър ресторант. Ма се стреснах от вида на кенефа в ресторанта. Махни, махни. Нещо снобизма ми издиша.

    А кой, мама му стара, е казал, че рисуването е изкуство, а фотографията и киното не са?

    Ама наистина е запознат Черни с България. Вие дори успяхте и дантелките по долните гащи на царя да видите. Поздравления.

  16. Уф, не клекало, а традиционна седалка имах предвид. Или както упорито вика една моя позната – навпредвид.

  17. размишльотини
    03/02/2009 - 20:12

    Марфиета, в нормалните обществени седящи тоалетни има диспенсер със специална изрязана хартия, която се слага върху седалката. Ако няма такъв, отвърташ малко тоалетна хартия и слагаш нея. Но дори и да не сядаш на седалката, по-хигиенично е от клекалото. А последното, да, е типично за България, за съжаление, а не случайна среща. Но това са вече битови подробности.

    Рилският манастир е също толкова стереотип за България колкото клекалото. Да, той е нашият любим стереотип и с него искаме да бъдем представяни за пред чужди хора. Знаем ли обаче какъв е стереотипът на чужденците за страната? Ама не този, който те любезно споменават пред нас, когато разберат, че сме българи, като например киселото мляко. А този, за който говорят в своята си среда? Нито един от националните стереотипи в експозицията не е особено ласкателен.

    Въпросът ми е – как именно определяш, че киното е изкуство? Както и фотографията? Ако, разбира се, ги смяташ за такива?

  18. Опа! Ама аз мерило ли някво станах? Не знаех… 😐

    “Крайната цел на изкуството е удоволствието” (Готхолд Лесинг)

    Коя съм аз, че да споря с Лесинг? Разбира се, по друг начин стои въпросът дали всичко, което ни носи удоволствие, би могло да мине в графата “изкуство”. Говорим просто за крайната цел на въпросната твърде субективна категория. Тоест, сутрешното кафе определено ми носи удоволствие и ако в някои кръгове приготвянето му да може да мине за изкуство, аз не съм склонна да стигам до толкова далеч. Сещам се и за други неща, които ми носят удоволствие, но ако река да споделям, ще е в по-интимна обстановка. При все това, коя съм аз, че да казвам е ли е изкуство киното, е ли е изкуство фотографията и дали е изкуството кетъринга? Не помня някога да съм се изказвала по тези въпроси. А защо не помня? Момент. Май щото не съм се изказвала. А не съм се изказвала, щото общо взето съм демократично настроена персона и нямам нищо против никой, който не навлиза с лозунги и скандирания в личнта ми територия. Друг е въпросът, че личната ми територия (от географска гледна точка) е доста голяма, но няма да обсъждам това сега.

    В тая връзка нямам нищо против и някой да обяви ноктопластиката за изкуство. За да я е обявил, сигурно Знае™. Да споря ли? Може и изкуство да е. Просто питам нещо. А какво питам? Например, питам изкуство ли е, по дяволите, някой да седне, да се сети за някоя културна (а може би и не толкова) особеност на дадена държава и после да я изобрази посредством пластмаса и боички?

    Така например питам, що да е изкуство съчетанието между Дания и Лего? Изкуство ли щеше да бъде също така, ако Черни се беше сетил от каква народност е Андерсен, и го беше изобразил как се чука с Малката русалка? Вероятно да, защото при всички случаи щяха да се намерят хора, които да прозрат Идеята му Отвъд™. Защото не би имало начин той да няма идея, ако ще и просто да е изобразил Андерсен как опъва клетата русалка, понеже Андерсен е единственото, с което е успял да асоциира Дания, докато се е чудил как да оправдае шедьовъра си.

