Aвтор: Цезар Милан
Информация в Goodreads
Оценка: 10/5 – кърти мифки, чисти и извозва

Не харесвам кучета. Прекалено любвеобилни са, скачат, лаят и са needy един вид. Ужас. Това си мислех преди да гледам „Говорещия с кучета“ – предаването по National Geographic с Цезар Милан, в което той „поправя“ агресивни, непослушни, невротични и всякакви други проблемни кучета… буквално за минути.

Не се шегувам – гледайте предаването (isohunt, има го и в замунда на български, но без сезон 1 който е най-готиния). Кучета, които се държат ужасно със стопаните си, хапят, лаят агресивно по всеки, ядат обувки, пишкат в центъра на стаята… при появата на този човек се успокояват, лягат или сядат и го гледат сякаш е техния бог…

В шоуто си, а по-подробно и в първата си книга Cesar’s Way, Цезар Милан обяснява най-базовите принципи на психологията на кучето и как повечето стопани си нямат идея за тях, поради което се държат с кучетата като с играчки или като с глезени деца. Но кучето не е глезено дете, нито играчка – то според Цезар е куче, предците му са вълци и то е резултат от милиони години еволюция, която опитомяването не е успяло да изтрие от гените и инстинктите му. Кучето е умно и има психологически нужди – и когато собствениците му поради незнание не успеят да ги удовлетворят, когато се държат с него не както кучешката му природа има нужда, а както на тях им е приятно – тогава се получават проблемите.

Основите на тази идея са известни на добрите собственици на кучета даже у нас – чувал съм израза за някой който разхожда кучето си „Какъв стопанин е той, кучето му го води, вместо той да води кучето си“.

И това, вярвате или не, е тайната на Цезар Милан и неговата магия над кучетата. За милиони години, природата е заложила в кучето то да живее в в група, в глутница. Там има само две роли – водач и член на глутницата. Водачът невинаги е най-силния, не е и най-агресивния – той е най-умния, самоуверения, спокойния, уравновесения. Той е този, който взема решенията – къде да се ходи, как да се ловува, кой да яде първи и кой последен. На неговите плещи пада задачата да преценява всяка ситуация – а другите членове на глутницата гледат него, за да знаят как да реагират и какво да правят.

Кучетата имат по-силен от всичко инстинкт към тези две роли – да водят или да следват. За домашните кучета, хората които ги отглеждат са тяхната глутница. Те така виждат нещата. Ако стопанинът им не се държи достатъчно самоуверено с тях, ако не води, а само ги глези като малки деца, те чувстват празнина и се стремят да я запълнят, като се опитват самите те да станат водачи, чувстват се призвани да спасят глутницата по този начин, като поемат водачеството. Такива кучета можете да видите много – те дърпат стопаните си напред при разходка – защото те водят, дори да са дребни пинчерчета. Ръмжат, когато някой се опита да им вземе храната – защото тя е тяхна, а той е по-ниско от тях. Качват се по леглата, защото ТЕ решават къде да спят.

Лошото е обаче, че кучетата живеят в човешки свят, който не разбират напълно. Опитвайки се да бъдат водачи на „глутницата“ си, те трябва да вземат всички решения… но не могат и го осъзнават. Телевизор, автомобили, различни правила, различни хора и животни по улицата – кучето не може да знае и познава всички тях… но като водач чувства нуждата да може. Това поражда силен психологичен конфликт у кучето, прави го нервно, агресивно, получават се неврози.

Как Цезар Милан „поправя“ такива кучета и как в Cesar’s Way учи собствениците им да го правят? Съвсем просто – в серийките той поема, а в книгата – кара собственикът да поеме водачеството на домашната „глутница“. Да снеме от плещите на кучето си смазващия психологически товар то да е отговорно за вземането на решенията в свят, който не разбира. Ефектът е моментален – успокоено, че има силен лидер, на когото да разчита, кучето заема позицията на член на глутницата и гледа с обожествяващ поглед собственика си, отпуснато, щастливо, с тупаща опашка.

А лидерството се поема лесно… но е постоянна задача. Лидерство – упражнения – ласки. От това се нуждае кучето, но в този ред – и това трябва да дава стопанина, за да е лидер. Винаги върви отпред, а кучето на къса каишка до него или малко зад него. Винаги минава пръв през вратите, кучето след него. Ясни правила за това къде може да ходи кучето в къщи, къде да ляга и къде не – спазвани винаги. Стопанинът решава кога да се излиза, кога да се играе, кога да се яде – не кучето, колкото и мило да гледа.

Кучето няма нужда от съчувствие, от радване – в природата даже майка му не прави това. Хората имат нужда да правят това с кучетата си, но когато не е в подходящото време, то създава неврози и психози у тях, особено съчувствието и гушкането когато са наранени или уплашени и искат да са сами. Балансираните, спокойни кучета не скачат по хората за да „им се радват“, не ги лигавят, не тичат насам-натам – ние мислим това за признаци на привързаност и радост, но всъщност са симптоми на нервност, неувереност, страх от изоставяне, болезнена нужда от внимание… причинени от неинформирани стопани.

Минимум 1 час разходка дневно с бързо темпо – това е основата на връзката между стопанин и куче. Вълците това правят по цял ден – бягат един до друг. Цезар Милан препоръчва 40 мин. сутрин и 20 след работа разходка с бързо темпо, без спиране за да души кучето или да препикава всяко дърво, без да се пуска обикаля само – кучето има нужда да ходи или бяга до лидера си най-много от всичко. След това идват играта и ласките.

Хора, не кучета

Изобщо, предаването и книгите на Цезар Милан са обучения в лидерство. В тях има съвсем малко готови техники (той и съвсем малко техники ползва), и много обяснения за основни положения в това как да си лидер и да се държиш като такъв. След сесия с него, хората ходят по-изправени, по-горди, по-спокойни и уравновесени… и кучетата им усещат това.

Разбира се, изпадайки в подробности и технически обяснения, може би не успях да изкажа в пълнота истинското си възхищение от Cesar’s Way и изобщо от идеите на Цезар Милан. Те са релевантни далеч не само за кучетата, а и за хората, за отношенията между тях. Той описва различни начини на мислене за определени проблеми, различни ценностни системи и начини за възприемане на света… и защо някои от тях са погрешни, а други – правилни.

Накратко – гледайте предаването и прочетете книгата.

Издадена на български: не