Aвтор: Дж. Мартен Трост
Информация в Goodreads
Оценка: 3/5

Ясно ми беше, че щом съм се закачил на клона, изпадане няма – уредиш ли се да работиш там, до живот няма да те уволнят. Имаше един джентълмен, представител на Корея, в офис, съседен на моя. За трите години, които работих до него, не видях той да направи каквото и да е.  Някои дни идваше на работа – други не. На срещи и конференции кротко дремеше на стола си. Предполагам още е там и разбира се получава шестцифрената си заплата.

Така Дж. Мартен Трост описва в началните страници на Getting Stoned with Savages работа си в американския офис на Световната банка, от която се оказва, за да се преместят да живеят с жена му в дивите острови на Маланезия .. за да стане свидетел на абсолютно същото.

Вануато и Фиджи са част от т.н. развиващи се държави – третия свят, на които агенции на Световната банка, ООН и всякакви хуманитарни организации се надпреварват да помагат. Командировани западняци се разкарват огромни джипове из черните пътища на тия държави, посещават едноседмични конференции в екзотични курорти, харчат щедри бюджети, ходят на голф с местни „лидери“ – като за всичко това разбира се плащат съответните програми за възстановяване и развитие. Дали ще се възстановяват и развиват коралови рифове, дали ще се бори глобалното затопляне, дали ще се подпомага „устойчивото развитие“ – няма значение, важното е да има пари за джипове, конференцийки и да си вземаме големите заплати в долари, докато си развяваме задника из някаква бананова държава.

Благодарение на тия безкрайно полезни мерки, хората в съответните държави си седят на ниво диваци и все още се изяждат един друг (съвсем буквално), племенните им вождове, които ги държат на това дередже забогатяват от хуманитарните помощи и фондове, а раздутата „хуманитарна“ бюрокрация се гордее как „помага на нуждаещите се страни„.

Описанията на всичко това, Дж. Мартен Трост прави наивно и съвсем между другото, докато описва пътуванията и живота си по островите на Маланезия (до Австралия се намират) в  Getting Stoned with Savages.

Издадена на български: предполагам не