Aвтор: Джефри Сакс
Информация в Goodreads
Оценка: 3/5

Защо някои народи са бедни? Какво лошо им се е случило, за да ги остави в такова ужасяващо положение, та да измират от глад и болести?

Още в началото на книгата си, Джефри Сакс прави невероятно важното наблюдение – бедността не е нещо изключително, ненормално, не е „причинена“ от нещо или някого. Тя е нормална.

В продължение на цялата човешка история хората са били, по днешни стандарти, бедни и са измирали масово от болести и глад съвсем до скоро. Богатството е това, което е ново и необичайно. Затова вместо да се чудим защо бедните държави са бедни, по-добре да се запитаме как богатите са станали богати. Кое е това необичайно, изключително нещо, което е помогнало да хората в тях да създадат за себе си жизнен стандарт и качество на живота уникални в историята.

В първата част от книгата става ясно, че отговорът на горния въпрос, разбира се, е на първо място капитализмът и икономическата свобода, но и много други неща. Сакс се позовава на опита си в Чехословакия, Боливия, Китай и Индия, анализирайки мерките, които (често с негова помощ) позволиха на тези държави да прескочат пропастта на бедността и да започнат да се развиват и грешките, които МВФ допуска, насочвайки политиката на развиващите се държави.

Въпреки, че преди това 200 стр. обяснява че именно капитализма и икономическата свобода създават просперитет, във втората половина от книгата Сакс излага идята си, че за попадналите в „капана на бедността“ държави (главно африкански) нормалните методи няма да работят и твърди, че едно начално, ударно наливане на милиарди долари помощи за развитието на здравеопазването, инфраструктурата и образованието на тези много бедни бедстващи страни трябва да предхожда освобождаването на икономиките им.

За убеден привърженик на икономическата свобода като мен тази идея звучи противоречиво, но Сакс общо взето успява да я защити с доказателства. Като гледам, че до сега нищо не е проработило в Африка, възможно е именно това да е начинът