Aвтор: Робърт Лифтън
Информация в Goodreads
Оценка: 4/5

Както сме забелязали всички от скорошните ни срещи с българския социализъм/комунизъм, да бъде човек искрен комунист не е лесна работа. Даже е невъзможна – дори да приема комунистическите идеи като цяло, все пак в почти всеки остава рационална нишка и той не се жертва сляпо за общото благо, както повелява доктрината, а тихомълком гледа да използва каквото може, за да уреди себе си и семейството си.

Т.е. известата от Оруел (1984) „двумисъл“ – от една страна знаеш (щото така учи комунизмът), че трябва да работиш безкористно за общото благо , а от друга осъзнаваш (щото не си идиот), че за да оцелееш се налага да работиш в свой интерес.

Това противоречие, естествено, е отлично познато на комунистическите идеолози и функционери. И те са се стремели да го „поправят“, да накарат хората да мислят „правилно“, като тези в Китай са се отличили с особено усърдие.

Тази книга представлява психологически анализ на китайци и чужденци, преминали през специално създадените през 50-те след революцията в Китай институции за „идеологическа промяна“ – т.е. лагери, в които са вкарвали хора и с помощта на физически психологически издевателства са опитвали (с различен успех) да деконструират личността им (т.е. да ги доведат до тотален умствен и психически срив) и после да ги съградят наново, но вече комунисти.

Промиването на мозъка продължава средно по 3 години, през които жертвите са постоянно в затвора (чужденците) или специални лагери (китайските интелектуалци) и там нонстоп, 24/7 са подлагани на смазващ физически и психически натиск, докато се откажат от самата идея за собствена личност, и им бъде втълпена идеологията на комунизма.

Разказите на оцелелите от тези институции са ужасяващи, а авторът ги анализира от гледна точка на психологията, свързвайки използваните от комунистите техники за промиване на мисълта с практиките в секти и религии. Той извежда няколко основни стъпки, чрез които човек може да бъде доведен до състояние да повярва във всичко, отричайки себе си и даже живота си.

Книга за ужасите на комунизма – поредното доказателство за анти-човечността на тази идеология, която може да бъде приета истински само от човек с промит мозък (и това се осъзнава най-добре именно от идеолозите на комунизма).