    И тъй като аз не си позволявам да разпределям авторитетно в категории познатите ми и непознати неща, наистина не мога да разбера що точно на мен се пада да определя дали едно или друго нещо може да се класифицира като изкуство. Аз съм демократичен човек. Нека са изкуство. Имате моето разрешение фотографията и киното да са изкуство. Да не говорим, че има филми, пред които картината “Разчленено куче” наистина бледнее откъдето и да го погледне човек. Аз разрешавам киното и фотографията да са изкуство. Всъщност, не помня някога да съм им забранявала, ама след като ми беше поставен ребром въпроса, ще се оправдая, че перцепцията ми и еклектиката им напълно съответстват на екзистенциализма на епохата. Следователно са изкуство.

    И тъй като изкуството е безгранично, оказва се, няма проблеми и снифът да е изкуство. Или примерно скулптурната група от умрели от глад сомалийци. Много моля сега някой да не вземе да ме апострофира като как се осмелявам да свързвам сниф, кино и фото в едно изречение. Не са в едно изречение, а са в отделни абзаци. И не ги свързвам. Разграничавам ги. Просто защото смятам, че колкото и безгранично да е изкуството, някои неща не са му в границите.

    И само искам да знам ако наистина съм се оказала крайната инстанция, че да се възползвам и да действам, нали. Не искам да изпусна момента.

  19. марфа, понякога ми се щеше да си по-млада, за да мога да ти предложа да се омъжиш за мен [целуващ емотикон тука] 🙂

  20. Е аде сега!!!!!!!!! Аз да не съм баба с бастунче нещо?! 😯 (отива да реве в самота и да се оплаква на комшийката от неуважението на младото поколение 🙁 )

  21. размишльотини
    03/02/2009 - 23:16

    Марфиета, ти съвсем спокойно може да си мерило за това какво е изкуство, защото ти самата поставяш под съмнение, че еди какво си има правото да бъде наречено изкуство. Значи, че имаш някаква своя дефиниция за него и аз се опитвам да си я изясня. Всяко разбиране на една гледна точка минава през уточняване на изходните дефиниции, особено своите. И всеки зрител/читател има право да си задава такива въпроси. Всеки зрител е крайна инстанция за себе си и действа чрез игнориране или интерес.

    Това от Лесинг обаче не е дефиниция за изкуството. То е само една негова характеристика и както ти забелязваш, може да се приложи към всичко друго, което носи удоволствие. Ти, както виждам, приемаш това негово прилагане като критерий. Е, щом е така, аз казвам, че на първо място една обикновена тоалетна в подходящия момент много може да ме изкефи, 😀 а на второ място, произведението на Черни също ме кефи. Така добре ли е, за да бъде изкуство?

    Или пък ако ти речеш, че теб то не те кефи, тогава добре. Но това не задължително го прави не-изкуство, защото например Лонгалнон не го кефи нито Пикасо, нито Мондриан, нито редица други, но все пак те се смятат за изкуство. А от друга страна има много произведения на изкуството, които съвсем не носят удоволствие, а въпреки това и самият Лесинг би ги приел за изкуство(+ Longanlon).

    Да, ако някой беше решил да изобрази как Андерсен опъва нещастната русалка това също би могло да бъде изкуство. Защо да не е? Ето, тук влиза в действие твоята дефиниция за него.

    При все това изобщо не е ясно с какво разграничаваш фотото, киното и снифа.

  22. Б.Величков
    04/02/2009 - 02:55

    Ойе. Изкуство и плурализъм в действие. Ма мноо е прав тоя чех, как може ние, простите балканци, да се съмняваме в силно европейската му преценка. Ма наблъскал там разни кенефи. Изкуство ли е? Изкуство е. Що пък да не е изкуство? Утре същият този чех ще извади албумчето със снимки, което случайно е намерил, серейки на така злощастната българска тоалетна и е успял /представете си!/ да го запази 30 години. След което ще направи колаж от това албумче под заглавието “Новите европейци просят храна”. И какво ще се случи тогава, уважаеми изкуствоведи, каква ще е Вашата реакция, ако някой от Вас познае родителите си или техните родители на снимката? Тази творба изкуство ли ще бъде също?

