От няколко години из политическото и публичното ни пространство пълзи идеята за облагане с допълнителен данък на "вредните" храни и явно на това дебилно мозъчно отроче на криворазбраната икономическа и здравословна мисъл му дойде времето, защото здравния министър щял да го предложи.

И кои храни са вредни, сега да попитам аз?

(Чети още...) (489 думи)

За всеки, който малко или много се интересува от здравето си и това какво яде, етикетите на хранителните продукти представляват не само занимателно, ами често даже ужасяващо четиво. За много хора ужасът от различните "химии" които са част от преработените хранителни продукти е съвсем реален.

Но според мен, малко прекален...

(Чети още...) (489 думи)

Имам скромна фитнес зала вкъщи и когато поканя някой да тренира, първият въпрос винаги е "Какви уреди имаш?", а ако е момиче - "Какви женски уреди имаш?". А ако ви кажа че няма "мъжки" и "женски" уреди? Че повечето фитнес машини са за балъци и са абсолютно безполезни? Че тренировките с тежести са единственото, което ви трябва, за да влезете във форма? Че жените трябва да тренират като мъжете, но от това няма да станат с "мъжка" фигура?

(Чети още...) (8,411 думи)

Имам хроничен синузит от дете и нито индустриални количества антибиотици и нагревки, нито хомеопатичните топченца, с които личната ми лекарка (също лицензиран хомеопат) ме храни известно време без да ми каже какви са (т.е. хомеопатични) успяха да ме избавят от тая напаст божия. Не само целогодишно съм хремав, ами синузита си е отворена врата за всякакви бронхити, ринити и пневмонии, от които съвсем редовно боледувах по 3-4 пъти годишно, без да броим всеки нов грип, който ме прихващаше като че ли телепатично. До скоро…

(Чети още...) (727 думи)

* Днес гост блогър е Румяна Илиева

Има едни мускули на мъжкия корем, които, когато ги има и се виждат, карат даже умните момичета да оглупяват. Тия мускули не са плочките (макар че е дооооста добре когато и тях ги има), а са тия отстрани на таза, т.н. коси коремни – те, по разкази на очевидки, образуват една таква приятна издатина, която … мммммммммм. Та въпросът е, как да ги добием? Аз няма как да знам това (понеже въпреки канските ми усилия не съм си виждал плочките от 11 клас), затова съм повикал експерт да даде съвети…

(Чети още...) (649 думи)

У нас храната, може да се каже, е … не много евтина – поне в сравнение с доходите на по-голямата част от населението. Макар да не съм редовен юзър на пица, ако мога да заема метафората на Дянков, храната е доста голямо парче от пицата на личния ми бюджет. Мога да си представя как хората с по-малък доход могат да бъдат притеснени от разходите си за храна. И именно затова се чудя защо те се хранят със скъпи боклуци…

(Чети още...) (535 думи)

По време на дискусиите относно нападенията на бездомните кучета върху хора, аргументите на т.н. кучезащитници са много характерни и като цяло се повтарят. Аргументи, които защитават агресора (кучето) и хвърлят вината върху жертвата (човека). Кучешките адвокати посочват множество причини за това – същите причини, забелязах аз, които столетия наред са давани при изнасилване, за да бъдат оправдани изнасилвачите и вината да бъде хвърлена върху изнасилената жена…

(Чети още...) (575 думи)

Представата за възрастните хора в България е именно тази, чийто образ виждате на живо всеки ден по улиците, а и в собствените си баба и дядо. За съжаление, огромната част от възрастните хора у нас са трудноподвижни старци, чието основно занимание е да се оплакват от безбройните си болести…

(Чети още...) (616 думи)

Днес гост блогър е Пеперудата *

Обичам понякога да съм сама. Но не сама в къщи да речем където знам че около мене в съседните апартаменти има разни хора и че по улицата вървят и изобщо съм част от мравуняка и мравките щъкат всяка с мравешките си мисли. И не сама в планината или гората с шума на гадните листа скапаните туристи горски пазачи животни дървета и всякаква друга жива паплач. Обичам да съм сама и да няма никой около мене.

Обичам да ходя извън града, в покрайнините да търся изоставени промишлени сгради и да спя в тях.

