Aвтор: Тери Пратчет
Информация в Goodreads
Оценка: 4/5 :)

Смята се, че за да виждаш паранормалното, езотеричното, е нужно да имаш специални способности, метафизична сила на духа. Само че, както сте успели да забележите многократно, всяка домакиня вярва в духове и всеки таксиметвор шофьор разбира от хомеопатия – оказва се, че е още по-трудно да нямаш такава „сила на духа“ и да виждаш точно фактите такива, каквито са пред теб, без да си фантазираш и без да вярваш на глупости…

Изобщо, както забелязва Тери Пратчет във Волният народец, да ВЯРВАШ е лесно, а да МИСЛИШ е трудно. Във всеки човек е заложено до известна степен да вярва на това, което му казват, на това, в което вярват всички, да се съгласява с мнението на останалите, да е конформист. Да мислиш критически спрямо общоприетото, често означава вътрешни и външни конфликти – с това, в което са те учили страстно да вярваш и с това, в което другите хора страстно вярват (или просто с това, в което им е по-лесно да вярват).

Неслучайно повечето учени и откриватели не са много социални хора, нямат много приятели – защото са по-отдадени на истината, отколкото на това да накарат хората около тях да се чувстват добре в своята обвивка от душестопляща „духовност“, неизискваща мислене, а само чувстване. Защото чувствата не могат да те научат на нищо, не могат да ти покажат нищо.

Серията от романи на Тери Пратчет за младежи, с участието на десетгодишната Тифани Сболки, първа част от която е Волният народец, е предназначена именно тийнейджъра, който на купон седи сам в ъгъла, който предпочита да програмира, отколкото да виси по кафетата, за момичето, което не иска да си играе с кукли, а безкрайно пита „защо“, което не си пуска снимките с нацупени устни и оксиженистки очила в импулс.бг, не чете хороскопи и не гледа Планета. Или може би го прави, но не това е хоризонтът на неговите житейски и интелектуални въжделения.

Волният народец е роман за това как магията е всъщност номер, който не знаеш как става, а магьосник е този, който знае един факт повече от теб, поради което това, което прави ти изглежда като магия – нищо, което не можеш да разбиеш с един добър замах с тежкия железен тиган. В романите на Тери Пратчет студеното желязо винаги  е било символ на хладнокръвие и здравомислие, на силата на ума на стъпилия здраво на земята човек – неслучайно вампири, духове и зли магьосници се страхуват само от желязото и биват побеждавани с него.

Желязото може да не е лъскаво и привлекателно като златото, може да не е скъпо, романтично, нито да буди възхищението на околните… но е практично и върши работа,  с него можеш да защитиш дома си, да изореш земя, да сготвиш на децата си. А и да летиш в облаците, ако така ти харесва, но не метафорически, на крилете на мечтите или някаква подобна глупост, а съвсем, съвсем тривиално, със самолет – продукт на много по-голям полет на фантазията, мисълта и мечтите, отколкото „духовните“ овчици могат да си представят.