    Понеже стана много извъртяно и навлязох без да искам в така познатите ви и удобни води на многословното нищоказване, то ще ви го кажа простичко. Разликата е в това – за мен едно нещо е изкуство тогава, когато го харесвам. Не е изкуство тогава, когато не го харесвам. Ама било то на милион години, признато от 2 милиона критици и гледано/слушано/опитвано в захлас от 200 милиона потребители – много важно. Щом не ме кефи, по личната моя категория за изкуство то бива причислявано да не е чак към боклук, но като нещо, към което определено не изпитвам преклонение. И, понеже достатъчно си се уважавам, предпочитам да употребявам собствената си преценка, а не преценката на прехвалени критици/театроведи/литературоведи и прочие …веди. Достатъчно много “световни шедьоври” са минали под тоя нож и достатъчно много супернеизвестни дребни неща съм поставил на пиедестал по тази схема. Най-малкото това ми спестява гадното унижение, при което се преклонявам пред един “творец” независимо от гадостите, които бълва, но, когато той си позволи да изкара нещо, което за мен е “fucking personal”, то тогава на секундата да скоча от “Осанна!!!” към “Разпни го!!!”

    Лесно е някой да оплюе една нация и отстрани да седят клакьори, дето да викат: “А, така!!! КазА ли им го, а???” Един вика “Той оплюва политиците”, друг вика “Той оплюва ориенталската ни действителност”, трети вика: “Той умело броди из необятните полета на екзистенциализма като такъв и опортюнизма като онакъв, показвайки по този силно емоционален начин своята дълбока душевност и пространствено възприятие на елементите”. Обаче, при по-конкретна творба, 9 от 10 от горепосочените скачат: “Копелетогадномръснонедоклатено е снимало тайно гаджето ми/майка ми/колата ми/мене и после я/ме е поставило в ситуация, в която е АБСУРД тя/аз да попаднем!!!!” И какво? Изкуството се превръща в долна инсинуация, нищо, че тази инсинуация може да хареса на европейските критици в частност и на света като цяло повече, отколкото абстрактната творба.

    Много се отплеснах. С две думи – приемайте всяка творба ‘fucking personal’. И, ако според вашите собствени критерии тя е боклук, то кажете, че е боклук, нищо че бабата-на-моцарт, дедото-на-ницше и Оли Рен я харесват. Ще си спестите много нерви, усилия и излагация повярвайте 🙂

  23. Размишльотини, аз казвам, че не разбирам изкуството и моля някой да ми обясни защо платно с повръщано бива прието за шедьовър в определени среди. Оттам нататък нито давам дефиниции, нито нищо. Само питам. И айде кажи най-сетне каква ти е идеята с фотографията и киното, че ми писна да стоят като насочен пръст към мене, като че ли с тъп нож съм им прерязала правото на съществуване.

  24. Ъм, имах предвид съвременните авангардни форми на изкуството, че не ги разбирам. Не цялото и повсеместно изкуство като такова.

  25. Димитър
    04/02/2009 - 10:17

    Марфа, аз пък бях преди 3 месеца в Париж и нито Лувъра, нито Музея д’Орсе ме впечатли. Най-много ме впечатлиха 2 минималистични картини в центъра Помпиду и изложбата на Джеф Кунс във Версай. Едната картина представляваше гвоздеи, забити спиралоообразно, а другата беше сиво платно, в което при вглеждане можеха да се видят миниатюрни сиво-бели букви. Снимки от Джеф Кунс има на http://dimiterd.blogspot.com/2....._9038.html . Прост пример как изкуството може да бъде трактувано по различни начини.

  26. Е и? Аз просто питам как гвоздеите, забити спиралообразно в един момент стават достойни за излагани в Лувъра, а други гвоздеи, дето за са забити примерно ветрилообрано, никой не им обръща внимание. Нямам нищо против първите гвоздеи да са шедьовър, а вторите да са халтура. Явно оценяването е субективно, но въпреки това е обективно. Просто питам как и защо. Искам някой да ми обясни бе, мама му стара!!! Не да ме питат мисля ли, че киното е изкуство и ако да, защо. Нищо против нямам киното и наистина го смятам за изкуство, тъй като е художествена интерпретация на реалността, както и всяко друго нещо, дето го смятаме за изкуство, но не в това е въпросът.

