Aвтор: Матю Бенет
Информация в Goodreads
Оценка: 3/5

Когато човек гледа филм на средновековна или антична тематика, със сражения и битки, там, разбира се, всичко е като на кино – двете армии, въоръжени с мечове, брони и други средства за човекоубийство се засилват една срещу друга, врязват се в грандиозно меле и се секат и мушкат докато едните не избият другите. Евентуално, кавалерията пристига в решителния момент, за да помогне…

Надявам се обаче, няма смисъл да обяснявам нашироко, че „като на кино“ не е като наистина и Бойни техники на средните векове 500 – 1500 г. ясно обяснява това. Битките преди изобретяването на огнестрелното оръжие рядко са се отличавали с особена скорост, свирепост и героизъм – да се затичаш към голяма група строени  нагъсто мъжаги, насочили копия към тебе, които очевидно искат да резнат части от тялото ти, ако ги приближиш, не е особено лесно, а именно в такова положение изпада всеки войник.

Поради това сблъсъците на армии, въоръжени с хладни оръжия са по-скоро предпазливи – първо се замерват със стрели, после или кавалерията насочва копия и се опитва да разбие строя на противника, или основните сили (пехотинците) на двете страни се приближават предпазливо като всеки гледа да не се дели от редиците на своите, и криейки се зад щитовете, ръгат противника с каквото оръжие имат.

Прилагат се и най-различни други тактики – флангови атаки, лъжливи атаки, кавалерията обикаля и всява смут, но целта е една – да се накара противника да се уплаши и част от хората му да тръгнат да бягат. Раняването или оттеглянето от бойното поле на генерала (краля) особено е било способно  да обърне буквално цялата армия в бягство. Бягството дори на малка група се разпространява като пожар, за минути хората напускат строя и бягат, след което е лесно да бъдат пометени и избити от конницата.

Общо взето, теренът, тактиката и най-вече моралът на войниците (колко са смели и уверени в командира и другарите си) имат най-голямо значение за победата, а не кой колко души ще заколи в боя – разветите знамена, барабаните и участието на благородниците в строя наравно с обикновените войници са били ключови методи за повишаване на морала. Особено след масовото навлизане на броните, жертвите по време на самата битка са изненадващо малко, а и войниците често са предпочитали да пленяват, а не да убиват – заради откупа. При едно от най-големи сражения на Стогодишната война в което участвали над 40 000 души в продължение на цял ден, убити били 20 рицари и 300 войници (общо). Самият факт, че войната се проточила цели 113 години показва, че и двете страни не са си давали много зор…

Всичко това е добре описано в Бойни техники на средните векове 500 – 1500 г. Книгата е луксозно издание, с красиви и точни рисунки, карти и възстановки на битки и като качество определено си заслужава цената от 36 лв. За съжаление авторите са наблегнали прекалено много на описание на историята, имена и битки, а са подценили описанието на въоръжението, бронята и техниките на бой (първата глава – пехота – е най-слаба в това отношение). Все пак, като цяло, е ценна книга която е добро попълнение за библиотеката на всеки, заинтересован от военното дело през периода.