Aвтор: Джордж Оруел
Информация в Goodreads
Оценка: 3/5 :-|

Не знам дали знаете, но Джордж Оруел, авторът на „1984″ – една от най-известните книги в света изобщо, заклеймяваща социализма и комунизма, на младини е бил… социалист и даже комунист. Творчеството му отразява този житейски и идеен преход.

Пламенен социалист като млад, Оруел се забърква в испанската революция заедно с много съветски, марксистки и какви ли не други организации и има шанса за пръв път да види на живо резултатите, до които водят идеите, за които те се борят и начина на живот в социалистическа комуна в Испания. Именно на разклащането на виждането му за лявата идея е резултат Фермата на животните, в която животните правят социалистическа революция и изгонват експлоатиращите ги фермери, за да се окажат обаче управлявани от нова затлъстяла класа – тази на свинете-комунисти.

Смята се, че тази книга е критика към СССР и директно към Сталин и начина му на управление, но видно е, че по това време Оруел няма достоверна информация за това което наистина се случва в Съветския съюз, поради което все още храни съществени заблуди спрямо социалистическата система. Няма го кървавото начало на революцията, масовият глад и измрелите по време на Холодомора, тайната полиция и т.н. Във Фермата на животните социализмът е представен като благороден идеал – след освобождението си добрите животни се трудят неуморно заедно и вярват в светлото бъдеще, и в началото всичко върви отлично, но коварното прасе Наполеон изгонва истинските добри комунисти (прасето Объл, събирателен образ на Ленин и Троцки), установява диктатура и преебава идилията.

Историята обаче показва, че подобно развитие на нещата не е имало в нито една социалистическа/комунистическа държава. Истинските комунисти-идеалисти обикновено умират по време на самата революция и на кормилото на държавата още отначало застават такива като Наполеон. Терорът започва непосредствено след революцията, следват убийства, лагери и затвори, докато противниците на новата власт са избити и нещата се успокояват.  Ленин и Троцки са били безскрупулни палачи не по-малко от Сталин, а не добросърдечни идеалисти. Хората в държавата пък много добре осъзнават какво се случва с тях и много, много бързо губят илюзиите си че „ще стане по-добре“ и започват да си налягат парцалите и да се опитват да оцелеят, налагайки шуробаджанащината, подкупчетата, кръшкането, „мой човек“ и други такива практики като единствен начин да избегнат убийствената глупавите и практически неработещи икономически повели на „великата идея“.

Чак след няколко години, когато научава повече за условията в СССР и вижда последиците от социалистическите революции в източна Европа, Оруел написва „1984″ – брилянтно описание на живота в социалистическото общество, показващо истината за идеите на които то се гради.

P.S. Налага се да призная, че идеята комунистите да са представени като прасета е доста свежа, а незначителният образ на гарвана по изключителен начин илюстрира свещениците и църквата в обществото – техните роля, живот и работа.