(Чети още...) (853 думи)

Пътувам си аз във влака и срещу мене една жена. Заговаряме се и тя казва „Тръгнала съм да видя синчето си!„ Къде е това синче? „Военно училище завършва мъничкият ми, за дипломирането му отивам!„ Такааааааа…. „синчето“, още известен като „мъничкият ми“ е явно мъж на най-малко 23 години, лейтенант в армията. Вместо да се гордее, че е отгледала  здрав, прав мъж, женицата живее с мисълта, че се грижи за детенце…

(Чети още...) (610 думи)

По време на тираничното, робовладелско и съвсем гнусно турско робство, прочитаме в учебниците по родинознание още в 4 клас, алчните османски изедници са издевателствали всячески над нещастния български народ, включително с тежкия, несправедливо смазващ и ужасен данък – десятък. Всеки българин, представете си ужаса, трябвало да дава на империята като данък 1/10 от това, което произведе! Истинско робство!

Разбира се, фактът, че в момента толкова е само здравния ни данък, е само леко ироничен…

(Чети още...) (549 думи)

Това на снимките е Емили Роса, която държи световния рекорд за най-млад автор на рецензирана публикация в официално медицинско издание. Била е на 11 г., когато е направила експеримент за да установи дали екстрасенсите наистина имат някакви способности, недостижими за обикновения човек. Резултатите били забавни, но и доста отрезвяващи…

(Чети още...) (685 думи)

Редовните хипи- антиглобални- хомеопатични-сила на водата- лечебни кристали- капитализмът е лош- любовта ще спаси света – хранещи бездомните кучета псевдо-еко зомбита, за които неведнъж сме се изказвали неласкаво, отново налазват общественото внимание. Генномодифицираните храни били вредни и не трябвало да се произвеждат.

Ами… добре. На мен те не ми трябват…

(Чети още...) (564 думи)

Докато здравословно окръглените ми приятели/ки се реят през живота си (а в случая с Брашното – като същи акробати се катерят по покривите, да слагат интернет на хората) без да им пука твърде, че не изглеждат точно като избягалите от клиниката за анорексици манекени/ки, другата порода хора, които попрекаляват с насъщния – но вече до степен на болестна пристрастеност, се хвърлят със същата ярост, с която нападат съдържанието на относително невинния си хладилник, да защитават тезата, че всички дължат ако не уважение, то поне съчувствие за теглото (и в двата смисъла) им.

Интересен диалог се разгоря по повод едно мое наблюдение и си позволявам, поради изключителната му идейно-познавателна и литературно-здравословна стойност, да приведа мнението на един бивш дебелак по въпроса…

(Чети още...) (633 думи)

Кренвиршите или митът за тоалетната хартия

Пушеното месо или защо пушеното е течно

Елате сиренца при батко

Кисело мляко и да живеят картофите

(Чети още...) (1,222 думи)

Рекордите в леката атлетика това лято падат като презрели круши и докато някои от даровитите състезателки си бръснат мустаците, аз поразмишлявам над това какво ще се случва с големия спорт в следващите няколко десетилетия.

Стероиди, генетични модификации, общи състезания за мъже и жени…

(Чети още...) (698 думи)

Белчо Христов е, освен брат на Тодор, професионален фитнес треньор и диетолог. Пред вид че съм се заканил до следващия си рожден ден да съм в най-добрата форма през живота си, а той самият (рождения ден де) неумолимо наближава, реших да се възползвам от услугите му.

Защо точно той и какво да правя с туй DVD дето той ми го изпрати…
(Чети още...) (675 думи)

“Не се страхувам от никой, освен от зъболекаря си!” е казал един велик генерал през втората световна, но дори да приемем, че зъболекарските услуги доста са напреднали от тогава, моята питанка е дали това е станало и в България, или нашите зъбари са същите касапи, каквито са били лекарите преди 200 години.

Опитът ми сочи, че по-скоро са пропуснали световния напредък…

(Чети още...) (586 думи)

Обикновено приказвам за това какво мисля по тоя или оня въпрос, ама днес по изключение няма да ви подлагам отново на печалните резултати от мисловните ми опити (глас от публиката: “ура!”).

Да, става дума за здравословното хранене, но само за интересните наблюдения на разни хора, които успявам да направя съвсем неволно в ежедневието, докато се грижа за собственото си изхранване…

(Чети още...) (297 думи)