Aвтор: Божидар Димитров
Информация в Goodreads
Оценка: 4/5 :)

Историята, като наука, принципно страда от две огромни пречки, които се … ами изпречват пред всеки, който е тръгнал да се занимава с нея и да проучи все пак какво са правили и с какво са се занимавали предците ни, какви са били историческите събития, кога са се случили и т.н. Точно това описва Божидар Димитров в тънката книжка 12 мита в българската история.

От една страна, историята е в миналото, поради което най-често ние не сме видели точно какво се е случило – за да възстановим хода на събитията, трябва да разчитаме на запазените разкази на древни автори и на археологически разкопки и находки…

Древните текстове обаче, които ни дават информация за исторически събития, рядко се отличават с точност и обективност. Всъщност никога. Хронисти, писари, монаси и други, чиито записки са достигнали до нас в болшинството случаи не са били свидетели на събитията, а са записвали разкази и слухове. Дори да са видели с очите си, в много случаи изобщо не са го разбирали (какво разбира монах от тактиката на битка и какво може да е видял от битката, скрит в обоза, където е обичайното място на писарушките?). А дори да са видели и да разбират, техните лични мнения, интереси, предубеждения и понякога съвсем съзнателни лъжи (царят не ви е платил последната книга? напишете нова, която твърди, че той е пияница, глупак и спи със сестра си – справка Плиний Стари май беше забравил съм, за един византийски император).

Историкът трябва да се съобразява с тези неща и да се опита да намери истината. Историкът обаче, също е човек и живее в даден исторически период – и той има своите интереси и предубеждения. И понеже най-често началото на историческата наука в дадена държава се полага от патриоти, родолюбци и по национална политическа конюктура – така се раждат историческите митове и легенди за героични народи, като всеки историк гледа да изкара своята държава и своите предци най-великите..

Божидар Димитров е забелязал, че това е особено характерно за българската историческа наука, чиито основи са положени през Възраждането. Великобългарския мистицизъм стига до там да обяви българите за арийци, прародители на персийската и шумерската цивилизация. Затова той се е опитал в книгата си 12 мита в българската история да развенчае някои от най-често срещаните в учебниците по история заблуди относно историята на България и българите.

Примерно, Крумовите закони са ни известни само от една византийска книга – само че още като учех история в училище се чудех как Крум забранил виното и заповядал да изкоренят всички лозя, а няколко години след това, когато византийците превземат български градове, се отдават на масово пиянство с намерените бъчви вино. Нали  няма лозя, какво вино?!? Оказва се, че византийската книга, в която са описани „крумовите закони“ е всъщност учебник за императорските деца, написан 200 г. след като хан Крум е живял – и е пълен с нравоучения и „исторически уроци“, които са леееееко поукрасени. В случая това са били законите на някакъв тракийски владетел отпреди 500 години, но са приписани на Крум. Но историците ни от началото на 20 в. не са обърнали внимание на това и са ги записали като факт…

Общо взето, четейки 12 мита в българската история човек остава с общото впечатление, че българите са имали малко по-модерна цивилизация, отколкото е общоизвестно – християнство по отрано (Кубрат) и по-широко разпространено, макар и конен народ, са имали каменни, укрепени градове (Плиска) а не са били чергари и т.н.

Разбира се, Божидар Димитров също е историк, и всички гореописани съображения, които влияят на историческата наука, следва да се имат пред вид, докато четете 12 мита в българската история. По-точно, Димитров е отявлен националист и особено активен по въпроса с Македония, така, че всички негови твърдения, особено в тази насока, следва да се приемат с нужното внимание и критическа мисъл.

Като цяло, като историк, препоръчвам книгата – ще ви даде малко по-различна идея за българската история, а и не е дебела.

Книгата е доста стара и отдавна не се намира по книжарниците, така че може да се прочете от тук.