Aвтор: Стивън Левит, Стивън Дъбнър
Информация в Goodreads
Оценка: 5/5 :)

Предполагам, никой от вас не е дотолкова глупав, та да вярва, че това, което говорят по медиите и това, което повечето хора вярват, е всъщност фактическото положение на нещата. Но всички ние имаме определен начин на мислене, приемаме дадени твърдения за факти и някои изводи за очевидни, без да си правим труда да помислим върху тях…

Във Freakonomics, икономиста Стивън Левит и журналиста Стивън Дъбнър дават следния пример – вие имате две малки сладки дечица и съседите ви от двете страни имат деца на приблизително същата възраст. Едните съседи имат басейн и вие често пускате вашите деца да ходят на гости, за да се къпят в басейна. Не ги пускате да ходят у другите съседи обаче, защото бащата е бодигард и ловец и има в къщи пистолет и ловна карабина – и вие се страхувате, че децата може някой път да се изплъзнат от вниманието на родителите, да се заиграят с оръжието и да се наранят.

Защото огнестрелното оръжие е опасно, а басейните са безопасни, нали така? Грешка – всяка година в домашни условия 100 деца се самонараняват с оръжие, но над 500 се давят в басейни (в САЩ), при това басейни имат много по-малко хора – съвсем просто изследване на броя нещастни случаи с деца, разделен на броя на домакинствата с огнестрелно оръжие и домакинствата с басейни показва, че има 200 пъти по-голяма опасност детето ви да се удави в басейна, отколкото да се застреля при игра с пушката.

Само че хората не осмислят проблема по този начин – за повечето от нас басейните са всекидневни, слънчеви, приятни и желани – виждаме ги често и ги асоциираме с приятни преживявания. Докато пушките са метални, страшни, миришат странно – повечето хора виждат пушка рядко и я свързват със смърт и опасност.

Същото поведение наблюдавам и аз, когато практикувам две от хобитата си – стрелба с въздушна пушка и с лък. Хората се плашат от пушката и се принуждавам да излизам извън града с нея,  но сами пращат децата си да ме молят да пострелят с лъка и нямат нищо против да го правя зад блока. Пушката е въздушна, не е мощна и е изключително точна – шансът да уцеля някого случайно докато стрелям в мишената си и да го нараня е практически нула. Лъкът от своя страна е реплика на 66 паундов прабългарски боен лък – може да пробие човек от 50 метра и не е прецизно точен, така че вероятността за нещастен случай е много по-голяма. Но, както казах, пушките са страшни, метални и по филмите убиват, а лъковете притежават определен забавен и екзотичен образ…

Подобен начин на мислене е съвсем естествен и се среща много често – един пример е страхът от ядрената енергия въпреки, че има повече смъртни случаи от перки, отколкото от избухнали реактори или изтекла радиация, както и страхът от ядреното оръжие, въпреки че то практически не е използвано и само наличието му предотврати Студената война да се превърне в трета световна. Но перките са „екологични“ и обичайни, разбираме как действат, докато ядрената енергия е мистериозна, навява мисли за филми с мутанти и бомби, войни и смърт.

Стивън Левит и Стивън Дъбнър са си поставили за цел да използват икономическия начин на мислене, за да дадат отговори на различни житейски въпроси от други области. Freakonomics не дава безкрайно много информация – само посочва десетина примера на изследвания на Стивън Левит, но те кара да погледнеш с други очи на най-различни проблеми, които ежедневието ти поставя и те кара да се замислиш по-дълбоко за причината нещата да се случват. Freakonomics е книга за любопитния ум, който не приема конвенционалните и общоприети отговори, а търси истината чрез нетрадиционното вглеждане във фактите.

Издадена на български: да – под името Големите измами