Aвтор: Адам Смит
Информация в Goodreads
Оценка: 4/5

Тази книга е ГОЛЯМА не защото ще получите кой-знае колко много икономически познания от Адам Смит. Така или иначе, ако разбирате от икономика, нищо ново няма да видите в нея, а ако не разбирате – едва ли ще се хванете да четете над 1000 странична книга от 18 век.

„Богатството на народите“ е важна книга заради простия език и елементарните примери, с които борави, за да покаже икономическите отношения и принципите, които те следват, като нещо съвсем делнично, нормално, житейско.

За болшинството хора, даже за много от завършилите икономика, самата икономика и икономическите отношения са нещо изключително сложно, пълно с графики, формули и други али-бали и те по никакъв начин не могат да свържат цялата тая какафония с това, което става в реалния живот и държавната политика. И именно заради това неразбиране на даже елементарни неща, се раждат идейни малформации като социализъм, антиблобализъм и др. опити да се „поправи икономиката“.

Защото болшинството хора като чуят „пазарна икономика“ не разбират, че тя не е нещо сложно, някаква измислица, „създадена за да се потискат бедните“ или нещо такова – а просто нормалният начин на съществуване и функциониране на човешкото общество, в което всеки отделен човек има максималната свобода да избира какво да купи и какво да произвежда, на кого да даде парите си и как да ги харчи. Че не е наложена „от горе“, та да бъде поправяна с политики, а идва от долу, от обикновения начин на отношение на хората едни към други, от изборът, който всеки човек прави всеки ден за това какъв хляб да си купи, примерно.

Точно това постига Адам Смит и затова книгата му е гениална за мен. Не защото е поставил основите на икономическата наука (макар безспорно да го е направил). Книгата му е ценна тук и сега, защото той отлично описва малките хора, с техните делнични, малки желания и стремежи, които заедно, но всеки за себе си, изграждат развиващия се свободен свят.

„It is not from the benevolence of the butcher, the brewer, or the baker that we expect our dinner, but from their regard to their own interest. We address ourselves, not to their humanity but to their self-love, and never talk to them of our own necessities but of their advantages.“