Aвтор: Иля Илф, Евгени Петров
Информация в Goodreads
Оценка: 2/5

Тоталитарните социалистически режими в различни държави, историята е показала, имат два основни начина да поддържат имиджа си пред света.

От една страна, те използват всички методи на пропагандата, за да тръбят в собствените си медии и медиите в други страни как народът им живее ама невероятно прекрасно, как петилетните планове се изпълняват и преизпълняват, а икономиката бумти като локомитив, прегазвайки трупа на гнилия капитализъм…

В същото време, разбира се, хората им в действителност гладуват, биват репресирани и избивани, статистиките се фалшифицират за да изглеждат оптимистично, а икономиките им кретат на километри назад от цивилизования свят.

Вторият основен стълб на имиджа на социалистическите тирании, са интелектуалците – собствените им и „западните“. Писатели, журналисти, хора на изкуството и хуманиратисти от всякакъв калибър са много внимателно обгрижвани, създаден им е стандарт на живот много по-висок от на обикновения човек, и просперитета им се базира на хваленето на властта и славния социалистически идеал (за България Георги Марков много добре описва това). „Западните“ интелектуалци пък са още по-лесни – те са си левичари поначало, а в годините на СССР има специално, доста голямо, бюджетно перо на Съюза специално за подкрепа на западните социалистически движения, клубове и инициативи.

Едноетажна Америка, може да се каже, е продукт и на двата метода.  Това е пътепис на двама съветски писатели,  кореспонденти на в-к Правда, които с кола обикалят САЩ през 1935 г. В началото докато я четох си мислех, че плоските заяждания относно американския начин на живот са просто начин на Иля Илф и Евгени Петров да задоволят цензурата в СССР и да прокарат книгата си за издаване. До края обаче те не само се увеличават, ами преминават в открита пропаганда, с незабравими пасажи, в които случайни американски фермери знаят за „втория петилетен план“ обявен от Сталин и живо се интересуват от реализацията му, руски емигранти проклинат „Америка“ и искат час по-скоро да се върнат родината, а „капитализмът се е доказал като мъртвороден, това ( – Голямата депресия) е неговия край, той никога няма да може отново да даде работа на петдесетте милиона безработни в САЩ“ и скоро СССР ще изпревари презрения империалист по икономика и стандарт на живот.

А хвалбите на Илф и Петров за СССР звучат направо гротескно, като се има пред вид, че по същото време, в което те обикалят САЩ и им намират кусури, в СССР става Гладомор-а, където Сталин оставя няколко милиона съветски граждани да измрат от глад и да стигнат до канибализъм поради липса на зърно (между другото, американския кореспондент на Ню Йорк Таймс в СССР не изоставя ролята си на съветска и социалистическа подлога и прави медийно затъмнение на геноцида).

Получава се така, че двама разглезени от режима на Сталин питомни социалистически интелектуалци, свикнали с добра храна, ходене на най-добрите театри в Москва и да движат в отбрани компании, се опитват да видят „обикновения американски труженик“ и как той живее и се оплакват от „невкусната храна“ в евтините закусвални които посещават, от плоските като сюжет филми които произвежда Холивуд (въпреки това ходят на кино всеки ден и гледат 100 филма – много изтънчена форма на мазохизъм трябва да е това) и от простотата на американския човек (разбирай фермер и бачкатор) който срещат.

Дори и през едностранчивото описание на Иля Илф и Евгени Петров обаче, Едноетажна Америка по никакъв начин не може да скрие факта, че дори в разгара на Голямата депресия, САЩ е неизмеримо по-добра за живеене страна от СССР. Начина на живот даже на бедните хора и негрите (това в епохата наДжим Кроу) e на светлинни години от този в Съветския съюз тогава. Коли, хладилници, радио, качествени пътища, вежливо обслужване, изобилие от стоки, достойна заплата – това са обичайни неща за всеки американец, но непостижими за огромната част от съветския народ дори петдесет години по-късно – в края на 20 в., а по време на написване на книгата, „свободния“ съветския работник и селянин даже не ги е и сънувал.

За всички надпреварващи се да хейтят америка „либерали“, социал-демократи, социалисти и ненормални комунисти, тая книга, разбира се, е истински оргазъм, но за останалите не е нищо повече от скучновата съветска полюция, предизвикана от съня, в който СССР настига и задминава САЩ.

Издадена на български: предполагам да, сигурно в зората на зрелия социализъм