  27. Хриси
    04/02/2009 - 14:34

    Изкуството е изкуство тогава, когато носи мисъл и смисъл.
    Ако приемем, че езикът рисува реалността ни, всеки може да го използва, за да предаде своята реалност – чрез думи, картини, снимки,абстракции, приложности. Естествено, че не за всеки ще е разбираемо – особено ако е чужда реалност, която не докосва нищо в теб. Тогава ще бъде просто опит за създаване на такава, следователно – неясно, безсмислено и поради това – не е изпълнило задачата си.
    Езикът е власт – тогава, когато се опитва да се наложи. А всеки си има воля, нали. Тя е уникална за всеки и следователно всеки приема своята воля за най-важна. Ако не ти допада властта на езиковата реалност, нормално е да я определиш като не-изкуство. 🙂
    Да пресъздава действителността може всеки – и аз ако започна да прекопирам картинки, ще я пресъздам, но това не ме прави художник, нали? Някой си е цапотил нещо – ок. Въпросът е какво е целял с това, но ако тази цел не се подразбира веднага, това е мъртъв език според мен, липсва комуникация, и не е изкуство, а опит за такова.
    От друга страна, за да разбереш дадено произведение, трябва да излезеш от собствените си предразсъдъци, иначе няма нито да можеш да го разбереш, нито да го оцениш.
    Не сме толкова първосигнални, за да разсъждаваме дали нещо е изкуство само ако ни харесва.
    Остава въпросът и в какъв контекст ще гледаме на изкуството – като на изкуствено пресъздаване на естественото; като изкусност в пресъздаването; или като изкуственост. Или като уникалност само по себе си.
    В крайна сметка, всеки език въздейства – дали ще ви хареса или ще ви разочарова, все си е въздействие.

    А, да… и това беше опит за изкуствоведски анализ – очаквам да бъда разпната словесно, анатемосана и низвергната, задето съм си го позволила 😀

  28. Георги
    04/02/2009 - 16:51

    Цялата простотия около така нареченото изкуство винаги се е въртяла около това кой е авторът и кой го лансира. Всичко друго е … Но може аз да съм един от многото прости на елементарно ниво и заради това да не го разбирам.

  29. като че ли си прав, Георги

  30. размишльотини
    04/02/2009 - 21:32

    Марфиета, ти ме сащисваш – какъв насочен пръст? 🙂 Не мисля, че дискусията по какъвто и да е въпрос е насочване с пръст. Както всички знаем, реалността все пак е въпрос на гледна точка. Въпросът ми за фотогорафията и киното беше, за да разбера каква е дефиницията ти за искуство и оттам да разбера с какво те възмущава черневата инсталация по отношение на артистичността си.

    Не знам защо платно с повръщано може да бъде възприемано като шедьовър в определени среди – трябва да знам повече за платното, средите, както и контекста, за да обясня. Но обяснението няма да се различава принципно от обяснението, което са давали почитателите на импресионистите, когато са били отхвърлени от салона на утвърдените художници академици.

    Хриси, поздрав!

  31. Значи, аз точно не знам дали имам право да давам дефиниции за изкуство. Все пак, нека подходя емпирично.

    1. Изкуството е създаването на някакъв обект от човек.
    2. Видът на въпросния обект е такъв, че предизвиква емоции у тези, които са имали досег с него.
    3. Обектът е достъпен за възприемане.
    4. Създадения обект не е нещо, което би могло да се повтори лесно от повечето от хората.

    По точките.
    1. Обектът би могъл да е музика, литературно произведение или някакъв друг вид изделие. Ако ще и покривка за маса да е.
    2. Обектът е уникален по същността си и пряко влияе върху естетическото възприятие на повечето хора. С добро или лошо е друг въпрос.
    3. Нека обектът е музика, доколкото можем да приемем музиката за обект. 9/10 от хората щом я чуят, ще си рекат: “А! Музика!” и няма да поставят под съмнение факта е ли това наистина музика. Тоест, опознаваем и достъпен е.
    4. Доколкото малко хора наистина са музиканти, съответно не много биха могли да създадат подобно творение.

