Aвтор: Тим Харфорд
Информация в Goodreads
Оценка: 3/5

Купих си Нещата от живота и тяхната логика от Амазон, защото ми я препоръчаха че била подобна на Freakonomics, а авторът Тим Харфорд бил новия Малкълм Гладуел и Стивън Левит взети заедно, без да знам, че имала и българско издание – добре че прочетох за него в Книголандия. За съжаление, като гледам това българско издание, то е поредното доказателство, че българските корици на книгите са невъобразимо грозни, а самата книга – че не всеки става за модерен, готин и четен икономист, специалист по теория на всичко…

Честно, тая корица от 1993 годила ли я извадихте, на paint ли я правихте или това бяха първите стъпки на впечатлителен третокласник в word art на Word? За сравнение, английската корица.

Но на въпроса. Както стана модерно напоследък, Тим Харфорд изследва обикновени, ежедневни събития, през погледа на икономиката, търсейки рационалното обяснение за тях. То може да е модерно сред икономистите, ама не на всеки от тях му се удава да е занимателен и интересен като преждеспоменатите. Нещата от живота и тяхната логика в никакъв случай не е лоша книга, но просто не е от категорията на другите на същата тематика, нито „нещата от живота“, които е избрал да разкрие са толкова любопитни, нито има толкова убедителна аргументация.

От една страна, „разкритията“ му в по-голямата си част трудно могат да се нарекат така – фактът, че когато завали, в парка няма никой, едва ли се нуждае от пространно обяснение, а и изводът, че хората ходят в парка за да се срещат с други хора едва ли е валиден при всички случаи – много хора ходят там просто да се разхождат. Прозренията на Тим Харфорд относно женитбите не могат да се нарекат ревюлюционни, но са доста любопитни – особено ако човек се интересува от социо-икономиката на американското гето, като мен.

Други негови изводи обаче са доста съмнителни, като този за огромните заплати на изпълнителните директори на големите корпорации, които били толкова високи не щото директорите вършели нещо, а за да мотивират тия заплати другите надолу по пирамидата да бачкат, с надеждата някой ден самите те да се издигнат до директор.

От една страна, подобна е икономиката на търговията с наркотици (според изследванията на Левит, дилърите работят за много малко пари и надеждата им е да се издигнат), но от друга, все ми е на акъла, че сега като умря Стив Джобс, неговия приемник ще взема същата заплата… Самият Харфорд дава по-правдоподобно обяснение що са им огромни заплатите, докато обаче говори за нещо друго – защото директорите сами си определеят заплатите (предлагат ги на борда), а никой акционер от общото събрание не му се занимава да повдига въпроса за голямата заплата на директора, след като той самия плаща едва някакви стотинки за от дивидента си за нея.