Aвтор: Шелби Стийл
Информация в Goodreads
Оценка: 10/5 

Има нещо много, много странно в расовите отношения между черни и бели в САЩ. Веднага замирисва на гнило, когато уж трябва да третираме всички като абсолютно равни, а едновременно с това не можеш да говориш определени неща, ако не си с правилния цвят на кожата. Именно заради това, само черен автор и академик като Шелби Стийл може да напише подобна книга, с която да каже истината за междурасовите отношения в САЩ, без да бъде изяден с парцалите, низвергнат и оплют от медии, активисти и всички останали за проповядване на расизъм…

White Guilt е американски термин, описващ как белите американци се чувстват виновни заради робството и расизма срещу черните в близкото минало. Това чувство за вина се поражда през 60-те години на 20 век (т.н. Ера на гражданските права), след борбата за равни права на чернокожите, водена от Мартин Лутър Кинг – точно тогава американското общество и институции осъзнават напълно в какво са участвали волно или неволно и заклеймяват расизма като абсолютно неприемлив за едно цивилизовано общество.

За съжаление обаче, от тогава насам, тази вина като махало залюлява обществените отношения и мнения в САЩ в другата крайност. Дори само обвинение в расизъм, без никакви доказателства, е в състояние да провали кариерата на всеки бял американец. Напук на принципа за равно третиране, в университети, държавни учреждения и фирми се налагат квоти за прием на чернокожи, дори да са по-нискоквалифицирани от другите кандидати…

В книгата си Чувството за вина на белите – как чернокожи и бели заедно съсипаха обещанията на Ерата на гражданските права обаче, Шелби Стийл, който сам е активист за правата на черните от онова време, дава аргументи за това, че феноменът White Guilt има много по-широки последици от тези, които обикновено му се приписват.

Описвайки своите преживявания от средата на века, когато като дете живее в система на расизъм, сагрегирани училища и т.н., през младостта си, когато брадясал и с афро-прическа с размерите на тучен градински храст, нахлува начело на група активисти в кабинета на ректора на университета си, изтръсква цигарата си на килима му и гръмогласно настоява за равни права на черните студенти, участието си в The Great Society – социалните програми на американското правителство през 60-те за „изкореняване на бедността“ чрез замерянето й с пари, до наши дни – писател и професор по литература, Шелби Стийл описва всъщност еволюцията на борбата за равни права в САЩ, но и дава много нужните отговори на това защо тя в момента е на абсурдното ниво да се търси под вола теле (т.е. расизъм, не теле, нали ми разбрахте скапаната метафора).

За мен White Guilt: How Blacks and Whites Together Destroyed the Promise of the Civil Rights Era бе невероятно полезна, защото ми даде обяснение на свързаните с расовите отношения и изобщо обществената атмосфера в САЩ феномени, които до сега не можех да си обясня и приемах за част от многото абсурдности на американците. Книгата ми показа какво е било да си чернокож по времето на расизма, илюстрира ми съвсем нагледно какво толкова му помнят на робството черните в САЩ и как то влияе на тяхното възприемането на света, даде ми поглед отвътре на борбата за равни права и атмосферата на 60-те години, и начерта прегледна схема на изкривяването на идеята за равенство след това.

Препоръчвам я с две ръце – можете да я изтеглите от library.nu (който в момента на написване на статията не работи).

Издадена на български: не