Aвтор: Айн Ранд
Информация в Goodreads
Оценка: 4/5

Пренебрежението на много хора към философията като дисциплина и към философските размишления като цяло е очевидно и съвсем не без основание – за стотици години десетки хиляди философи са написали десетки хиляди книги, в които преливат от пусто в празно, упражняват се във витиевато говорене и псевдо-аргументи, за да стигнат до абсурдни за всеки здравомислещ човек изводи. Философията съвсем неслучайно е станала символ на нищоговорене и  нищоправене…

Въпреки всичката тая перверзия с търсенето на познание, която е доволно демонстрирана от повечето философи, философията си остава основата на науката и човешкото познание, дава начина по който разсъждаваме и по който стигаме до познанието и вземаме решения. Всеки спор относно каквито и да е идеи неизменно води до базисен философски спор – както съм установил от стотиците спорове, които съм водил в блога и в живота си.

За съжаление обаче, съвременната философия е превзета от течения, които нямат нищо общо с реалния свят или с човешкия резум – нещо повече, те активно ги отричат. Екзистенциализъм, релативизъм и други производни на Кант и Хегел твърдят, че или материалния свят всъщност не съществува, защото го възприемаме само чрез сетивата си, а те са субективни, или че човешкият разум не съществува, защото е изцяло продукт на средата и условията – следователно от нас нищо не заивиси.

Именно поради тази причина, много мислещи, практични хора са отблъснати от философията – защото в това, което виждат от нея, няма нищо от тяхната философия. На мен лично ми бе изключително трудно – докато оформях начина си на мислене, трябваше практически сам да измислям базисната постановка на идеите, в които вярвам, тъй като не я откривах в нито една философска книга, в нито една лекция по философия, в които се разискват категоричния императив и производните му налудничави идеи за нищожността на индивида, за ноумена.

Рационалния собствен интерес, отхвърляне на понятието „дълг“, свободата на личността като висша ценност – тези неща са анатема за мейнстрийм философията днес и ги открих единствено при Аристотел, а преди няколко години буквално зинах от изумление, четейки някакви откъси от Айн Ранд, защото тя буквално повтаряше моите мисли и описваше моите морални търсения, изхождайки от него.

Именно за това търсене на философията на свободата е книгата „Философията – кому е нужна“ – сборник с есета на Айн Ранд. Първата половина от книгата е брилянтна и задълбочена, втората – малко разхвърляна и не съвсем релевантна на темата, но аз прощавам на сътрудника й, събрал нейните есета след смъртта й в тази книга.