Aвтор: Йеспер Юл
Информация в Goodreads
Оценка: 4/5 – доооста добра

Честно казано, изобщо не обичам деца и ги избягвам, особено по-малките които нямат акъл за две стотинки още. Когато нямам възможност да ги избягвам, не знам как да се държа с тях и общо взето ги третирам като някакви досадни, дребни възрастни. За голямо учудване на околните (да не говорим колко голямо мое) тоя подход като че ли работи и децата общо взето ме харесват и се оправям с тях доста лесно, когато се наложи – и Йеспер Юл ми обясни защо…

Скандинавската школа в родителството и отглеждането и възпитанието на деца, чийто представител е Йеспер Юл и книгата му Твоето компетентно дете, е известна отдавна, но твърде рядко практикувана при нас на юг, дето майки орлици бдят над отрочето докато се ожени/омъжи, че и много след това, защото то още е малко и не може да се оправя само. Виждането, че децата са някакви малоумни същества, с които трябва да се отнасяме по специален, „детски“ начин, да им говорим „по детски“ и т.н. или пък са просто някакъв придатък към майките си, е дълбоко залегнало по нашите ширини от Испания, през Италия, Гърция че чак до Русия.

Според Йеспер Юл обаче, децата не са малоумни. Ква нова идея а   Дори са, както той им вика, доста компетентни – т.е. в зависимост от възрастта си, по свой си начин възприемат ставащото около тях и отношението на родителите им – и съответно реагират на това. Че родителите често не разбират какво означава тази реакция, е съвсем нормално, предвид факта, че повечето изобщо не обръщат внимание на това какво децата искат да им кажат, а се водят единствено по собствените си мисли и идеи. Дали става дума за хранене, за спор за вафла в магазина, за лягане навреме, за учене, за гаджета – и според собствените ми оскъдни наблюдения, и според Твоето компетентно дете родителите мелят като мелница каквото са си наумили че ТРЯБВА да стане и изобщо не ебават какво им казва детето.

Книгата Твоето компетентно дете развива много по-комплексна теория за индивидуалната отговорност, в която детето трябва да се възпитава и която е основата на социалната отговорност – за това как децата трябва да бъдат подкрепяни още от малки да вземат собствени решения за себе си и да носят отговорността за тях, за това как прекаленото обгрижване и вторачване във всяка подробност от живота на детето, без да се обръща внимание на самото дете като личност не води до нищо добро и т.н.

Тъй че именно затова се оправям сравнително добре с децата и те като че ли ме харесват – аз не говоря „детски“ език, нямам никакво желание да ги поучавам и направлявам, поради което се държа с тях като с нормални хора,а те ми отвръщат със същото.