Хехе, най-сетне на едно мнение
За оформлението думи имаш ли?

Аз си признавам, че изпитвам органическо отвращение към дебели книги с меки корици. Не ми стоят хубаво в библиотеката след прочит.

Тук сме на диаметрално противоположно мнение – аз мразя разделянето на един роман на части, както правят „Плеяда“ с Кинг, например. Това разделяне понякога е начин елегантно да спечелиш двойно повече пари – имаш договор за 1000 екземпляра, ти пускаш две по 1000 с първа и втора част. „Изворът“, ако беше с твърда корица – опявам за това нещо в офиса – щеше да бъде супер и за четене, и за имане

Нем, чета постоянно на път, но тогава избирам електронния четец или по-тънка книга, вярно си е. Такива чудовища са само за домашно ползване, затова сега не разнасям Стивън Пинкър из София.

Новата книга от поредицата наистина е разочароваща и недостатъчно силна, но все пак се случват и някои интересни събития между толкова многото страници – напълно сучен и банален герой като Бран разкрива важна част от митологичните предпоставки за случващото се (а тая развръзка се пече от първата книга), най-накрая има движение на южния фронт, а в главите за Теон Грейджой става дума за може би най-интересният образ в поредицата – Рууз Болтън (лорд Дредфорт) с култовата за цялата поредица реплика „Don’t make me rue the day I raped your mother!“. Колкото до Денерис – тя е изключително безинтересна още от началото и главите на нейния фронт са напълно отегчителни, но това не е нещо ново от тази книга. Главите с Джуджето не струват, особено с новия му сайдкик, но нали трябва Група армии „Юг“ да изглежда естествено въведена в сюжета… А и се подготвят няколко интересни развръзки за следващата книга (Станис и обсадата, убитият лорд-командир, та дори и Железният флот), та белким „Ветровете на зимата“ си струва.

Абе не си съвсем прав – след „малката“ пауза между издаването на 2-та тома от „иначе готовата, но прекалено дебела 4-та книга“ все едно си четях чисто нова поредица – тва що зор беше да си спомя „а тоя кой беше?!“.
P.S. За половината от героите така и не можах да се сетя де…

кактп каза – първите… Две, ще добавя аз. От третата нататък, се чете избирателно, защото не ти издържат нервите.

Според мен книгите трябва да се разглеждат като едно цяло – не може да се развиват толкова много сюжетни линии без да има достатъчно фактология, която да избистри взаимоотношенията между героите. Освен това най-вероятно Мартин знае, че голяма част от феновете на поредицата ще я прочетат, дори и да знаят, че не е изпълнена със съдържание, подобно на това в Игра на тронове. За мен книгата бе доста трудна и донякъде скучна за четене, но това не означава, че не е била интересна от гледна точка на основната идея в книгите, повтарям, като цяло. Имам предвид, че авторът разглежда най-подробно и обстоятелствено причините, водещи до резултата и как той се превръща в причнина. Например е много интересно как Роб Старк не последва политиката на баща си с подкрепа за Станис, което от една мистична гледна точка може би му коства и живота. Мартин оставя достатъчно следи за подобно нещо. Има няколко такива момента, в които се казва: колко ли живота щяха да бъдат спестени, ако Регар не бе отвлякъл сестрата на Старк, или пък ако Денерис се бе родила по-рано и се бе омъжила за Регар, или ако Церсей бе станала кралица на Регар и така нататък. Тъпо ще е да напиша, че подобни неша те карат да се замислиш – повечето неща имат такава способност, но книгити със сигурност са полезни не само за въображението.

„So, to lighten the blow a little first, I will make it clear that I am a GRRM fan and a fan of the Song of Ice and Fire series. Like many others, I think the first three books were some of the best fantasy books ever written. They held my interest like few others, took directions many other writers would not dare to take and had me itching to read the next. I’m a fan who checked on the status of this book at least a couple dozen times through each year to see how the progress was coming and I’m a fan who also believes in a writer taking the time he or she needs to do it properly.

That said, Feast for Crows and now, Dance with Dragons (and I really hate to say this) bored me, and honestly, while I wouldn’t mind reading how the story ends I really don’t care that much if the series is finished or not at this point. I may just be a lowly customer, reader, and fan so what would I know about editing, story-building, etc., and GRRM may be the professional writer and it went through professional editors but for all the good narrative style and use of language and description, it seems they made a cardinal writing sin:

Not keeping the story moving.

I believe at this point in a book series’ life, the story needs to be picking up faster and faster. You need downtimes of course, and a little exposition in each book to get everyone up to speed again is a good thing…but not through the majority of the book.

I really feel that Feast for Crows and Dance with Dragons are books that shouldn’t have been written. I understand that the author originally planned a time skip by five years after Storm of Swords and honestly, I felt that would have been better. Between the two books, I just felt very little moved forward in terms of the actual story.

Of course, there will be many and probably the majority disagreeing with me and that is their full right to do so. We’re all entitled to our opinions. If you loved Feast for Crows and Dance with Dragons or just love to soak up everything you can from the story’s world, then that’s awesome. I wish I could have enjoyed them as much as you. I really do.

But I didn’t. “

http://www.amazon.com/Dance-Dragons-Song-Fire-Book/dp/0553801473

Сега ще го чакаме още няколко години, ако не умре да напише и 6-та част..:)))
„Танц с дракони“ само в първата и част е леко скучновата, но в средата се развихря за мен добре от гледна точка на действие и емоции. В другата книга се надявам да завърши историите, които е завлачил от доста време Мартин и тайно ми се иска все пак да не е пречукал реално Джон Сняг, има хляб в него още:)))Коментар

Грешката може просто да е от неразбиране на роднинските връзки. А необоснованото поведение би трябвало да е на Варис и Илирио… Имаше и голям напредък с новата служба на Бран, колкото и да е дразнещ, сега поне се очаква да върши някаква работа. Изключително интересни ще са двете битки: от публикуваните в блога на автора две кратки извадки от следващата книга се научават доста интересни подробности за тях, макар и без да се разкрива нещо съществено – но ако Баристан и Виктарион се сбият ще стане голям мазалник…

Поредицата е мн силна и именно това, че има доста герои я прави богата, понеже може да се видят мн гледни точки! Включително провалилия се принц Куентин, вечно верния на краля си Луков рицар, та дори и объркания Виктарион, който се чувства прецакан от брат си, но го е страх да не му кажат Родоубиец и за тва се скатава и краде жени! Според мен причината да има толкова много герои е че има много читатели и няма как всички герои да се харесат на всеки отделен четящ! Моя съвет е, който е почнал поредицата да я довърши и да прецени за себе си! Просто книгата не позволява мнение, което да е вярно за всички читатели!

Друго видение е следното – Денерис вижда кораб с платна на Дракон (виктарион я води към Весетерос?) а синьо цвете цъфва на Лед (Синята роза е символът наЛиана – вероятната майка на Джон Сняг. Значи отиват на Вала ?Жив ли е в такъв случай Джон сняг? но кой е тогава умрелият мъж с вълче лице на железният трон? може би Роб?)., но мъжът начело на кораба е мъртъв труп – (Виктарион?). Появява се каменен дракон и мъж със сини очи който размахва светещ меч (жив ли е Станис? Болтън твърди обратното в Танца)

Писмото в последната книга е с доста съмнително авторство, изобщо не е сигурно, че е на някой Болтън просто защото пише така. Има няколко теории, които се обсъждат в големите форуми по поредицата, а и изнесените „рекламни“ глави от шестата книга са доста интересни…

Колкото до пророчествата – всъщност са много важни – доказателство за това е пророчеството на ниската вещица, че „на мост, който се клати, чака човек без лице, а на рамото му седи удавена врана с водорасло в клюна“ – което предсказва как Безлик човек ликвидира краля на Железните острови Бейлон Грейджой.

Преводът е отвратителен, особено в частта за Денерис. Оформлението -бива, приятен релеф, но можеш даима съвсем по-друга корица.Частта за джайм – имаше ли смисъл – добевени са един абзац за Бриен и два абзаца за появата на уестърлинг, останалото е преписано? Бран – очаквах – по грандиозна развръзка много внезапон бе захвърлен. Давос – трябваше поне още едан глава как акостира или пък да напишат нещо за Рикон и Оша. Аря – твърде малок за неяДенерис и тирон – тъпчат на място.Куентин – въведен като персонаж само за да умре. Едниствените интересни герои са Дж. Сняг, Егон и Смрад (2 глави). сори

„търсеше своя крал, а намираше само момчето… Джон Сняг. Явно беше важен много важен.“ цитата може и да не е съвсем точен но е факт.
Джон сняг е син на регар и лиана, роден е в Бурен край (вероятно) и е Азхор Азхаи. неговата луюбима в чието сърец трябва да забие меча е Валъри. Впречем не е случайно, че се обръща такова внимание на меча на джон Сняг. някъде да сте видели да пише, че Светлоносецът е един – едниствен. Всеки меч, който е държан от Азхор АЗхаи и бъде забит в гърдите на любимо същество се превръща в Светлоносец. в този смисъл дори може би е необходимо меча на Станис да бъде пленен, за да може Дълъг нокът да стане Светлоносец (той е от валирианска стомана нали помните). А и Джон си извоюва правото да бъде крал на Вала и Севера. Освен това Станис не би могъл да забие меча в сърцето на Шарийн. Допускам, че Станис ще умре в шеста книга и Джон ще стане крал на Севера и Азхор АЗхаи а дълъг Нокът – Светлоносец.

Квото и да си говорите,квито и сценарии да си представяте,като нищо Мартин ще ви изненада..Току виж се върнал Егон Завоевателя на неговия си дракон,барабар с още хиляда главни и второстепенни герои…Та,много изтъпя книжката….еле след третата част.Просто лъха на драсканици за пари и още пари…Твърде многословен,макар и сладкодумен но,в края на краищата не казва много…все по-често се изкушавам да чета между редовете и направо да прескачам по няколко страници.В крайна сметка от много лакомия за пари ще стане точно обратното.Дори HBO няма да довършат целия сериал,поне не по този му сценарий.Да не говорим за екранизация по начина на Властелина…Просто се уля Мартин в лакомията си,а можеше да стане класика…

На мен поредицата ми харесва! Персонажите са много наситени и търпят развитие, което може да изпъкне на фона на скучновато действие.
Не съм чела още Танц с дракони, днес си я купих но от това, което съм прочела до момента съм впечатлена. Дж. Мартин създава един необикновен и богат свят, който си струва да се открие спокойно, не е нужно да се задъхваш на всеки ред за да ти е интересна една книга!

Зимата най-сетне дойде в края на този том. Иначе фабулата е все така задънена.
И герите мрат ли мрат, да се чудиш защо са ни нужни 2/3 от тях.
Очевидно на авторът му се плаща на дума.