Aвтор: Даниела Колева
Информация в Goodreads
Оценка: 3/5

Тъй като живея в Белене от доста години, съм повече от добре запознат с местните хора, история, народни предания, разбирам що-годе добре и даже отчасти говоря „католишки“ както наричат местния диалект, който почти изчезва вече. Бил съм на „Острова“ и съм виждал останките от комунистическия „лагер на смъртта“ които представляват 2 малки сгради и една вишка…

Именно затова ми беше сравнително интересно да видя как се разполагат Белене и хората му в светоусещането на някой, поставил си за цел да ги изучи, пък било то и за кратко време и с определена цел – лагера и комунистическото минало в спомените на най-старите жители.

Като цяло, нямам забележки към предговора (описанията, оценките и характеристиките на авторката са достатъчно близко до реалността както аз я виждам), а а самата книга е точно това, което пише в подзаглавието – антропологична анкета, т.е. интервюта, с разни интересни старци в града. Нелошо четиво за който иска да разбере детайли от живота на селска България от ранния комунистически период, но общо взето скучно и на доста места досадно заради изказа на дедовците и бабите.

Две снимки от лагера на острова, от личния ми архив: