Aвтор: Тимъти Ферис
Информация в Goodreads
Оценка: 2/5

Имах умерения късмет да работя с един американец, който беше почитател на Тимъти Ферис и не само беше чел 4-часовата работна седмица, ами усилено се опитваше да прилага описаното в нея на практика. Поради което аз имам може би уникални впечатления относно съветите, които тя дава…

Как да работиш по-малко и да отебаваш колеги, шефове и подчинени така, че да не те занимават с нищо, да не ходиш на служебни срещи и да не се вясваш в офиса – съветите на Тимъти Ферис относно това как да си отваряш имейла веднъж седмично, да си вдигаш телефона 2 пъти дневно, да си намираш винаги извинения да не ходиш на работни срещи докато колегите ти свикнат да не те очакват на тях изобщо, са неизброими.

Да следваш практиките, описани в 4-часовата работна седмица е най-добрия начин да започнеш да изглеждаш като несериозен мухльо, на който не може да се разчита да свърши нищо и който вечно си намира извинения, вместо да работи.  Гледах това с очите си 2 години, докато работих с този американец и четейки книгата, виждах описани почти дословно извъртанията и селските хитрини, които той се опитваше да прилага.

Като му кажеш да дойде в 3 часа, той казва „супер няма проблем ще дойда към 3 – 3.30“ и се появява в 3.45 – не защото е имал да свърши друго, ами ей така за принципа, за да те дресира да не му поставяш стриктни условия.  Като му дадеш да свърши нещо почва да опява колко много работа имал и какво трябвало още да върши, въпреки че аз отлично знам с какво се занимава и как няма ама никаква друга работа.  Извърта по най-жалък начин за пропуснати крайни срокове и несвършена работа (причината за тях не е че не може да го свърши, а целенасочено не го прави). Общото впечатление, което оставя следването на 4-часовата работна седмица е за жалък хитрец и мързеливец, който никой шеф няма да търпи, освен ако главата му (на шефа) не е постоянно в задника (което не е рядко срещано де), или не работи в бюджетно предприятие или администрация – там бюрократите и служителите са самородни специалисти в подобен начин на „работа“ и прехвърляне на отговорност.

Останалата част от книгата на Тимъти Ферис е пълна с някакви съвети за бързи и гениални схемички, далаверки и съмнителни бизнес практики тип как да се представиш че си експерт в дадена област, като се включиш в 2-3 организации плащайки членски внос, прочитайки трите най-популярни книги по въпроса и давайки 2 безплатни семинара в местни университети – и после пишеш в предсттавянето си, че си изнасял лекции в тия университети и си уважаван член на професионалната общност в тая област.

Докато в някои от съветите, които 4-часовата работна седмица дава има известен смисъл и могат да дадат ако не директен начин на поведение (който видяхме до какво води) то поне възможност за оптимизация на собствения ни начин на работа (познавам хора които си проверяват имейла всеки 2-3 минути и съм участвал в достатъчно срещи, които се проточват в часове празни приказки), 98% от обема на книгата е откровени лъжи (не е възможно човек да свали 20 кг вода за 3 дни защото ще умре, каквото и да приказва Тимъти Ферис за победата си в някакво кунг-фу състезание като свалил килата за кантара и се наредил в най-ниската категория, а после пил вода и си ги възстановил за боевете) и изровени от интернет и изсмукани от пръстите теорийки.

Една фалшива книга от фалшив „гуру“ за това как да се превърнеш във фалшив човек.