Aвтор: Дейвид Боаз
Информация в Goodreads
Оценка: 5/5

Либертарианството е философия и светоглед – основани на свободата. На социалната и на икономическата свобода. Днес свободата ни дотолкова е подкопана от различни хора и институции, че много хора даже не са наясно какво означава думата „свобода“. Тази книга го обяснява.

Понеже ме мързи да пиша ревю, позволявам си да цитирам Lyd за „Либертарианството – въведение“ на Дейвид Боаз:

Основна цел на книгата е да обясни защо функциите на държавата трябва да се сведат до опазване правата на хората – да ги предпазва от онези, които се опитват да посегнат на живота, собствеността и всичко, което човек предприема за да се чувства щастлив, стига да не нарушава правото на някой друг  на собственост, живот и търсене на щастие. Или накратко, държавата да осигурява полиция, армия (за отбрана, но не за нападение) и правосъдие – ефективно, без да се увлича в харчене.

Според Боаз, либертарианците смятат, че всеки трябва да бъде оставен сам да избира какво да яде, чете, гледа, дали да изповядва религия и каква да бъде тя, как да възпитава и образова децата си, как да изкарва парите си и какво да прави с тях, като в същото време не пречи на всички останали да правят своите избори.

Харесва ми това, че либертарианците може да не харесват да живеят в общност, в която властта регулира в голяма степен живота им, но в същото време уважават правото на тези, на които им харесва да живеят в такава общност да го правят.

Книгата показва много области, в които държавната намеса (а също и щатската и тази на местните власти) подкопава личната ангажираност и примамва хората към зависимост. Има чудесни примери за западането на клубове за взаимопомощ след намесата на държавата и пр. Доказва и това, че светът е твърде сложен и е доста наивно да вярваме, че ако сформираме правителство от най-умните и добронамерени хора, те ще се справят с централизираното му управление по такъв начин, че да създадат повече благоденствие за повече хора, отколкото ако оставим хората на мира, да вземат своите малки решения, да грешат и да се учат от грешките си. Има примери и за чудесно работещи не-държавни инициативи (включително помагащи безвъзмездно на други хора), постигащи резултати, за които държавните чиновници дори не мечтаят.

Препоръчвам я на всички, които са уверени, че вече знаят какво е най-добро за хората по принцип и как следва да бъде постигнато. Тази книга ще разшири кръгозора и смирението им.