Aвтор: Аркадий Гайдар
Информация в Goodreads
Оценка: 3/5 :-|

Бях чел „Тимур и неговата команда“ като малък на български, но напоследък се зарибих да си припомня за какво ставаше дума. И останах сравнително приятно изненадан…

В книгата, която взех от склада на библиотеката, имаше още 2 повести от същия автор: «Дальние страны» и «Военная тайна», които, както и всеизвестната „Тумур и неговата команда“, разказват за периода на комунистическата революция в Русия през 1917 г. и за борбата между „бели“ (белогвардейците, поддръжниците на царя) и „червени“ (червеноармейците, поддръжниците на Ленин) и за живота на руските хора по време на тази кървава война.

Противно на очакването ми обаче, повестите на Гайдар не са плоска комунистическа пропаганда – всъщност даже напротив. Да, той е комунист, червеноармеец, обикновено селско момче, без никакъв писателски талант (съдя по текстовете му). Но описанията му на събитията на които сам е бил свидетел могат да бъдат наистина проникновени, ако човек знае за какво става дума.

Знаменателен за мен ще остане епизода на вътрешно терзание на ученика – главен герой в «Дальние страны», когато той си говори сам и казва, че „Ето на, аз съм убеден комунист, бия се в Червената армия на народа… но какво щеше да стане, ако царската полиция не беше убила баща ми? Какво щеше да стане, ако бях израсъл в друго село, бях ходил в друго училище, бяха ме приели в царската академия? Пак щях да съм си аз, същия човек. Но щях ли да съм комунист тогава, или сега щях да съм с бяла униформа и да мразя комунистите?

Именно там е силата на иначе простичките, сравнително безинтересни, пълни с умилително подробни селски моменти повести на Аркадий Гайдар – те дават храна за размисъл относно войните и революциите и участието на хората в тях. Не на водачите и идеолозите, за които е ясно защо се бият на страната, която са избрали – а на малките хора и как те биват въвлечени в събитията, как стараейки се да правят това, което те смятат за правилно и добро, могат да се озоват и от едната страна на барикадата също толкова лесно, колкото и от другата.

Така Тимур, който помага на старите хора и върши добрини в неговото село, ако беше немец, вероятно щеше да е член на Хитлерюгенд и да върши същото. Разликата е не само в намеренията ни и в избора, който правим… но и до голяма степен – в ситуацията, в която се намираме.