Aвтор: Глен Бек
Информация в Goodreads
Оценка: 4/5 :)

Ако четете блога ми, най-вероятно сте забелязали, че се възхищавам от САЩ и я смятам за най-великата държава в света – на нейната демокрация, политика, икономика, общество – които са на светлинни години напред във всякакъв смисъл, от нас, и водят значително Европа. Обаче и там съвсем не са без проблеми, а най-големия все повече се задълбочава…

Случвало се е няколко пъти в спорове, разни хора да сочат за пример големия външен дълг на САЩ. На това общо взето съм отговарял винаги с реплика от сорта на „Да бе, горките американци, виж колко са зле, живи да ги оплачеш.“ и „Не е важно дали имаш дългове, а дали си ги плащаш редовно“.  Което са общо взето верни неща, но както се казва, дозата прави отровата (т.е. практически всяко нещо е отровно, ако изядеш достатъчно голямо количество от него.

В ранните години на американската република, на външния дълг се гледа така, както повечето разумни хора гледат на дълга изобщо – на нещо, към което трябва да се прибягва в краен случай и на което трябва да се гледа много отговорно. През 19 в. дългът на САЩ не надминава 100 млн. долара и на няколко пъти бива почти изплатен.

Когато идва 20 в. обаче, нещата започват да стоят по доста по-различен начин. Сблъсъкът на двете основни политически сили изглежда опростено така – демократите искат да харчат много пари за социални програми, републиканците искат да свалят данъците. Какъв е начинът да се харчат много пари, ако данъците са ниски? Взема се назаем, разбира се. И така десетилетия наред няма нито една година, в която държавният бюджет на САЩ да е положителен – винаги е на минус и държавният дълг се покачва.

Особено се отличават в харченето Рузвелт и Линдън Джонсън с въвеждането на огромните социални програми под шапката на политиките The new deal и The great society, а след това Джордж Буш и новото, но значително включване Барак Обама – който успя за 1 г. да повиши дълга на САЩ с 4 трилиона долара, за да достигне той сега до рекордните 13 трилиона долара. Кофтито е, че в момента САЩ харчат всяка година 40% повече отколкото могат да си позволят – т.е.  изплащат стария дълг с нови дългове, което сами разбирате колко е нелепо като икономическа стратегия.

Причините за да се стигне до това положение са различни, начинът да се излезе от него обаче е само един – и всичко това е подробно обяснено от Глен Бек в поредната му книга Broke. Кой президент колко е харчил и за какво, как администрацията укрива разходи чрез прехвърлянето им от едни пера в други, как парите от социалните и пенсионни вноски биват използвани на момента а не инвестирани (това не е само наш патент), как се натрупват бъдещите плащания и дългове заради стартираните социални програми и т.н.

Издадена на български: не