    Оттам нататък очевидно, че съгласно моят дилетантски подход много неща могат да попаднат в областта на изкуството. Въпросът ми е обаче как да отсеем изкуството от халтурата. Получава се парадокс. От една страна, от най-различни посоки чувам твърдението, че изкуството граници няма. От друга страна обаче това означава, че абсолютно всичко можем да го класифицираме като изкуство. Тоест, аз не мисля, че означава това, но като че ли огромна част от съвременните артисти разсъждават точно по тоя начин, съдейки по продукцията, която произвеждат. Тоест, говорейки за кино, нека вземем някой филм на Фелини и го съпоставим с хард-порно, в който загорял индивид опъва коза.

    Тъй като е недемократично да оковаваме изкуството в граници и правила, следователно филмът на Фелини в една такава всеядна вселена струва точно колкото хард-порното с коза. Любимата ми Сарабанда на Хендел струва точно колкото изгъзиците от “Нова българска музика”, които, както и да се настрои човек, представляват абсолютно безразборно блъскане по клавиши и де що музикален инструмент има. Натюрморт от Дьолакроа е напълно съпоставим с мацаницата, която представлява триъгълници със зъби и черва, от които растат ръце, размахващи лилави октоподоподбни, а отдолу има надпис “Утринна експресия”.

    А явно, че да за го схвана този парадокс, се нуждая от академично образование. Тоест, вероятно бих слушала Сарабандата с други уши, ако бях по-навътре в хармонията и музикалния анализ. Вероятно, освен всичко друго, тутакси щях да определя размера, тоналността, темпото, щях да отбелязвам всеки нетипичен акорд и да регистрирам всяка К6/4. Но и да не съм вътре в хармонията и музикалния анализ, пак мога да възприема Сарабандата като нещо красиво, което ми дава някакъв заряд и пак мога да се възхитя на майстора, който я е създал. Вместо това обаче, живеейки в съвременността, ако посетя изложба, ще трябва да ходя с изкуствовед под ръка, който да ми обяснява символизма на сините успоредни линии, които се пресичат от назъбени оранжеви триъгълници с точки в средата, докато художникът е обявен като съвременния Гоя.

    Е не, не мога да се оправя. Пък и не съм сигурна дали искам де.

  32. Ахахаха! Ако някога пак ме засечете да пиша, докато ми се спи, та направо съм в полубудно състояние, моля, пречукайте ме с права лопата без угризения! 😀

  33. размишльотини
    05/02/2009 - 17:54

    Марфиета, турският кенеф отговаря на тези изброени от теб критерии 🙂 Създадено от човек, предизвиква дори бурни емоции, възприема се чрез някаква реакция и не вярвам да може да се повтори така лесно (а пък и последното е доста относително понятие, нали?).

    Виж тук една хубава статия, според която гневната реакция на възмутеното българско външно министерство е най-доброто продължение на замисъла на Черни. Значи, творбата си е била съвсем достъпна за възприемане от зрителите си.
    http://www.kultura.bg/article.php?id=15210

    Иначе, по обяснението на точките… Нали знаеш, че и уникалността е относителна. Турският кенеф на Черни е също така уникален, трудноповторим и несъществуващ свободно в действителността в абсолютно същия вид, както е една популярна песен, както е една гробищна скулптура ангел, както е и една портретна снимка от художествен фотограф.

    Като говориш за отсяване на изкуството от халтурата (какво значи това всъщност?) тук изместваш разговора. Тук говориш за разлика не между изкуство и неизкуство (което мислех, че е досегашната дискусия), а между високо и популярно изкуство, между високо изкуство и кич или между изкуство и различни начини за неговото възпроизводство. Има разлика между филм и Фелини и едно порно, но и двата са филми и едва ли някой ще оспорва това. Ако на теб порното не ти харесва, това е вече въпрос на вкус и не вярвам дефиницията ти за изкуство да включва изискванието всеки да го харесва, за да бъде признато за такова. Нали? Защото и джазът не е бил харесван и сега не е харесван от много хора, а и дори са поставяли под съмнение, че е наистина музика. Смятало се е, че е безразборно блъскане по клавиши. Но за да го възприемеш – както и всъщност да го правиш – не е нужно академично образование, а просто влизане в контекста на културата, която го е създала. Гледала ли си филма Усмивката на Мона Лиза (Mona Lisa Smile)?

