Не знам защо, но когато започна да излиза поредицата, от Стефан Цанев очаквах да го удари здраво на народопсихология, народофилософия и прочие укорително-песимистични мъдрувания (както е прието да се прави у нас), вплетени в някакъв общ преглед на историята на България (за да са хроники все пак). По-късно разбрах с изненада, че книгата е нещо такова, каквото и ти казваш, че е.
Идиотско нещо е успехът на такива книги наистина, наистина, но лично аз винаги съм смятала, че грандоманските изхвърляния са по-малкото зло от самоунизителните изхвърляния. Щот` па чужденците са по-светнати за собствената си история и всичко останало във вселената, та… :-Р

Авторът на „рецензията“ прочел ли е повече от първите 50 страници на книгата? А прочел ли ги е внимателно? Ако ги е прочел ще знае защо пише толкова измислени неща.
Или да се пише за тях е по-лесно?
Книгата е хубава. И четирите книги са хубави.

Прочетох 3ти том на книгата. В нея автора многократно споменава, че тя не е научен труд, базиращ се на точни исторически данни а е просто гледна точка (свободно съчинение) така, че не виждам място за сравнение с „вЕликата мАкедонска история“.:-)

Интересно и ерудирано ревю. Благодаря за посочените злоупотреби, ще ги имам предвид. Боя се, обаче, че несъмнено колосалната ерудиция малко е затъмнила здравия разум на ревюиращия. По-голямата част от ревюто се концентрира върху само няколко страници от книгата, и то предадени под формата на брътвежите на един пиян унгарец. Очевидно е, че Стефан Цанев приема думите му далеч по-скептично отколкото е описано в това ревю. Ако въпросният дипломант на Историческия факултет се насили да прочете книгата до края, че и останалите три книги също, може би ще забележи, че като цяло трудът е много, много далеч от националистка пропаганда. „Хрониките“ безспорно си имат недостатъци, още повече като се има предвид, че историята е крайно неточна наука, но определено заслужават повече от 1/5.

Longanlon-е, Longanlon-е … Рецензията ти ми напомня една поема от учебниците за сексуално възпитание в средното училище – „Кънчо се събуди, готов да се труди“.
Истината е, че първите 50 страници наистина навяват мисли, каквито казваш в твоята рецензия. Само, че като зачетеш нататък (прочетох и 4-те тома), разбираш колко са погрешни тези първи впечатления. Книгата е най-доброто НЕЩО, което е излизало в областта на българската история. Не обичам Стефан Цанев, но с тази книга е надминал себе си. Голям труд е положил, за да събере факти (някои от които не бях чувал) и да ги подреди в една прекрасно завършена, четивна форма.