Aвтор: Тихомир Димитров
Информация в Goodreads
Оценка: 2/5 :(

Днес явно ми е ден за четене на pdf-и… Преди време Тишо ми я беше изпратил, ама чак сега се сетих да я отворя. За съжаление, колкото Тишо ме кефеше като блогър преди, толкова не ми хареса тая книга сега.

Да оставим настрана факта, че да почнеш със съвършено безсмислена от гледна точка на сюжета секс сцена на петата страница е признак на авторска безидейност с какво друго да привлече вниманието на читателя. Всяка страница от книгата по-натътък е своеобразна демонстрация на същата тая безидейност.

Когато чета книга на Богдан Русев, винаги се изненадвам – той пише всяко нещо така, както бих го написал аз, ама по-добре, отколкото аз бих могъл да го напиша. С Душа назаем е подобно – Тишо пише както бих писал и аз, ама (така си мисля де, може и жестоко да надценявам собствените си литературни способности) по-зле отколкото аз бих го написал.

С две думи – обикновен, ежедневен стил (което не е лошо), но липсва зарибявката, която те кара да четеш.