  34. Хриси
    05/02/2009 - 19:18

    Както си каза и Лонганлон, акцентът на поста е върху липсващата художествена стойност на проекта на Черни.

    Мда, определено няма висока художествена стойност, а и в първите публикации относно този проект се твърдеше именно, че целта не е да се разглежда проектът като произведение на изкуството, а да представи гледна точка.
    Както казах, не виждам страната ни по този начин, и проектът предизвика у мен по-скоро усмивка, отколкото ропот.

    Склонна съм да се съглася обаче, че в контекста на казаното от Размишльотини, дори проектът да има все пак някаква художествена стойност като уникална и трудноповторима идея, все пак не е високохудожествено произведение, което да заслужава да стои редом до всепризнати образци на изкуството. Въпрос на гледна точка.
    Приемете го просто като креативна идея, а ако все пак някои я наричат “изкуство”, зависи в какъв контекст на думата са го разглеждали, и в какъв ние сме го разбрали. Толкоз.

    размишльотини, поздрав и от мен! 🙂

  35. Е човек не би могъл да повтори *точно* същата композиция, няма как, но абсолютно всеки* е в състояние да направи/издялка/изпедепца която и да е била част от (арт)инсталацията. Въпросното произведение не е уникално нито като идея, нито като изпълнение, а емоциите, които успя да предизвика у някои индивиди, които се завайкаха, че туй чудо било осквернило хилядолетната българска намсикво, изобщо не може да го класира в мойта елементаризирана класификация. Затова пък характеризира въпросните скубещи косите си индивиди.

    ———
    *освен ако няма някакви недъзи, които биха му попречили

  36. размишльотини
    06/02/2009 - 18:55

    Марфиета, всеки човек дори с по-малко умение или усилие също би могъл да направи нова отливка на бронзова статуя, да отпечата създадена вече гравюра, да прекопира рисунка. Както казах, леснотата на повторението е относитена.

    Още нещо, което ти не засягаш в случая. Това, че в инсталацията са използвани елементи напомнящи или “точно като” действително съществуващи обекти, утилитарни предмети, не я прави самата нея утилитарният предмет, в случая самата тоалетна. В традиционните картини също се изобразяват предмети от реалността, но картината не е предметът, който изобразява, а само го изобразява, казва нещо за него, обсъжда го.

    Не разбирам защо емоциите, които предизвика да не го класират в твоята класификация. Класификацията ти не определя какви трябва да са емоциите, само казва, че трябва да извиква такива.

  37. Лъчезар Томов
    07/02/2009 - 17:41

    Първият намек за турската тоалетна е в “Ние, врабчетата”, там имаше едно врабче, чието гнездо прилича на турска керемида – неоправено, мръсно, грозно, а то все се караше на другите и ги поучаваше с “Драги ми Господине”

  38. Bisser Stoyanov
    04/03/2012 - 21:23

    Размишльотини е блестяща в коментарите си. Удоволствие е да следя полемиката и етичността й в третирането на обектите и субектите.
    Прочитам за първи път този постинг по повод инсталацията на Черни три години по-късно.
    След публикацията на Longanlon по повод педставянето на България на Евровизия от Софи Маринова по-горните коментари придобиват ново измерение. Намирам БГ толерантността през 2012 да е евалюирала. Поп- фолка като символ на България в 2012 е все пак по-приемлив от арт-инсталацията на “турско клекало” от Черни в 2009. За мен разликата е в това , че този път ние българите сами си избрахме символиката на това , което ще ни представя като национална индентичност.

Leave a Reply

Задължителните полета имат *